№ 6507
гр. С., 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110175804 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Г. П., чрез адв. К. М., срещу „Софийска
вода” АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение следните суми: 3627,20 лв. – главница, представляваща стойност
на потребена вода за периода от 22.01.2008 г. до 29.08.2012 г., ведно със законната лихва от
05.09.2014г. до изплащане на вземането; 1402,70 лв. – мораторна лихва за периода от
21.02.2008 г. до 26.08.2012 г., както и 506,65 лв. – разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 48823/2014 г. по описа на СРС, 120 състав, за събирането на
които е образувано изп. д. № 20248630401802 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, поради
погасяване на вземанията по давност.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
22.01.2015г. в полза на „Софийска вода“ АД бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
48823/2014 г. по описа на СРС, 120 състав, за следните суми: 3627,20 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена вода за периода от 22.01.2008 г. до 29.08.2012 г.,
ведно със законната лихва от 05.09.2014г. до изплащане на вземането; 1402,70 лв. –
мораторна лихва за периода от 21.02.2008 г. до 26.08.2012 г., както и 506,65 лв. – разноски по
делото. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 20248630401802 по
описа на ЧСИ Сия Халаджова. Поддържа, че не дължи плащане на посочените суми поради
изтекла погасителна давност за вземането. Според наведените твърдения, считано от датата
на извършване на последното валидно изпълнително действие – 06.06.2017г., петгодишната
погасителна давност била изтекла на 06.06.2022г. При липса на данни за други
1
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, счита че давността е
изтекла. Ето защо моли съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът
не дължи на ответника посочените по – горе суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез юрк. Ч., признава предявения иск.
Поддържа, че ищецът не дължи плащане на оспорените задължения по изложените в
исковата молба доводи.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения.
Безспорно е между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че на 22.01.2015 г. в полза на "Софийска вода" АД е бил издаден изпълнителен
лист срещу Н. Г. П. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена на 18.09.2014 г. по ч. гр. дело № 48823/2014 г.по описа на СРС, 120 състав, за
следните суми: 3627,20 лв. – главница, представляваща стойност на потребена вода за
периода от 22.01.2008 г. до 29.08.2012 г., ведно със законната лихва от 05.09.2014г. до
изплащане на вземането; 1402,70 лв. – мораторна лихва за периода от 21.02.2008 г. до
26.08.2012 г., както и 506,65 лв. – разноски.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал молба до
частен съдебен изпълнител Сия Халаджова, с рег. № 863 на КЧСИ за образуване на
изпълнително производство. Въз основа на подадената молба било образувано изпълнително
дело под № 740/2015г., което е било прекратено на 18.09.2023 г. с постановление за
прекратяване (л.8 от делото).
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът отново е подал на 23.04.2024 г.
молба до частен съдебен изпълнител Сия Халаджова, с рег. № 863 на КЧСИ за образуване на
изпълнително производство. Въз основа на подадената молба е било образувано
изпълнително дело под № 20248630401802, прекратено по молба на визскателя в хода на
процеса на 17.01.2025 г. с постановление за прекратяване (л.83 от делото).
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
петгодишна погасителна давност, текла от 06.06.2017 г. – датата на извършване на
2
последното валидно изпълнително действие, до 06.06.2022 г., като твърди, че в рамките на
посочения период не били предприети действия по събиране на присъдените суми по
принудителен ред, поради което вземането било погасено по давност. Т.е. претенцията е
основана на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за
ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите
права.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземане в посочения размер, което подлежи на принудително
изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу
вземането погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
С оглед твърденията на ответника в отговора на исковата молба, съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по отношение на вземането по
изпълнителния лист е изтекъл срок по – дълъг от 5 години, който не е бил прекъсван или
спиран.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или поддържащо
неоснователно правен спор. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната,
срещу която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен
ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за
образуване на делото. В разглеждания случай от представените по делото доказателства се
установява, че на 23.04.2024 г. ответникът „Софийска вода“ АД е подал молба до ЧСИ
Халаджова за образуване на изпълнително производство, като на 29.04.2024 г. от частния
съдебен изпълнител е била изпратена до Н. Г. П. покана за доброволно изпълнение, с която
ищецът е поканен в двуседмичен срок от връчването й да изпълни доброволно задължението
си, с предупреждението, че ако не стори това ще бъде пристъпено към принудително
изпълнение по реда на ГПК. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че ответникът
несъмнено е дал повод за завеждане на делото, като в този смисъл е и актуалната практика
на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г. о., ГК, в което е прието, че поканата до длъжника да изпълни
свое погасено по давност задължение представлява повод за предявяване на отрицателен
установителен иск, както и че сезирането на съда е условие за упражняване на субективни
права на ищеца, като признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този
смисъл са и Определение № 269173 от 25.05.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3439/2021 г.
по описа на СГС, Определение № 276 от 28.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2402/2018 г., III
3
г. о., ГК, Решение от 19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г., ІV г. о. на ВКС и др.).
Ето защо следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото,
поради което и следва да отговаря за направените от ищеца разноски. Същият, обаче, не е
сторил такива, тъй като е бил освободен от заплащането на държавна такса и разноски по
делото с определение от 19.12.2024 г., поради което на ищеца не следва да бъдат
присъждани разноски.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав приема следното:
В разглеждания случай по делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който страните по упълномощителната сделка - ищецът, от една страна и
адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се
предоставя като безплатна поради това, че ищецът е материално затруднено лице - чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде
компенсирана за реално извършените разноски по спора за един адвокат, каквито при
безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА
възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято
полза е разрешен спора.
Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение №
343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност
на делото, като определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд
размер на възнаграждението. В този смисъл, като взе предвид вида и обема на
осъществената правна защита в настоящото производство, липсата на фактическа и правна
сложност на спора, както и обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно
заседание, настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Г. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Н.-4“, бл. ***, вх. „Е“, ет. 6, ап. 131, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1618, р-н Красно село, Бизнес
Център Интерпред Цар Борис, бул."Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н. Г. П. не
дължи чрез принудително изпълнение на „Софийска вода“ АД следните суми: 3627,20 лв. –
главница, представляваща стойност на потребена вода за периода от 22.01.2008 г. до
29.08.2012 г., ведно със законната лихва от 05.09.2014г. до изплащане на вземането; 1402,70
лв. – мораторна лихва за периода от 21.02.2008 г. до 26.08.2012 г., както и 506,65 лв. –
4
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 48823/2014 г. по описа на
СРС, 120 състав, за събирането на които е било образувано изп. д. № 20248630401802 по
описа на ЧСИ Сия Халаджова, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. 1618, р-н Красно село, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул."Цар Борис III"
№ 159, ет. 2 и 3, да заплати на мл. адв. М.Б.П., с адрес на упражняване на дейността: гр. С.,
ул. „К.“ № 8, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5