РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 11 22.06.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: двадесет
и шести януари две
хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 2839 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, с адрес гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ № 211,
представлявана от управителя на ЕС – Мартин Чолаков, подадена чрез пълномощник адв.Станимир Стоичков, против решение № 260009/21.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 10/2019 г. по описа на
РС-Поморие, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения
иск от Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за осъждане ответника А.А.Б., гражданин на Р. Ф.,
роден на ***г., БУЛСТАТ *********, да заплати на Етажната собственост на
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” следните
суми: 193.64 евро, равняващи се на 378.72 лв. – такса
за поддържа и управление на общите части за 2016 г.; 39.45 евро, равняващи се на 77.16 лв., представляваща законна
лихва върху сумата от 193.64 евро за периода от 01.01.2017г.
до завеждането на исковата молба – 08.01.2019г.; 393.75 евро, равняващи са на 770.11лв. – представляващи годишна
такса за управление и поддръжка на общите части за 2017 г.; 58.19 евро, равняващи се на 113.82 лв.,
представляваща законна лихва върху сумата от 393.75 евро за периода от
21.07.2017 г. до завеждането на исковата молба – 08.01.2019 г.
Във въззивната
жалба се изразява недоволство от постановеното решение в обжалваната му отхвърлителна част, като в тази част същото се счита за
неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че съдът неправилно е приложил
нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, тъй като ответникът не може да се позовава на
посочената разпоредба, доколкото по делото не е установено и липсват твърдения
ответникът да е уведомил управителя на ЕС за отсъствието му през 2016 г. и 2017
г., като отсъствието на собственик, ползвател и обитател не може да се
предполага, поради което решението в обжалваната му част е незаконосъобразно.
Счита се за недоказан и фактът, че апартамент № 249, собственост на ответника,
е ползван по-малко от 30 дни през 2016 г. и 2017 г., за което тежестта на
доказване е на ответната страна, за което са изложени съображения. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната му част и да уважи предявените искове в пълния им заявен размер. Не
се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по
делото съдебни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия А.А.Б., подаден чрез пълномощник адв.Панайот Панайотов. В отговора са изложени подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба и
на наведените в нея възражения и доводи. Моли се за отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на решението на ПРС в обжалваната част като правилно и
законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата
на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на
закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по исковата молба на Етажна собственост на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие“, находяща се в гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ № 211,
представлявана от управителя Мартин Чолаков, против А.А.Б.,
за заплащане на следните суми: 193.64 евро, равняващи се на 378.72 лв. – годишна
такса за управление и поддръжка на общите части за 2016 г.; 39.45 евро, равняващи се на 77.16 лв. – законна лихва върху
сумата от 193.64 евро, за периода от 01.01.2017 г. до
подаване на исковата молба; 393.75
евро, равняващи се
на 770.11 лв. – годишна такса за поддръжка и управление на общите части за 2017
г.; 58.19 евро, равняващи се на 113.82 лв. –
законна лихва лихва върху сумата от 393.75 евро, за периода от 21.07.2017 г. до
подаване на исковата молба; 157.50
евро, равняващи се
на 308.04 лв. – вноска във Фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части на
комплекса за 2017 г.; 23.28 евро, равняващи се на 45.53 лв. –
законна лихва върху сумата от 157.50 евро, за периода от 21.07.2017 до подаване
на исковата молба; ведно със законните лихви върху главниците от подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
В исковата молба са изложени
твърдения, че
ответникът
А.Б. е собственик на недвижим
имот
в Етажната собственост на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие“, като притежава апартамент 249, в бл.Б, на трето ниво на кота +5,00, с площ от
53,46
кв.м. и 25,29
кв.м. общи части, или общо 78,75 кв.м. Твърди се, че с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. собствениците на самостоятелни обекти са избрали Общо
събрание за форма на управление на Етажната собственост, а с решение по т.2 от
дневния ред е бил определен размера на
годишната такса за поддръжка и
управление на общите части на комплекса от 9 евро/кв.м. Твърди се също, че на
29.06.2017 г. е проведено следващото ОС на ЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е определен размера
на годишната такса за поддръжка и
управление на общите части за 2017 г. от 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 е
определен размера на годишната вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ от 2
евро/кв.м. Ответникът дължал за притежавания
от него обект с обща площ от 78,75 кв.м. годишна такса за управление и
поддръжка за 2016 г. в размер на 708.75 евро (1386.19 лв., като същият извършил
частично плащане със сума от 1007.47 лв., поради което задължението му към ЕС
за 2016 г. останало в размер на 193.64 евро или 378.72 лв., а за 2017 г. ответникът
дължи на ЕС годишна такса за поддръжка и управление на общите части в размер на
393.75 евро (770.11 лв.), както и вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер
на 157.50 евро (308.04 лв.). Твърди се, че посочените задължения са станали
изискуеми, като Б. многократно е бил канен – устно и по електронна поща за
изпълни задълженията си, но и до момента сумите не са изплатени, поради което
същият дължи и мораторна лихва за забава върху тях в
посочените в исковата молба размери. Предвид това, претенцията до съда е за осъждане на ответника да заплати
на ищцовата ЕС посочените суми,
ведно с
дължимата мораторна лихва за посочените периоди и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В
депозирания писмен отговор ответникът А.Б. е оспорил исковата претенция като
недопустима и неоснователна със следните възражения – не съществува и никога не
е съществувала ЕС на сграда „Феста Апартмънтс
Поморие“; решенията на ОС на ЕС от 29.06.2017 г. са отменени от съда с решение
по в.гр.д.№ 100/2019 г. на БОС и затова исковете за заплащане на суми, основани
на тези решения на ОС на ЕС са недопустими и неоснователни; ищовата
ЕС не е извършвала поддръжка и управление на общите части за твърдените периоди,
като всички дейности са се извършвали от ЕС на бл.Б; таксите за управление за
определени в нарушение на императивните норми на ЗУЕС, а самият размер е
неопределен; с решението на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. е определена единствено
такса за поддръжка за 2015 г., като за 2016 г. и 2017 г. няма определена такса
и тази за 2015 г. не може автоматично да се приложи за следващите години;
ответникът не дължи заплащането на такса за поддръжка, тъй като не е живял
повече от 30 дни през 2016 и 2017г. в апартамента си. С отговора е направено и
възражение срещу материалната легитимация на ищеца, тъй като комплекс „Феста П.Ризорт“ не е жилищен
комплекс от затворен тип и управлението следва да се извършва от Общо събрание
на Етажна собственост, тъй като като комплексът е въведен в експлоатация на
08.12.2008 г. и е нанесен в кадастъра като 5 отделни сгради – 4 жилищни и една хотелска
сграда, която е собственост на едно лице – „Феста хотели“ АД, а в хотелската
сграда няма етажна собственост. Направено е и възражение за погасяване по
давност на вземанията за 2016 г., тъй като са предявени след изтичане на
3-годишен давностен срок от момента на възникването им.
Ищецът
е ангажирал писмени доказателства, от които се установяват твърдените в
исковата молба обстоятелства за собствеността на ответника, взетите решения на
общите събрания и уведомяването му за дължимите суми.
За установяване на възраженията си ответникът също е
ангажирал писмени доказателства – протоколи от ОС на ЕС, съдебни решения и
приходни касови ордери. Ангажирал е и гласни доказателства – св.К.У. (етажен собственик), който е
заявил пред съда, че познава А.Б. от 2014 г. – 2015 г. и знае къде се намира
неговия апартамент, ответникът е от С. П., но живее в П.и идва през лятото в П.за
две седмици, най много за 20 дни, не отдава апартамента си под наем на други
лица. Свидетелят е завил също, че през лятото на 2016 г. ответникът е ползвал имота
си за 20-25 дни, а през 2017 г. го е ползвал за по-кратко време.
Предвид събраните
по делото доказателства, районният съд е счел за неоснователно възражението на ответника за
наличие на отделни самостоятелни блокове,
като е приел, че не се
касае за отделни изолирани сгради, които могат
да бъдат подчинени на различен
режим на управление, не се касае и за
сграда с повече от един вход, който да
обслужва само определени обекти, поради което управлението на блока
не може да се извършва от самостоятелна ЕС. Съдът
е счел за преклудирани всички направени възражения от
ответника относно свикването и провеждането на ОС от 12.11.2014 г., законосъобразността
на взетите решения и размера на вноските, тъй като решенията не са обжалвани в срока по чл.40 ЗУЕС и са влезли
в сила, поради
което са обвързали етажните собственици
и са задължителни за тях. По отношение
на решенията на ОС на ЕС от 29.06.2017 г. и като е
взел предвид, че същите са отменени от съда с решение по в.гр.д.№ 100/2019 г.
на БОС, районният съд е приел, че след отмяната на тези решения таксите от
собствениците се дължат на основание предходното решение, прието на ОС на ЕС на
12.11.2014 г. За основателно е счетено възражението на ответника, че не дължи такси за поддръжка и
управление за 2016 г. и 2017 г. на основание чл.51, ал.2 ЗУЕС, като съдът се е
позовал на показанията на св.К.У. и е приел, че ответникът е ползвал
апартамента си за период от време по-малък от 30 дни, поради което не дължи
таксите за поддръжка и управление, както и лихва за забава върху претендираните за тях суми. Поради това съдът е отхвърлил
като неоснователен иска за заплащане на сумите за такса поддръжка и управление
за 2016 г. и 2017 г., както и за лихвите върху тях. По отношение на вноската за фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2017 г. съдът е приел, че същата се дължи независимо дали
ответникът е ползвал имота, поради което е уважил като основателен иска за претендираната сума от 157.50 евро, равняващи са на 308.04 лв.
Относно претенцията за лихва за забава върху сумата от 157.50 евро, ПРС е
приел, че тъй като в протокола на ОС на ЕС от 2014 г., чиито решения
са приложими, не е бил предвиден срок
за изпълнение то задължението
е изискуемо след изтичане на съответната
година, т.е. от първата дата
на следващата година, поради
което ответникът е изпаднала в забава за дължимите
вноски
за 2017 г. на 01.01.2018 г. и лихвата върху
сумата от 157.50 евро, равняващи са на 308.04 лв., възлиза в
размер на 31.91 лв. за периода 01.01.2017 г.
– 08.01.2019 г., до който размер акцесорната претенция е уважена, а за
разликата до претендираните 45.53 лв. е отхвърлена.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му –
в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата,
т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на
наведените оплаквания. При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното
решение е валиден и допустим съдебен акт.
Предмет на въззивна проверка е
решението на ПРС единствено в частта за отхвърляне на иска по чл.38, ал.1 ЗУЕС
за заплащане на такси за поддръжка и управление за 2016 г. и 2017 г., както и
лихва за забава върху тях. В останалата част решението като необжалвано от
страните е влязло в законна сила.
С оглед събраните
по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като споделя
окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Фактическата обстановка по делото не се оспорва от
страните и същата се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение,
поради което БОС
я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК и затова не е необходимо събраните пред първата
инстанция доказателства да се преповтарят и от въззивния
съд.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на ПРС за неоснователност
на иска по чл.38 ЗУЕС за заплащане на такси за поддръжка и управление, поради
приложение на нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, които изводи са формирани въз основа
на установената по делото фактическа обстановка, същите за правилни и в
съответствие със закона, поради което въззивният сът препраща към мотивите на първоинстанционното решение на
основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Наведените във въззивната
жалба възражения са насочени единствено против изводите на районния съд за основателност
на направеното с отговора на исковата молба възражение за недължимост
на таксите на основание чл.51, ал.2 ЗУЕС. В тази връзка, въззивникът
счита, че от задължението за заплащане на разходи за поддръжка и управление
може да се освободи само лице, което е уведомило компетентния орган за
отсъствието си, а това е останало доказано по делото, като недоказано от
ответника е останало и възражението му, че е ползвал апартамента по-малко от 30
дни през 2016 г. и 2017 г., като в тази връзка се възразява, че съдът
неправилно е кредитирал показанията на св.У., който е етажен собственик и в
това си качество е страна по настоящото дело.
Бургаският окръжен съд не споделя така изложените от въззивника доводи и намира възраженията в жалбата му за
неоснователни. Съображенията на съда на следните:
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, не се заплащат разходите за
поддръжка и управление на общите части от собственик, ползвател и обитател,
който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година. В случая, ответникът е заинтересованото
лице, в чийто интерес законът допуска възможността да се освободи от
задължението си за заплащане на текущите разходи за управление и поддръжка на
ЕС, поради което носи доказателствената тежест да
установи с всички допустими доказателствени средства
фактът, че е пребивавал в съответния имот за „не повече от 30 дни в една
календарна година“, респ. че не обитава имота. В настоящия случай, за наличието
на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗУЕС да не заплаща разходи за управление и
поддръжка на ЕС, ответникът е ангажирал гласни доказателства, от които се
установяват твърденията му, че е обитавал апартамента за период по-малко от 30
дни за 2016 г. и за 2017 г., имотът не е бил отдаван под наем или ползван от
друго лице. Тук следва
да се посочи, че са неоснователни възраженията на въззивника,
че не е допустим разпит на етажен собственик по дела, в които страна е самата
етажна собственост. Същите могат да бъдат разпитвани като страна и обясненията
им да бъдат ценени от съда съобразно разпоредбата на чл.175 ГПК. В този смисъл,
показанията на св.У. са допустими и правилно районният
съд се е позовал на тях, като БОС не споделя изложените в тази връзка
възражения във въззивната жалба.
Без значение е и
обстоятелството, че ответникът не е уведомил писмено управителя на ищцовата ЕС за отсъствието си от жилището, като изложените
в тази връзка възражения на въззивника също са
неоснователни. В хипотезата на чл.51, ал.2 ЗУЕС законът не въвежда задължение
за собствениците, ползвателите или обитателите за писмено уведомяване за своето отсъствие
до управителя на ЕС. Такова задължение е въведено в чл.51,
ал.3 ЗУЕС единствено за собственици,
ползватели и обитатели, които отсъстват
повече от 30 дни в рамките на
една календарна година, тъй като
по отношение на тях Общото събрание може да реши
те да заплащат
за времето на отсъствие 50% от разходите за
управление и поддръжка на общите части, т.е. касае се за друга хипотеза извън процесния
случай. Следва да се отбележи,
че уведомление до управителя на ЕС не е
поставено като част от фактическия състав на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС,
като е достатъчно собственикът да обитава имота за не повече от 30 дни в една
календарна година, което предполага трайно отсъствие и именно поради това
законодателят не е предвидил като изискване уведомяване
за отсъствието, което да е предпоставка за освобождаването му от заплащане на
разходите по управлението и поддържането на общите части. Разпоредбата
приравнява епизодичните или краткотрайни посещения в имота с отсъствие на
ползване на общите части, а заплащането на разноски за поддържането и
управлението им в хипотеза, при която не се използват, би довела до
неоснователно обогатяване на ЕС за сметка на индивидуалния етажен собственик. Уведомление, че не се обитава имота не е
необходимо и предвид факта, че обикновено едно такова значително и трайно
отсъствие е видно и за останалите етажни собственици. За разлика от хипотезата
по чл.51, ал.2 ЗУЕС, разпоредбата на чл.51, ал.3 ЗУЕС предполага едно по-трайно
ползване на имота, което обективно изисква и ползване на общите части, поради
което поначало собственикът не е освободен от заплащане на разходите за
поддръжка и управление на общите части, тъй като отсъствието му не е
значително, поради което същият следва да уведоми
писмено управителя, като едва след взето положително решение на общото събрание
на ЕС задължението му за заплащане на разходите не отпада, а се редуцира в
половин размер. Следователно, двете хипотези – по чл.51, ал.2 и по чл.51, ал.3 ЗУЕС освен, че са уредени в отделни алинеи, имат и различни предпоставки и
правни последици, поради което не би могло да се приеме, че изискването за уведомяване по чл.51, ал.3 ЗУЕС е приложимо и
при хипотезата на чл.51, ал.2 ЗУЕС. Тук е необходимо да се посочи, че нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС е императивна и по аналогия не могат
да се определят
задължения и предпоставки за прилагането й, които самата тя не предвижда, същата освобождава от заплащане на такси за поддръжка и
управление на общите части изчерпателно посочен в нея кръг лица, като общото
събрание на етажната собственост няма възможност да дерогира
законовото правило.
Предвид
изложеното, въззивният съд намира, че ответникът е
доказал по делото своето правоизключващо възражение по
чл.51, ал.2 ЗУЕС, че е пребивавал в имота си за не повече от 30 дни през 2016
г. и през 2017 г., поради
което и на това основание същият не дължи суми за заплащане на разходите за
управление и поддръжка на общите части за процесните
периоди. Ето защо, искът за заплащането на тези
такси е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от районния съд, като
изложените в този смисъл възражения от въззивника са
изцяло неоснователни.
В тази връзка и доколкото други възражения не са
направени във въззивната жалба, БОС намира същата за
неоснователна, като постановеното от ПРС решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото и искането на въззиваемата страна за разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивната ЕС на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие“ следва да заплати на А.Б. сумата от 300 лв. за направените във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение
№ 260009/21.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 10/2019 г. по описа на Районен
съд – Поморие, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”, с адрес гр.Поморие,
ул.“Княз Борис I“ № 211, представлявана от Мартин Чолаков
– председател на УС на ЕС, да заплати на А.А.Б., гражданин
на Р. Ф., роден на *** г., БУЛСТАТ *********, с пълномощник адв.Панайотов, сумата от 300 лв. за направените във въззивното
производство пред БОС съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.