№ 60
гр. Велико Търново, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Йордан Воденичаров
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500444 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от името на ответника *** чрез пълномощника му адвокат
И.А. от ВТАК , въззивна жалба е решение № 7 /04.03.2021 г. по гр.д. № 880/2020 г. на РС
Свищов, с което е признато за установено по отношение на дружеството, че КР. Г. К. от
гр.Русе не му дължи плащане на сумата 5815,76 лева по фактура № **********/24.08.2020
г. за периода от 09.06.2016 г. до 07.12.2019 г. като стойност на допълнително начислено
количество електрическа енергия, с молба да бъде изцяло отменено и предявения иск
отхвърлен като неоснователен , с присъждане на направените по производството разноски.
Наведени са оплаквания/ доводи/ за неправилност на обжалваното решение, основани
на пороци, представени като незачитане на категорично установените факти, запълващи
предпоставките за пораждане на субективното право на оператора на мрежата да
преизчисли за минал период потребеното в имота количество електрическа енергия, уредени
с нормите на чл. 49, ал.2 и чл.55, ал.1, ал.2 ПИКЕЕ: надлежно съставен констативен
протокол; средството за техническо измерване е монтирано на обекта на 08.06.2016 г. като
ново с изискуемата метрологична годност и съответствие с техническите изисквания за
измерване на електрическата енергия, изключваща възможността да се натрупат показания,
без да е имало реално преминаване на електрическа енергия; доказаност чрез метрологична
експертиза на конкретно вмененото като натрупано / измерено количество електрическа
енергия в невизуализирания за отчет регистър Т 3.
В с.з. пълномощникът на ответника поддържа жалбата.
Ищецът чрез пълномощника си адвокат Р.И. от ВТАК писмено оспорва жалбата.
Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по реда на
чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства,
1
приема за установено и обосновава следните правни изводи:
По реда на чл.124 ГПК е предявен установителен иск, имащ за предмет отрицание
на претендирано на основание 55, ал.1 ПИКЕЕ парично вземане за стойност на
потребена електрическа енергия за битови нужди.
Ищецът твърди, че поради придобито качество на потребител на електрическа
енергия за битови нужди/ краен клиент/ за присъединен към електроразпределителната
мрежа недвижим имот в гр. Свищов, ул. „***, за който е открита партида с абонатен номер
№ ********** е в договорно правоотношение с ***- за доставка /продажба/ на това благо.
Вменено му е задължение по издадена от ответното дружество *** фактура №
**********/24.08.2020 г. да заплати в срок до 03.09.2020 г. сумата 5815,76 лева с ДДС,
като стойност на потребена електрическа енергия за периода от 09.06.2016 г. до 07.12.2019 г.
Отрича да дължи плащане на тази сума, тъй като липсват обстоятелства в доказана годна
връзка с приписаното нормативно правно основание да се начислява корективно за минал
период/ не е бил уведомен за проверката на СТИ; намира се на табло, заключено в метален
шкаф, до който той няма достъп и съответно не е могъл да въздейства върху него по
какъвто и да било начин/, не съществува и законно основание за това ; ответното
електроразпределително дружество няма право да извършва дейност по продажба на
електроенергия и съответно да коригира вече заплатени сметки и такова допълнително
количество не е потребено в обекта през посочения период.
Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на *** , че не дължи въпросната парична сума, както и да му
присъди направените по производството разноски.
Ответникът- оператор в срока по чл.131 от ГПК и на устните състезания чрез
посочения пълномощник, оспорва иска с възражения, че вземането за сумата произтича от
обстоятелствата на извършена на 07.12.2019 г. от негови служители в осъществяване на
едно право / чл. 45, чл.46 ПИКЕЕ- обн.ДВ. бр.35/30.04.2019 г. / и по надлежния ред – чл.49,
ал.1 и ал.3 ПИКЕЕ, контролна проверка на средството за търговско измерване в обекта на
ищеца, чийто резултат е предмет на съставен протокол №1502752 / подписан от един
свидетел поради отсъствието му/, в който са записани констатации за показанията му по
тарифи, след което е подменен с нов по причина, че е установено неправомерно
натрупване на електрическа енергия в скрития и ненастроен за отчет регистър на тарифа 3;
изготвена метрологична експертиза на подмененото средство за търговско измерване
съгласно констативен протокол № 341/04.08.2020 г. на БИМ, установяваща при софтуерно
четене/ при съответствие на метрологичните характеристики и несъответствие на
техническите и без видима външна намеса/ - наличие на регистрирана енергия на тарифа 3
- 32372,178 kWh, която не е визуализирана на дисплея; въз основа на записаните данни в
тази тарифа /факт на отклонение от нормалното функциониране на СТИ и доказателство за
скрито потребление , тъй-като подмененото средство за търговско измерване е било
монтирано ново на обекта на 08.06.2016 г. / е преизчислено реално потребеното количество
електричество енергия / натрупано и невидимо при редовното отчитане, но измерено от
СТИ/ , чрез завишаването му с въпросното количество, остойностено и вменено на
клиента като задължение за плащане в посочения размер на основание чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ
по фактура №**********/ 24.08.2020 г. в срок до 03.09.2020 г. за периода от 09.06.2016 г.
до 07.12.2019 г.
Моли да бъде отхвърлен като неоснователен, с присъждане на направените по
производството разноски.
Доказателствено установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния
съд чрез събраните нарочни писмени документи /констативни протоколи, фактура, справки/
и свидетелски показания на служители на електроразпределителното дружество, са
значимите за спорното вземане факти, изложени по-горе / извършената проверка на
средството за търговско измерване на въпросната дата, констатациите , подмяната му,
2
проведена метрологична проверка и нейния основен резултат, потвърден от заключението
на приетата съдебно-техническа експертиза и приет за годно основание за преизчисляването
на сметката за потребена електроенергия за минал период .
Тъй като въззивният съд изцяло споделя всички приети от първоинстанционния
фактически констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение, то препраща към
тях и е ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря - аргумент от чл.272 ГПК.
Безспорно /и признато/ е правното качество „битов клиент” по смисъла на пар.1, т.2а
от ДР на ЗЕ, потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и
краен клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР на ЗЕ принадлежащо на ищеца, т.е. същият
е носител на право да закупува електрическа енергия и да му бъде доставяна срещу
заплащане на стойността й , и заедно с това- на ползвател на преносната мрежа по
смисъла на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ.
Към момента на извършване на разглежданата проверка на средството за търговско
измерване /основна съставна част на всяка измервателна система/ и вменяването на
задължението за плащане са действали нормите, съдържащи се в текстовете на новите
Правила за измерване на количеството електрическа енергия , издадени от председателя на
КЕВР (Обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), приети от Комисията с решение по т.1 от протокол
№ 67/24.04.2019 г. на основание чл.21, ал.1, т.9, във връзка с делегираното на този
административен орган с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ нормотворческо
правомощие. С тълкуването на разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6, в неделима връзка с чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ / изм. ДВ. бр. 54/2012 г. – в сила от 17.07.2012 г. / се вижда, че
законодателят е показал / въпреки оскъдните и непрецизни текстове/ положителната си
воля все пак да съществуват в обективния правопорядък правила за корекции на сметки за
минало време, т.е. допуска спорното особено субективно преобразуващо материално
право в полза на електроразпределителното дружество- чл.56, ал.1 ПИКЕЕ.
Вероятно най- точното му определение е вид самостоятелен нормативно установен
способ за определяне на обема на задължението на потребителя чрез необоримо
предположение за количество потребена електрическа енергия като съдържателна
негова предпоставка, или иначе казано: средство за компенсиране на неполучената
стойност на неизмерената електроенергия, без неговото основание за пораждане и
упражняване да се интересува от обстоятелствата/ те са правно безразлични/ дали
нежелателната неправомерна промяна произхожда винаги от поведението на
потребителя- ползвател/ краен клиент/ т.е.нему не се дири имуществена отговорност за
вреди на принципа на вината/, дали допълнителното количество електрическа енергия –
предмет на преизчисляването съответства на реалното неизмерено потребление, щом то не
може да се установи. Уредбата/съществуването му е в съответствие с принципа за
удовлетворяване на една обществена необходимост за въвличане на потребителите/
крайните клиенти и ползвателите в отговорностите по опазване и предотвратяване на
неправомерни манипулации върху средствата за търговско измерване и разпределителната
мрежа от недобросъвестни лица, водещ логически до постигане в крайна сметка до една
справедливост и ликвидиране на последиците на икономическото явление, наречено
неоснователно обогатяване. Без значение е, че миналият период е преди деня на влизане в
сила на ПИКЕЕ. Въобще не може да се мисли за някакво неуредено „обратно“ действие на
нормативния акт, защото пораждането на правото на корекция е от момента на откриването
на факта на наличие на измерено/ но неотчетено/ количество електрическа енергия в
невизуализирания регистър, щом този момент е след началото на действието му / на акта/.
Да се мисли противното е против всякаква правна логика и практически ще обезсмисли за
дълго време прилагането му за подобни случаи.
Всеки подобен/като настоящия / случай би изцяло осъществил хипотезата на чл.55,
ал.1 ПИКЕЕ, уреждаща субективното преобразуващо право на енергийното предприятие/
оператор на мрежата/ да извърши корекция на сметките на клиента/ ползвател, като
начисли допълнителното количество електрическа енергия, ако са установени с пълна
доказателствена сигурност съвкупно следните обстоятелства :
3
1/ констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ, схващан като първичен
„процедурен“ елемент от нормативния фактически състав на правото/ чл.55, ал.2 ПИКЕЕ/,
какъвто тук е наличен / поради това , че ищеца е потърсен и не е намерен на адреса
протоколът за проверката е подписан от свидетел, посочен в протокола, който пребивава на
адреса/ ;
2/ откриването чрез метрологична проверка на запис на цифрови данни в
невизуализиран за отчет регистър на средството за търговско измерване, каквито тук са
налични- установен от съдържанието на констативния протокол на БИМ/ официален
документ по смисъла на чл.178 ГПК и потвърден от заключението на неоспорената от
страните и приета по делото съдебно- техническа експертиза ;
3/ записът/ регистрацията/ на тези цифрови данни/ показания/ действително да
отразява измерено потребление/ аргумент от параграф, т.1 на ДР на ПИКЕЕ/ на
електрическа енергия в определено с тях количество, натрупано след датата на монтажа на
средството за търговско измерване, а не да е отпреди или да е последица на някаква
техническа неизправност, пречеща на правилната работа на измервателната му система в
цялост .
Вярно е, че по житейско предположение един такъв запис е много вероятно да
отразява „измерено количество електрическа енергия“ по смисъла на чл.55, ал.1 , във връзка
с параграф 1 , т.1 на ДР на ПИКЕЕ, но не е научно обосновано, че това предположение е
необоримо, т.е. вероятността практически да е винаги сигурен факт, защото е научно
обосновано в примерни хипотези да съществуват и други вероятности.
С други думи, логически очевидно е, че причината за записа на тези цифрови данни
трябва да е резултат на извършена софтуерна манипулация/ неправомерна програмна
промяна на тарифната схема/, постигнала цел на „отклонение“ / „скриване“ на
потребената електрическа енергия от визуализираните за отчет регистри / за България
засега това са основните Т1- дневна и Т2- нощна/.
Доколкото този тип средство за търговско измерване/ монофазен статичен
електромер „МЕ-162“ № 1114 0216 6615 9787, произведен в “Iskra”през 2016г. със знак за
съответствие СЕ/М16 1304/ е изначално фабрично програмно настроено за измерване и
отчет по основните две тарифа „дневна“ и „нощна“, липсата на отбелязване в протокола за
монтаж от 08.06.2016 г. , както и в протокола за последваща метрологична проверка от
04.08.2020 г. / л.28 от делото/ на показания по ненастроения и невизуализиран за отчет
регистър Т3, не може да бъде сигурен аргумент в подкрепа на вероятността появата на
спорния запис да е в следствие на реално преминала пред техническото устройство ел.
енергия, доколкото това не може да бъде категорично установено от събраните
доказателства.
Този отрицателен извод почива на следните логически положения, изведени от
заключението на съдебно- техническата експертиза:
1/ тъй като това средство за търговско измерване не е от типа "смарт" и не разполага с
техническа възможност за предаване на данни за измерване на консумация в реално време/
извличане на информация за така наречения „товарен график“/, които да се записват в
електронната база на електроразпределителното предприятие, не може да се установи и не е
установено в миналото от кога е започнал или кога е въведен спорния запис на цифрови
показания в тарифен ненастроен за отчет регистър Т 3;
2/ в БИМ не е извършено изследване на регистър Т 3 чрез натоварване на
средството за търговско измерване в работен лежим с цел да се провери дали се натрупват
показания в него / още повече , че той няма програмирана отчетна настройка / и ако се
натрупват , тогава би могло да се приеме с голяма степен на вероятност , че наличният
запис на цифрова информация е последица от реално преминала през измервателното
устройство електрическа енергия;
3/ не е установена конкретната причина за възникването на записа.
4
По тези съображения обстоятелството на метрологичната годност на средството за
търговско измерване към датата на проверката и липсата на данни за техническа
неизправност не е достатъчен аргумент в полза на фактически приложеното нормативно
основание за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
Следва да се отбележи е посоченото в мотивите на обжалваното решение
обстоятелство/ неспазването на 14 дневния срок за изпращане на СТИ на БИМ/ , бележещо
нарушение на изискването на чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ, към които въззивният съд препраща
по този въпрос – чл.272 ГПК.
Решаващ аргумент обаче за уважаване на предявения иск е неизпълнението на
изискването / чл.154, ал.1 ГПК/ , вменено в тежест на ответника да докаже с категорична / а
не по предположение / сигурност , че записът в невизуализирания за отчет регистър е
последица от реално настъпило потребление, а не от друго хипотетично възможно явление .
Съдът не е длъжен / а само има право/ по служебен почин чрез назначаване на допълнителна
експертиза на практика да подпомага неговата доказателствена кауза в противоречие с
диспозитивното начало в гражданския процес.
Затова предявеният иск подлежи на уважаване в своята цялост- израз на което е
постановения с обжалваното решение правораздавателен резултат.
В настоящото производство ищецът не претендира и не представя доказателства за
направени разноски, поради което такива няма да бъдат присъждани.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 7/04.03.2021 г. по гр.
дело № 880/2020 г. на Районен съд - Свищов.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5