№ 60
гр. С., 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Радка Д. Дражева Първанова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222200600231 по описа за 2022
година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 260003/15.03.2022г. по НОХД № 1008/2020г. по описа на Районен съд –
С. подс. К.А. К. - Л. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл. 270, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест и допълнителен към
него, в който се твърди, че съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Излага се
мнение, че в мотивите към присъдата не е посочено кои обстоятелства районният съд е
приел за безспорно установени и въз основа на какви доказателствени материали са
направени изводите от правно естество, както и какви са правните съображения за
изведените изводи. Счита се, че неизпълнението на тези задължения на съда е съществено
процесуално нарушени, представляващо липса на мотиви, довело до ограничаване
процесуалните права на прокуратурата като страна в наказателното производство и
обуславя искането за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата К. възразява, че подаденият протест
е неоснователен и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Намира, че в
мотивите си първоинстанционния съд е обсъдил всички свидетелски показания и е посочил
кои от тях кредитира и кои не. Няма показания, които да не бъдат кредитирани, тъй като
всички свидетелски показания са идентични и взаимно се допълват, като показанията се
кредитират изцяло и именно на тези техни показания първоинстанционният съд е извел
1
своите правни изводи. Твърди, че първоинстанционната присъда е правилна, той като не е
установено по безспорен начин действия, с които подсъдимата да е пречила или както е
посочено „да е възпрепятствала изпълнение на служебните задължения“. Видно било от
свидетелските показания, че такива действия не са осъществени, като единственото, което е
извършила, е да заяви своето несъгласие с умъртвяването на прасетата. По никакъв начин не
им е пречила да влязат в дома й, разговаряла с тях и с полицейските служители. Посочва
също така, че не е налице престъпление от обективна страна, поради липса на качество на
служителите на орган на власт. Съгласно Устройственият правилник на Българска агенция
по безопасност на храните единствено изпълнителният директор и заместник-
изпълнителния директор имали властнически функции и се явявали орган на власт, а
останалите служители на агенцията били само длъжностни лица, но не и орган на власт,
съгласно дефиницията по чл. 93, т.2 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – С. поддържа протеста. Заявява се, че в
мотивите си първоинстанционният съд, незаконосъобразно е формирал извод, че липсва от
обективна страна съставомерност на престъплението по чл. 270 от НК, тъй като както
служителите на МВР, така и служителите на Областна дирекция за безопасност на храните,
фактически са имали възможност да осъществят действията възложените им със заповед на
директора на Областна дирекция за безопасност на храните, както и да изпълнят взетото
решение с писмо № 91726/2019г. на министъра на земеделието и храните. Неправилно
районният съд е приел, че след като служителите са имали фактическата възможност да
осъществят възложеното им задължение, то не е било налице противозаконни пречки по
смисъла на чл. 270 от НК. Прокурорът изтъква, че съдебната практика приема, че за
съставомерността на престъплението по чл. 270, ал.1 от НК е достатъчно поведението на
дееца, изразяващо се в затруднение, насочено срещу орган на власт, да изпълни своите
задължения. Безспорно по делото било установено, че подсъдимата с действията си е
предпоставила такова затруднение, като не е допуснала нито служителите на ОДБХ, нито
служителите на Полицията до мястото, където отглеждала свинете, за да осъществят те
възложените им действия. В заключение предлага да се признае подсъдимата за виновна,
като й се наложи наказание глоба в размер на 1000 лв.
При упражняване правото си на лична защита и последна дума подсъдимата моли да
се потвърди присъдата.
Въззивната инстанция, след като се запозна с исканията на прокуратурата, изслуша
страните в с.з. и извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 314, ал. 1 от НК
намира, че протестът е основателен.
След обстоен и прецизен анализ на доказателствения материал по делото са
направени следните фактически констатации:
Във връзка с разпространението на Африканска чума по свинете на 29.07.2019г. било
проведено заседание на Централния епизоотичен съвет - гр. С.. Взето било решение и с
писмо № 91-726/29.07.2019 г. на Министъра на земеделието и храните било разпоредено на
Областния управител на област С. да издаде указания, съгласно които в 20 километровите
зони около индустриални ферми в Област С. да се преустанови отглеждане на свине в
2
обекти тип „заден двор“. Указан бил срок за доброволно клане на животните до 02.08.2019
г., като след изтичане на срока, на основание чл.139а от ЗВМД е следвало ОД „БХ“ - С. да
пристъпи към принудително умъртвяване на животните.
С писмо № ОД 21-03339/30.07.2019 г. на Областния управител на област С. било
указано на кметовете на четирите общини в Област С., както и на Директора на ОД „БХ“ -
С. и Директора на ОД-МВР - С. да предприемат мерки по преустановяване отглеждането на
свине в обекти тип „заден двор“ в 20 километрова зона около индустриални ферми,
доброволно умъртвяване на животните, които не са заклани в посочения срок от
компетентния орган – ОД „БХ“ - С..
С разпореждане от 17.07.2019 г. на Директора на ОД-МВР - С. била създадена
организация, при която полицейските служители в населените места от областта да проучат
и установят стопанствата тип „заден двор“, в които се отглеждат свине. Получената
информация била предадена на ОД „БХ“ - С..
Подсъдимата К. К. - Л. притежавала имот в с. Б., общ. С., в който отглежда 117 бр.
овце и други животни, от които и 3 бр. свине без индивидуална маркировка. Във връзка с
издадените разпореждания и заповеди от компетентните органи относно разпространението
на Африканска чума по свинете, на 08.08.2019 г. на подс. К. било съставено предписание №
29 на ОД „БХ“ - С. /л.83 от ДП/ за доброволно клане на три броя свине, които тя отглежда в
„задния си двор“.
Видно от Уведомление от 18.09.2019 г. на Директора на ОБДХ С. до РП-С. /л.11 от
ДП/ подс. К. и още шест лица не били умъртвили отглежданите от тях свине.
На 17.09.2019г. на подсъдимата бил съставен АУАН № 68 по ЗВМД и Констативен
протокол, които тя отказала да подпише. В посочения АУАН извършеното от подсъдимата
нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД се изразява в отглеждане в личното стопанство
на свине без индивидуална маркировка в нерегистриран обект и недопускане контролните
органи на БАБХ. По делото няма данни за съставено Наказателно постановление по така
издадения АУАН.
С разпореждане № 15/17.09.2019г. на директора на ОДБХ-С., във връзка с
уведомление на гл.инспектор при ОДБХ за нарушение на забрана по чл. 139, ал.1,т.1 от ЗВД,
установено с АУАН № 68/17.09.2019г., е разпоредено да бъдат отнети в полза на държавата
три броя свине без индивидуална маркировка в присъствието на К. К..
Въз основа на разпореждане № 15/17.09.2019г. на д-р А.А. – официален ветеринарен
лекар при ОДБХ – С. е издадена Заповед № СН-3-782/17.09.2019г., с която е назначена
комисия, която да извърши умъртвяване на три броя свине без индивидуална маркировка.
На 17.09.2019 г. свидетелите В. и А. (ветеринарни лекари към отдел “Здравеопазване
на животните“ към ОД „БХ“ - С.) заедно с полицаите Стефан Стоянов и Н.К. посетили имота
на подс. К. в с. Б.. Представили й се и я запознали с причината, поради която се намирали
при нея, а именно умъртвяване на трите й прасета, тъй като не е изпълнила предписание №
29 на ОД „БХ“ - С. за доброволно клане на три броя свине, които тя отглеждала в „задния си
двор“. Свид. А. показал заповедта на подс. К. и устно я запознал с нея. В момента, в
който подс. К. разбрала причината, поради която били при нея, тя се прибрала в имота си от
улицата и казала на В., А. и полицаите, че няма да ги допусне в имота си, за да умъртвят
прасетата. Подс. К. им заявила, че може да влязат в имота й единствено за да се уверят, че
прасетата са добре и здрави или за да ги изследват. За случилото се бил съставен
Констативен протокол /л. 22 от ДП/, в който е отразено, че при проверка собственикът не
допуска органите на БАБХ за изпълнение на Заповед СН-3-782/17.09.2019г., като в личното
стопанство се отглеждат три броя свине, собственост на К..
3
Издаден бил и Протокол за предупреждение /л.26 от ДП/ от инсп. Н.К. при РУ-С., на
осн.чл.65 от ЗМВР, с който К. К. била предупредена да не пречи по какъвто и да е начин
противозаконно на органите на ОДБХ гр. С. да изпълняват задълженията си по служба.
На 03.10.2019 г. свидетелите В. и А. заедно с полицаите Иван Иванов и Илиян Илиев
отново посетили имота на подс. К. в с. Б.. Поводът за посещението бил изпълнение на
горепосочената заповед, а именно умъртвяване на прасетата. В. и А. попитали К. дали е
заклала прасетата, на което тя им отговорила, че не е и че те са живи и здрави. Двамата й
обяснили, че са дошли за да изпълнят предната заповед. Подс. К. отказала да подпише
каквито и да е документи и отново не допуснала ветеринарните лекари да умъртвят
прасетата й. За случая бил изготвен констативен протокол. Съставен бил АУАН №
2362/03.10.2019г. от мл.инсп. от Участък „Запад“ при РУ-С. против К. К., за това че на
03.10.2019г. в 11.20 часа в с. Б., не изпълнява съставено на 28.08.2019г. разпореждане на
полицейски орган /л.28 от ДП/, и изразяващо се в това, че като собственик на животни да
оказва съдействие и да не възпрепятства дейността на представителите на БАБХ, с което
виновно е нарушила чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Въз основа на съставения АУАН било издадено
Наказателно постановление № 2362/24.10.2019г., с което на К. К. е наложена глоба в размер
на 200лв по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
На 12.11.2019г. свидетелите В. и А., заедно с полицаите Б.Б. и Н.К. отново посетили
имота на подс. К. в с. Б.. За случая била издадена Заповед № СН-3-972/12.11.2019г. на
Директор на ОД „БХ“ - С. и Разпореждане № 19/12.11.2019г. Подс. К. за пореден път
категорично отказала да допусне в имота си ветеринарите с цел умъртвяване на свинете.
Единствено позволила на свид. А. да влезе и да се увери, че наистина имала три прасета в
имота.
На 19.11.2019 г. за пореден път ветеринарните лекари В., А. и Д. Кондев, заедно с
полицаите Б.Б. и Д.С. отишли до имота на подс. К. в с.Б., за да умъртвят прасетата на подс.
К.. Запознали я със Заповед № СН-3-986/18.11.2019г. на Директор на ОД „БХ“ - С. и
Разпореждане № 20/18.11.2019г. Подс. К. категорично отказала да ги допусне в имота, за да
изпълнят задълженията си съгласно Заповедта и Разпореждането, единствено била съгласна
да влязат за да се уверят, че животните са живи и здрави. За случая бил съставен
констативен протокол.
Подс. К.А. К. – Л. е родена на 11.03.1981, жител и живуща гр. С., бълг. гражданка,
средно образование, омъжена, земеделски производител, неосъждана.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваното решение е
допълнена от настоящия въззивен състав в частта, касаеща издаденото на подсъдимото лице
наказателно постановление въз основа на АУАН, съставен от органите на МВР, както и
съставения от органите на ОДБХ – С. АУАН за недопускане за изпълнение на задължения.
Протестът се явява процесуално допустим, като подаден от лице, имащо право на
такъв. Същият е депозиран в надлежна форма, в законоустановения срок и срещу акт,
подлежащ на въззивна проверка. Разгледан по същество, протестът се явява неоснователен,
а атакуваната присъда следва да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда
систематизирано и последователно, по същество и по отношение на основните
обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно
правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
4
фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна по същество и по отношение на основните
обстоятелства до същите, т.е. до изложените по-горе фактически констатации. Следователно
присъдата на районния съд не е необоснована.
Първоинстанционният съд в мотивите си е подложил на внимателен анализ
наличните по делото доказателствени материали и е изложил аргументирано съображенията
си на кои от тези материали и до каква степен е изградил изводите си относно фактите.
Правилно са преценени, анализирани и коментирани в мотивите към присъдата всички
налични по делото доказателствени материали. По делото са изяснени обстоятелствата,
които са от съществено значение за правилното му решаване. С оглед установената
фактическа обстановка, районният съд правилно е приложил закона.
Районният съд с основание е кредитирал показанията на разпитаните по делото
свидетели, тъй като същите са непротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства
по делото.
Настоящата инстанция счита, че фактите се установяват категорично от гласните и
писмени доказателствени материали, които съдът цени като относими и взаимнодопълващи
се.
При така изяснената фактическа обстановка правилни са изводите на първостепенния
съд, че подсъдимата не е извършила от обективна и субективна страна деянието, за което е
обвинена от прокурора. Безспорно е установено, че на инкриминираните дати служители от
БАБХ са посетили стопанският обект на подсъдимата Л. за да изпълнят заповед на
директора на ОДБХ. Няма спор, че не са успели да изпълнят заповедите, но не защото са
нямали възможност за това.
В разпоредбата на чл.270 от НК е инкриминирано противозаконното пречене на
орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да
изпълни задълженията си. За да бъде осъществен този състав, необходимо е
наказателноотговорно лице действително да е осъществило обективни действия (или
бездействия) на пречене срещу лице, имащо качеството "орган на власт", да осъществи
вменените му по закон функции, при форма на вина умисъл и със съзнанието за наличието
на това особено качество на лицето.
Дали е било налице пречене от обективна страна, следва да се прецени, с оглед
конкретиката на настоящия случай. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 270,
ал. 1 от НК - "пречи" предполага активно поведение, което може да включва думи или
действия, насочени към оказване на съпротива по повод изпълнение задълженията на органа
на власт. От обективна страна е необходимо деецът с действие или бездействие да създаде
пречка за осъществяване служебните задължения на органа на власт. Преченето следва да се
отличава с по-висока степен на обществена опасност, т. е. да е годно да застраши
обществените отношения, засягащи упражняването на правомощията на органа на власт. В
конкретния случай, видно от показанията на самите проверяващи се установява, че
подсъдимата е изпълнила указанията на служителите на БАБХ да предостави достъп до
стопанския обект, с оглед извършване на проверка за животни, но с несъгласието си за
умъртвяване на животните е станала причина служителите да не успеят да осъществят
правомощията си. В случая подсъдимата действително е отказала да бъде извършено
5
умъртвяване, като има известни основания това да се приеме за оказана съпротива, но в
действителност служителите на БАБХ са имали възможност да изпълнят задълженията си.
Цялостното поведение на подсъдимата не е било насочено към нарушаване на реда
на управление и дейността на държавните органи, какъвто е обектът на посегателство по
чл.270 от НК.
Изводите на съда са верни и почиват на обективна и цялостна интерпретация на
доказателствената маса, която сочи, че поведението на подсъдимата Л. изобщо не е
попречило да бъде извършена проверката на животните, защото същата е допуснала на една
от инкриминираните дати единият от проверяващите в имота.
За да бъде осъществен съставът, визиран в чл. 270, ал. 1 НК, обаче, следва да е налице
и субективният елемент, т.е. да се установи, че подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е или допускала настъпването на
общественоопасните последици и е искала те да настъпят. При анализ на събраните по
делото доказателства се налага обратният извод, а именно че след запознаване със
заповедите за умъртвяване на животните, у подсъдимата се засилва тревогата й, че ще се
умъртвят напълно здравите животни и тя, несъзнавайки характера и последиците, които
могат да произтекат от действията й, вербално е отказала да бъдат умъртвени същите, без
физически или чрез други активни действия да възпрепятства служителите на БАБХ. Този
извод се налага не само от обясненията на подсъдимата, но и след внимателен прочит и
анализ на свидетелските показания, съгласно които се установява, че подсъдимата Л. е
допуснала проверяващите в селскостопанския обект.
В този смисъл, независимо от наличието или не на съставомерните признаци от
обективната страна на престъпния състав, съдът намира, че не е налице субективният
елемент на престъплението, и в този смисъл подсъдимата Л. законосъобразно и правилно е
била оправдана и по това повдигнато му обвинение.
Ето защо въззивната инстанция отхвърля, като необосновани, исканията на
прокуратурата, застъпени, както във въззивния протест, така и в откритото съдебно
заседание.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Изложените в протеста и в
съдебното заседание доводи в обратна насока са неоснователни. Присъдата е постановена
при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения
на процесуалните правила и на материалния закон.
След обобщаване на резултатите от извършената, на основание чл.314 от НПК,
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради
което и с оглед посочените съображения, постанови своето решение.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260003/15.03.2022г. по НОХД № 1008/2020г. по описа
на Районен съд – С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7