Р
Е Ш Е Н И Е
№
540/20.12.2021г.
Административен съд - Монтана ,ІІІ състав
,в ОТКРИТО съдебно заседание на шести
декември ,през две хиляди двадесет и
първа година в състав :
Председател:
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Д*** Д. и с участието на прокурор Г*** А. като…разгледа….докладваното…от съдията БОЙЧЕВА исково
адм.д.№335/2021г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
203 и сл. от гл.11 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във вр.
с чл. 1, ал. 1 и ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/ .
Образувано е по искова молба ,вх.№1649/23.07.2021г. от „К И К“ ООД,със седалище и
адрес на управление:*** ,офис 504 ,представлявано от К.А.К.-управител ,чрез
Адвокатско дружество“Г.,И. и А.“,представлявано от адв.Л.И.Л.-Г.,в качеството и на управляващ съдружник, със съдебен адрес:*** против
Национална агенция за приходите/НАП/,със седалище:***2, с правно основание на
иска –чл.203 от АПК във връзка с чл.1,ал.1 от ЗОДОВ и чл.86,ал.1 ЗЗД ,за
обезщетение за претърпени имуществени вреди,за периода от 15.06.2020г. до
05.11.2020г. вследствие незаконосъобразно бездействие на ДКХ и правоприемника
му НАП , а именно: претърпени загуби в размер на 2343,31лв. и пропуснати ползи
в размер на 121 308,60лв. ,ведно със законната лихва върху тези суми на
основание чл.86,ал.1 ЗЗД ,считано от 11.03.2021г. до датата на подаване на
настоящата искова молба ,която е в размер на
87,23лв. върху претендираното обезщетение за претърпени загуби , и от
11.03.2021г. до датата на подаване на настоящата искова молба,която е в размер
на 4 515,75лв. върху претендираното обезщетение за пропуснати ползи ,както и
законна лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно
изплащане на сумите.
В исковата си молба дружеството-ищец ,чрез
процесуалния си представител адв.Л.Г.
твърди ,че е с основен предмет на дейност организиране на хазартни игри
и осъществява фактически дейността си въз основа на 10 -годишен лиценз ,издаден с Решение №И-859/20.05.2010г.на
ДКХ и издадено въз основа на лиценза Удостоверение№000030-15468/10.12.2018г. Игралната зала ,в която осъществява дейността си по организиране на
хазартни игри с игрални автомати ,се намира в гр.Б*** ,на ул.“Н*** “№* ,бл.* .
На 11.03.2020г. в изпълнение изискванията
на чл.36,ал.1 ЗХ, дружеството е подало искане за
продължаване срока на издадения му лиценз ,чийто срок изтичал на 20.05.2020г. ,прието в деловодната система на ДХК,
вх.№2136/11.03.2020г./л.18/.Твърди се от ищеца
,че произнасянето би следвало да е в 30-дневен срок ,съгласно чл.33 ,ал.2 ,изр.
3 от ЗХ ,като този срок би могъл да се удължи с мотивирано решение на ДКХ с още
30 дни ,ако е налице особена фактическа и правна сложност на случая/чл.33,ал.3
ЗХ/.
На 13.03.2020г. с Решение на НС на РБ е
обявено извънредно положение за периода до 13.04.2020г./обн.
в ДВ бр. 22/13.03.2020г./във връзка с разрастващата се епидемия от COVID-19
,като въз основа на това решение е приет Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение ,чийто чл.4 ,ал.1,т.1 предвижда удължаване с 1 месец от отмяната на извънредното
положение ,на всички срокове
,определени в закон ,извън тези по ал.3 ,които изтичат по време на извънредното
положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
частно правни субекти .Периодът на извънредното положение е удължен до
13.05.2020г.,което означавало, че от 14.05.2020г. ДКХ би следвало да се
произнесе по искането за продължаване на лиценза на дружеството до 14.06.2020г.
На 20.05.2020 г. Дружеството е направило
запитване до ДКХ, прието в деловодната система на Комисията с вх. №
000030-3690,доколко разпоредбата на чл. 4, т.
2 от ЗМДВИП, може да намери приложение към действието на издадения в полза на
дружеството Лиценз, за който е подадено Искането.
С
писмо с изх. № 000030-4474;4475 от 10.06.2020 г. на ДКХ Комисията уведомява Дружеството, че
разпоредбата на чл. 4, т. 2 от ЗМДВИП не може да намери приложение в случая,
тъй като срокът на действие на издадения Лиценз не изтича по време на извънредното
положение, а след отмяната му - на 20.05.2020 г. Посочва също , че Искането е
разгледано от експерти в Комисията, че то отговаря на материалноправните
изисквания на чл. 36 от ЗХ, подадено е в срок и че е изготвено предложение до
членовете на Комисията за приемане на решение по случая.
Междувременно,
в ДВ, бр. 69 от 04.08.2020 г. е
публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ЗИДЗХ), който
постановява, че ДКХ се закрива (§ 81, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗХ), а активите,
пасивите, архивът, както и другите права и задължения на закритата Комисия
преминават към Националната агенция за приходите (§ 81, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗХ).
ЗИДЗХ влиза в сила на 08.08.2020 г. и считано от тази дата ДКХ вече е закрита,
а правомощията й по упражняване на държавен надзор върху хазартната дейност преминават
към НАП.
С
цел уреждане на правоотношенията по неприключените производства по ЗХ,
разпоредбата на § 86, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗХ предвижда, че „Образуваните и
неприключени до влизането в сила на този закон производства по искания за
издаване на лиценз, продължаване или промяна в издаден лиценз,се довършват при досегашните изисквания в 6-месечен
срок от влизането в сила па този закон, освен ако този срок е по-кратък от
срока, предвиден в закона за произнасяне“,а
разпоредбата на § 87, ал. 2 от ПЗР на същия закон посочва, че „Срокът на
действие на издадените лицензи, за които са образувани производства по § 86,
ал. 1 и 2, се удължава до изтичането на срока за произнасяне или до
произнасянето на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, ако
настъпи по- рано".
На 12.08.2020г. „К*** “ООД отправя
запитване до НАП дали на основание § 87, ал. 2 вр. § 86, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗХ
действието на издадения лиценз, за който е подадено Искането за продължаване,
се счита за удължено до изтичането на срока за произнасяне или до произнасянето
на изпълнителния директор на НАП,като отговор по това запитване не е получен.
На 14.10.2020г. е отправено ново запитване
досежно горните обстоятелства ,по което отново няма произнасяне от НАП.
На 05.11.2020г.дружеството изпраща
уведомително писмо до НАП, че ще поднови дейността си от 06.11.2022г.,получено от
служител на НАП на 05.11.2020г.
С
решение№000030-281/11.03.2021г.на изпълнителния директор на НАП срокът на
действие на издадения лиценз е продължен с 10г.,като въз основа на него и на
основание чл.34,ал.1 от ЗХ е издадено Удостоверение№000030-1154/13.04.2021г.
Твърди се в исковата молба ,че от
незаконосъобразното
бездействие на органите на НАП до 11.03.2021г. ,изразяващо се в непроизнасяне по надлежно
подадено искане за продължаване срока на издаден лиценз по ЗХ ,се претендират от ищеца имуществени вреди под формата на претърпени загуби
и пропуснати ползи.Моли иска му да бъде уважен от съда.Претендира разноски по приложен списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание, ищецът ,чрез
процесуалните си представители адв.И. и адв.А.
поддържа иска и моли същият да бъде уважен
изцяло в претендирания размер.Претендира разноски по приложен списък.
Ответникът-НАП,чрез юрк.Б.Д. счита иска за
неоснователен и недоказан.Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна Прокуратура -Монтана ,прокурор Г*** А. ,в съдебно заседание дава
заключение за неоснователност на исковата молба.Представя и писмено заключение.
Съдът, след преценка на доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От наведените в исковата молба фактически
твърдения и заявения петитум съдът приема, че се претендира заплащане на обезщетение
за имуществени вреди с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 от АПК. Размерът на
претенцията е материализиран в исковата молба.
Установено е по делото ,че „К И К" ООД
е търговско дружество с основен предмет на дейност организиране на хазартни
игри (видно от удостоверение
за актуално състояние на л.16).
Игрите се организират въз основа на 10- годишен лиценз, издаден с Решение №
И-859 от 20.05.2010 г. на Държавна комисия по хазарта. В съответствие с
изискванията на Закона за хазарта (ЗХ) Дружеството е осъществявало фактически
дейността си въз основа на удостоверения за издаден лиценз, като последното
издадено и валидно такова към момента на изтичане на срока на Лиценза на
20.05.2020 г. е Удостоверение № 000030- 15468/10.12.2018 г. /л.17/. Игралната зала, в която се осъществява дейността по
организиране на хазартни игри с игрални автомати, се намира в гр. Б*** , ул. „Н*** " №* , бл. * .
На 11.03.2020 г. в изпълнение на
изискванията на чл. 36, ал. 1 от ЗХ (в действащата му към този момент редакция)
Дружеството е подало искане за продължаване на срока на издадения му Лиценз,
чийто срок изтичал на 20.05.2020 г. Искането е прието в деловодната система на
ДКХ с вх. № 2136/11.03.2020 г./л.18/.Съгласно чл. 33,
ал. 2, изр. 2 от ЗХ (отм.,ДВ бр. 69 от 04.08.2020
г.) проверката и проучването по подадени до Комисията искания, различни от
исканията за издаване на първоначален лиценз следва да бъдат приключени в
30-дневен срок от получаване на писменото искане, а ал. 3 на същата разпоредба
дава възможност този срок да бъде удължен с не повече от 30 дни с мотивирано
решение на Комисията, ако е налице особена фактическа и правна сложност на
случая. Следователно , ДКХ е следвало да се произнесе по направеното Искане в
срок до 11.04.2020 г.
На 13.03.2020 г. с решение на Народното
събрание (НС) на Република България (РБ), обнародвано в ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г., във връзка с разрастващата
се епидемия от COVID-19, на територията на страната е обявено извънредно
положение за периода до 13.04.2020 г. Въз основа на това решение е приет Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП), чийто чл. 4, ал. 1, т. 1
предвижда, че се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение
сроковете, определени в закон, извън тези по
чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с
упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти
". Периодът на извънредното положение в страната е удължен до 13.05.2020
г. с Решение на НС на РБ от 03.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 33 от
07.04.2020 г. Следователно, от
14.05.2020 г. вече не е налице извънредно положение и ДКХ е следвало да се
произнесе по подаденото Искане в срок до 14.06.2020 г.
Със Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването е
преустановено посещението на увеселителни и игрални зали и на практика същите
са затворени за посетители за срок до 29.03.2020 г., като този срок е удължаван
неколкократно. Със Заповед № РД-01-277/26.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването се разрешава посещението
в посочените видове зали, считано от 01.06.2020 г.
На 20.05.2020 г. Дружеството е направило
запитване до ДКХ, прието в деловодната система на Комисията с вх. № 000030-3690
(л.20). В него е поставен въпросът дали
разпоредбата на чл. 4, т. 2 от ЗМДВИП, предвиждаща, че се удължава с 1 месец от
отмяната на извънредното положение действието на административните актове,
което е ограничено със срок и което изтича по време на извънредното положение,
може да намери приложение към действието на издадения в полза на „К И К“ООД
Лиценз, за който е подадено Искането. Посочено е , че в противен случай
Дружеството би било поставено в неравностойна позиция спрямо останалите организатори
на хазартни игри, тъй като то няма да може да започне дейност, когато бъде
разрешено посещението на игрални зали поради липсата на произнасяне по Искането
от страна на ДКХ, въпреки изтеклия законоустановен срок за това.
С писмо с изх. № 000030-4474;000030-4475 от 10.06.2020 г. на ДКХ (л.21) Комисията уведомява Дружеството, че разпоредбата на
чл. 4, т. 2 от ЗМДВИП не може да намери приложение в случая, тъй като срокът на
действие на издадения Лиценз не изтича по време на извънредното положение, а
след отмяната му - на 20.05.2020 г. В писмото се посочва, че Искането е
разгледано от експерти в Комисията, че то отговаря на материалноправните
изисквания на чл. 36 от ЗХ, подадено е в срок и че е изготвено предложение до
членовете на Комисията за приемане на решение по случая, което следва да бъде разгледано
на предстоящо заседание на ДКХ. В отговора на запитването изрично е подчертано,
че законосъобразното фактическо възобновяване на дейността на Дружеството след отпадане на въведената забрана
изисква наличие на удостоверение за издаден лиценз по реда на чл. 29, ал. 3 от
ЗХ.
Междувременно, в ДВ, бр. 69 от 04.08.2020
г. е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ЗИДЗХ),
който постановява, че ДКХ се закрива (§ 81, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗХ), а активите,
пасивите, архивът, както и другите права и задължения на закритата Комисия
преминават към Националната агенция за приходите (§ 81, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗХ).
ЗИДЗХ влиза в сила на 08.08.2020 г. и считано от тази дата ДКХ вече е закрита,
а правомощията й по упражняване на държавен надзор върху хазартната дейност
преминават към НАП.
С цел уреждане на правоотношенията по
неприключените производства по ЗХ, разпоредбата на § 86, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗХ
предвижда, че „Образуваните и неприключени до влизането в сила на този закон
производства по искания за издаване на лиценз, продължаване или промяна в
издаден лиценз се довършват при
досегашните изисквания в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, освен ако този срок е по-кратък от
срока, предвиден в закона за произнасяне,а
разпоредбата на § 87, ал. 2 от ПЗР на същия закон посочва, че „Срокът на
действие на издадените лицензи, за които са образувани производства по § 86,
ал. 1 и 2, се удължава до изтичането на срока за произнасяне или до
произнасянето на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите,
ако настъпи по- рано".
С оглед точното и ясно тълкуване и
прилагане на горецитираните разпоредби, Дружеството отправя запитване до НАП,
прието от служител на същата на 12.08.2020 г. (л.25).
В него се излага разбирането, че на основание § 87, ал. 2 вр. § 86, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДЗХ действието на издадения лиценз, за който е подадено Искането за
продължаване, се счита за удължено до изтичането на срока за произнасяне или до
произнасянето на изпълнителния директор на НАП и моли това разбиране да бъде
потвърдено или отхвърлено, като изрично посочва, че до получаване на отговор,
дейността на стопанисваната от него игрална зала няма да бъде възобновена с
оглед възможността да настъпят значителни неблагоприятни последици, ако се
приеме, че лицензът е изтекъл. Отговор на отправеното запитване не е получен.
След липса на произнасяне по направеното
запитване в продължение на почти 2 месеца, Дружеството отправя искане до
изпълнителния директор на НАП, в което посочва, че търпи вреди от незаконосъобразното
бездействие на държавните органи и моли за ускоряване на произнасянето по
запитването. Искането е изпратено по ел. път, като е регистрирано с вх. №
М-26-К-702 на 14.10.2020 г., и по пощата, като е прието от служител на НАП на
15.10.2020 г. (л.32). Отговор от страна на НАП отново не е
получен.
На 06.08.2020г.,видно от служебна бележка от 04.11.2021г./л.145/ НАП публикува на интернет страницата си информация
относно лицензирането на хазартните оператори, като посочва, че „На основание § 87 от ПЗР на ЗИДЗХ за всички
лица по § 86, ал. 1 и 2 от ЗИДЗХ се удължава действието на издадени лицензи до
изтичане на шестмесечния срок за произнасяне на НАП, освен ако произнасянето не
се случи по-рано. На основание § 86 от ПЗР на ЗИДЗХ, висящи към 08.08.2020
г. са всички образувани и неприключени с произнасяне на Държавната комисия по
хазарта производства по искания за издаване на лиценз, продължаване или промяна
в издаден лиценз". Изрично е коментирана и хипотезата, при която е налице
обжалван евентуален мълчалив отказ за произнасяне на ДКХ, за които
производството вече е висящо пред съответния административен съд, като се
приема, че в този случай ,.се прилага §85, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗХ , като ако
съдът върне преписката за произнасяне от НАП, срокът за произнасяне е 6-месечен
от влизането в сила на ЗИДЗХ, освен ако този срок е по-кратък от срока, указан
в решението или в закон", /л.139/.
След публикуване на посочения материал, Ищецът
изпраща уведомително писмо до НАП, с което информира същата, че с оглед
очевидното изясняване на въпроса за висящите производства по продължаване
действието на издадени лицензи, стопанисваната от него игрална зала ще поднови
своята дейност от 06.11.2020 г./л.34/. Писмото е получено
от служител на НАП на 05.11.2020 г. /л.35/.
Отговор на писмото не е получен.
С решение № 000030-821 от 11.03.2021 г. на
изпълнителния директор на НАП срокът на действие на издадения Лиценз е
продължен с 10 години (л.36-37). На основание чл.
34, ал. 1 от ЗХ е издадено и Удостоверение за издаден лиценз № 000030-1154 от
13.04.2021 г/л.37А/.
По искане на ищеца ,по делото е допусната и назначена
съдебно-счетоводна експертиза ,в която вещото лице В.П.Т. –икономист-счетоводител
е изчислило размера на претендираните имуществени вреди за исковия период
,ведно със законните и претендирани лихви.Съдът кредитира заключението на
вещото лице ,като дадено обективно и компетентно ,но счита същото за
безпредметно ,с оглед липсата на всички законови предпоставки кумулативно за
ангажиране отговорността на държавата за вреди в случая.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Искът е допустим, като предявен от активно
легитимирана страна,имаща правен интерес да докаже ,че е претърпяла имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на
ответника НАП-държавен орган ,като правоприемник на ДКХ ,които вреди биха били поправени чрез заплащане на
равностойно парично обезщетение от страна на държавата ,чрез
НАП-София.Претендират се от ищеца-юридическо
лице, имуществени вреди вследствие незаконосъобразно бездействие на НАП. Претенцията е насочена против
ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация, съгласно чл.205 от АПК-НАП-София. Съгласно посочената разпоредба Искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл.204,ал.4 АПК
Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението.Спазен е и давностния срок за
предявяване на иска за вреди ,съгласно ТР№3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС по т.гр.д.№3/2004г.-5 години от
преустановяване на бездействието ,а именно от произнасянето на НАП С Решение
№000030-821/11.03.2021г.
Съгласно Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г., делата по искове за вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия
на длъжностни лица от администрацията на държавни и общински органи ,при или по
повод изпълнение на административна дейност, са подсъдни на административните
съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда
по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения,
като в случая ищецът е предявил иска си пред Административен съд -Монтана,
който е компетентният съд по мястото на увреждането/залата за хазартни игри се
намира в гр.Б*** ,ул“Н*** “№11,бл.* / и по седалище на увредения/седалище ***
,офис 504,/Следователно е предявен пред местно и родово компетентния съд.
След разглеждане на доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност ,АС-Монтана ,ІІІ състав намира, че искът е
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ.
действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите
от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за
претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по
чл. 203 и сл. от АПК. Отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава, че
държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица
при изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. Следователно при всички положения, за да бъде
ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана
не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като
пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл. 4 от ЗОДОВ/. Вредата е
отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права
и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на
увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която
следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по
силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която
съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите
следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат. Ищецът е този, който в процеса следва да
докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната
връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на
администрацията. Съгласно трайната съдебна практика имуществените вреди
подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на
съществуването на незаконосъобразна административна дейност, интервираща в
правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се презюмира, а по
отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като
вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи
твърдения и термини. В конкретният случай в тежест на ищеца е било да докаже по
безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от
имуществен характер-претърпени загуби и
пропуснати ползи , в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника във
връзка с непроизнасянето
му по искане за продължаване срока на издаден лиценз за упражняване на хазартна дейност,както и причинната връзка между претърпените вреди под
формата на разходи за заплащане на ел. енергия от 15.06.2020г. до
05.11.2020г./времето когато дружеството не е работило/,както и приходите ,от
които същото е било лишено под формата на пропуснати ползи за времето когато не
е работило,и бездействието на администрацията,която се е произнесла едва на
11.03.2021г.с решение за продължаване на лиценза на дружеството.
Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е възможно да
се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразно
бездействие на ответника. Не се доказа в настоящето производство наличие на
незаконосъобразно бездействие на ответника във връзка с комуникацията между
него и ищеца във вр. с продължаване срока на изтекъл лиценз за упражняване на
хазартна дейност. Напротив ,видно от делото , не бяха събрани доказателства
,които да потвърдят тезата на ищеца в исковата молба ,че са налице имуществени
вреди ,които са пряко следствие от
незаконосъобразно бездействие на
ответника във връзка с отправено искане от страна на ищеца и липса на отговор
от ответника ,във вр. с продължаване срока на изтекъл лиценз на дружеството-ищец
,респективно във връзка с издаване на ново удостоверение за упражняване на
хазартна дейност. Основание за тези изводи на съда е нормативната уредба.Съгласно приетите от Народното събрание
промени със Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта/ДВ, бр. 69 от 2020 г,от 04.08.2020г./ считано от 8 август 2020г. Държавната комисия по
хазарта (ДКХ) се закрива. Активите, пасивите, архивът, както и другите права и
задължения на закритата Държавна комисия по хазарта преминават към Националната
агенция за приходите. (§81. ал. 1 и ал.4 от ПЗР на ЗИД на ЗХ). След извършените
промени НАП поема както правата, така и задълженията на закритата ДКХ, но не
носи отговорност за действията на служителите й преди промените. Съгласно §81,
ал.2 и ал.З от ПЗР на ЗИД на ЗХ Министерският съвет създава ликвидационна
комисия, която извършва ликвидация на закритата ДКХ в срок три месеца от
назначаването й. Именно в този период се извършва прехвърляне архива и цялата
документация на ДКХ в НАП. Извършват се конкурси за назначаване на нови
служители. През месец октомври 2020г. в НАП се създава Дирекция „Надзор върху
хазарта и хазартните дейности". Едва от този момент НАП е кадрово
обезпечена ,за да може реално да осъществява дейността
по Закона за хазарта. Няма как от първият ден на промените НАП да започне
реално да извършва дейност. Именно и в тази връзка сроковете за разглеждане на
неприключилите административни и административнонаказателни производства, които
се довършват от НАП са удължени от шест месеца на девет месеца./§86,ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗХ,ДВ,бр.69/2020г,
изм. бр. 11 от 2021 г., в сила
от 9.02.2021 г/. Съгласно § 85. (1) от ПЗР към ЗИД на ЗХ - „Образуваните и неприключени до влизането
в сила на този закон пред Държавната комисия по хазарта административни и административнонаказателни
производства се довършват от Националната агенция за приходите, а съгласно §
86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила от 09.02.2021 г.) Образуваните и
неприключени до влизането в сила на този закон производства по искания за издаване
на лиценз, продължаване или промяна в издаден лиценз, утвърждаване на типовете
и модификациите на игралното оборудване, джакпот системите, игралния софтуер,
включително централната компютърна система, системите за онлайн залагания,
комуникационното оборудване, включително контролния локален сървър, и
устройствата на самообслужване за организиране на лотарийни игри, допустими за
използване на територията на страната, се довършват при досегашните изисквания
в 9-месечен срок от влизането в сила на този закон, освен ако този срок е
по-кратък от срока, предвиден в закона за произнасяне. Издадените до влизането
в сила на закона лицензи запазват своята валидност (§87, ал.1), а съгласно ал.2
- „Срокът на действие на издадените
лицензи, който изтича след 1 януари 2020 г.,
за които са образувани производства по § 86, ал. 1 и 2, се удължава до
изтичането на срока за произнасяне или до произнасянето на изпълнителния
директор на НАП, ако настъпи по-рано".
В конкретният случай има образувано пред
ДКХ производство по продължаване срока на Лиценза на "К*** "ООД,
което производство към 08.08.2020г. не е приключило. Съгласно цитираните
по-горе разпоредби това производство следва
да се довърши от НАП в 9-месечен срок от 08.08.2020г., т.е. до 08.05.2021г.
Това задължение е изпълнено и с Решение №000030- 821/11.03.2021г. на
Изпълнителния директор на НАП срокът на действие на издаденият Лиценз е
продължен с 10 години/л.36-37/. На основание
чл.34, ал.1 от ЗХ е издадено и Удостоверение за издаден лиценз
№000030-1154/13.04.2021г. /л.37а/.Тези действия от
страна на НАП са извършени в законоустановения 9-месечен срок. Не е налице бездействие от страна на органите на НАП
във връзка с продължаване срока на лиценза на "К*** "ООД. Във връзка
с това следва да се отбележи, че до издаване на новият лиценз старият лиценз на
дружеството е бил валиден и то без проблем е можело да извършва дейност в
обекта си. Ако дружеството беше следило нормативните промени в Закона за хазарта и ПЗР на ЗИД на ЗХ, то щеше да разбере, че срокът за произнасяне от НАП е удължен от 6 м. на 9м. и ,че действието на изтичащия му лиценз се удължава до издаване на новият и нямаше да е нужно да изпраща
писмени запитвания по тези въпроси и да чака ненужни отговори, а е можело
спокойно да си работи през този период. Законът точно и ясно регламентира промените. Следва да се има предвид,
че такива радикални структурни промени изискват технологично време, за да бъдат извършени. Въпреки трудностите, големият
обем информация и преписки органите на НАП успяват
да извършат преструктурирането и в срок да приключат всички недовършени от ДКХ
производства.
Предвид липса на незаконосъобразно бездействие от орган на държавата, т.е. на
първата предпоставка от фактическият състав на отговорността по ЗОДОВ,
безпредметно е изследването на другите елементи на отговорността на държавата
за вреди, защото, за да бъде уважен иска, следва да са налице и четирите
предпоставки кумулативно.
Не
бе доказана и причинно-следствената връзка между действията на органите на НАП
и настъпилия според дружеството вредоносен резултат.
Липсва първият и основен елемент от състава на
отговорността по ЗОДОВ, който се твърди в исковата молба, а именно бездействие
на административният орган. Такова не бе доказано нито от приложените
доказателства, нито от експертното заключение. НАП е станал правоприемник на ДКХ
на 08.08.2020г. Срокът за произнасяне по неприключилите от ДКХ производства е 9
месеца, т.е. до 08.05.2021г. и в този срок на „К*** " ООД е продължен срокът на действие на издадения Лиценз. А съгласно §87,
ал.2, през времето на произнасяне на административният орган лицензът на
дружеството е бил валиден, тъй като срокът му е бил удължен до изтичане на
срока за произнасяне. Предвид това, в случая липсва бездействие от страна на
административният орган, което да възпрепятства дружеството да осъществява
дейността си.
На следващо място, липсват доказателства
административният орган да е възпрепятствал дружеството
да извършва дейност
през исковия период. От
отговора на ДКХ става ясно, че по подаденото от „К*** " ООД искане има
образувано производство, както и че дружеството може да извършва дейност ако
има валиден лиценз, а дружеството през целият този период е имало валиден
Лиценз и е можело спокойно да си работи. Това, че то само е решило да спре за
определен период дейността си по никакъв начин не може да се вмени във вина на
административният орган. Още повече, че не бяха представени доказателства
дружеството да е спирало дейност през въпросният период. Дори сметките му за
електроенергия в този период, са в размер както през месеците ,в които е работило. При
условие, че залата не е работила няма как да бъде изразходвана електроенергия
средно около 500лв. на месец.
На
следващо място, НАП е разработила и поддържа своя страница на която изнася
актуална информация за гражданите и бизнеса във връзка с осъществяваната от тях
търговска дейност. Тази страница се използва непрекъснато от бизнеса във връзка
с предоставените от НАП електронни услуги. Именно на тази страница НАП е качила
своевременно /на 06.08.2021г. ,видно от представеното от
НАП писмо №20-04-1187/04.11.2021г./ информация свързана със закриването на ДКХ
и преминаване на дейността й към НАП. От приложената по делото разпечатка от
страницата на НАП, раздел „Хазарт" /old.nra.bg - Начало - За бизнеса -
Хазарт/ е видно, че там е качена информация, отговаряща на всички въпроси
поставени от дружеството. Ако същото си беше направило труда своевременно да
отвори страницата на НАП и прочете съобщените новини нямаше да е необходимо да
изпраща запитвания до НАП и да чака отговори за тях.
Буди недоуменние и въпросът как така в един момент дружеството само решава да
преустанови дейност, а в друг момент да я възобнови /уведомителни писма до
НАП/, като за това обвинява административният орган, който по никакъв начин не
е възпрепятствал дейността на дружеството.
В
случая, всички претендирани вреди се явяват следствие от действията на самото
дружество и
непознаване на нормативните промени в ЗХ за исковия период , а не от бездействие на НАП ,като
административен орган.
Липсата на незаконосъобразно бездействие,т.е. на първата,както и на останалите предпоставки от фактическия
състав на отговорността на държавата за вреди ,има за последица и отхвърляне на
иска за обезщетение в претендирания размер.
В заключение ,искът е неоснователен
и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение
от ответника ,чрез неговия процесуален представител юрк.Д. ,което е основателно
с оглед изхода на спора.Същото се определя от съда на основание чл.10,ал.4 ЗОДОВ , във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.24 от Наредба за заплащане на
правната помощ в минимален размер на 100лв.,поради липса на фактическа и правна
сложност на делото.
Предвид изложените мотиви и на основание
чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искова молба,вх.№1649/23.07.2021г. от „К И К“ ООД,със седалище и
адрес на управление:*** ,офис 504 ,представлявано от К.А.К.-управител ,чрез
Адвокатско дружество“Г.,И. и А.“,представлявано от адв.Л.И.Л.-Г.,в качеството и на управляващ съдружник, със съдебен адрес:*** против
Национална агенция за приходите/НАП/,със седалище:***2, с правно основание на
иска –чл.203 от АПК във връзка с чл.1,ал.1 от ЗОДОВ и чл.86,ал.1 ЗЗД ,за
обезщетение за претърпени имуществени вреди,за периода от 15.06.2020г. до
05.11.2020г. вследствие незаконосъобразно бездействие на ДКХ и правоприемника
му НАП , а именно: претърпени загуби в размер на 2343,31лв. и пропуснати ползи
в размер на 121 308,60лв. ,ведно със законната лихва върху тези суми на
основание чл.86,ал.1 ЗЗД ,считано от 11.03.2021г. до датата на подаване на
настоящата искова молба ,която е в размер на
87,23лв. върху претендираното обезщетение за претърпени загуби , и от
11.03.2021г. до датата на подаване на настоящата искова молба,която е в размер
на 4 515,75лв. върху претендираното обезщетение за пропуснати ползи ,както и
законна лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „К И К“ ООД,със седалище и адрес на
управление:*** ,офис 504 ,представлявано от К.А.К.-управител ,чрез Адвокатско
дружество“Г.,И. и А.“,представлявано от адв.Л.И.Л.-Г. ,в качеството и на
управляващ съдружник да заплати на НАП-София ,представлявана от изп. директор
,юрисконсултско възнаграждение ,в размер
на 100/сто/лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни
от съобщаването му на страните.
Административен съдия: