О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр. Пазарджик, 05.05.2020 год.

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV наказателен състав, в закрито съдебно заседание на  05.05.2020 година, в състав:

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

при секретаря …….. и с участието на прокурора………., като разгледа докладваното от съдия БИШУРОВ ЧНД № 588/2020 год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството по делото е по реда на чл.244 ал.5 от НПК.             

    Образувано е по жалбата на адв. Д.Д. от САК, като пълномощник на  Н.П.П., ЕГН ********** – в качеството му на пострадал, против постановление на Районна прокуратура-гр.Пловдив от 24.02.2020 год., с което на основание чл.244 ал.1, т.3 от НПК е спряно наказателното  производство по ДП – сл. дело № 34/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Пазарджик и пр.вх.№ 8614/19г. по описа на РП-Пловдив, водено за престъпление по чл.129 ал.1, във вр. с ал.2 от НК, а именно за това, че на 20.08.2018г., в гр.Пазарджик е била причинена средна телесна повреда на Н.П.П., ЕГН **********, изразяваща се в разстройства на здравето, временно опасно за живота.

     Обобщено казано в жалбата се изтъква, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, т.к. е немотивирано, постановено в разрез с доказателствената съвкупност и при наличие на доказателствен дефицит, както и в разрез с процесуалния закон. Иска се отмяна на постановлението и даване на задължителни указания за продължаване на разследването.

Районният съд след проверка по книжата на делото намира, че жалбата е процесуално допустима, т.к. е подадена в срока по чл.244 ал.5, изр.1-во от НПК и от лице, имащо качеството на пострадал по делото, което го легитимира да обжалва горепосочения прокурорски акт. Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

В обстоятелствената част на обжалваното постановление за спиране на наказателното производство прокурорът е написал за какво престъпление се води делото и защо ръководството и надзора на ДП е било възложено на РП-Пловдив. След което декларативно е посочил, че в хода на разследването са били разпитани множество лица, в качеството на свидетели, бил приобщен към доказателствата аудиозапис от тел. 112, както и множество писмени документи, била изготвена СМЕ. Веднага след това е заявено, отново декларативно, че от съществено значение за разкриване на обективната истина бил разпит като свидетел на лицето Х. Г. А., който не бил открит на известните за него адреси в страната, т.к. се намирал в чужбина, като разпитът му не бил възможен, включително по делегация или чрез видео и телефонна конференция. На тази база е направен извод, че производството следва да се спре на основание чл.244 ал.1, т.3 от НПК.

При така посоченото съдържание на постановлението за спиране на наказателното производство следва да се каже, че то е издадено в драстично нарушение на чл.199 ал.2 от НПК, доколкото в него не се съдържат никакви мотиви, от които да става ясно защо прокурорът е формирал извод, че е налице хипотезата на чл.244 ал.1, т.3 от НПК. Тук е мястото да се посочи, че основание за спиране на наказателното производство по посочената правна норма е продължително отсъствие на единствен свидетел очевидец и невъзможност да бъде разпитан, включително по делегация, чрез видеоконференция или телефонна конференция, съответно неговият разпит да е от изключително значение за разкриване на истината. Прокурорът може да спре наказателното производство ако установи, че са налице кумулативно тези условия - единствен свидетел очевидец, чиито разпит е от изключително значение за разкриване на обективната истина, като изложи и убедителни мотиви за това. Това обаче не е направено.

В същото време, по делото са събрани множество гласни доказателства. Разпитани са множество свидетели, сред които всички полицейски служители, които на инкриминираната дата са били на мястото, където се твърди от пострадалия, че е било извършено престъплението от двама от тях. Освен полицейските служители, като свидетел е бил разпитан пострадалият, както и други лица, присъствали на твърдяното местопрестъпление – Г. Б. Г., А. Г. К. и Н. В. А. Нито едно от тези доказателства обаче не е било коментирано, още по-малко анализирано подробно от прокурора в обжалваното постановление, при което изводът, че се налага спиране на производството на посоченото по-горе основание се явява голословен и правно необезпечен. Само това е достатъчно постановлението за спиране на производството да бъде отменено, т.к. липсата на мотиви лишава съда от възможността да извърши адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на цитирания прокурорски акт, респ. на възприетите в него фактически констатации и формираните правни изводи.

 

По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

  

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ  постановление на Районна прокуратура-гр.Пловдив от 24.02.2020 год., с което на основание чл.244 ал.1, т.3 от НПК е спряно наказателното  производство по ДП – сл. дело № 34/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Пазарджик и пр.вх.№ 8614/19г. по описа на РП-Пловдив и ВРЪЩА делото на прокурора за извършване на  следващите се процесуални и/или процесуално-следствени действия.

 

Препис да се изпрати на  жалбоподателя за сведение.

 

Определението е окончателно.

     

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: