Р Е Ш Е Н И
Е № 261501
гр. Пловдив, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и
първа година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 12099 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД.
Образувано е въз основа на искова молба от ЕВН
България Топлофикация ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, против
М.Г.С., ЕГН **********,***, с
която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че се дължат сумите, както
следва: сумата от 988,08 лв.- главница, представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за отопление
и за битово горещо водоснабдяване за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. и
сумата от 125,05 лв.- обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 04.12.2018 г. до 26.05.2020
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.05.2020 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 5650/2020 г. по описа на ПРС. Претендира разноски за заповедното и
настоящото исково производство.
Ищецът сочи, че в качеството си на
енергийно предприятие, съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ, продава топлинна
енергия на клиентите си при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране /ДКЕВР/. По силата на Общите условия на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди се твърди, че
ищецът е поел задължение да доставя в абонатните станции на сградите топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ,
ответникът,като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П. има
качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34,ал.1 от ОУ, е длъжен
да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Ищецът твърди забава на
плащане на дължимите от ответника суми, като се позовава на общите условия по
отношение на падежа на задълженията и размера на обезщетението за забава.
Ищецът твърди, че в изпълнение на
задълженията си по общите условия е доставило на обекта на ответника, а
търговецът извършвал дялово разпределение Техем Сървисис ЕООД е разпределило за
имота топлинна енергия в размер на 988,08 лв., представляваща топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, за отопление и за битово горещо
водоснабдяване за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., която до този момент
не е платена. Поради забава в плащането на главницата се сочи, че се дължи и
мораторна лихва в горепосочените размери и за горепосочения период. За горните
суми е образувано заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, като препис от заповедта е връчен
на ответника, която е депозирала възражение в срок, като е посочила, че
сумите не са правилно начислени. Претендират се разноски, вкл. и присъдените от
заповедния съд. Иска се уважаване на исковете и присъждане на направените по
делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл.
131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В първото по делото
съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че признава иска, като
заявява, че е платила сумата от 200 лв., като заявява готовност да заплати и
останалите суми. Не оспорва, че е собственик на имота. Съгласна е да се
постанови решение при признание на иска и да си погаси сумите в срок от няколко
месеца, като се разбере допълнително с ищеца.
Ищецът е поискал постановяване
на решение при признание на иска, като се изрично е заявил, че не претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за исковото производство.
Заявил е, че с платената сума е погасена частично главница в размер на 159,93
лв. и лихва за забава за остатъка, а именно: сумата от 26,30 лв. – обезщетение
за забава и 13,77 лв. – законна лихва. Останали са дължими суми, както следва:
сумата от 828,15 лв. за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. и
обезщетение за забава в размер на 98,75 лв.- обезщетение за забава за посочения
период.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Между
страните не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че
ответникът дължи на ищеца претендираните суми, като се вземе предвид
извършеното плащане в общ размер от 200 лв.
Предявените
искове са допустими, валидно е направено признание на исковете, представляващо
по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защита срещу иска, тъй като го счита за
основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска,
отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата
страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право,
признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК,
нито в другите предвидени в закона изключения – т. е . признато е право, с
което страната може да се разпорежда, признатото право не противоречи на закона
и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение, то
съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявените искове.
Съдът приема посочения от ищеца начин на
погасяване на дължимите суми с извършеното плащане в хода на процеса.
При този
изход на спора и с оглед направеното от пълномощника на ищеца искане в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, както в
заповедното, така и настоящото исково производство. Ищецът претендира и е
представил доказателства за направени разноски в общ размер от 350 лв., включващи сумата от 25 лв.-
държавна такса в заповедното производство и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, както и разноски в настоящото исково
производство в размер от сумата от 75
лв.- държавна такса, съобразно списък с разноски по чл. 80 ГПК. В полза на
ищеца следва да се присъди изцяло претендираната сума за разноски, доколкото не
намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която изисква кумулативно
наличие на двете предпоставки, а именно: признаване на искането и с поведението
си ответникът да не е станал повод за завеждане на делото, като плащането е
извършено след образуване на делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
М.Г.С., ЕГН **********,*** дължи
на ЕВН България Топлофикация ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37
сумата от 828,15 лв.- главница, представляваща остатък от стойността на
разпределената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за отопление
и за битово горещо водоснабдяване за периода 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. и
сумата от 98,75 лв.- остатък от обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 02.02.2019 г. до 26.05.2020
г., ведно със законна лихва върху уважената главницата, считано от 27.05.2020
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 5650/2020 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
поради плащане в хода на производството, предявените от „ЕВН България Топлофикация ЕАД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов
№37, против М.Г.С., ЕГН **********,***
искове за признаване за установено, че се дължат сумите, както следва: сумата
от 159,93 лв.- главница, представляваща част от стойността на разпределената
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за отопление и за битово
горещо водоснабдяване за периода 01.10.2018 г. до 30.11.2018 г. и сумата
от 26,30 лв.- част от обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 04.12.2018 г. до 26.05.2020
г., ведно със законна лихва върху платената главница, считано от 27.05.2020 г.
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 5650/2020 г. по описа на ПРС
ОСЪЖДА
М.Г.С., ЕГН **********,*** да заплати на ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“
№ 37 сумата от общо 150 лв. - разноски,
от които сумата от 75 лв. (50 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. –
държавна такса) – разноски в
производството по ч.гр.д. № 5650 по описа за 2020 г. на ПРС и сумата от 75 лв. – държавна такса – разноски в производството по гр.д. № 12099 по
описа за 2020 г. на ПРС, V-ти състав.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ