№ 3663
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:********
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ******** Гражданско дело № 20231110119543
по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че в правната сфера на „****“ ЕАД съществуват вземания от
„****“ ООД за сумите, както следва: за сумата от 1814.60 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 06.2018 г., м.
08.2018 г., от м. 10.2018 г. до м. 04.2019 г. и от м. 07.2019 г. до м. 04.2020 г. в имот,
представляващ банков офис, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 12, ет. 1, аб. № 394781,
въз основа на сключен между страните писмен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди № ***/*** от 08.02.2016 г., за сумата от 288.88 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
01.10.2018г. до 30.08.2021г., за сумата от 17.39 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 08.2018г. до м. 02.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
3.26 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.08.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК- 01.09.2021г., до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 51176/2021г. по описа на СРС, 54 състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника въз основа на писмен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди № ***/*** от 08.02.2016 г., по силата на който доставил до процесния имот
през исковия период топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, действали през исковия период, потребителят е следвало да
заплаща съответните месечни задължения до 20- о число на месеца, следващ този на
потреблението, след получаване на издадена от продавача на ресурса данъчна фактура.
1
Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения за
стойността на топлинната енергия и на предоставената във връзка с отчитането й услуга
дялово разпределение и въпреки изрично отправената до него покана за доброволно
изпълнение ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД ищецът претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните
вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, считайки за недоказани
количеството отчетена и припадаща се на имота топлинна енергия, преминаването на общия
топломер през метрологични проверки през исковия период, наличието на валиден и
действащ през процесния период договор за дялово разпределение между етажната
собственост и дружеството за дялово разпределение, надлежното извършване на дялово
разпределение в сградата, респ. правилността на отразеното в издаваните въз основа на него
изравнителни сметки. Независимо от това, поддържа, че в хода на процеса е заплатил
задълженията си по издадените в периода от 31.12.2019г. до 31.07.2020г. фактури за
топлинна енергия, а в условията на евентуалност спрямо изложените доводи релевира
възражение за погасяване на част от процесните задължения- тези, чиято изискуемост е
настъпила преди 20.12.2019г., по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника въз
основа на сключен помежду им писмен договор, по силата на което топлофикационното
дружество се е задължило да доставя до процесния обект топлинна енергия, а в тежест на
потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/
реално изпълнение на задължението на „****“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и
предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение.
Съобразно изложените от страните твърдения, доводи и възражения с доклада по
делото на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване са отделени правнорелевантните обстоятелства, че през исковия
период между страните е съществувало облигационно отношение по сключен между тях
писмен договор за продажба на топлинна енергия за процесния обект- банков офис, находящ
се в гр. София, ул. „****“ № 12, ет. 1, аб. № 394781, както и че същият е бил топлоснабден.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с
правно значение се установяват и от приобщените като писмени доказателства и неоспорени
от страните писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № ***/***
от 08.02.2016 г., представените от третото лице- помагач на ищеца документи за дялово
разпределение по отношение на процесния имот, както и от заключението на съдебно-
техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
възложените задачи.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице, извършило
съдебно- техническата експертиза, през процесния период измерването на топлинната
енергия за отопление на имота се е извършвало въз основа на четири апартаментни
топломера, като доколкото през този период абонатът не е осигурявал достъп за извършване
2
на реален отчет на уредите в имота, за същия е начислено служебно количество топлинна
енергия- по максимален специфичен разход на сградата. Топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване, от друга страна, е начислявана по показанията на четири водомера
за топла вода в имота, като поради липсата на достъп в края на всеки от отчетните периоди,
включени в процесния, е начислявана служебна топлинна енергия- на брой лица- по 140
литра на денонощие за един потребител. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово
разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му
заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената
топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент
нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило
в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му
свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че преди исковия период в
абонатната станция на сградата е монтиран общ топломер, преминал метрологична проверка
на 19.01.2017г., приключила със заключение за съответствие с одобрения тип. Впоследствие,
обаче- след изтичане на двугодишния срок на метрологичната проверка- на 17.02.2021г.,
този топломер бил демонтиран, като не бил изпратен за метрологична проверка, а бил
бракуван поради изтичане на експлоатационния му срок. С оглед на това вещото лице е
възприело в заключението си, че за периода след изтичане на първоначалната метрологична
проверка на 19.01.2019г. до края на исковия период- 30.04.2020г., средството за търговско
измерване е било с неясна годност, поради което и не може да бъде потвърдено начисленото
въз основа на него количество топлинна енергия за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване, като е уточнил, че в случая това отклонение от нормативните правила
обективно не би могло да повлияе начисленията на топлинната енергия, потребена за
отопление на имота, тъй като последната е отчитана въз основа на индивидуални
апартаментни топломери. В заключение, вещото лице е определило стойността на
потребената през процесния период топлинна енергия в два варианта- с включване на
стойността на топлинната енергия за БГВ и сградна инсталация за посочения период, през
който общият топломер е бил с неустановена експлоатационна годност, респ. след
приспадане на тази стойност, на сумите съответно от 3247.85 лева и 1928.08 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че след като необосновано от техническа гледна
точка е начисляването на суми за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и за
сградна инсталация за посочения от вещото лице период, включен в исковия, през който
начисленията са извършвани въз основа на средство за търговско измерване с неустановена в
хода на процеса изправност и годност, необосновано от правна страна би било вменяването
на потребителя на задължение да заплаща цената на тази топлинна енергия, поради което
при формиране на правосъдната воля по настоящия правен спор следва да бъде възприет
вторият предложен от вещото лице вариант на заключението.
Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на
ответника, а и се установява от представените от третото лице- помагач писмени
доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и
при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на
предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено
възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в
периода от м. 08.2018г. до м. 02.2020г., именно в претендирания от ищеца размер от общо
17.39 лева.
За пълнота и прецизност, а и по повод наведения в отговора на исковата молба довод в
тази насока, следва да се изясни, че съгласно сключения между страните писмен договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди отношенията между тях по повод
3
измерването, отчитането и разпределението на топлинната енергия за имот, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост, какъвто не се спори, че е процесният, се уреждат от
общите условия на продавача за продажба на топлинна енергия за битови нужди. А съгласно
тези общи условия, приложими през процесния период- влезлите в сила, считано от м.
07.2016г., в частност по силата на чл. 22, ал. 2 от същите, именно ищецът е носител на
вземането за цената на извършената услуга дялово разпределение. Задължението за
заплащане на цената на тази услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то да
не е осъществявало дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между
ищеца и фирмата за топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които
регламентират съдържанието на продажбеното правоотношение, възникнало между главните
страни в процеса.
Именно поради това негодни да обосноват извод за недължимост на процесните суми
са и доводите в отговора на исковата молба, касаещи действителността и темпоралното
действие на представения от ищеца договор за извършване на услугата дялово
разпределение, доколкото, както бе изяснено, източник на процесните вземания са
съществувалото между главните страни по делото облигационно правоотношение, както и
изпълнението на задължението на продавача по него да достави съответното количество
топлинна енергия до имота.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответника възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“
по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не
се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „****“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната енергия
и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м. 05.2018г. до м.
4
04.2020г. (с изключение на м. 07.2018г., м. 09.2018г., м. 05.2019г. и м. 06.2019г.) и в периода
от м. 08.2018г. до м. 02.2020г., през които отношенията между страните по продажбеното
правоотношение са били регламентирани съобразно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „****“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени
с решение на КЕВР от 08.10.2007г.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от тези общи условия купувачът е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в срок до 20- о число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Доколкото в случая
от неоспореното заключение на извършената в хода на процеса съдебно- счетоводна
експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените
задачи, се установява, че фактурите за всеки от месеците, включени в исковия период, са
издавани своевременно- преди настъпване на 20- о число на месеца, следващ месечния
период на потреблението, като това обстоятелство не и спорно между страните, следва да се
приеме, че именно посочената дата е началната дата, от която съобразно нормата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД е започнал да тече приложимият в случая тригодишен давностен срок по
отношение на всяко месечно задължение.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
При съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая общи условия, както и на цитираните разпоредби от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
предвиждащи специална хипотеза на спиране течението на давностните срокове за периода
от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца за м. 05.2018г. са
погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на иск (в материалния смисъл
на понятието) на ищеца. Така, за това месечно задължение погасителната давност е изтекла
на 27.08.2021г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца и седем дни е
спряло течението на давността съобразно цитираните разпоредби от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение и на ЗИД на Закона за здравето) след
настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи
условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, т. е. 3 дни преди
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия за периода от м. 06.2018г. до м. 04.2020г. (с изключение на м. 07.2018г.,
м. 09.2018г., м. 05.2019г. и м. 06.2019г., които не са предмет на претенцията), чиято стойност
съгласно заключението на съдебно- техническата експертиза във възприетия от съда по
изложените вече съображения вариант- след приспадане на стойността на топлинната
енергия за БГВ и за сградна инсталация за периода, за който общият топломер е с
непотвърдена от техническа гледна точка експлоатационна годност, възлиза на сумата от
5
1899.21 лева.
При съобразяване на приобщеното като писмено доказателство и неоспорено от ищеца
платежно нареждане от 29.12.2023г. за преведена в полза на последния от ответното
дружество сума в общ размер на 1583.64 лева с посочено в документа основание на
плащането- конкретни номера на фактури, както и на данните в заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, съгласно които тези фактури касаят задължения на ответника за
цената на топлинната енергия и за услугата дялово разпределение за конкретни месечни
периоди, включени в процесния и непогасени по давност съгласно изложените вече
фактически и правни разяснения, и в съответствие със задължителните за правоприлагащите
органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, от така установените като възникнали и съществуващи
като непогасени по давност суми за топлинна енергия и за цената на услугата дялово
разпределение, следва да бъдат приспаднати сумите съответно от 1344.92 лева и от 7.50
лева, с които в хода на процеса са погасени част от установените като дължими за исковия
период задължения за стойността на потребения топлинен ресурс и на услугата по
отчитането и разпределението му.
При тези фактически и правни съображения предявените срещу ответника главни
искове следва да бъдат уважени, както следва: искът за цената на топлинната енергия- за
сумата от 554.29 лева за периодите, както следва: м. 06.2018г., м. 08.2018г., м. 10.2018г.- м.
04.2019г. и м. 07.2019г.- м. 11.2019г., а искът за цената на услугата дялово разпределение- за
сумата от 9.89 лева за периода от м. 08.2018г. до м. 11.2019г., а за разликите до пълните
предявени размери, респ. периоди тези искове следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Както бе изяснено, съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за топлинна енергия в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Следователно, за всяко месечно
задължение потребителят на топлинна енергия за стопански нужди изпада в забава, считано
от 21- о число на месеца, следващ месеца на доставката- арг. от нормата на чл. 84, ал. 1, изр.
първо ЗЗД. При съобразяване на исковия период, чийто начален момент в случая следва във
времето настъпването на забавата за най- старото месечно задължение, включено в исковия
период и непогасено по давност към датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение, както и на размера на установеното като дължимо
вземане за цената на топлинна енергия, размерът на обезщетението за забава върху
последното, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 88.24 лева, до
която искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, имащ за предмет законната мораторна
лихва върху цената на потребената топлинна енергия, следва да бъде уважен, а за разликата
до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен. За пълнота и прецизност следва да се
изясни, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение не е бил изтекъл и приложимият по отношение на обезщетението за
забава за исковия период кратък давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което
възражението на ответника в този смисъл е неоснователно в тази му част.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите за периода
общи условия на ищеца (и за стопански нужди, и за битови такива- последните, приложими
в частта им относно услугата дялово разпределение съгласно изричното съгласие на
страните, обективирано в сключения помежду им писмен договор) липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
6
забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това
претенцията с предмет законната мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение следва да бъде отхвърлена в цялост.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и по арг. от ал. 2 ГПК- при съобразяване на
частта от претенциите му, която подлежи на уважаване, респ. на отхвърляне поради
извършено в хода на процеса плащане, както и на изричното му искане за присъждане на
разноски, индивидуализирано по вид и размер на същите в представения в последното
открито съдебно заседание списък на разноските по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 45.02 лева- част от разноските за заповедното производство
разходи, респ. сумата от 702.37 лева- част от разноските за исковото производство,
включващи заплатени от ищеца депозити за възнаграждения на вещите лица, както и
юрисконсултски възнаграждения, определени от съда на основание разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на производствата.
В случая в полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не е
заявявана претенция такива да са реално извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в
правната сфера на „****“ ЕАД, ЕИК ****, съществуват вземания от „****“ ООД, ЕИК ****,
за сумите, както следва: за сумата от 554.29 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периодите, както следва: м. 06.2018г., м. 08.2018г., м.
10.2018г.- м. 04.2019г. и м. 07.2019г.- м. 11.2019г., в имот, представляващ банков офис,
находящ се в гр. София, ул. „****“ № 12, ет. 1, аб. № 394781, въз основа на сключен между
страните писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № ***/*** от
08.02.2016 г., за сумата от 88.24 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено
върху цената на топлинната енергия за времето от 01.10.2018г. до 30.08.2021г., за сумата от
9.89 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 08.2018г. до м. 11.2019г.
услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано
от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК-
01.09.2021г., до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч.
гр. дело № 51176/2021г. по описа на СРС, 54 състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ тези искове, както следва: иска за
цената на топлинната енергия- за разликата над установената като дължима сума до
първоначално предявения размер от 1814.60 лева и за периода от 01.05.2018г. до 31.05.2018г.
и от м. 12.2019г. до м. 04.2020г., иска за обезщетение за забава върху цената на топлинната
енергия- за разликата над установената като дължима сума до пълния предявен размер от
7
288.88 лева, както и иска за цената на услугата дялово разпределение за разликата над
установената като дължима сума до пълния предявен размер от 17.39 лева и за периода от м.
12.2019г. до м. 02.2020г., както и изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че „****“ ООД, ЕИК ****, дължи на „****“ ЕАД, ЕИК ****,
сумата от 3.26 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.08.2021г.
ОСЪЖДА на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК „****“ ООД, ЕИК ****, да
заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 45.02 лева- разноски за заповедното
производство, както и сумата от 702.37 лева- разноски за исковото производство.
Решението е постановено с участието на трето лице- помагач на ищеца „***“ ЕООД,
ЕИК ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8