Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 10.02.2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 339 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление №
1713 от 28.02.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч е
наложено на А.Д.А. ***, административно наказание на основание чл.257, ал.1,
т.1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във
връзка с чл.50, ал.2, изр.2-ро от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Недоволен от постановлението останал
жалбоподателят А., който го е обжалвал, като незаконосъобразно и необосновано.
В жалбата си изтъква, че не е спорно, че именно той е извършил маркиране на
дърветата по издаденото позволително за сеч, но твърди, че в деня на
маркирацията имотът вече е бил очертан с бяла блажна боя по граничните дървета
на
В съдебното заседание, на което
е бил даден ход на устните прения, редовно призован, жалбоподателят А. не се
явява. Представлява се от адвокат К. от ЛАК, която поддържа жалбата и пледира
за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено.
Излага, че преди промяната през
Алтернативно развива съображения
за маловажност на нарушението и приложението на чл.28 от ЗАНН, като сочи, че е
липсвал какъвто и да е умисъл в действията на жалбоподателя, а и в НП липсва
ясно и конкретно описание на действията или бездействията, поради което не е
установено дали е санкциониран за неизпълнение на задължение или не изпълнение на
контролни правомощия.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по
горите гр.Ловеч, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Т., която
оспорва жалбата и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Позовава се на свидетелските показания по делото,
изтъквайки, че от тях е станало ясно, че на двата имота е имало поставени
няколко граници. Сочи, че нарушението на А. се състои в това, че е извършил
маркиране на дървесината за сеч, без да съобрази граничните точки на имота, а
не че е имал задължение да постави граничните точки на имота. Позовава се и на
представените карнет опис и технологичен план на имота, като заявява, че
съгласно тях границите между двата имота са били ясно очертани и че същите тези
документи са били изготвени от жалбоподателя, който собственоръчно се е
подписал на тях. Изтъква, че законодателят никъде не е посочил задължение на
наказващия орган да отразява в НП защо не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Представя писмени бележки, в които подробно развива съображенията си за
законосъобразност на обжалваното НП.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите К.А.А., М.М.М. и А.П.А., както и
от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят А.Д.А. бил
регистриран лесовъд в публичния регистър на ИАГ София, с удостоверение № *****/31.08.2015
г. на ИАГ /л.11/.
На 01.11.2018 г. инж.И.Д.издал
позволително за сеч № ******* /л.15/, с което разрешил на жалбоподателя А.А.,
като представител на И. П. П. да извърши сеч в гора, представляваща имот в
отдел № ***, подотдел ***, с кадастрален № ***********, в землището на с.Д.,
област Ловеч. Имотът бил с площ от
На 03.12.2018 г. свидетелите М.М. и А.А. –
горски надзиратели при ДГС Ловеч, извършили проверка в землището на с.Д.,
област Ловеч, като в частност проверили имот с кад.№ **********,
в отдел ***, подотдел „у”, който представлявал държавна горска територия.
Същият бил съседен с имот кад.№ ***********, за който
било издадено позволителното за сеч № *******/01.11.2018 г. и маркиран от
жалбоподателя А.. На проверката за оказване на съдействие присъствал и
свидетелят К.А. – горски инспектор при РДГ Ловеч.
Резултатите от проверката
свидетелят М. оформил в констативен протокол серия СЗДП № 00152 от 03.12.2018
г. /л.9/. За имот с кадастрален № *********** – частна горска територия
свидетелят отразил обстоятелствата по издаденото за него позволително за сеч и
описал, че при проверка на границите с GPS било установено, че в южната част на имота границата не е била поставена
правилно и е било навлезнато в отдел ***, подотдел
„у”, който бил държавна горска територия. Отразил също така в протокола, че в
частния имот имало отрязани 3 броя дървета от цер, а в държавния имот с кад.№ **********незаконно са били отсечени 45 броя дървета
от цер, за които нямало издадено позволително за сеч. Отразил в констатациите,
че така отсечените 45 броя дървета били маркирани с КГМ №№ ***********от А.А..
На 07.12.2018 г. свидетелят К.А.
съставил в присъствието на жалбоподателя А.А. АУАН № 000878 (№ 1713/13.12.2018
г. по регистъра на РДГ Ловеч) /л.12/, в който посочил, че като лице
регистрирано по чл.235 от ЗГ, на 30.10.2018 г. извършил маркирането на
определените за сеч дървета, в имот с кадастрален № *********** - частна горска
територия, в землището на с.Д., община Ловеч, отдел ***, подотдел „т", с
контролни горски марки с абревиатури **********, по издадено позволително за
сеч № **********г., като не е изпълнил задължението си да ограничи граничещата
страна с имот кадастрален № **********, отдел ***, подотел „у" - държавна
горска територия, като се съобрази с граничните точки на имота. Посочил, че в следствие
на това извършил маркиране с контролна горска марка ********** на 45 броя
дървета от цер в имот с кадастрален № **********и в резултат на което, при
незаконна сеч на тези дървета са били добити 25 пл.м3 дърва.
Актосъставителят квалифицирал
деянието като нарушение на разпоредбите на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1,
предл.1-во от Закона за горите, във връзка с чл.50, ал.2, изр.2-ро от Наредба №
8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Като свидетели при установяване
на нарушението и съставянето на акта се подписали А.А. и М.М.. Жалбоподателят А.
подписал акта, като в графата за възражения посочил, че ще представи такива в
законния срок. Получил препис от акта.
Няма данни по делото, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят А. да е представил пред директора на РДГ
Ловеч писмени възражения.
На 28.02.2019 г., въз основа на
акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, в което
наказващия орган изцяло възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и
обстоятелства по случая, като жалбоподателят бил санкциониран за нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-ро,
т.1, предл.1-во от Закона за горите, във връзка с чл.50, ал.2, изр.2-ро от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите с глоба в размер на 300 лева на основание чл.257,
ал.1, т.1 от ЗГ.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна се установи следното :
Жалбата срещу НП е подадена в
срок и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, видно от заповед № РД
49-199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните /л.10/ и въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено лице, съгласно
разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ.
След внимателна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът констатира, че обжалваното
постановление е издадено в съответствие с разпоредбите на ЗАНН, като не са били
допуснати процесуални нарушения и са посочени всички съставомерни обстоятелства
при извършване на нарушението, а на същото е била дадена изчерпателна и
правилна правна квалификация. В тази връзка не могат да бъдат споделени
наведените от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на НП, в
частност, че липсва ясно и точно описание на конкретните действия или
бездействия на наказаното лице и в този смисъл дали е наказан за неизпълнение
на задължения или на контролни правомощия.
Конкретно в обжалваното НП е
посочено, че жалбоподателят А. „…не е изпълнил задължение да ограничи
граничещата страна с имот кадастрален № **********….”, „…като се съобразява с
граничните точки на имота.” Ясно е, че наказващият орган визира отграничаването на граничещата страна със съседния имот
като задължение на маркиращия дървесината за сеч, а и по този начин е отразено
и в посочената като нарушена разпоредба на чл.50, ал.2, изр.2-ро от Наредба №
8/2011 година. Повече от това, за този елемент от състава на нарушението,
практически е нямало какво да добави и по никакъв начин не може да се приеме,
че наказаното лице не е разбрал какво нарушение му се вменява. Изчерпателно в
обстоятелствената част на НП е изложено, че като не е отграничил
правилно граничещата страна със съседния имот с кад.№
**********– държавна горска територия, А. е маркирал 45 броя дървета от същия,
които са били отсечени и отсичането им е незаконно, тъй като за този имот не е
имало издадено позволително за сеч.
От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установи от обективна страна описаното в
акта и наказателното постановление административно нарушение. В конкретният
случай не е спорно, че за имот с кад.№ *********** –
частна горска територия е имало издадено редовно позволително за сеч № **********г.
и жалбоподателят А., като лице регистрирано по чл.235 от ЗГ е следвало да
маркира подлежащата на сеч дървесина от имота. Изискванията към маркиращия
лесовъд са посочени в разпоредбата на чл.50 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, като в частност ал.2, изр.2-ро го
задължава преди маркирация да ограничи граничещата с други собственици страна,
като съобрази граничните точки на имота. В показанията си свидетелите А., М. и А.
са категорични, че границата на съседния на подлежащия за сеч имот, този с кад.№ **********– държавна горска собственост, са били ясно
маркирани първо с бяла, а в последствие и с оранжева боя, като е имало и
маркирани с марка на ДГС дървета. Жалбоподателят не е съобразил тези ясно
видими на терен белези, определящи линейната граница между двата имота и е
маркирал за сеч с резедава боя и със зачислените му като лесовъд КГМ №№ ***********дървета
попадащи в границите на имота държавна горска територия (кад.№
**********). Преди извършване на маркирането жалбоподателят е бил длъжен да
изясни и ограничи граничещата с други собственици страна на имот № ***********,
за което разполагал с компетентност и технически средства, а в случай, че не е
могъл да се ориентира за граничните точки и границите на имотите – не е следвало
да извършва маркирането или е следвало да го извърши след по-задълбочено
проучване на тези обстоятелства. Маркиращият лесовъд дължи съобразяване с
граничните точки на имота. Още повече, че преди извършването на маркирането е
разполагал и с информация с каква боя са обозначени границите и граничните
точки на имота. Видно протоколи с вх.№ І-1-239/30.04.2018 г. и №
І-1-114/24.08.2017 г. за проверка на горскостопанска програма /л.23 и 25 от
досието на имот с кад.№ *********** – л.83 от
делото/, в същите ясно и еднозначно е отбелязано, че границите и граничните
точки на имота са поставени с бяла боя – факт, който потвърждават и разпитаните
по делото свидетели.
В смисъла на гореизложеното
съдът счита, че нарушението е доказано и от субективна страна. Жалбоподателят А.
е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от действията си (имал е професионален опит като лесовъдб
- удостоверението му за лицензиран лесовъд е от
В тази връзка е ирелевантен за случая факта, че в миналото двата имота са
били един цял, като в последствие са били обособени отделни такива.
Обособяването им е станало още през
Ето защо, съдът намира, че преди
маркирането на дърветата в имота, за който е имало издадено позволително за
сеч, жалбоподателят не е изпълнил изискванията на чл.50, ал.2, изр.2-ро от
Наредба № 8/2011 година. Както актосъставителят, така и наказващият орган
правилно са приели като нарушена тази материална норма и са я посочили като привръзка към нормата на чл.257, ал.1, предл.2-ро,
т.1, предл.1-во от ЗГ. Нормата на чл.257, ал.1 от ЗГ
освен санкционна е и бланкетна, сочи само
изпълнителното деяние на нарушението и правилно съставът на описаното в
обстоятелствената част нарушение е попълнен с нормата на чл.50, ал.2, изр.2-ро
от Наредба № 8/2011 година.
В разглеждания случай
наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е
определил минимума на предвидената глоба, а именно : 300 лева. Тази санкция
съответства на обществената опасност на нарушението и на неговия извършител.
Същевременно нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с подобни случаи на нарушения от същия вид, налице са и вредни
последици (незаконно отсичане на 45 броя дървета от имот държавна горска
територия), поради което случая не може да бъде определен като „маловажен”.
Обекта на посегателство е свързан с опазването на горския фонд, за сечта на
който законодателят е въвел конкретни императивни изисквания, които стриктно
следва да се спазват. Поради това настоящият състав счита, че разпоредбата на
чл.28, б.”а” от ЗАНН се явява неприложима за конкретния случай.
Така изложените съображения
мотивираха съда да приеме, че обжалваното наказателно постановление №
1713/28.02.2019 г. на Директора на РДГ Ловеч е законосъобразно издадено и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него се остави без
уважение.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1713 от 28.02.2019 г. на Директора
на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч, с което на А.Д.А. ***, ЕГН : **********, е наложено
административно наказание на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер
на 300 лева, за нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-ро,
т.1, предл.1-во, във връзка с чл.50, ал.2, изр.2-ро
от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :