Решение по дело №396/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№278

 

гр. Велико Търново, 5.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ                              

при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното от председателя адм. дело № 396 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане.

 

Жалбоподателката И.И.А. ***, е обжалвала като незаконосъобразна заповед №ЗСП/Д-ВТ/278 от 22.05.2020 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Велико Търново, потвърдена по административен ред с решение №04-РД06-0021 от 18.06.2020 г. на директора на РДСП – Велико Търново.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че на 5.5.2020 година жалбоподателката е подала заявление за отпускане на еднократна помощ  при извънредно положение, което било регистрирано в информационната система на дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново на същата дата с оглед на неплатения годишен отпуск в размер от повече от 20 дни поради изчерпването на платения такъв. Сочи, че е била принудена да ползва този неплатен отпуск поради затваряне на детските градини в периода на обявеното извънредно положение. Сочи, че за възможността да ползва инцидента помощ е разбрала от брифинги и изявления на министър председателя на Република България. Според информацията по тези брифинги, всеки родител на дете до 12 години, който няма възможност да работи дистанционно и поради затворени учебни и детски заведения, е принуден да излезе в неплатен отпуск за срок, по-дълъг от 20 дни, можел да ползва помощ във връзка с обявеното извънредно положение.  Жалбоподателката сочи, че е била в неплатен отпуск за периода от 25.03 – 29.04.2020 година. Потърсила информация в интернет страницата на Агенцията и не открила конкретни указания досежно такава помощ. Потърсила социалните работници в град Дебелец, но се оказало, че те прекратили посещенията си поради извънредната обстановка. В първия момент, в който и се е отдала възможност да се върне на работа, е пуснала заявление с необходимите служебни бележки, като е издадена процесната заповед. Жалбоподателката я е обжалвала по административен ред като твърди, че в потвърдителното решение на горестоящия административен орган са изложени нови и съвсем различни мотиви. Счита, че изпълнява критериите за получаването на помощта, тъй като в предходния месец е получила възнаграждение, което е по-малко от 610 лв.

Ответникът – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ -Велико Търново, чрез представителя си отрича основателността на жалбата. Тази страна застъпва тезата, че действа в условията на обвързана администрация, като е следвало да прецени правото на помощ към момента на подаване на заявлението. За процесната помощ освен общите условия по чл.16 от ППЗСП били налице и изчерпателно изброени условия , посочени в указателни писма на изпълнителния директор на Агенцията.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество. Няма данни за това кога именно е връчено решението на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Велико Търново Съответно, съдът приема, че жалбата е подадена в преклузивния 14 дневен срок. Налице е  и процесуалната предпоставка, обуславяща допустимостта на жалбата, която е разписана в нормата на чл. 13,ал.6 от ЗСП – решение на директора на РДСП – Велико Търново, с което подадената по административен ред жалба срещу процесната понастоящем заповед е отхвърлена. Най – сетне, заповедта е неблагоприятна за жалбоподателката, която и дава легитимация да я оспори.

По същество жалбата е основателна.

Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:

На 5.05.2020 година жалбоподателката подава заявление декларация №ЗСП/Д-ВТ/278 от същата дата, с което иска от ответника да и се отпусне еднократна помощ по разума на чл16 от ППЗСП /във връзка с извънредното положение/ за семейство с деца до 12 години.

В заявлението декларира липса на съпруг или на  лице, с което съжителства на семейни начала, сочи, че е разведена, работеща, здрава, има дете – М.Йорданова Йорданова, което посещава училище, което е държавно/общинско, не е на пълна държавна издръжка и е здраво. Екарира брутен доход, получен през предходния месец от 546, 13 лева и липса на други доходи или имуществени права, от които да реализира доходи. Декларирано е притежанието на един имот, липсата на прехвърляне на вещни права върху имоти или идеални части върху тях и прочие.

Към заявлението е приложена служебна бележка на работодателя „Стройко“ ООД, от съдържането на която се установява, че жалбоподателката в периода 25.03.2020 година – 29.04.2020 година е била в неплатен отпуск. Приложено е удостоверение за получен брутен доход и за временна неработоспособност за периода от април 2019 година до март 2020 година включително. Приложена е служебна бележка, според която жалбоподателката е служител на посоченото дружество, използвала е полагаемият и се платен годишен отпуск, пропорционално на стажа, като дружеството не е кандидатствало по мярката 60/40 за подпомагане. Приложена е бележка от това дружество, според която на 30.04.2020 година жалбоподателката се е върнала на работа и изпълнява трудовите си функции.

На същата дата -5.05.2020 година, от служители на дирекцията е изготвен социален доклад по това заявление – декларация. Впрочем в него са отбелязани т.н. други обстоятелства, констатирани и след проведена анкета.  Посочено е, че заявителката има две деца  - на 19 и 4 години, като първото живее на друг адрес, а второто посещава детска градина в град Дебелец. Констатирано е и е безспорно, че до 13.03.2020 година малолетната М.е посещавала детското заведение. Констатирано, че биологичният баща на това дете не плаща издръжка, но поддържа отношение с детето си. Констатирано е  най –сетне и, че жалбоподателката не е ползвала помощ по чл.16 от ППЗСП. Констатирано е, че към момента на подаването на заявлението е трудово заета. Посочено е, че заявителката не отговаря на изискванията на чл.16 от правилника, понеже към заявяването на помощта лицето не е в неплатен отпуск.

Въз основа на този доклад е издадена и процесната понастоящем заповед.  Единственият мотив, обосноваващ отказа е обстоятелството, че към момента на заявяването на помощта по чл.16 от ППЗСП, необходимостта е отпаднала, тъй като родителят не ползва платен отпуск, като не става ясно защо от такава помощ се нуждае единствено родител, а не субект, посочен в разпоредбата на чл.11 от ЗСП.

Процесната заповед е обжалвана по административен ред, като е потвърдена с решение  №04-РД06-0021 от 18.06.2020 г. на директора на РДСП – велико Търново. На практика в решението и възпроизведено становище на издателя на заповедта Мая  Пешева – Владова, като в това пък становище е цитирано писмо на АСП от 04.05.2020 година /събрано като доказателство от съда/.

Видно от изложените в решението на директора на РДСП – Велико Търново мотиви, въвеждането на извънредно положение е прието от ответника като обстоятелство, довело до възникване на инцидентна потребност, която следва да се задоволи, като е прието в това отношение, че за родителите на деца – ученици до седми клас, които нямат възможност да получават други средства се пораждат материално – битови затруднения и такива родители могат да се ползват от помощта по чл.16 от ППЗСП. Въпреки това,в мотивите е посочено, че еднократната помощ е вид социална помощ, за отпускането на която следва да са налице общите изисквания на специалното законодателство. Като пречка за отпускането на еднократната помощ, която това специално според ответника законодателство съставлява, е изтъкнат факта, че към момента на заявлението заявителят отново изпълнява трудовите си функции и има възможност да получава средства, т.е. на практика се изтъква отпадането на необходимостта от такава помощ занапред.

Съдът намира, че издадената заповед е валиден акт, като е издадена от компетентен по степен, материя и територия орган на власт – чл.13, ал.2 – 4 от ЗСП.  

Заповедта противоречи както на закона, така и на преследваната с него цел – чл.146, т.4  и 5 от АПК.

Приложимата редакция на разпоредбата на чл.16, ал.1 от ППЗСП, приета въз основа на делегационната разпоредба на чл.12, ал.4 от закона, гласи, че за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Изброяването на нормата не е изчерпателно,  а примерно. Самото понятие социална помощ се съдържа в разпоредбата на чл.11, ал.1 от закона, като тя предвижда безвъзмездността на тези средства и функционалното им предназначение.

Принципно правилно ответникът мотивира наличие на инцидентно възникнала потребност във връзка с решението на Народното събрание за обявяване на извънредно положение от 13 март 2020 г., въз основа на което са прилагани разпоредбите на чл. 63 от Закона за здравето, включително и чрез ограничаването на достъпа на децата до посещение на детски градини, функциониращи на територията на страната, което обстоятелство е и ноторно известно. Предвид необходимостта от полагане на грижи за своето малолетно дете, за жалбоподателката е било наложително да остане в къщи. Същевременно, за посочения в заявлението и период, тя не е могла да замества трудовия си доход или възнаграждение по чл.177 от КТ с друго обезщетение, поради което и предвид неочакваното обявяване на това извънредно положение и неочаквания и извънреден характер на мерките по чл.63 от ЗЗ е налице именно хипотезата на чл.16, ал.1 от ППЗСП.

От съдържанието на разпоредбата на  чл. 16, ал. 1 от ППЗСП недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. За разлика от другите видове социални помощи по чл. 12, ал. 1 от ЗСП - месечни и целеви, по отношение на еднократните, законът не предвижда специални и допълнителни изисквания за отпускането им, извън тези, посочени в общата разпоредба на чл. 13, ал. 2, вр. чл. 12, ал. 2 от ЗСП. Респективно, социалната анкета, която се прави при постъпила молба за еднократна помощ, трябва да даде отговор на въпросите налице ли е инцидентно възникнала потребност от изброените в  чл. 16, ал. 1 от ППЗСП; какви доходи по смисъла на § 1, т. 9 от ППЗСП има лицето, искащо такава помощ; какво имущество притежава и налице ли е реална възможност то да реализира доходи от него; има ли задължени по закон лица да издържат искащото помощ лице или семейство, и имат ли тези лица реалната възможност да изпълняват това свое задължение. В случай такава анкета е налице и тя очертава необходимост от еднократна социална помощ с оглед размера на получените от жалбоподателката доходи, които следва да покрият нейните потребности и потребностите на малолетната и дъщеря за периода, през който е действала неочаквано възникналата имуществена потребност.

В този смисъл ответникът и горестоящият орган неправилно тълкуват нормата, като аргументират, че предвидените в нея последици са приложими само когато момента на заявяването и съвпада с момента, за който тази еднократна помощ е необходима. Такова изискване – което впрочем е извлечено от писмо №9100-0123 от 14.04.2020 година и писмо №9100-0140 от 04.05.2020 година, и двете на ИД на АСП – законът не поставя, а и то противоречи както на логиката на нормата, така и на преследваната от закона цел.

Нито разпоредбата на чл.16, нито съвместното и тълкуване с разпоредбите на чл.26 и чл.27 от Правилника обвързват срока, за който се претендира еднократното социално подпомагане, с момента, в който се подава заявлението за такава еднократна помощ.

Логиката на закона и характера на помощта предполагат изплащането на социалната помощ да е обусловена не от момента на заявяването на инцидентното възникване на потребността, а от факта на самото възникване на съответната потребност до момента на удовлетворяването и. Всъщност би било  безпредметно заявяването на вече удовлетворена социална потребност или претендиране на удовлетворяване на невъзникнала потребност, докато неудовлетворена социална потребност може да се заяви и post factum, когато настъпилите след възникването и факти не са такива, които да водят до извод за нейното удовлетворяване – както е в случая.

Казано с други думи обстоятелството, че през периода на възникване на инцидентната нужда от социално подпомагане, нуждаещото се лице не е подало заявление /в рамките на една година/, не означава, че след изтичането на този период следва да се приеме, че нуждата е отпаднала или е удовлетворена и правото му е погасено.

Всъщност разбирането на ответника, потвърдено и от горестоящия административен орган, противоречи и на законовата цел. Според разпоредбата на чл.1, ал.2, т.1 от ЗСП една от основните законови цели е  подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Поставяйки условието отпускането на еднократната помощ за инцидентно възникнали потребности да е в зависимост от изтичането или не на периода за подаването на заявлението  през периода, за който се отнасят тези потребности, администрацията препятства постигането на посочената законова цел.

Посоченото налага отмяна на оспорената заповед. Предвид изискването на чл. 173, ал.2 от АПК следва преписката по заявлението на жалбоподателката да се изпрати на ответника за издаване на нова заповед, като се съобразят обстоятелствата, посочени в социалния доклад №ЗСП/Д-ВТ/05.05.2020 година, както и даденото от съда в мотивите на решението тълкуване и прилагане на закона.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ заповед №ЗСП/Д-ВТ/278 от 22.05.2020 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Велико Търново, потвърдена по административен ред с решение №04-РД06-0021 от 18.06.2020 г. на директора на РДСП – Велико Търново.

ИЗПРАЩА преписката по заявлението на И.И.А. ***, с което се иска отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП за семейства с деца до 12 години на ответника за произнасяне по него при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :