Решение по дело №1080/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 №                                                      09.11.2020 година                                         гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд,               наказателно отделение,         4ти въззивен състав

в открито съдебно заседание от шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Захарин Захариев

                                         ЧЛЕНОВЕ: Георги Иванов

                                                                мл.с.Диана Асеникова

                                             

Секретар: Жанета Кръстева

разгледа докладваното от съдия Г.Иванов ВЧНД № 1080 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивното производство е по реда на чл.250 ал.4 вр. чл.250 ал.1 т.1 от НПК и е образувано по жалба на К.А.Ц., в качеството му на частен тъжител по НЧХД № 31/ 2020г. по описа на Районен съд-Средец, против определение № 66 от 27.07.2020г., с което съдията–докладчик на основание чл.247а ал.2 т.2 вр. чл.250 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.5 т.2 вр. чл. 81 от НПК прекратил наказателното производство по делото поради това, че частната тъжба не съответства на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, и в дадения му от съда срок тъжителят не е отстранил нередовностите й, както и за част от обвиненията е изтекъл 6 месечния срок по чл.81, ал.3 НПК.

С жалбата се оспорва законосъобразността на съдебният акт за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че тъжбата отговаря на изискванията на чл.81 от НПК. Моли се да се отмени определението на РС Средец.

Жалбоподателят се явява лично и с неговият повереник адв. Боев, който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли тя да бъде уважена и въззивният съд  да отмени обжалваното определение на РС Средец.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в установеният в чл.250, ал.4 вр. чл.319, ал.1 от НПК преклузивен 15-дневен срок, срещу годен за въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От материалите по делото се установява следното:

На 22.08.2019г. Ц. ***. Образувана е преписка 448/2019г., която е прекратена с постановление за отказ за образуване на ДП от 23.10.2019г. на РП Средец, потвърдено на 22.11.2019 г. от прокурор при ОП Бургас. Държавното  обвинение е приело, че в жалбата се описват престъпления от частен характер, които са извън компетентността на  прокуратурата.

 На 26.02.2020г. Ц. ***, по която било образувано НЧХД№31/2020г. по описа на съда. В нея описал, че лицето Р. С. отправял чрез социалната мрежа „Фейсбук“ обиди, заплахи и закани към него и семейството му. Цитирани са твърдяните обидни думи и изрази. Съдията-докладчик е счел, че в тъжбата не са описани достатъчно ясно обстоятелствата на престъплението и с разпореждане от 02.03.2020г. му е дал указания да отстрани нередовностите на тъжбата. На 10.03.2020г. повереникът на частния тъжител е направил допълнителни уточнения като е посочил, че претендира извършването на две престъпления - за обида и за клевета. Уточнено е времето на извършване и инкриминираните изрази. На 03.06.2020г. съдията-докладчик отново е дал указания на частния тъжител да конкретизира време, място и начин на извършване на твърдяните престъпления. С уточнение от 16.06.2020г. повереникът на частния тъжител е посочил дати, инкриминираните думи и изрази, техния автор, мястото и начина на тяхното обективиране /посредством социалната мрежа Facebook/.

 На 27.07.2020г. районният съд прекратил образуваното пред него наказателно производство поради нередовност на подадената тъжба и неизправянето й в дадения на тъжителя срок. За да достигне до това решение, съдията –докладчик е приел, че в тъжбата се твърди за деятелности, които едновременно се изразяват в нанесени обиди от С. на Ц., в приписване на престъпление и в клевета, което положение възпрепятствало даването на правна квалификация на изложените факти и съдът бил в невъзможност да постави правната рамка на частните обвинения поради тяхната неяснота и противоречие. На следващо място е приел, че частните обвинения за извършени на 16.08.2019 г. и 23.08.2019 г. престъпления са повдигнати на 26.02.2020 г. с подаване на тъжбата пред PC - Средец, т. е. след изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК.

При така описаните факти въззивният съд намира, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил образуваното наказателното производство по НЧХД № 120/ 2019г. по описа на Районен съд-Карнобат. Настоящият съдебен състав не споделя становището на контролираната инстанция, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 ал.1 от НПК. В уточненията на тъжбата от 10.03.2020г. и от 16.06.2020г. повереникът на частния тъжител е посочил датите, инкриминираните груби, цинични, вулгарни думи и изрази, мястото и начина на тяхното обективиране /посредством социалната мрежа Facebook/ и техния автор. Така посочените данни според настоящият състав съдържат в себе си достатъчно и недвусмислено описание на фактическите обстоятелствата, при които е извършено твърдяното престъпление. След като частният тъжител е конкретизирал времето, мястото и начина на извършване на престъплението, което претендира, че е извършено спрямо него, това е достатъчно за да се приеме, че тъжбата отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 НПК. В последното от тези уточнения е отразена и правната квалификация на описаните деяние според частния тъжител, но както правилно е посочил и РС Средец, посочените в частната тъжба правни квалификации не са обвързващи за съда, в чиито правомощия е квалифицирането на престъпното поведение на подсъдимия на базата на описаните в тъжбата фактически обстоятелства. В последното уточнение от 16.06.2020г. към тъжбата се твърди, че Р. С. в продължение на много време е нанасял обиди на частния тъжител като са посочени конкретни дати на извършване на тези деяния, както и самите думи и изрази. От изложените в това уточнение твърдения може да се заключи, че с тъжбата се повдига обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.2 вр. с чл.146, ал.1 от НК в хипотезата на чл.26, ал.1 НК. Думите „измекяр, крадлив долен“ не съдържат никакви конкретни факти за приписано на Ц. престъпление, поради което и не може да се приеме, че има повдигнато с тъжбата валидно обвинение по чл.147, ал.1 от НК, но са обективни са обидни по своето естество и следва да се приемат като част от твърдените обиди. При изчисляване на срока по чл.81, ал.3 НПК съдията-докладчик неправилно е приел, че се касае за твърдяни три отделни престъпления обида, а не за едно продължавано престъпление с начало 16.08.2019г. и край 18.12.2019г.. Ако бе направил тази преценка, то нямаше да стигне до неправилния извод, че обвиненията за деянията на 16.08.2019г. и 23.08.2019г. са повдигнати от частния тъжител след изтичане на 6 месечния срок по чл.81, ал.3 НПК. А след като това е така, то с подаването на тъжбата си на 26.02.2020г. частния тъжител е спазил срока по чл.81, ал.3 НПК, тъй като той започва да тече от датата на довършване на продължаваното престъпление.

 Ето защо решението на районният съд да прекрати наказателното производство не съответства на прекратителното основание по чл.24, ал.5, т.2 от НПК, което налага оспореното прекратително разпореждане да бъде отменено.

Така мотивиран, на основание  чл.250 ал.4 вр. ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 вр. чл. 81 ал.1 от НПК, Бургаски окръжен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 66 от 27.07.2020г., постановено по НЧХД №31/2020г. по описа на Районен съд – Средец.

Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.