Р Е Ш Е Н И Е
№ 261056 05.08.2021г.
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХVІ
–ти граждански състав
на пети юли две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдия Петрова
гражданско дело № 6386 по описа на
Бургаски районен съд за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по повод исковата молба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1,
представляван от А.В.Д. и М.М., чрез адв. В.Г. против Р.Б.К., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните
суми, дължими по рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на
изплащане от 08.07.2016 г. с номер *********, както следва: сумата 396,83 лева
(триста деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
главница, сумата 114,97 лева (сто и четиринадесет лева и деветдесет и седем
стотинки), представляваща законна лихва, начислена за периода от 13.03.2017
година до 27.04.2020 година, сумата 361,52 лева (триста шестдесет и един лева и
петдесет и две стотинки), представляваща неустойка, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното ѝ плащане. Претендират се направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в
исковата молба, че страните са свързани с облигационно правоотношение по
договор № ********* от 08.07.2016 г. с рамков характер и предмет предоставянето
на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера,
телевизия, интернет и прочие) и продукти (апарати). Различните услуги и
продукти били предоставени чрез подписване на допълнителни и индивидуални
договори и/или приложения към рамковия договор – общо седем на брой, като на
ответника били предоставени 4 SIM карти за 4 мобилни номера, 1 допълнителна екстра за минути и трафик данни
за мобилен интернет, и 2 устройства, подробно описани в исковата молба. В
процесния период ищецът е престирал изпълнение на задълженията си по договора и
е издавал ежемесечни фактури, в които било отразено и потреблението, с падеж
съгласно чл. 26.5 от общите условия – 15 дни от издаването. От своя страна
ответникът не е заплатил сумите, дължими за потребените далекосъобщителни
услуги на обща стойност 396,83 лева, поради което са му начислени: обезщетение
в размер на законната лихва, считано от деня следващ падежа на всяка от
фактурите до 27.04.2020 г. в общ размер
на 114,97 лева; неустойки за предсрочно прекратяване на договора в общ размер
на 221,31 лева, съгласно чл. 54.12 от общите условия – при забава в плащането
повече от 124 дни; и неустойки за
възстановяване стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните
устройства в общ размер на 140,21 лева. Сочи, че съдът отказал да уважи
искането му за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника, поради
което предявява настоящите осъдителни претенции, които моли да бъдат уважени.
Исковете са по чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е подал
отговор в срока по чл.131 ГПК чрез назначения от съда особен представител, в
който моли за отхвърляне на исковете с подробни съображения. На първо място оспорва
да са предоставени сочените услуги, като счита, че представените фактури и
сметки не могат да послужат като доказателство за действителното потребление на
мобилни услуги и начислените за тях цени. Не става ясно на какво се дължат
значителните разлики в сумите по месечните фактурите при начислено незначително
потребление извън включеното в абонаментния план. Не е ясно и по какъв начин е
формирано вземането за неустойка за възстановяване на отстъпките от пазарните
цени на закупените устройства и дали е съобразено със съдебната спогодба,
сключена между Комисията за защита на потребителите и Мобилтел ЕАД по гр. дело
№ 12268/2014 год. на СГС. Счита, че общите условия не обвързват потребителя
(чл. 147а, ал. 1 от ЗЗП) и не могат да обосноват дължимостта на претендиралите
от ищеца вземания. Прави възражение за давност на всички претендирани вземания
– за главница, за неустойка за предсрочно прекратяване и за неустойка за
възстановяване на стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните
устройства, чийто падеж е настъпил преди 13.10.2017 год. – датата на исковата
молба. Счита, че подаденото от мобилния оператор заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК не
прекъсва погасителната давност, тъй като не е било уважено и заповед за
изпълнение не е била издадена и предявеният иск е осъдителен, а не специалния
установителен иск по чл. 422 от ГПК, и не се явява продължение на заповедното
производство. Предвид това счита за неоснователни и акцесорните задължения за
начислената законна лихва. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че между
страните са възникнали облигационни правоотношения по повод сключен между тях рамков
договор от 08.07.2016 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги, като
всяка от избраните услуги е уредена с отделно приложение към договора и
по-конкретно сключените между страните
приложение № 1 от 08.07.2016 г., допълнение към приложение № 1 от
08.07.2016 г., приложение № 1 от 02.01.2017 г., приложение № 1 от 07.02.2017 г.
и проложение № 1 от 08.02.2017 г., представени по делото (л.35-59). От
съдържанието им се установява, че между страните съществуват облигационни
правоотношения, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника
следните услуги:
- aбонаментен план Мтел безкрай XL за телефонен номер *** с
уговорена отстъпка от 35% от стандартната месечна абонаментна такса от 23,99
лв., или 15,59 лв. с ДДС за срок от 08.07.2016 г. до 08.07.2018 г., договорени
с подписването на приложение № 1 от 08.07.2016 г.;
- допълнителен пакет екстра към телефонен
номер *** за 4000 минути изходящи гласови повиквания към всички мобилни мрежи в
страната и 4000МВ трафик на данни за мобилен интернет на максимална скорост в
мрежата на Мобилтел с месечна абонаментна такса 4 лв. за срок от 08.07.2016 г.
до 08.07.2018 г., договорени с подписването на допълнение приложение № 1 от
08.07.2016 г.;
- aбонаментен план Мтел безкрай XL за телефонен номер *** с
уговорена отстъпка от 20% от стандартната месечна абонаментна такса от 23,99
лв., или 19,19 лв. с ДДС за срок от 02.01.2017 г. до 02.01.2019 г., договорени
с подписването на приложение № 1 от 02.01.2017 г.;
- абонаментен план за SIM карта № *** за ценови пакет за пренос
на данни Мтел мобилен интернет Сърф S с включен месечен трафик на данни на максимална скорост
от 1.5GB + промоционален от 4,5GB с уговорена месечна такса от 9,90
лв. и екстра нощно сърфиране 20GB трафик на данни за мобилен
интернет на максимална скорост в мрежата на Мобилтел към всички направления с
уговорена промоционална месечна такса от 0,00 лв. за срок от 14.02.2017 г. до 14.02.2019
г., договорени с подписването на приложение № 1 от 07.02.2017 г.;
- aбонаментен план Мтел безкрай L за телефонен номер *** с
уговорена месечна абонаментна такса от 19,99 лв. с ДДС за срок от 08.02.2017г.
до 08.02.2019 г., договорени с подписването на приложение № 1 от 08.07.2016г.
По делото са представени и два
приемо-предавателни протокола от 08.07.2016 г. и от 07.02.2017 г. съответно за закупено
крайно устройство Lenovo и Alcatel, като и в двата протокола не е
посочена цената на закупуване на съответното устройство. Представени са и 23
броя фактури на л.60-84 от делото, подробно описани по номера и дати на
издаване в таблица 1 на гърба на л.5 от делото. Приети са като доказателства по
делото и 7 боря сметки за начислена неустойка в размер на 208,44 лева.
С оглед на установената
фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за частично основателен, по
следните съображения:
По делото не са ангажирани
доказателства, от които да е видно, че ответникът е ползвал далекосъобщителни
услуги по договора, посочен в исковата молба - № ********* от 08.07.2016г.,
като в отговора изрично са направени възражения, че договорените услуги не са
предоставени. Представените по делото фактури не са доказателство за
действително потребени услуги, предвид което претенциите са неоснователни за част
от главницата, начислени за услуги, различни от абонаментните такси. Дължимостта
на месечния абонамент обаче не се обуславя от това дали клиентът реално се е
възползвал от услуги на определена стойност. По делото нито се твърди, нито се
представиха доказателства за процесния период услугите на оператора да са били
недостъпни за клиента. Предвид това, ответникът дължи уговорените с
приложенията към договора и допълненията към тях абонаментни такси (месечен
абонамент) за 4 мобилни номера. Неоснователно е възражението на ответника, че
дължимостта на тези суми произтича от общите условия, тъй като в последните е
уговорен единствено падежът, но задължението за плащане произтича от самия
рамков договор и приложенията към него, в които са уговорени цените на месечните
абонаменти за всяка от избраните услуги.
С оглед извода за дължимост на
вземанията за абонаментни такси, съдът следва да разгледа и въведеното от
ответника възражение за погасителна давност. Установява се от ч.гр.д. 2067/2020
г. по описа на Районен съд – Бургас, че на 28.04.2020 г. ищецът е инициирал
производство по чл.410 от ГПК за процесните суми. Поради влязъл в сила като
необжалван отказ за издаване на заповед, на ищеца са дадени указания за
предявяване на осъдителния иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК. Исковата молба е
подадена по пощата на 08.10.2020 г., от която дата е прекъсната погасителната
давност за вземанията. Предвид това, погасени по давност са всички вземания по
фактури, падежирали до 07.10.2017 г. включително.
Относно падежа на всяко от
вземанията по фактури, подробно описани в исковата молба, съдът съобрази
следното:
В договора е посочено, че същият
е сключен при общи условия. Представените по делото общи условия не са
подписани от ответника. Представената по делото декларация на л.36 от делото
също не е подписана от ответника и не доказва последният да се е съгласил и
подписал общи условия за мобилната услуга предмет на всяко от приложенията към
рамковия договор. Предвид това, соченият от ищеца чл. 26.5 от общите условия,
съгласно който се определя падежът на задълженията по месечните фактури, е
неприложим към процесния договор. При това положение, липсва уговорен падеж на
задълженията по издадените фактури, предвид което същите на основание чл. 69,
ал. 1 от ЗЗД стават изискуеми веднага, т.е. от датата на издаването на
фактурите. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на
основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД. За периодичните задължения, каквито са
процесните, законът предвижда тригодишен давностен срок. Исковата молба е подадена
на 08.10.2020 г. и всички задължения по
фактури, издадени до 07.10.2017 г. включително, са погасени по давност.
От описаните вземания по фактури
в таблица 1 на гърба на л.5 от делото на обща стойност 396,83 лв., единствено
вземането по фактура № *********/19.10.2017 г. не е погасено по давност. Същата
е представена на л.64 от делото и е на стойност 15,59 лв., като включва само
месечната абонаментна такса Мтел безкрай XL за телефонен номер ***. Ищецът
претендира остатък от 2,02 лв. по тази фактура. Предвид това, претенцията за
главница е основателна за сумата от 2,02 лв. и следва да се отхвърли за
разликата до претендираните 396,83 лева.
Неоснователна е и претенцията за
обезщетение за забава в общ размер на 114,97 лв. Претенцията за забава по
фактурите издадени до 07.10.2017 г., включително е неоснователна поради
акцесорния си характер и отхвърляне на претенцията за главница по 22 от общо 23
фактури. Освен това поради факта, че в договора и приложенията към него липсва
уговорен падеж, вземането по всяка от фактурите е изискуемо от деня на
издаването ѝ, но длъжникът изпада в забава от деня на поканата. С оглед
липсата на покана претенцията за обезщетение за забава е изцяло неоснователна.
Неоснователни са и претенциите за
неустойка за предсрочно прекратяване и за възстановяване на стойността на
отстъпките от пазарните цени на крайните устройства. Действително неустойка за
предсрочно прекратяване по вина на абоната, както и неустойка за възстановяване
на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство е уговорена във всяко от
приложенията към рамковия договор. По делото обаче не се установи операторът
надлежно да е упражнил правото си да прекрати договора, поради което и в
неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване
на договора. Предвид това неоснователна е и претенцията за неустойка за
възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство, тъй като
последната е дължима в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната. Освен гореизложеното, претенцията в тази ѝ част е недоказана и
по размер предвид липсата на доказателства за пазарните цени на двете крайни устройства
и ползваните от ответника отстъпки, подлежащи на възстановяване.
По отношение на претенцията за
законната лихва за забава, която в исковата молба се претендира от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.04.2020 г.), следва да се
посочи, че с оглед спецификата на предявения иск, а именно – осъдителен иск по
чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, фикцията по чл. 422, ал. 1 от ГПК е неприложима, и
законна лихва се дължи от датата на завеждане на иска, а не от иницииране на
заповедното производство.
При този изход на спора на ищеца
се дължат разноски в размер на 1,81 лева, съобразно уважената част от претенциите.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Р.Б.К.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от 2,02 лв. (два лева и две
стотинки) – главница, представляваща остатък по фактура № *********/19.10.2017
г., на основание рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на
изплащане от 08.07.2016 г. с номер ********* и подписаните към него приложение
№ 1 от 08.07.2016 г., допълнение приложение № 1 от 08.07.2016 г., приложение №
1 от 02.01.2017 г., приложение № 1 от 07.02.2017 г. и приложение № 1 от
08.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
претенциите по посочения договор и приложенията към него, както следва: за
главница за разликата над уважения размер от 2,02 лева до претендираните 396,83
лева, за сумата 114,97 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода
от 13.03.2017 година до 27.04.2020 година, сумата 361,52 лева, представляваща сбор
от сумата от 221,31 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по
всяко от петте приложения към рамковия договор, и 140,21 лева – неустойка за
възстановяване на стойността на отстъпките от пазарните цени на два броя крайни
устройства – Lenovo и Alcatel, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК – 28.04.2020 г. до завеждане на иска, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.Б.К.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от 1,81 лв.
(един лев и осемдесет и една стотинки) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД