РЕШЕНИЕ
№1681/6.10.2022г.
гр.
Пловдив, 06.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXV състав в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, и с участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 2675 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 203, и сл. от АПК, във вр. с чл. 1,, ал. 2 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Делото е образувано по исковата молба предявена от Ц.Н.Ц.
с ЕГН **********, чрез адвокат К.Г. с адрес: *** срещу Централната избирателна
комисия /ЦИК/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
пл. „Княз Александър I“ № 1, обективираща претенция
за заплащане на обезщетение в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ за
претърпени неимуществени вреди, в следствие на действието на отменен с влязло в
сила съдебно решение незаконосъобразен административен акт, а именно Решение №
524-МИ от 27.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия – община Пловдив, която
е била назначена с Решение № 1844-МИ/НР от 04.09.2015 г. на Централната
избирателна комисия, ведно със законната лихва върху сумата за обезщетението от
датата на отмяната на този акт 11.10.2016 г. до окончателното изплащане.
В исковата си молба ищецът посочва, че в следствие действието
на решението на общинската избирателна комисия, в отменената по съдебен ред
част, са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в първоначален шок,
силен афект, срам и самообвинения от неизбирането му за общински съветник.
Изпитвал безпокойство, че е подвел избирателите си, не е успял да оправдае
очакванията на онези от тях, които са засвидетелствали подкрепа при срещите им
и са вярвали, че ще имат в негово лице компетентно представителство в общинския
съвет. Представя писмени и гласни доказателствени
средства. Претендира разноски.
Ответникът – Централната избирателна комисия, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявения иск като неоснователен,
доколкото неимуществените вреди не са настъпили, както и не съществува причинно
– следствена между вредите и отменения административен акт. Подробни
съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив
дава становище за неоснователност на исковата молба.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства приема за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.1,ал.1
от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и от приложените за
послужване по настоящото дело дела се установява, че със съдебно решение №882
от 03.05.16г. по адм.дело №789/2016г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ІІІ-ти състав, потвърдено с Решение
№10547/11.10.2016г. по адм.дело № 6688/2016г. по
описа на ВАС, е обявен за недействителен изборът за последния разпределен
мандат по остатък за общински съветници на
Община-Пловдив, обявен с Решение №524-МИ от 27.10.15г. на Общинска избирателна
комисия – Пловдив.
В изпълнение на това съдебно решение, с Решение
№608-МИ/12.10.2016г. на ОИК – Пловдив е обявен за недействителен изборът на
последния разпределен мандат по остатък за общински съветници
на Община-Пловдив, обявен с решение №524-МИ от 27.10.2015г. на ОИК – Пловдив,
изменено е същото решение в частта му, касаеща
разпределението на мандатите за общински съветници по
кандидатски листи на партии, коалиции и местни коалиции, получили действителни
гласове, но не по-малко от общинската избирателна квота и е обявено ново
разпределение на мандатите за общински съветници по
кандидатски листи на партии, коалиции и местни коалиции, получили действителни
гласове, не по-малко от общинската избирателна квота. Отменено е също така
Решение №597-МИ от 04.11.2015г. на ОИК – Пловдив, с което И.Г.Д.е обявен за
общински съветник от листата на МК „Коалиция за С.А.: Патриотичен фронт – НФСБ
и ВМРО“, прекратени са пълномощията на И.Г.Д., обезсилено е издаденото му
удостоверение и Ц.Н.Ц. е обявен за избран като общински съветник от листата на
МК „Коалиция Кауза Пловдив“ и му е издадено удостоверение за общински съветник.
Съответно с Решение №483, взето с Протокол №19 от
10.11.2016г. И.Г.Д.е освободен като член на Постоянната комисия по „Устройство
на територията и жилищна политика“ и на негово място е избран Ц.Н.Ц..
В хода на настоящото производство, за установяване
на твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди, са събрани гласни доказателствени средства. Разпитани по делото като
свидетели са Г.П.Т. *** и Р.В.Б.-Ц. - съпруга
на ищеца, които дават показания относно психическото състояние на Ц. през процесния период. Свидетелстват, че поведението на ищеца от
2015 г. насам видимо се е променило. Същият, афектиран от решението на ОИК, с
което той не е избран за общински съветник е спрял да контактува с част от
познатите си, ограничил е като цяло обществените си изяви, изпитвал е
притеснение, разочарование и срам от случилото се. Според двамата свидетели, този
случай е повлиял негативно върху неговото емоционално и психическо състояние,
което е дало отражение и до настоящия момент в отношението му с околните.
Изложеното от свидетелите кореспондира със
заключението на вещото лице Д.В. по назначена в хода на производството съдебно-психологическа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от
страните. Според вещото лице психоемоционалния статус
на Ц.Н.Ц. след и в следствие на приемане на решението на ОИК - Пловдив от 25.10.2015 г., се
характеризира с неудовлетворени изживявания, имащи различна продължителност и
интензитет във времето. Преживяното нежелано събитие е придружено със стресова
реакция. Негативните преживявания се отразяват в различни сфери на неговия
живот. Случилото се за кратко е довело до промяна в стереотипа, не е довело до
промяна на активностите или снижаване качеството му на живот. Независимо от
негативните емоции, които е изпитвал в този период не е спирал да работи,
ситуацията е преодоляна с помощта на близки, приятели, колеги. Към момента са
налице емоционални тригери – повтарящи се спомени,
непримиримост, различни негативни емоционални преживявания. Лицето се е справял
и продължава да се справя с негативните емоционални преживявания с помощта на личностовите характеристики, възгледи и убеждения.
С оглед на така събраните доказателства се налага
извод, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
доказан по основание.
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или
ЗИНЗС. Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове като исковете се разглеждат по реда
установен в АПК. Следователно, за да възникне право на иск за обезщетение е
необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна
дейност; вреда – имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата
вреда.
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства безспорно се установява наличието на първата предпоставка, а
именно отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт, а
именно Решение № 524-МИ от 27.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия –
община Пловдив. Налице е и причинно-следствена връзка между така описаните
неимуществени вреди, макар и не в твърдения интензитет на проявлението им,
претърпени от ищеца и отменения по съдебен ред незаконосъобразен
административен акт, с който същия не е избран за общински съветник. В тази
връзка съдът приема, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Съдът счита, че претенцията не е изцяло доказана по
размер.
За понятието "неимуществена вреда" липсва
легална дефиниция. Обезщетенията за такива вреди съдът присъжда за конкретно
претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на
административния орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от
ищеца.
За да се определи размера на търсеното обезщетение
за неимуществени вреди, следва да се отчете продължителността и интензитета на
същите. Паричният размер за обезщетяването им следва да почива на принципа на
справедливостта по аргумент от чл. 52 от Закона за задълженията и договорите,
предвид обстоятелството, че ЗОДОВ не уточнява как се определя размера на
неимуществените вреди, както и с оглед разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Понятието "справедливост" не е абстрактно такова, а е свързано с
преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение
за правилното определяне на размера на обезщетението.
Следва да се посочи, че всеки административен акт,
който е неблагоприятен за своя адресат, създава негативни емоции у последния,
стига, разбира се лицето адекватно да възприема социалната действителност. Тези
негативни последици в личен план са напълно очаквани, предвидими, случващи се
нормално, когато дадено лице като адресат на акта счита, че необосновано е
засегната правната му сфера. Съдът счита за житейски оправдано ищецът да изпита
безпокойство, притеснение, стрес и нервно напрежение при така създалата се
ситуация. Важно тук е да се прецени степента на интервенция в сферата на
адресата, която се предопределя от конкретните обстоятелства. Посоченото
състояние на ищеца според заключението на вещото лице по СПсЕ,
има пряка причинна връзка с неизбирането му като общински съветник, дължащо се
на незаконосъобразния акт, което е причинило психологичен дискомфорт, който е
повлиял и на емоционалното състояние на ищеца. Преживяното е повлияло върху
възприятията му, вътрешните му нагласи, очаквания и емоционални състояния, но
не е нарушило нормалното житейско функциониране. Нещо повече, вещото лице
изрично заявява в съдебно заседание,че негативните преживявания на ищеца
покриват клиничните критерии на хронична стресова реакция, но не се наблюдават
хронични личностови отговори и няма болестно
състояние. Следва да се вземе под внимание и фактът, изрично посочен и в
експертното заключение, че като обществена и публично известна личност, ищецът е
имал многобройни изяви, като общественик осъществявал е и осъществява активна
публична обществена дейност, и понастоящем общински съветник. Като такъв същият
е наясно, че прагът на търпимост на публичната личност, към решения и критика
следва да бъде значително по-висок от обичайния. Съответно, при подобна
ситуация, като процесната, степента на негативно
емоционално въздействие е в по-ниска степен от обичайната.
Следва да се вземе под внимание и продължителността
на негативното състояние. Видно от свидетелските показания се касае за
проявления на негативни психически изживявания, продължили до 2019 г., когато ищецът
повторно е избран за общински съветник от по-предно място в листата. Според
вещото лице не са налице посттравматични стресови разстройства.
Не се доказват също твърдените обстоятелства,
изразяващи се в загуба на доверие в институциите, тъй като ищецът понастоящем е
втори мандат общински съветник и е част от общинското управление.
Предвид гореизложеното съдът намира, че справедлив
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД размер на претендираните неимуществени вреди би бил
такъв от 1000 лева, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди следва да се уважи в този размер, а в станалата му част
до пълния предявен размер от 2000 лв - да се отхвърли
като неоснователен.
По отношение на акцесорната
претенция за лихви върху претендираната сума за
неимуществени вреди, същата е основателна, предвид основателността на главния
иск, като лихви се дължат върху установения размер на обезщетението, считано от
11.10.2016 г. – датата на отмяна на
незаконосъобразното решение на ОИК – Пловдив.
При този изход на спора, в полза на ищецът следва да
се присъдят разноски по производството, платими от ответника съобразно
уважената част от исковата претенция.
Направени са разноски общо в размер 1060 лв., от
които 10 лв – внесена държавна такса, 1050 лв. -
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част
от исковата претенция, дължимите на ищеца разноски възлизат на 535 лв.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Централната избирателна комисия, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област София (столица), община
Столична, град София, пл. „Княз Александър I" № 1, да заплати на Ц.Н.Ц., ЕГН **********, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, обезщетение
за неимуществени вреди, в следствие на действието на отменен с влязло в сила
съдебно решение незаконосъобразен административен акт-Решение № 524-МИ от
27.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия – община Пловдив, която е била
назначена с Решение № 1844-МИ/НР от 04.09.2015 г. на Централната избирателна
комисия, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението считано от
11.10.2016 г. до окончателното им заплащане, като за разликата до пълния
предявен размер от 2000 лв. /две хиляди лева/, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Централната избирателна комисия, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област София (столица), община
Столична, град София, пл. „Княз Александър I“ № 1, да заплати на Ц.Н.Ц., ЕГН **********, сумата от 535 лв. /петстотин
тридесет и пет лева/ разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Върховния
административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: