гр. Стара Загора, 29.04.2021 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и девети март, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
при секретаря Теодор Петков като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 2916 по описа за 2020 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 от ГПК.
Образувано
е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ против Ж.И.К., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
главница: 584, 38 лв.; 68, 48 лв. договорна възнаградителна лихва
за периода 20.11.2018 г. до 20.07.2019 г.; лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница, в размер на 53,
37 лв. от 21.11.2018 г. - до датата на подаване на заявлението - 29.11.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендирани
са разноски.
В исковата молба
ищцовото дружество твърди, че обстоятелството, въз основа на което била
издадена заповед за изпълнение е подписано на 13.05.2019г.
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на който
вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ***от
дата 24.08.2018 г.между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България"
и Ж.И.К. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договора за кредит съдържал изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в
качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 27.07.2017г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на кредитора чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо от 15.05.2019 г. за станалата
продажба на вземания, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения
в договора за кредит адрес на длъжника. Писмото се върнало в цялост като
неполучено.
Към настоящата искова
молба представят и молят да се приеме копие от уведомлението за извършената
цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД от същата дата, което да се връчи на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовават се на постановените от
ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на
II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99
ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за
спорното право.
В случай, че ответникът не
бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено
по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се
установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за
паричен заем, не е погасено, моли да се приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове.
В случай че ответникът не
бъде намерен неустановения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено
по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът назначи на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на
ответника особен представител и последният възрази относно редовността на
уведомяването за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба,
моли да имате предвид, че връчването на исковата молба и книжата към нея
предхождат назначаването на особения представител и последващото получаване на
исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягат
редовността на връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното е са
Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и Решение
№ 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на PC Варна. Получаването на
уведомлението бил факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на
настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на
адреса и изтичането на срока по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен
представител на ответника, съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и
получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността
на връчването на исковата молба и доказателствата към нея.
Твърди се, че на 24.08.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България",
като Кредитор и Ж.И.К. като Кредитополучател е сключен Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-16314269, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от договор за кредит за покупка
на стоки или услуги. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на
сумата, посочена в поле „Размер на кредита": 700,00 лв.
С подписването на договора
за кредит, Кредитополучателят се съгласява предоставеният му с договора
потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор
на Кредитодателя. Така, извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя
кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на Кредитора
и за сметка на Кредитополучателя и създава задължение за Кредитополучателя да
заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна
погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски".
Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата
на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 797,94лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните
в размер на 97,94лв.
На основание сключения
между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по
кредита в срок до 20.07.2019 г. г., на 11 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 72,54 лв., при първа погасителна вноска 20.09.2018
г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на
20.07.2019 г.с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Съгласно условия към
договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на
една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от
21.11.2018 г.(датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер
на начислената лихва е 53,71лева, който е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Длъжникът не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до
момента, е в размер на 145,08лв., с която са погасени, както следва: договорна
лихва:29,46лв., главница: 115,62лв.
С оглед на изложеното
по-горе за «Агенция за събиране на вземания» ЕАД, ЕИК ********* е възникнал
правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред. Съдът е уважил
претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1921/2020 г., 13 с-в по описа на
Районен съд - Стара Загора, е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна
обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.
По
делото не е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор
за стоков кредит № CREX 16314269 от 22.08.2018 г. от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" на ответника е отпуснат стоков кредит в
размер на 700 лева за закупуване на стоки или услуги от Гема Музик ООД – саксофон на стойност 700 лева. Уговорен е
срок за погасяване на кредита съгласно погасителен план. Срокът за погасяване
видно от плана е на равни вноски от 72, 54 лева всеки месец за периода от
20.09.2018 г. до 20.07.2019 г.
По
делото освен Погасителния план, са представени и Стандартен европейски формуляр,
както и касов бон с подпис на получател за стоките – саксофон.
Представен
е Рамков договор за покупко-продажба на вземания между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" и „Агенция за събиране вземания“ ООД от 27.07.2017
г., както и две Допълнителни споразумения към него и Приложение към него, от
което е видно, че предмет на това прехвърляне е и вземане към ответника по
настоящия стоков кредит, подписан от представители на двете страни по Договора
за цесията.
На
следващо място е представено уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършената
цесия, адресирано до длъжника и подписано от юрисконсулт Николина Станчева. Има
представени доказателства същото да е изпращано до Ж.К., като е върнато с
пощенска разписка като неполучено. Същото е приложено към исковата молба и
получено с препис от ответника. За доказване на пълномощията за уведомяване за
извършената цесия е представено пълномощно от законния представител, с което
същият упълномощава ищеца да уведоми от името на кредитора всички длъжници по
вземания по кредити цедирани с Рамковия договор от 27.07.2017г. и всички
Допълнителни споразумения към него т.е. видно от представените писмени
доказателства ищецът разполага с
надлежно пълномощно за уведомяване за процесното вземане.
В
съдебно заседание ответникът се явява лично и признава, че е подписал Договора
за кредит. Не спори, че дължи плащане и не е плащал досега. Отправи искане за
сключване на споразумение, като делото беше отложено, но до последното по
делото заседание споразумение не беше представено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
При така изложените твърдения
съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК,
които следва да се квалифицират по следния начин:
По иска за 584, 38 лева главница
- по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за
потребителски кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на договора,
на ответника, както и че цесията има действие спрямо длъжника
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 68, 48 лева
възнаградителна лихва – чл. 240 ал. 2 от ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже, че
е уговорена възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 53, 71 лева –по чл. 86
от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже
настъпила забава и датата на забава, както и размерът на мораторната лихва.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането.
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като срещу
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
1921/2020 г. по описа на РС Стара Загора е депозирано възражение в срок.
От събраните доказателства
безспорно се доказа, че между страните е налице Договор за стоков кредит, по
който ответникът е закупил стоки на кредит и не е заплатил дължимите суми. Тези
факти се признават изрично от ответника.
По отношение на цесията не
вземането, съдът намира следното:
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕАД основава активната си материалноправна легитимация
на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017
г., ведно с Приложение към него и
Допълнителни споразумения.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото е налице изрично
пълномощно, с което ищецът- цесионер е упълномощен от цедента и предишен
кредитор от негово име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на
вземанията по договори за кредит към всички допълнителни споразумения към
Рамковия договор. Това упълномощаване по принцип не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / в този смисъл е Решение
№137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./. В настоящия случай
обаче се доказа цесионерът да има пълномощия за уведомяване за настъпилата
цесия по конкретното вземане, което е предмет на прехвърляне по процесното
Допълнително споразумение.
Предвид изложеното съдът намира,
че ищецът се явява кредитор на ответника поради което предявените искове за
установяване съществуването на вземания с правно основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл. 240 ал. 2
и чл.86 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските.
По заповедното производство са
сторени разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и 25 лева
за държавна такса. На основание чл. 78 ал. 8 от ГПК съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта възнаграждение в размер на 50 лева за исковото
производство. По исковото производство е заплатена такса от 25 лева.
При този изход на делото на
претенцията за разноски на ищеца се явява основателна, поради което следва да
му се присъдят разноски в размер на 150 лева.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.И.К. с ЕГН ********** с
адрес *** дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
********* следните суми: главница: 584,
38 лв. по Договор за кредит за покупка на стоки и услуги CREX 163 14 269; 68, 48 лв.
договорна възнаградителна лихва за периода 20.11.2018 г. до 20.07.2019 г.;
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 53, 71 лв. от 21.11.2018 г. - до датата
на подаване на заявлението - 29.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
-29.11.2019г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 861 от 17.06.2020г. по ч.гр.д. 1921/2020г. по
описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА Ж.И.К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД с ЕИК *********
разноски в размер на 150 лева по исковото и заповедно производство.
БАНКОВА СМЕТКА, ***олно дължимите
суми: IBAN ***
«Обединена Българска Банка» АД.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: