РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2025/13.12.2022 г.
Административен
съд – Пловдив, I отделение,
IХ състав, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет
и втора година в състав :
Административен съдия : Николай Ингилизов
като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3037/ 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по жалба на „Интелект
Кооп“ ЕООД против отказ за сключване на споразумение
по чл.415г от Кодекса на труда КТ/ с изх.№ 22086620/20.10.2022г. на Директор
на Дирекция Инспекция по труда /Д ИТ/ - Смолян и акт за прекратяване с изх.№ 22090798/14.11.2022г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
като незаконосъобразни и неправилни. Поискано е да бъдат отменени и се уважи
отправеното от Интелект Кооп ЕООД предложение за
сключване на споразумение, ведно с присъждане на направените разноски в
настоящото производство.
Сочи се в жалбата, че срещу дружеството
е издаден Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 21-2200110/19.09.2022г.
за нарушение на чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 КТ и
дружеството е отправило предложение до наказващия орган за сключване на
споразумение за приключване на административно-наказателното производство – в
14 дневен срок от връчване на АУАН, като е предложило имуществената санкция да
бъде определена в размер на 70% от минималната, предвидена за извършеното
нарушение, тъй като същото е първо по ред за дружеството. Според съдържанието
на оспорения отказ за сключване на споразумение по чл.415г КТ, ДИТ – Смолян е
установила, че освен нарушението, за което е съставен АУАН от 19.09.2022г., е
извършено още едно нарушение на чл.62 ал.1 вр. с чл.1
ал.2 КТ, за което е съставен АУАН № 21-2200109/19.09.2022г., предвид което е
отказано сключване на споразумение на основание чл.58г ал.2 т.1 ЗАНН. Оспорена
е квалификацията, придадена от наказващия орган с твърдение, че в случая се касае
за нарушение на КТ, от което следва, че КТ е приложим материален закон, а не
ЗАНН, както е приела ДИТ – Смолян. Наведени са аргументи, че е неправилно
възприетото от ДИТ – Смолян за наличие на повторност
на извършеното нарушение, тъй като не е налице предпоставка по см. на чл.416
ал.8 КТ. По отношение на акт за прекратяване с изх.№ 22090798/14.11.2022г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е
посочено, че аргументите на административния орган не съответстват на чл.93 във
вр. с чл.81 ал.1, чл.83 ал.1 АПК, вкл. в отказа за
сключване на споразумение изрично е
посочено, че подлежи на обжалване по административен ред пред изпълнителния
директор на ИА ГИТ. По отношение на правен интерес оспорващото дружество се
позовава на чл.120 от Конституцията на РБ, считайки, че случаят касае
административно правоотношение и с отказът за сключване на споразумение е
нарушено материално право на жалбоподателя – отнета е възможност за постигане
на благоприятен правен резултат, от което следва разширяване на правните
задължения на субекта.
С представяне на преписката е
изразено становище по жалбата от Изпълнителен директор на ИА ГИТ. Жалбата
против двата акта се счита за недопустима, поради липса на „отказ“ за издаване
на индивидуален административен акт по см. на Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, какъвто не е писмо с изх.№22086620/20.10.2022г., което е довело
до издаване на акт за прекратяване от по-горестоящия
административен орган с изх.№ 22090798 от 14.11.2022г. на основание чл.88 ал.1
т.1 и т.3 АПК. Поддържа, че с писмото от 20.10.2022г. Директор на ДИТ – Смолян
не приема предложението за сключване на споразумение по чл.415г КТ по повод
АУАН от 19.09.2022г. на дружеството, като отказът не засяга права и задължения
на дружеството, както и не предписва определено правно поведение, вкл. не е
принудителна административна мярка. Твърди се, че отказът за сключване на
споразумение по повод съставен на дружеството АУАН не може да бъде квалифициран
на отказ от издаване на индивидуален административен акт по см. на чл.21 ал.1 АПК. Ведно с това не е налице изрична законова разпоредба, регламентираща право
на обжалване на отказ да се сключи споразумение. В тази вр.
е изтъкнато, че производството, по което се издава наказателно постановление
/НП/ и тези, по които се издава индивидуален административен акт, са различни и
независими едно от друго, като редът за сключване на споразумение е уреден в КТ
и ЗАНН, а не в АПК. В акт за прекратяване на административното производство от
14.11.2022г. е посочено изрично, че по-горестоящия
административен орган 8Изпълнителен директор на ИА ГИТ/ не разполага с
правомощието да отмени отказа на директора на ДИТ – Смолян, тъй като не е овластен да участва в производството по чл.415г ал.1 КТ,
тъй като то се развива между нарушителя и административнонаказващия орган,
които са страните в споразумението. Едва след сключване на споразумение по реда
на чл.415г ал.1 КТ, изпълнителният директор на ИА ГИТ се произнася с решение,
като разполага с обвързана компетентност да одобри споразумението, ако са
налице законовите предпоставки, респективно ако има нарушение в производството
по сключеното споразумение, изпълнителният директор издава решение за отказ.
Твърди се, че в случая отсъства волеизявление на контролния орган, насочено към
пораждане на правни последици, както и годен предмет на оспорване, предвид
обстоятелството, че жалбата не е подадена против индивидуален административен
акт. Заявено е, че не е налице и правен интерес от оспорването, тъй като двете
писма нямат правопораждащ, правопроменящ,
правопрекратяващ и правопогасяващ
ефект по отношение на права и законни интереси на правния субект.
Актът за прекратяване е издаден от Цв.Ф. – за изпълнителен директор /съгласно заповед №
ЧР-1635/11.11.2022г./. С цитираната заповед
Изпълнителен директор на ИА ГИТ, на основание чл.6 ал.1 т.1 от УС на ИА ГИТ е
наредил, по време на отсъствието на инж.Е.А. – изпълнителен директор на ИА ГИТ,
за периода от 14.11.2022г. до 20.11.2022г. включително, функциите на изпълнителен
директор да се изпълняват от Цв. Ф. –
заместник-изпълнителен директор.
От приложените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното :
Със заявление №22103109 от
27.09.2022г. за сключване на споразумение по чл.415г КТ относно АУАН № 21-2200110/19.09.2022г.
е изразено съгласие с изложените в акта констатации, че деянието е извършено от
„Интелект Кооп“ ЕООД
и съставлява административно нарушение. Поискано е заявлението да се
счита за отправено предложение за сключване на споразумение съгл. чл.415г КТ за
приключване на административното производство и е предложено имуществената
санкция да бъде определена в размер на 70% от минималната предвидена за
извършеното нарушение, тъй като същото е първо по ред за дружеството. АУАН е
връчен на 19.09.2022г.
Писменото уведомление изх.№ 22086620/20.10.2022г.
на директор на ДИТ-Смолян е наименувано – отказ за сключване на споразумение по
чл.415г КТ и в същото е посочено основание за отказ – чл.58г ал.2 т.1 ЗАНН, предвид констатация за втори АУАН от същата
дата - № 21-2200110/19.09.2022г. поради това е отказано сключване на
споразумение и е посочено, че на основание чл.81 ал.1 АПК – настоящият акт може
да бъде обжалван по административен ред пред изпълнителен директор на ИА ГИТ в
14 дн.срок от връчването му, както и по съдебен ред съгл. чл.148 АПК в 14
дн.срок.
Писмено уведомление изх.№ 22090798/14.11.2022г.,
издадено от Цв.Ф. – за изпълнителен директор
/съгласно заповед № ЧР-1635/11.11.2022г./ е
наименувано „Прекратяване на основание чл.88 ал.1 т.1 и т.3 от АПК“. В същото е
посочено, че производството по жалбата на дружеството против отказ на директора
на ДИТ-Смолян за сключване на споразумение по чл.415г КТ по повод АУАН №
21-2200110/19.09.2022г. е по реда на чл.81 и сл. АПК. В акт за прекратяване е
посочено, че отказът за сключване на споразумение по чл.415г КТ по повод
съставен АУАН, не може да бъде квалифициран като отказ за издаване на
административен акт по см. на чл.21 ал.1 АПК и липсва изрична уредба за
обжалване на отказ за сключване на споразумение по реда на АПК. Освен това е
отразено, че по-горестоящият орган не разполага с
правомощието да отмени отказа на административния орган за сключване на
споразумение по чл.415г КТ, тъй като не е овластен да
участва в производството по сключване на споразумението, което се развива между
жалбоподателя в качеството му на нарушител и административно-наказващият орган
– директор на ДИТ – Пловдив. Правомощията на изпълнителния директор на ГИТ
касаят одобряване на споразумението при изпълнение на законовите изисквания,
респект. ако има нарушение, изпълнителният директор издава решение за отказ.
Констатирано е и отсъствие на правен интерес за жалбоподателя от оспорването,
тъй като в случая оспорения акт няма пряк правопораждащ,
правопроменящ, правопрекратяващ
и правопогасяващ ефект по отношение на права и
законни интереси на правния субект в конкретния случай. Жалбата против отказ да
бъде сключено споразумение е оставена без разглеждане и производството е
прекратено на основание чл.88 ал.2 вр. с чл.88 ал.1
т.1 и т.3 АПК. Актът за прекратяване е решение, за което е посочено, че на
основание чл.88 ал.3 от АПК подлежи на обжалване пред АС-Пловдив в 7 дн.срок от
връчване.
Актът за прекратяване е изх.№ 22090798/14.11.2022г.,
който номер е отразен на документ за изпращане на решението за прекратяване на
производството – в графа „Описание на пратката“. Изпращач е ИА ГИТ, получател е
Интелект Кооп ЕООД, в графа за получаване на пратката
е отразена дата 15.11.2022г., от лице Р. и е получено от Н.В.на 18.11.2022 г.
/видно от приложена по делото обратна разписка R PS 1040
09179E Q/. Жалбата е с
вх.номер от 23.11.2022г.
При така установените факти, съдът
счита следното от правна страна:
По отношение оспорването на отказа да
бъде сключено споразумение по чл.415г КТ с изх.№ 22086626/20.10.2022г. на
Директор на Д ИТ – Смолян следва да се приеме, че по смисъла на чл. 15 вр. чл. 147 АПК, правото
на жалба е предоставено на лица, които са носители на правните последици от
решаването на спора, респект. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно
незаконосъобразен или нищожен административен акт - неблагоприятно засягане е
всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на
съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на
съществуващи права и задължения, както и хипотезите на невъзможност за
упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на
административен акт. Нормата на чл.415г КТ е наименувана „Споразумение в
административнонаказателното производство“, от което
следва , че развилото се
правоотношение по повод съставения АУАН и заявление от 27.09.2022г. за
сключване на споразумение по чл.415г КТ относно АУАН № 21-2200109/19.09.2022г.,
е регламентирано не в административното производство по АПК, а в административнонаказателното производство. Според чл.416
ал.6 КТ – „Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението
на наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в Закона за
административните нарушения и наказания, доколкото с този кодекс не е установен
друг ред.“. В КТ е установено съдържание на съгласието между страните по
споразумението – нарушител и административнонаказващ
орган /чл.415г ал.2 КТ/ и забрани – чл.415г ал.3 КТ / „Със споразумението не може да се
определя: 1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното
административно нарушение; 2. (доп. – ДВ, бр. 107 от 2020 г.) размер на глобата
или на имуществената санкция, по-нисък от 70 на сто от минималния, предвиден за
конкретното административно нарушение.“/, поради което може да бъде прието, че
с КТ е установен конкретен ред извън общия по ЗАНН. Независимо от това,
споразумението в административнонаказателното
производство не е индивидуален административен акт по дефиницията в чл.21 ал.1
– ал.4 АПК, нито е акт от обхвата на чл.21 ал.5 АПК, тъй като се съставя и
подписва в административнонаказателно производство и не
му е придадена със закон квалификацията на административен акт. Освен това
според текста на чл.415г КТ споразумението подлежи на одобряване от изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице, като в случаите на
неодобряване на споразумението е предвидено да се издаде НП /чл.415г ал.5,
ал.5, ал.7/. Това е така, защото споразумението има последиците на влязло в
сила наказателно постановление. Изрично е предвидено, че в случаите, когато споразумението
не бъде одобрено, административнонаказващият орган издава наказателно
постановление /чл.415г ал.9 КТ/ - споразумението може да бъде сключено /
подписано до издаване на наказателното постановление, но за да влезе в сила, то
трябва да бъде одобрено с решение на Изпълнителния директор на ИА ГИТ или оправомощено от него длъжностно лице. Следователно,
защитата на нарушителя се осъществява с обжалване на НП. Следва да се има
предвид и че за административнонаказващият орган не е предвидено законово задължение
да приеме всяко отправено предложение за сключване на споразумение. В
разпоредбата на чл.415г, ал.1 от КТ до
издаване на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от съставяне
на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият
орган и нарушителят могат да постигнат споразумение, освен в случаите, когато
деянието съставлява престъпление. Тази разпоредба предвижда наличието на
възможност за сключване на споразумение, но при тълкуването и не може да се
открие наличието на задължение за административнонаказващият орган за приемане
на отправено предложение за споразумение. Текстът на чл.415 г от КТ не съдържа
и възможност за оспорване на отказ за сключване на споразумение.
Предвид изложеното следва да бъде
съобразено, че съгл. чл. 120 ал. 2 от Конституцията
на РБ - гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни
актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. В случая от една
страна споразумението в административнонаказателното
производство не е административен акт, а от друга - в КТ не е предвидена
възможност за обжалването му /пред горестоящ орган
или пред съд/. От значение е, че гарантираното право на защита е осигурено чрез
възможността за обжалване на НП в случаите, когато споразумението не бъде
одобрено. Според Решение № 21 от 26 октомври
1995г. по к. д. № 18/1995г. на Конституционния съд на РБ,
задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което
го обжалва. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120 ал. 2 от Конституцията граждани и
юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни
интереси - обективното нарушаване или застрашаване на субективно право или
законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното
основание за включване на административния акт в кръга на съдебнообжалваемите
актове и легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на
административния акт. Съответно - недопустимо е обжалването на акта от лице,
чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени. Правният
интерес трябва да е пряк - със самата отмяна на оспорения административен акт
да бъде отстранена или да се предотврати настъпването на щета от изпълнение на
административния акт, личен - юридическите лица имат право на жалба само в
защита на своите субективни права, свободи и законни интереси и непосредствен -
административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като
отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за
жалбоподателя, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя.
В тази връзка по отношение твърденията за отнето право на заплащане на 70% от
размер на предвидената санкция за съответното нарушение на КТ се съобрази, че
това право касае пряко изпълнението на споразумението, тъй като същото има
последиците на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, при
отсъствие на административен акт, няма нарушени, ограничени или отречени права
и интереси, които да са защитими посредством обжалване на акта. Съобрази се, че
съдържанието от отказа в частта за възможността за обжалването му не
квалифицира отказа на индивидуален административен акт. Предвид съображенията
жалбата до съда против отказа да бъде сключено споразумение по чл.415г КТ с
изх.№ 22086626/20.10.2022г. на Директор на Д ИТ – Смолян е недопустима – чл.159
т.1 АПК и следва да бъде оставена без разглеждане.
В допълнение се отбелязва, че не е
налице хипотезата на чл.97 ал.2 АПК, посочена в жалбата, тъй като по отношение
обжалвания отказ за сключване на споразумение не е налице произнасяне по
същество от горния орган, а е издаден прекратителен
акт с оставена без разглеждане жалба.
Относно другия оспорен акт - този за
прекратяване с изх.№ 22090798/14.11.2022г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ : Жалбата против акта за
прекратяване е подадена в указания 7 дн.срок. Актът е издаден от заместник
изпълнителен директор на ИА ГИТ в хипотеза на заместване, за което е приложена Заповед
№ ЧР-1635/11.11.2022г. на изпълнителния директор и
доказателства за фактическото му отсъствие за период от 14.11.2022г. до
20.11.2022г. вкл. – командировка, отпуск или неработоспособност. В случая
оспорения акт е издаден в хипотеза на заместване, при която административният
акт се издава от името на титуляра и ответник е той.
По смисъла на Т.Р.№ 4 / 2004г. по т. д. № ТР-4/2002г. на Общото събрание на
съдиите на ВАС – „Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр
на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи,
предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган,
по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването
му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на
замествания орган.”….
Въз
основа на съображенията относно отказа да бъде сключено споразумение по чл.415г КТ с изх.№ 22086626/20.10.2022г. на Директор на Д ИТ – Смолян, следва извод за
правилна преценка на изпълнителния директор на ИА ГИТ като резултат, приел, че
отказа за сключване на споразумение по чл.415г КТ не е индивидуален
административен акт, което е основание за оставяне на жалбата без разглеждане и
прекратяване на образуваното по нея производство. Невъзможността да бъде
обжалван отказ за сключване на споразумение по чл.415г КТ не позволява произнасяне
на горестоящ административен орган спрямо издателя на
отказа, включително поради причина, че в случая директорът на ДИТ – Смолян не е
действал като административен орган, а в качеството си на
административно-наказващ орган. Следователно, законосъобразно жалбата е
оставена без разглеждане и образуваното с нея производство е прекратено. Това
налага да бъде потвърден оспореният акт за
прекратяване с изх.№ 22090798/14.11.2022г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Мотивиран с изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане жалбата на Интелект
Кооп ЕООД, гр.Пловдив в частта й против отказ за
сключване на споразумение по чл.415г от Кодекса на труда с изх.№ 22086620/20.10.2022г.
на Директор на Дирекция Инспекция по труда – Смолян.
Прекратява съдебното производство в
тази част.
Определението в прекратителната
част може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд в
7-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
Отхвърля жалбата на „Интелект Кооп“ ЕООД, гр.Пловдив в частта й против акт за
прекратяване с изх.№ 22090798/14.11.2022г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Определението в отхвърлителната
част не подлежи на обжалване на основание чл.88, ал.3 от АПК.
Административен
съдия :/п/