Решение по дело №2831/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 436
Дата: 27 април 2023 г. (в сила от 27 април 2023 г.)
Съдия: Димитър Чардаков
Дело: 20225220102831
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Пазарджик, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20225220102831 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени искове по
чл.146 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1548.15лв. – главница по договор за потребителски кредит от
разстояние, сумата от 171.10 лв. – възнаградителна лихва за периода
29.05.2020г. – 10.12.2020г. и сумата от 349.27 лв. – обезщетение за забава за
периода от 30.05.2020г. до 04.05.2022г. с изключение на времето от
13.03.2020г. до 14.07.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 04.05.2022г. до плащането.
Ищецът „**“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в ** твърди,
че по силата на рамков договор за продажба на вземания от 23.08.2021г. и
приложение №1 към договора е придобил от цедента „А*т“ ЕООД неговото
вземане към ответника С. С. Ш. с ЕГН ********** от с**, като ответникът
следва да бъде уведомен за цесията с връчването на препис от съдебните
книжа и приложеното там уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. Твърди, че
цедентът „А*т“ ЕООД е бил във валидно облигационно отношение с
финансовата институция „К“ ЕАД, произтичащо от договор за
поръчителство, сключен на 29.11.2019г., по силата на който дружеството-
1
цедент се е задължило да отговаря за задълженията на ответника,
произтичащи от договор за потребителски кредит №2132777/29.11.2019г.,
сключен между заемодателя „К“ ЕАД и ответника. Твърди ищецът, че в
изпълнение на договора за кредит „К“ ЕАД е предоставило на ответника
потребителски кредит в размер на 2600 лв., по който се дължи фиксирана
възнаградителна лихва от 40 %, която възлиза на 597.06лв. Твърди, че
ответникът не е върнал в срок кредита с лихвата – общо 3197.16лв., поради
което за него е възникнало задължение да заплати и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху просрочената главница. Твърди още, че
поръчителят „А*т“ ЕООД е изпълнил задължения на ответника, като е
заплатил на кредитора общо 2068.52лв. от които 1548.15лв. главница,
171.10лв. - възнаградителна лихва и 349.27лв. – обезщетение за забава.
Поддържа, че поръчителят е встъпил в правата на кредитор срещу ответника
до размера на погасеното задължение, след което прехвърлил вземането на
ищеца.
Ищецът твърди, че след придобиване на вземане се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. №1692/2022г. на РС – Пазарджик, срещу която длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК. Иска от съда да установи съществуването на
вземанията в размера по заповедта за изпълнение. Претендира присъждане на
разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът е редовно уведомен за делото с надлежно връчено
съобщение по чл.131 ГПК, както и чрез призовка за явяване в съдебно
заседание. Същият не е представил отговор на исковата молба по чл.131 ГПК,
не се е явил в първото съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие. Към възражението в
заповедното производство е представил доказателства за направени плащания
по кредита в размер на 1647лв. /при редовен дълг от 3197.16лв. и законна
лихва за забава 349.27лв./. Същите не са достатъчни за погасяване на
претендираното от ищеца вземане.
Ищецът е направило искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съдът, като установи, че на ответника са указани последиците от
неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от
2
неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на
исковете с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си
за него. С решението следва да признае за установено по отношение на
ответника съществуването на взимането по издадената срещу него заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати съдебните разноски на ищеца в общ размер на 225лв., от
които 125лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на основание т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат
на 91.37лв.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 ГПК съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът С. С. Ш. с ЕГН **********
от с** дължи на ищеца „**“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: **
вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№963/02.06.2022г., издадена по ч.гр.д. №1692/2022г., по описа на
РС-Пазарджик, включващо сумата от 1548.15лв. – главница по договор за
потребителски кредит от разстояние, сумата от 171.10 лв. – възнаградителна
лихва за периода 29.05.2020г. – 10.12.2020г. и сумата от 349.27 лв. –
обезщетение за забава за периода от 30.05.2020г. до 04.05.2022г. с
изключение на времето от 13.03.2020г. до 14.07.2020г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
04.05.2022г. до плащането, което вземане произтича от договор за
потребителски кредит №2132777/29.11.2019г., сключен между заемодателя
„К“ ЕАД и ответника С. С. Ш..
ОСЪЖДА ответника С. С. Ш. да заплати на ищеца „**“ ЕАД съдебни
разноски в настоящото производство в размер на 225 лв. и съдебни разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. №1692/2022г. по описа на
3
РС-Пазарджик в размер на 91.37лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването на
преписа да поиска отмяната на решението пред Окръжен съд - Пазарджик на
основанията, посочени в чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4