РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Бургас, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120105994 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Б. В. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес *** против Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, с която се иска да бъде отменена заповедта за прекратяване на трудовото й
правоотношение като незаконосъобразна, да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност ”***”, както и да се осъди ответника да й заплати обезщетение в
размер на 7962 лева за периода от 20.07.2022г. до 20.01.2023г. за оставането й без работа
поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането. Твърди, че е заемала в ответната агенция длъжността ”***”. На 20.07.2022г. й
е връчена заповед за прекратяване на ТПО на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ. Заявява, че
уволнението е незаконно, като работодателят е злоупотребил с властта си, нарушавайки
задължението си за добросъвестност по чл.8 КТ. Не е налице определяне на длъжността за
заемане от държавен служител. Заеманата от ищцата длъжност към момента на уволнението
и към сегашния момент не се заема от служител от служебно правоотношение, а функциите
й след уволнението се изпълняват от лица, които са в трудови правоотношения с ИАРА, а
именно Г. К. и В. Д.. Освен това същите функции като ищцата е изпълнявала преди
уволнението и продължава да изпълнява служителката С. М.. Ето защо заповедта за
прекратяване на ТПО е издадена на фиктивно основание, с цел единствено ищцата да бъде
уволнена от работа. Изпълнителният директор на ИАРА е отправял на няколко пъти
обвинения към нея, че изнася информация, поради което уволнението е по лични мотиви. По
повод на обвиненията към ищцата, работодателят е трябвало да проведе спрямо нея
1
процедура по установяване на дисциплинарно нарушение, но не е сторил това, а е избрал да
я уволни на друго фиктивно основание. Това сочи на злоупотреба с право. Моли се исковете
да се уважат. Исковете са по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът е представил писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете.
Поддържа, че уволнението е законно, понеже заповедта е издадена от компетентен орган и в
нея е посочено правното основание за прекратяване на ТПО. За длъжността на ищцата е
била определена една щатна бройка. На 19.07.2022г. е направена промяна в длъжностното
разписание, като длъжността “***“ по ТПО е била трансформирана в длъжност “младши
експерт“ по служебно правоотношение. Ето защо към датата на уволнението длъжността
вече е била определена за заемане от държавен служител. Единствената предпоставка за
законно уволнение е длъжността да бъде определена за заемане по служебно
правоотношение, като това е преценка на работодателя по целесъобразност. Не е налице
недобросъвестност на работодателя, тъй като няма целенасоченост в действията му да
използва промяната във вида правоотношение за заемане на длъжността, за да прекрати
трудовия договор с ищцата. Моли се за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание съдът е приел на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение на
размера на иска по чл.225, ал.1 КТ, като същият е увеличен на 9552 лева.
Безспорно е по делото, че ищцата е работела в ИАРА, Дирекция “***“ на длъжността
”***”, от която длъжност е уволнена със заповед № 135/19.07.2022г. на основание чл.325,
ал.1, т.12 КТ поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Заповедта
е връчена на ищцата на 20.07.2022г. и оттогава трудовото й правоотношение е прекратено.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Исковете са основателни.
На първо място е основателен искът за признаване на извършеното уволнение за
незаконно и за отмяната му.
Ищцата е уволнена със заповед, издадена на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ, а
именно защото нейната длъжност е определена за заемане от държавен служител. При
тълкуването на чл.325, ал.1, т.12 КТ, единствената предпоставка за законно упражняване на
правото на уволнение на работодателя е длъжността да е определена за заемане от държавен
служител. При определяне на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят
може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й
придаде някои нови функции. Той също така е властен да прехвърли част от функциите на
длъжността, предвидена за заемане от държавен служител, върху друга длъжност в неговото
предприятие. Във всички тези случаи уволнителното основание по чл.325, ал.1, т.12 КТ ще
бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е
предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я
трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си
функции. В случая е спазена процедурата по определяне на длъжността на ищцата за
2
заемане от държавен служител. В резултат на докладна от главния секретар на ИАРА,
изпълнителният директор на агенцията е издал заповед № РД-362/19.07.2022г., с която е
направена промяна в длъжностното разписание с дирекция АПОЧР, като длъжността *** – 1
щатна бройка по трудово правоотношение е била трансформирана в длъжност младши
експерт – 1 щатна бройка по служебно правоотношение, считано от 19.07.2022г. С друга
заповед от 19.07.2022г. е утвърдено длъжностното разписание в ИАРА, считано от
19.07.2022г. От това разписание е видно, че в дирекция АПОЧР действително вече липсва
длъжността “***“, като тя е трансформирана в длъжност “младши експерт“. С процесната
заповед, също издадена на 19.07.2022г., ТПО на Г. е прекратено на основание чл.325, ал.1,
т.12 КТ. В дирекцията има и друга длъжност, заемана по трудово правоотношение, а именно
“главен специалист“, която има същите трудови функции, но работодателят е решил само
длъжността на ищцата да бъде заета от държавен служител – това е по принцип въпрос на
оперативна самостоятелност на органа на управление и не подлежи на контрол. Не се касае
за цялостно премахване на длъжността. Съдът като сравни длъжностните характеристики
на длъжностите “***“ и “младши експерт“ установи, че длъжността “***“, при
трансформирането си в длъжност за държавен служител, е запазила основните си,
характеризиращи я трудови функции, като към тях са прибавени и нови такива. Еднакви са
функциите, отнасящи се до организиране осъществяването на деловодната дейност и
архивната дейност в агенцията, участие в изготвянето на вътрешни правила и процедури,
касаещи организацията на административното обслужване, деловодната и архивната
дейност, изготвянето на справки, възложени от изпълнителния директор, организацията на
дейността по административното обслужване на физическите и юридическите лица и по
работата с жалбите, предложенията и сигналите на гражданите и организациите,
осъществяване на връзката с останалите звена от администрацията по повод осъществяване
на административното обслужване, подготвяне и изпращане на изходящата поща на
агенцията чрез лицензиран пощенски оператор. Ето защо се налага извод, че е налице
съвпадение за основните функции. Различията касаят изискванията за заемане на
длъжностите по отношение на професионален опит и образование, мястото на длъжността в
структурата на ИАРА, подчинеността, наименованието на длъжностното ниво, минималния
ранг за заемане на длъжността, различен е и кодът по НКПД. Наличните различия обаче
касаят не осъществяваните функции, а други характеристики, касаещи длъжностите. При
преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на
работата, от свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в
трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. –
така Решение № 137 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7170/2014 г., IV г. о., ГК. В
настоящия случай длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е
предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я
трудови функции. При тълкуването на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, единствената предпоставка за
законно упражняване на правото на уволнение на работодателя е, длъжността да е
определена за заемане от държавен служител /в този смисъл решение № 231/12.06.2013 г. по
гр. д. № 1353/2013 г. на ВКС, IV г. о./.
3
Горните разсъждения биха принципно довели до извод за неоснователност на иска,
след като е спазен чл.325, ал.1, т.12 КТ – длъжността е трансформирана в такава, заемана от
държавен служител, като са запазени основните й функции и са прибавени нови. Ищцата
обаче се позовава и на недобросъвестност от страна на работодателя при уволнението и
нарушение на чл.8 КТ. Според съдебната практика, ищецът следва да се позове на
недобросъвестността на работодателя, като изложи твърдения за това в исковата молба. В
противен случай настъпва преклузия и съдът няма задължение да изследва този въпрос. В
случая в исковата молба има твърдения за нарушението на чл.8 КТ. Твърденията са, че
изпълнителният директор на няколко пъти е отправял обвинения към Г., че изнася
информация и я предупреждава по последен път. В тази връзка ищцата е заявила в исковата
молба, че работодателят би трябвало да проведе процедура по установяване на твърдяното
от него дисциплинарно нарушение и евентуално да наложи дисциплинарно наказание, но
вместо това е издал процесната заповед за уволнение на фиктивното основание по чл.325,
ал.1, т.12 КТ. Така според ищцата е налице превратно упражняване на работодателската
власт и злоупотреба с право. След като ищцата твърди тенденциозни действия от страна на
ответника, целящи уволнението й, съдът дължи изследване на този въпрос и съобразяването
му при решаване на делото по същество.
Според чл.8, ал.1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно
съобразно изискванията на законите. Съгласно ал.2 добросъвестността при осъществяване
на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.
В конкретния случай БРС намира, че макар и работодателят формално да е спазил
процедурата по уволнението, всички негови действия сочат на недобросъвестно и
тенденциозно упражняване на работодателската власт. Недобросъвестност ще е налице,
когато се цели единствено и само уволнението на конкретен работник и извършваните
действия, макар и формално законово допустими, преследват именно тази цел. В тази връзка
съдът съобразява показанията на св.П., служител в ИАРА, който е заявил, че в момента в
деловодството, където преди е работила ищцата, работят служителките Г. К. и П. К.. К. била
назначена на работа от 01.09.2022г. Секретарката на директора се казва С. М., като според
свидетеля, тя била назначена в деловодството при ищцата Г. със същата длъжност да води
деловодството, понеже тогава Г. била сама. Свидетелят е заявил, че през май 2022г.
присъствал на разговор между ищцата и тогавашния изпълнителен директор Х. П.
/подписал заповедта за прекратяване на ТПО/. Разговорът се провел в деловодството, на
работното място на ищцата, като свидетелят стоял във фоайето, но поради отворената врата
можел да чува казаното в стаята. Свидетелят чул, че изпълнителният директор казал на
ищцата “Ще те уволня. Да знаеш, ще те уволня.“ Ищцата плачела и треперела и когато
изпълнителният директор си излязъл, казала на свидетеля, че е обвинена в изнасяне на
информация. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, понеже не се
опровергават от насрещни показания, а и заради това, че той и към момента работи в ИАРА,
т.е. показанията му са обективни и правдиви. Предвид на изложеното от него, БРС намира,
че тогавашният изпълнителен директор е имал желанието да уволни ищцата, това си
4
желание той е манифестирал словесно пред нея и последващите му действия са били водени
именно от решението да прекрати трудовото й правоотношение. С други думи, нямало е
нужда длъжността на ищцата да се трансформира в такава за държавен служител. Това е
така, доколкото според свидетеля в деловодството са работели две служителки, като
работата не е била за изпълняване от сам човек, понеже деловодната дейност е била
сравнително натоварена. Ето защо е нямало никаква необходимост от трансформацията на
длъжността в такава, заемана от държавен служител. Аргумент за този извод съдът намира и
в представените длъжностни и поименни разписания на ИАРА. От тях е видно, че
длъжността на ищцата е преобразувана в младши експерт и известно време е останала
вакантна. Със заповед от 29.08.2022г. е направено ново изменение на щата като длъжността
“старши експерт“ в процесната дирекция, останала също вакантна, е била преобразувана в
длъжност “специалист“ по трудово правоотношение. На тази длъжност, считано от
21.09.2022г. е била назначена Г. К., която според свидетеля в момента работи в
деловодството. Следователно, само два месеца след уволнението на ищцата, в процесната
дирекция положението фактически е било възстановено такова, каквото е било и преди
уволнението й. Оттогава в деловодството работят П. К., като главен специалист и Г. К., като
специалист. Всъщност резултатът от действията на работодателя е, че К. работи в
деловодството вместо ищцата. Явно е, а и логиката сочи в тази посока, че обикновената
деловодна работа следва да се упражнява от лица на ТПО, каквито сега са К. и К. и каквато е
била и ищцата Г.. Получава се в крайна сметка така, че ищцата е освободена от длъжност,
но на нейно място отново работи лице на ПТО, което изпълнява идентични функции. Това
навежда на извод, че уволнението на Г. е било целенасочено, като работодателят е искал да
я освободи от длъжност явно по други мотиви, а именно че изнася данни от деловодството.
Налице е злоупотреба с работодателската власт и така е нарушен чл.8, ал.1 КТ.
Презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ се счита в настоящия случай за оборена.
Работодателят в лицето на тогавашния директор е действал недобросъвестно и превратно на
закона, като действията му са причинили незаконното уволнение на Г..
По изложените съображения съдът приема, че уволнението е незаконно, като
постановено при превратно упражняване на работодателска власт. Ето защо искът по
чл.344, ал.1, т.1 КТ трябва да бъде уважен, като се отмени заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Предвид уважаването първия обективно съединен иск за отмяна на уволнението,
явяват се основателни и останалите два иска по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ– за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без
работа за срок от 6 месеца. Ето защо следва да се постанови решение, с което ищцата се
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност “***“. Данните по делото –
регистрационна карта на БТ и справка за актуално състояние на трудовите договори сочат,
че след уволнението Г. е останала без работа, поради което има право на обезщетение за
максималния срок от 6 месеца. Срокът следва да е от 20.07.2022г. /когато заповедта е
връчена на ищцата и е произвела действие/ до 20.01.2023г. Няма спор между страните, че
5
брутното трудово възнаграждение на ищцата е било 1592 лева /определено със заповед от
09.08.2022г./, като в съдебно заседание ответникът не е възразил по размера. Следователно
за период от 6 месеца, през който ищцата е останала без работа, на нея й се полага
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 9552 лева /6 х 1592/ колкото се търси и с
изменения иск. Следва решение, с което работодателят се осъди да й заплати обезщетение
от 9552 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата
разноски от 1000 лева, платени за адвокатско възнаграждение, като възражението за
прекомерност е неоснователно, предвид разглеждането на три обективно съединени иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК работодателят трябва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда такса от 482.08 лева върху уважените искове.
Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението и ОТМЕНЯ Заповед № 135/19.07.2022г.,
издадена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и
аквакултури, с която на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ е прекратено трудовото
правоотношение с Б. В. Г., ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА Б. В. Г., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението в
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури длъжност ”***”, в Дирекция “***“.
ОСЪЖДА Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Б. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***
сумата от 9552 лева /девет хиляди петстотин петдесет и два лева/ брутно обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа в резултат на уволнението за периода от 20.07.2022г.
до 20.01.2023г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 20.09.2022г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Б. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
*** сумата от 1000 лева /хиляда лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, със седалище и
адрес на управление *** да заплати по сметка на БРС сумата от 482.08 лева /четиристотин
осемдесет и два лева и осем стотинки/ държавна такса за уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Вярно с оригинала.
6
Съдия при Районен съд – Бургас: _(П)_
7