№ 144
гр. Свиленград, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200789 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 1105/2021 от
05.10.2021 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция
Митница Бургас, в частта, с която на С. Й. (S. Y.), роден на **.07.1981 година
в град Люлебургас, Република Турция от град Люлебургас, кв.„******”,
ул.„*******”, блок „**************”, вход 9/13, етаж 3, ап.№ 7, Република
Турция, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б,
област Хасково, чрез адвокат Г.Г., за нарушение на чл. 18, ал. 2, вр.чл. 11а, ал.
1 от Валутния закон (ВЗ), вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1
от 01.02.2012 година за пренасянето през границата на страната на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
водене на митнически регистри по чл. 10а от ВЗ (Наредба № Н-1 от
01.02.2012 година) е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 5 476.32 лв. (пункт 1).
НП не е обжалвано в частта му по пункт 2, поради което в тази част е
1
влязло в сила.
Жалбоподателят С. Й. чрез процесуалния си представител – адвокат
Г.Г., моли за отмяна на процесния акт, тъй като бил необоснован, неправилен
и незаконосъобразен – издаден в нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон, не били изяснени всички факти и
обстоятелства по случая, наказанието било несправедливо и Й. не бил
извършил процесното нарушение. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, респ. уведомен,
жалбоподателят С. Й., се явява. За него се явява процесуален представител -
адвокат Г.Г., респ. адвокат А.Г., преупълномощен от адвокат Г.. Адвокат Г.
пледира за отмяна на санкционния акт в обжалваната част. Сочи, че
нарушението не било доказано (, тъй като част от парите не били на
жалбоподателя и той се опитал да обясни това на митническите служители),
извършената проверка била опорочена (жалбоподателят не разбирал
действията на митническите служители поради липса на преводач) и липсвал
преводач при съставянето на Акта (имената на лицето, превело Акта били
написани при смесица от букви на кирилица и латиница). Представен е
Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Териториална дирекция Митница Бургас, редовно призовани на посочения
съдебен адрес, респ. уведомени, изпращат представител – Старши
юрисконсулт Елена Гъчева, която сочи че НП е издадено законосъобразно и
че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му, които да
доведат до отмяната му, тъй като изложеното от жалбоподателя и
свидетелите С. и Д. представлявало защитна версия и наведените възражения,
че недекларираната валута не била на жалбоподателя били ирелевантни,
защото собствеността на валутата била без значение - задължението за
деклариране било лично и всичко, което било във владение на жалбоподателя
следвало да бъде декларирано от него при митническата проверка. Пледира
същото да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират се разноски по
делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен
Списък на разноските. Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
2
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение
-Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 14.08.2021 година около 10.20 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси” пристига за влизане в страната ни (Република България) от
Република Турция автобус на фирма „Yonca” с регистрационен номер
39AAC507, управляван от турския гражданин Mehmet Ayyarlar. В автобуса
пътуват 22 пътника и персонал, между които и пътниците - жалбоподателя С.
Й., свидетелите М.Б. Д. и Н. СТ. СТ..
Според създадената инфраструктура и организация на МП „Капитан
Андреево” има действащи - поставени указателни табели, с разяснени на
различни езици, включително английски, френски, немски, турски, руски и
български език, задълженията на лицата, преминаващи границата да
декларират носените от тях стоки и валута над определени размери. Това
обстоятелство е ноторно известно, като сведения за същото дава в
показанията си и свидетеля К. В. Арн..
Действията във връзка с митническия контрол спрямо автобуса, в
който пътуват жалбоподателят и свидетелите М.Б. Д. и Н. СТ. СТ., са
осъществени именно от свидетеля К.А. и колегата му Ив. Ем. Ч.. Преди
започване на митническата проверка свидетелят Ч. устно на турски език,
който владее говоримо, приканва лицата, намиращи се в автобуса (пътници и
персонал), да декларират носените от тях стоки, вещи и парични средства,
поставяйки им конкретен въпрос в този смисъл. Жалбоподателят декларира
7 000 евро.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е
извършена проверка на процесния автобус и личния багаж на пътниците и
персонала от свидетеля А. и колегата му Ч., при която в личния багаж на
жалбоподателя в мъжката му чанта, поставен на кръста, откриват още 14 000
евро, които не са декларирани по установения ред.
3
Проверката приключва в 11.00 часа.
За извършената митническа проверка е съставен Протокол с № 1327
от същата дата. Документът изготвят свидетелят А. и колегата му Ч. и в него
са отразени резултатите от проверката, включително с вписан установеният
факт за откриването на недекларираната валута в жалбоподателя.
В хода на митническата проверка, след констатиране наличието на
носени и недекларирани парични средства, за изясняване произходът и
притежанието на същите контролните органи изискват от жалбоподателя С.
Й. на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и той депозира
такива в писмена форма, изготвени саморъчно от него на турски език.
Последните са приложени към Административнонаказателната преписка
(АНП), ведно с превод на български език и с тях е посочено, че
недекларираните пари били на двамата му приятели – свидетелите М.Д. и
Н.С., които му ги дали, тъй като чантата, която носел била голяма и на кръста
му, а той декларирал само своите пари. В посочения смисъл са и показанията
на свидетелите М.Д. и Н.С., както и обясненията на жалбоподателя, дадени
пред настоящия Съдебен състав, като се допълва, че Д. и С. направили опит
да обяснят на митническите служители, че недекларираната валута е тяхна, но
усилията им били напразни.
При тези фактически обстоятелства, митническите органи приемат,
че е извършено нарушение и за констатирането му, на дата – 14.08.2021
година, Ив. Ем. Ч. – служител в Агенция „Митници”, съставя Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1158 против
жалбоподателя С. Й.. Според съдържанието на този Акт, твърдяното за
осъществено деяние е квалифицирано правно с административнонаказателния
състав на чл. 18, ал. 3 от ВЗ - цифрово вписан, наред с което посочени за
нарушени са законовите разпоредби на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл.
9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на Министерството на
финансите; а от фактическа страна изразило се в недеклариране на парични
средства, подробно описани в Акта, пред митническите органи.
Актосъставителят излага и фактическо описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, описва - подробно и намерените
укрити и недекларирани парични средства, посочвайки конкретно техния
брой, вид валута и номинална стойност. Процесните парични средства,
4
предмет на нарушението, се задържани със съставения АУАН от контролните
– митнически органи. Отделно за тяхното задържане е оформена и Разписка
№ 0203724 и впоследствие те са предадени за пазене в „Банка ДСК” АД по
сметка на Териториална дирекция Митница Бургас.
АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на
жалбоподателя С. Й., както и на свидетел – К. В. Арн., също митнически
служител към АНО, след което преводачът - свидетелят Ф. М. С. извършва
превод от турски на български език и обратно. АУАН е надлежно и редовно
предявен и връчен на нарушителя С. Й. – лично, на дата 14.08.2021 година,
когато е изготвен констатиращият акт. Връчването е удостоверено в Разписка,
инкорпорирана в самия документ – надлежно датирана и подписана от
нарушителя, като нарушителят С. Й. вписва в графата, касаеща възражения,
че няма такива против констатациите в Акта (публично известно е
съдържанието на думата, вписана в тази графа, поради което не се нуждае от
нарочен превод).
Срещу АУАН в законоустановения 3-дневен срок постъпва от С. Й.
чрез процесуалния му представител – адвокат Г.Г., Възражение, в което е
посочена идентична фактическа обстановка, с тази описана в Личното
обяснение и заявена от свидетелите С. и Д. и от жалбоподателя пред
настоящия Съдебен състав. Във Възражението е посочен и адрес за връчване
на книжата и за кореспонденция, а именно: служебният адрес на адвокат
Г.Г..
Във връзка с Възражението е изготвено Становище от юрисконсулт
на АНО, в което е посочено, че Възражението е неоснователно, въпросът
относно собствеността на пренасяните и подлежащи на деклариране парични
средства е ирелевантен. За съдържанието на Становището е уведомен
жалбоподателя на посочения от него адрес за кореспонденция.
С нарочна Молба адвокат Г. посочва съдебен адрес за връчване на
обжалваното НП, а именно: нейният служебен такъв.
Въз основа на посочения АУАН, на 05.10.2021 година Заместник-
Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас, издава обжалваното
НП № 1105/2021. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, като преквалифицира
деянието по основния състав и допълва че процесните парични средства,
5
подлежащи на деклариране са от трета страна. С процесното НП, АНО налага
на жалбоподателя С. Й., административно наказание „Глоба” в размер
5 476.32 лв. на основание чл. 18, ал. 2, вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ за извършеното
нарушение на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на Министерството на финансите (МФ)
(пункт 1). Обжалваното НП е редовно връчено на **.10.2021 година по
пощата на посочения с Молба с вх.№ 32-309422/30.09.2021 година съдебен
адрес на жалбоподателя. Известието за доставяне, надлежно оформено -
датирано и подписано, се намира приложено в кориците на делото.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗМФ – 1082/32-
246789/02.08.2021 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на Заместник-
Директорите на Териториалните дирекции. С цитирана Заповед, наказващият
орган по закон – Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията
да издават НП за валутни нарушения по ВЗ на Заместник-Директорите на
Териториалните дирекции. Персоналното заемане на тази длъжност от
издателя на процесното НП е служебно известно на Съда. Т.е. Заместник-
Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 18, ал. 13 от ВЗ – Директора на
Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт -
Заповед.
Както вече бе посочено, разпитаните по делото свидетели Н. СТ. СТ.
и М. Б. Д. в показанията си потвърждават фактическата версия относно
собствеността на недекларираната валута, поддържана от жалбоподателя,
чийто обяснения Съдът изслуша в открито съдебно заседание.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от
Съда, кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП.
Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство. Съдът кредитира като
достоверни писмените и гласните доказателства, приложени в кориците на
делото и относими към релевантните по делото факти. Писмените
6
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. Свидетелските показания
на разпитаните по делото митнически служител К. В. Арн. и на свидетеля Ф.
М. С., са напълно безпротиворечиви, с еднопосочна насоченост и взаимно
допълващи се. Също така са логични, последователни, без вътрешни
противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите и изчерпателни с ясна
конкретика за фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. Поради
това Съдът възприема свидетелските показания на двамата посочени
свидетели изцяло за обективно верни и ги кредитира с доверие, считайки ги
за добросъвестно дадени и непредубени. И това е така предвид липсата на
противоречия, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя и кредитирани от Съда. Точно обратното, посочените
свидетелски показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП. Основания за критика по отношение на показанията
на първия от посочените свидетел – митническия служител, не се намериха, а
единствено поради служебното му качество – служител на Агенция
„Митници”, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата
от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта е и свидетел,
извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че
лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го прави
заинтересувано лица, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи
при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този
смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година
на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето
защо, според Съда показанията на двамата посочени свидетели не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
7
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установените факти на пристигането му на МП
„Капитан Андреево”, извършването на митническа проверка и намирането в
С. Й. на конкретното количество недекларирани парични средства, поставени
в мъжката му чанта тип „банан”, находяща се на кръста му, както и за
бездействието от страна на жалбоподателя С. Й., изразено с дадения отговор
във връзка с декларирането на процесните парични средства. От тук и
изводим като доказан отрицателният факт на недекларирането на тези
процесни носени парични средства от С. Й.. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283
от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха в съдебно заседание от
която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите С. и Д., както и не
кредитира обясненията на жалбоподателя (изключая частта, касаеща
редовното му преминаване на държавната граница, която не е в противоречие
с другите събрани по делото доказателства, които Съдът кредитира), тъй като
изложеното от тях приема като защитна версия с цел да бъде избегнато
носеното на административнонаказателна отговорност от Й.. Звучи нелогично
и житейски неоправдано да дадеш сума в размер на 7 000 евро, както и
документите си, да ги съхранява друго лице, дори било то и приятел, тъй като
пътят от Република Турция до Република България е дълъг, считано както в
километри, така и във времево отношение, по пътя се правят почивки и
винаги може да се наложи да се закупи, да се прати нещо или да удостовериш
самоличността си, но когато парите ти и документите ти са в друго лице –
това става практически невъзможно и ще доведе до надлежното
санкциониране от съответните държавни органи. От гледна точка на този, в
които били парите също това твърдение звучи нелогично, тъй като житейски
неиздържано е да поемеш отговорност при толкова дълъг път за толкова
голяма парична сума и то не на едно, а на две лица. Отделно от това в
8
подкрепа на некредитирането на тези показания и обясненията на
жалбоподателя е и фактът, че свидетелите С. и А. са категорични, че никой не
е споменавал, че процесните недекларирани пари са на други лица.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – надлежно
упълномощен процесуален представител с Пълномощно, приложено в
кориците на делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент
от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от
ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
НП в обжалваната част и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на
актовете.
9
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на
Акта и издаване на обжалваното НП. За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде
възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че
АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и
събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във
връзка с Възражението на жалбоподателя - изготвени е било Становище от
18.08.2021 година от Старши юрисконсулт Елена Гъчева относно съставения
АУАН, с което е направено предложение да бъде издадено НП. Следва също
да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на
чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася
изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от
страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на
издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година,
постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Независимо от изложеното
АНО изрично и в НП се е произнесъл по основателността на подаденото
Възражение.
Извършвайки проверка за процесуалноправната законосъобразност
на атакуваното НП, включително и по отношение на АУАН, въз основа на
който е издадено, съобразно правомощията си и релевираните от защитата
възражения, Съдът не констатира наличие на съществени процесуални
нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяната му.
Административнонаказателната отговорност на С. Й. е ангажирана в напълно
редовно учредено и развило се производство по установяване на нарушението
и издаване на НП. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи,
че в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване
и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на
10
вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане
на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и
Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо
субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението
за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН,
тъй като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда.
Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН,
както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят
български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и
именно с това право на невладеещото български език лице следва да се
обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с
назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при
предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не
следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което
пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното
лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа
за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2
от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на
свободно движение на чужди граждани. При преценката на нарушението,
описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя,
сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата
по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат
ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес
и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да
бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му
на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в
рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство е предвидено, че при
налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни
нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за
11
преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред Съд. Разгледана в своята цялост,
цитираната Директива установява безусловно задължение за осигуряване на
превод единствено в рамките на наказателното производство, като за
извършените административни нарушения такова задължение липсва, а още
по-малко такова задължение липсва при извършване на самата митническа
проверка (ето защо наведеното в съдебно заседание от адвокат Г. възражение
в тази насока е неоснователно). Затова, сама по себе си, липсата на превод на
АУАН, не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство. В конкретния случай с оглед
установените по делото факти Съдът намира, че е бил извършен надлежен
превод. Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и
дори да не е имало надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН, то
от АУАН се установява, че жалбоподателят С. Й. се е запознал с АУАН,
удостоверил е това с подписа си, както и му е връчено обжалваното НП на
посочения от него съдебен адрес. В нито един момент жалбоподателят не е
заявил, че не разбира случващото се в момента. В съдебно заседание
жалбоподателят С. Й. е представляван от адвокат. Т.е. лицето е организирало
адекватно защитата си срещу процесното НП. Съществени са само тези
нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. По
изложение съображения Съдът сне кредитира наведените от адвокат Г.
възражения в тази насока. Горните изводи на Съда не се променят и предвид
факта, че имената на преводача под текста на АУАН са изписани при смесица
от латински букви и такива на кирилица, тъй като в случая е важното, че
действително е присъствал преводач.
За пълнота следва да се посочи, че липсата на формален писмен и
изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, не
представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не
задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като
е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните
свидетели А. и С. (, които Съдът кредитира), че фактически е бил осигурен
преводач от турски език на жалбоподателя и такъв реално е участвал, то
спазено е изискването на процесуалния закон. Поради това Съдът приема, че
в случая е извършено валидно и редовно предявяване на АУАН по смисъла на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Иначе казано, съобразно реквизитите и съдържанието
12
на приложения в АНП акт - АУАН, с който е бил сезиран АНО, предвид
наличната материализирана изрична бележка за превеждането му, е спазено
правилото на чл. 21, ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за участие на преводач. В този
смисъл е и Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година
на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова.
Правилно НП не е преведено, тъй като е посочен съдебен адресат за
получаването му – българският адвокат Г.Г..
Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително в
административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет,
преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в
субсидиарно приложимия НПК. Както е сторено и в конкретния случай. Не е
налице нарушаване правата на С. Й., тъй като актосъставителят Ч. е разяснил
на жалбоподателя чрез присъстващия преводач съдържанието на Акта на
говорим от него език, а именно турски, с което е изпълнено процесуалното
действие по предявяване по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът и е
прочетен и предявен, като нарушителят С. Й. не е направил изявления за
неразбиране на съдържанието му, което е още едно доказателство, че
съдържанието на АУАН и нарушението за което и е съставен му е станало
ясно. При тези данни и след като актосъставителят се е убедил, че
жалбоподателят е разбрал съдържанието на предявения му Акт, Съдът
приема, че в случая не е нарушено правото му на защита в
административнонаказателния процес. С оглед изложеното, изводът на
настоящият Съдебен състав е че на жалбоподателя С. Й. е осигурена
възможност да разбере фактите и обстоятелствата от проверката, правните
последици от нея и правата си. Тези изводи на Съда не се променят и предвид
липсата на Декларация от страна на преводача относно верността на
извършения превод и относно отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК, която се
носи при устен и писмен превод, предвид гореизложеното.
НП, както и АУАН са издадени от компетентни органи съгласно чл.
37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 18, ал. 13 от ВЗ, вр.§ 1, т. 9 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 18, ал.
13 от ВЗ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон (ВЗ), се
съставят от митническите органи. В процесниия казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 14.08.2021 година актосъставителят Ив. Ем. Ч.
е заемал длъжността „Старши инспектор в сектор „Борба с наркотрафика”,
13
отдел „Борба с наркотрафика”, Териториална дирекция Митница Бургас при
Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и
изявлението на свидетеля А., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 29.11.2021 година. Лицето, подписало НП – Стефан Николов
Марашев, е заемал към момента на издаването му длъжността „Заместник-
Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” и деянието е
извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция Митница
Бургас.
АУАН и НП са издадени в надлежната форма и имат необходимото
съдържание и реквизити, съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Словно материализираното описание на деянието и обстоятелствата при
извършването му е достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради
което позволява безспорната му индивидуализация като валутно нарушение
във фактически състав с правна квалификация - чл. 18, ал. 2, вр.чл. 11а, ал. 1
от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година на МФ, каквато е и дадената в НП, при ясно указани формата на
изпълнителното деяние и неговия механизъм – неизпълнение на
задължението за писмено деклариране на парични средства, над допустимите
количества, пренесени през границата на Република България, явяваща се и
граница на ЕС. Същевременно изложените фактически обстоятелства
кореспондират и съответстват на обективните елементи, очертани в
хипотезата и диспозицията на правните норми от цитираните нормативни
актове, които очертават правната уредба на действащия валутен режим и
контрол, а цитираните конкретни разпоредби, установяват пряко
задължението за деклариране на носени през границата парични средства. Ето
защо, според Съда, органите - контролният, респ. и АНО са дали фактическо
описание на нарушението, което се явява изчерпателно и удовлетворява
законодателното изискване по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Същевременно дадена е от АНО правилната - вярна правна квалификация,
съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и
правилно са посочени текстовете от ВЗ и Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година на МФ, приложими към неизпълнение задължението за писмено
деклариране на парични средства, които се пренасят през границата.
Фактът, че при изписване на нарушението в НП, наказващият орган е
14
добавил израза „от трета страна”, не води до различни правни изводи, тъй
като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно
квалифицирани като нарушение по чл. 18, ал. 2, вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл.
2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ.
Т.е. Съдът счита, че посоченото не може на самостоятелно основание да
доведе до отмяна на обжалвания акт, тъй като в случая нарушението е
недеклариране на пренасяни парични средства през границата на страната
независимо дали е за или от трета страна. Отделно от това в АУАН е
посочено, че деянието е извършено на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”, т.е. „от трета страна”.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля А., но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и местоработата, е налице пълно
индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в
съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Предвид изложеното не представлява съществено процесуално нарушение
обстоятелството, че в АУАН фамилното име на български език на
жалбоподателя е изписано грешно, както и защото го има изписано правилно
на латиница.
Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на
санкционния акт.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или
15
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице,
респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на
доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият
Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не
страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло
законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено. Т.е.
обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна. Правилно
АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя С. Й., приемайки че същият е осъществил съставът на валутно
нарушение по чл. 18, ал. 2 от ВЗ.
Действително в АУАН е посочено, че нарушението е по чл. 18, ал. 3
от ВЗ, което съставлява нередовност на Акта. Възможно е независимо от
допуснатата нередовност чрез събраните в хода на производството
доказателства да се установи извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина, при които обстоятелства нередовността на
АУАН е без значение предвид чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Формално
регламентираното производство по ЗАНН не следва да бъде абсолютизирано
до степен, изключваща винаги прилагане нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Т.е. дори в конкретния случай да се приеме, че съдържанието на АУАН не е
достатъчно прецизно, налице са предпоставки за прилагане нормата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. Казано по друг начин, за да се окачестви едно процесуално
нарушение като съществено е от значение дали при допускането му по
някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от страните в
процеса и конкретно в случая тези на жалбоподателя. Погрешното посочване
16
на нормата на чл. 18, ал. 3 от ВЗ по никакъв начин не засяга правата на някоя
от страните, и конкретно на жалбоподателя да разбере за какво нарушение се
съставя Акта и въз основа на какви данни, тъй като елементите от състава на
нарушението са коректно посочени. Отделно от това следва да се посочи, че
разпоредбата на ал. 2 на чл. 18 от ВЗ с оглед размера на предвидената в нея
санкция, е по-благоприятна за дееца.
Събраните в хода на производството гласни доказателства
(показанията на свидетелите К.А. и Ф.С.), както и косвено писмените такива,
установяват по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние,
консумиращо нарушение на действащия валутен режим, в частност
дефиниран с предписанието на разпоредбите на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ. По
делото безспорно се доказа, че на МП „Капитан Андреево”, на 14.08.2021
година, С. Й. преминавайки държавната граница на страната е пренесъл
парични средства в общ размер на 14 000 евро, което е над допустимото, без
да е изпълнил задължението си за писмено деклариране по установения ред
пред митническите органи, представяйки Валутна митническа декларация по
образец.
Съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-1 от
01.02.2012 година на МФ изрично е установено задължението за лицата –
местни и чуждестранни, да попълват и представят пред митническите органи
Декларация по образец (съгласно чл. 9 от Наредбата), утвърден от Министъра
на финансите - Валутна митническа декларация, когато внасят или изнасят,
от или за трета страна, парични средства, над определени количества, а
именно – 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута.
Посочените минимални норми/прагове на разрешени количества, освободени
от митнически контрол, т.е. допустимо свободно пренасяни, са указани в чл.
2, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година, изрично. Конкретното правно
предписание, респ. правило за поведение, дефинирано в диспозицията на чл.
2, ал. 1 от Наредбата, е следното: „Пренасянето на парични средства в размер
на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга
валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9.”. Аналогично е
изискването на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, съгласно който пренасянето на парични
средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в
17
левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи. По аргумент за обратното от чл. 11б от ВЗ, трета
страна е всяка Държава, която не е член на ЕС. Т.е. налице е
правнорегламентирано задължение за попълване и представяне пред
митническите органи на Писмена декларация – Валутна митническа
декларация от лицата, които пренасят през границата на страната парични
средства, в частност 14 000 евро. Неизпълнението на задължението за
деклариране на носени парични средства над указаните размери - освободени
от митнически контрол, съставлява административнонаказателен състав по
чл. 18, ал. 2 от ВЗ, каквато правилна правна квалификация е дал и АНО. За
съставомерността на деянието достатъчно е неизпълнението на задължението
за деклариране, в надлежната форма – писмена, с Декларация по утвърдения
образец - Валутна митническа декларация. В конкретния случай
жалбоподателят С. Й. фактически пренасяйки през границата на страната
парични средства в размер на 14 000 евро, безспорно надвишаващи
освободените от митнически контрол размери на паричните средства, той е
бил длъжен да попълни Митническа валутна декларация. Това му задължение
произтича от чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-1 от
01.02.2012 година, изпълнимо е по реда и начина, установени в последната и
за жалбоподателя С. Й., то е възникнало с обективния факт, че е пристигнал
на МП „Капитан Андреево”. Именно това свое задължение той не е изпълнил
и доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма -
писмено, налице е липса на деклариране, следователно и неизпълнение на
задължението. С бездействието си С. Й. е нарушил посочените разпоредби и
изводите на АНО в тази насока са правилни. Осъществяването от обективна
страна на деянието се установява от еднопосочните показания на свидетелите
К.А. и Ф.С., които са преки по доказателствения си ефект и потвърждават
отрицателния факт за недекларирането от негова страна при митническата
проверка на тези носени от него парични средства и последващото им
откриване при извършена на митническа проверка, в резултат на която е
констатирано наличието в мъжката му чанта, поставена на кръста валута. В
тази връзка цени се съдържанието на Разписка № 0203724 година, така и
свидетелските показания на митническия служител относно факта, че
жалбоподателят С. Й. не е декларирал паричните средства при
първоначалната проверка и относно местооткриването на валутата.
18
Свидетелят К.А. – митнически служител, при разпита е категоричен относно
обстоятелството, че след отправената изрична покана при първоначалната
митническа проверка да декларират стоки, вещи, парични средства и валутни
ценности към пътуващите в автобуса, един от които е именно жалбоподателят
С. Й., той не е съобщил за носените парични средства в размер на 14 000 евро,
като е разбрал същността на въпроса, който му е бил зададен. След като по
делото безспорно се доказа, че жалбоподателят С. Й. е имал и носил 14 000
евро, които пренася през българската граница, явяваща се граница и на ЕС,
той е бил обвързан от задължението да декларира същите писмено със
съответната Митническа декларация съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ и по реда,
указан в Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ. Това задължение, на
което е бил безспорен субект, обаче С. Й. не е изпълнил. Предвид тези
обективни обстоятелства, доказани по несъмнен начин в хода на процеса,
Съдът формира безспорен правен извод за доказано извършването на деяние
от страна на жалбоподателя С. Й., което се явява обективно и субективно
съставомерно като нарушение на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ. И това е така, защото
поведението му е в пряк разрез и отклонение от нормативното предписание
на тази законова разпоредба, както и на чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година – като подзаконов нормативен акт по
приложението на ВЗ. С това си бездействие, С. Й. е и консумирал
административнонаказателния състав на чл. 18, ал. 2 от ВЗ.
Подлежи на обсъждане обстоятелството дали С. Й. е бил приканен от
митническия служител Ч. преди пристъпване към митническата проверка да
декларира носените от него парични средства. Това обстоятелство се явява и
от значение за правилното решаване на делото, доколкото съгласно чл. 11а,
ал. 5 от ВЗ, задължението за деклариране по чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, се смята за
неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е
невярна или непълна. В разглеждания случай, няма съмнение, че С. Й. не е
подал Декларация, в която да посочи неверни или непълни данни, т.е.
изпълнителното деяние, с което е нарушено правилото на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ
би могло да бъде осъществено само чрез отказ от деклариране. В тази насока
са събрани гласни данни от свидетеля К.А. – свидетел по АУАН и служител
на Агенция „Митници”. Той е лицето, което освен участвало при съставянето
на АУАН, е и един от служителите, извършили митническата проверка на МП
„Капитан Андреево”, което несъмнено е част от територията на Република
19
България. Същият изрично сочи, че преди извършването на митническата
проверка, намиращите се в автобуса лица и по-специално жалбоподателят,
изрично са били приканени да декларират носените от тях стоки, вещи,
парични средства и валутни ценности на разбираемия за тях език – турски.
Т.е. преди започване на проверката И.Ч. е запитал жалбоподателя и другите
пътуващи в автобуса лица дали имат за деклариране валутни ценности, в
които несъмнено се включват и банкноти, които са в обръщение като
средство за обмяна, в които съгласно § 1, т. 6, б. „а” от ДР на ВЗ се включва и
такива в евро, а Декларациите се предоставят на лицата при деклариране на
парични средства и при поискване от тяхна страна като и двете хипотези не
са налице в настоящия случай. От показанията на свидетеля А. – митнически
служител, става ясно, че всички пътуващи в автобуса, включително
жалбоподателят, са били наясно със съдържанието на поставения им въпрос,
касаещ деклариране включително на парични средства; като жалбоподателят
е декларирал само 7 000 евро, като в последствие е било пристъпено към
осъществяване на митническа проверка. Противоположни данни, не се
съдържат в нито едно останало по делото доказателство, което Съдът
кредитира, поради което показанията на митническия служител А. следва да
бъдат изцяло кредитирани.
Казано по друг начин направените правни изводи се налагат предвид
установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически
контрол като действащо е задължението за деклариране на парични средства,
както въвежданите (внос), така и изнасяни от лицата (износ), произтичащо
пряко от материалната разпоредба на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, както и от
множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването
на България към ЕС. Според разпоредбите на цитираните нормативни актове,
всички парични средства, надвишаващи освободените от митнически контрол
размери на такива които са в обръщението като средство за обмяна, подлежат
на писмено деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и няма спор,
е бил и жалбоподателят С. Й., възникнало за него още преди започването на
формалностите по митнически контрол, но същото той не е изпълнил, както
безспорно се установи от свидетелските показания. Ето защо, след като
пътникът – жалбоподателят С. Й., не е изпълнил задължението си, във връзка
с преминаването през митнически контрол и не е декларирал носените от него
процесни парични средства – банкноти в евро, каквито реално са открити
20
едва при последваща физическа митническа проверка, безспорно с това си
бездействие той е консумирал от обективна страна състава на
административно нарушение по чл. 11а, ал. 1 от ВЗ. Задължението за
обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в
чиято фактическа власт се намират паричните средства, подлежащи на
деклариране.
За пълнота на настоящото изложение (както вече бе посочено)
следва да се отбележи, че Съдът не кредитира версията, изложена от
жалбоподателя и от свидетелите Д. и С., тъй като намира същата за
противоречаща на нормалната човешка логика – не е логично при
преминаване на държавни граници да дадеш толкова голяма собствена сума
да се съхранява в друг човек, дори и той да ти е приятел. Дори и да се
кредитира тази версия, изводите на Съда ще са аналогични на изложените по-
горе, тъй като в случая от значение е само факта, че е установена у
жалбоподателя определена парична сума, която не е декларирана, като без
значение е чия собственост са парите – ВЗ не поставя изискване за преценка
относно собствеността на пренасяните и подлежащи на деклариране парични
средства, т.е. въпросът за собствеността им е ирелевантен по отношение
изискването за декларирането им при преминаване на държавната граница. В
този смисъл е и изложеното от Старши юрисконсулт Гъчева пред настоящия
Съдебен състав.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 251 от НК съобразно стойността на своя
предмет.
Налице е и субективният признак от състава на нарушението -
деянието е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят С. Й. е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е противоправния характер на извършваното от него
деяние, като от волева страна е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване -
непредоставяне на вярна информация, с оглед неизбежността от настъпването
на този резултат. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се
извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата
21
проверка. При съзнаване на задълженията си във връзка с валутния и
митническия режим, включително и задължението за писмено деклариране на
носените парични средства, като част от действащия в Общността и
допустимите норми за пренос на парични средства в конкретния значителен
размер, му е било известно, най-малко с оглед структурата на МП и
наличието на указателни табели с указани допустимите прагове на валутните
ценности, освободени от деклариране. Посочените указателни табели са с
надписи на международно признатите езици – френски, английски, немски,
руски, включително и турски и т.н. В случая релевантно е обстоятелството -
ноторно известно, за поставени указателни табели на МП „Капитан
Андреево”, в които на посочените езици, са указани задълженията на лицата,
преминаващи границата да декларират носените от тях стоки или валута над
определени размери, като тяхното местоположение е изключващо
пропускането им от преминаващите лица. Отделно от това жалбоподателят
редовно преминава границата. Поради изложеното, липсва каквото и да е
правно основание за друг различен правен извод освен този, че напълно
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. С тези правни съображения Съдът прие НП в обжалваната
част за правилно и законосъобразно от материалноправна страна, издадено
при правилно приложение на материалния закон.
Доколкото се явява част от дължимия съдебния контрол, Съдът
дължи правно обсъждане и относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. По
убеждение на решаващия Съдебен състав, процесното административно –
валутно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се квалифицира като такъв. Поради
това, в тази насока наказващият орган не е допуснал неправилно приложение
на закона. За конкретния случай, се установява фактическо обстоятелство с
ефект на смекчаващо – първо ред нарушение, което да обуславя значително
по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род
административни нарушения. Обратно, конкретното се характеризира като
формално – настъпването на вреди не е съставомерен елемент, а с оглед
мястото на извършването му и другите фактически обстоятелства – на МП на
българската държавна граница, явяваща се и външна граница на ЕС,
включително и натовареността на трафика на преминаването й, следва да се
отчитат и като отегчаващи обстоятелства, т.е. завишаващи тежестта на
22
деянието и съответно обществената му опасност. Действително в случая е
налице и смекчаващо обстоятелство, но същото нито изключва
съставомерността на нарушението по смисъла на ВЗ, нито компенсира
тежестта на отегчаващите обстоятелства. В тази връзка не би могло да се
отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на нарушителя С. Й.
към датата на деянието, доколкото възрастта от 40 години предполага
житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на
деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова.
Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да
обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Ето защо,
указаното облекчаващо (т.е. смекчаващо) за отговорността обстоятелство, не
обосновава преценка за занижена обществена опасност на конкретното
деяние спрямо типичната за този род нарушения. Допълнителен аргумент се
извежда и от характера на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка – административнонаказателна, свързани с действащия валутен и
митнически режим и контрол, които поради важността си са обект на
засилена правна защита с оглед охраняваните интереси. Същите са строго
регламентирани, цели се създаване на стриктен контрол за движението на
паричните потоци и валутни ценности в и извън Общността, част от която е
Република България, като всяко нарушение съществено накърнява целите и
принципите на ВЗ, респ. европейското законодателство с приложимите
Регламенти. Ето защо, не би могло да се приеме, че нарушението е с
незначителна обществена опасност и случаят да се квалифицира като
маловажен, именно предвид конкретните охранени от правото интереси. Ето
защо не е налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9
от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на
наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на
нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе
казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на
санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно
изложените до тук правни съображения, не са налице основания за
приложението на чл. 28 от ЗАНН като предпоставка за незаконосъобразност
на НП в санкционната обжалвана част (пункт 1) и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно
23
нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал
нарушението, което е осъществено от обективна и субективна страна и
правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на
ВЗ, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от ВЗ за пренасяне на парични средства за и от
трета страна без да се декларират по установения ред на виновните физически
лица се налага „Глоба” в размер на една пета от стойността на
недекларираните парични средства.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран във
фиксирания от закона такъв, което налага извод за невъзможност за
намалянето му.
Така наложеното с обжалваното НП административно наказание,
Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН
цели на административните наказания – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху гражданите.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и НП в
обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от
страна на жалбоподателя в размер на 1 000 лв. за адвокатски хонорар
съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
24
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че
в полза на АНО следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и
обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до
150 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в две съдебни заседания,
поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е
справедливо.
Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници”
в качеството й на юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения
правилник на Агенция „Митници” (в сила от 31.07.2021 година), в чиято
структура се намира издателят на потвърденото НП в обжалваната част.
При този изход на делото не се дължат разноски на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 1105/2021
от 05.10.2021 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция
Митница Бургас, в частта, с която на С. Й. (S. Y.), роден на 24.07.1981 година
в град Люлебургас, Република Турция от град Люлебургас, кв.„******”,
ул.„*******”, блок „**************”, вход 9/13, етаж 3, ап.№ 7, Република
Турция, за нарушение на чл. 18, ал. 2, вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 5 476.32 лв. (пункт 1).
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА С. Й. (S. Y.), роден на
25
********** година в град ****************, Република Турция от град
****************, кв.„******”, ул.„*******”, блок „**************”, вход
9/13, етаж 3, ап.№ 7, Република Турция, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, сумата от
80 лв., представляваща направените разноските за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 789/2021 година на Районен съд - Свиленград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя С. Й. (S. Y.),
роден на ********** година в град ****************, Република Турция от
град ****************, кв.„******”, ул.„*******”, блок „**************”,
вход 9/13, етаж 3, ап.№ 7, Република Турция, за присъждане на разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
26