Решение по дело №27/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от Я. А. Б., [ЕГН], с адрес ***, [улица] срещу Заповед № ЗАП-1063/16.11.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която е разпоредено отписване на жалбоподателя от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно Удостоверение № 6028/26.03.2012 г., ведно с всички права, произтичащи от него.

Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 240 ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за нищожност, алтернативно - незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателят твърди, че административният орган е подходил формално към доказателствата, като е съобразил единствено наличието на влязло в сила наказателно постановление, но не и обстоятелството, че административното наказание не е свързано с нарушението, посочено в разпоредбата на чл. 239 ал. 1 т. 6 от ЗГ. Описаният като идентификатор имот не бил индивидуализиран чрез неговите граници по одобрената кадастрална карта. Заявява нищожност на заповедта, поради липса на дата на подписване с електронния подпис. Моли съда да отмени изцяло атакувания административен акт, с претенция за присъждане на сторените в производството разноски.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Чрез надлежно упълномощен адв. С. Р. от АК - Сливен, който поддържа жалбата и моли съда да прогласи нищожността на оспорената заповед, тъй като на представения файл на електронния документ няма поставен електронен подпис. Алтернативно моли съда да отмени акта като незаконосъобразен по изложените в жалбата съображения. Претендира разноски.

В с.з. административният орган изпълнителен директор на ИАГ, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище на упълномощен процесуален представител заявява валидност на заповедта, поради наличие на валиден електронен подпис и моли съда да отхвърли жалбата. В представено в хода на производството писмено становище излага подробни съображения в насока законосъобразност на акта и неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

При извършена от компетентни длъжностни лица при Изпълнителна агенция по горите проверка било установено, че на 22.01.2022 г. Я. А. Б. (вписан в Регистъра за упражняване на лесовъдска практика и притежател на Удостоверение № 6028/26.03.2012 г., издадено от ИАГ) е издал Позволително за сеч № 0652200 от 22.01.2022 г. за имот № 48057.101.9 в отдел 125, подотдел „м“, землище М. – общинска горска територия, без границите на имота на север и на югозапад с други собственици да са трайно обозначени на терена – северната и югоизточната граница на имота с другите собственици не са трайно обозначени на терена, а именно: на север имотът граничи с отдел 123, подотдел „1“ – държавна горска територия, отдел 123, подотдел „б“ – държавна горска територия и ССФ – общинска собственост, а на югоизток – с отдел 125, подотдел „з“ – частна горска територия. Резултатът от проверката бил обективиран в Констативен протокол серия В, № 008831/17.02.2022 г., като установеното било възприето като административно нарушение по чл. 257 ал. 2 от Закона за горите, във вр. с чл. 55 ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите в съставен срещу Я. Б. Акт за установяване на административно нарушение серия В, № 008028/11.04.2022 г. Въз основа на съставения акт, на 10.08.2022 г. Заместник-директорът на РДГ – Велико Търново издал Наказателно постановление № **********, с което за установеното нарушение ангажирал административнонаказателната отговорност на Б. с прилагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1 000,00 лева по чл. 257 ал. 2 от ЗГ. Санкционният акт бил обжалван пред Районен съд – Елена, който потвърдил същия с Решение № 35/01.09.2023 г., влязло в законна сила на 04.10.2023 г.

С писмо изх. № РДГ05-10116/27.10.2023 г. Директорът на РДГ – Велико Търново уведомил Изпълнителния директор на ИАГ за горните обстоятелства.

На 10.11.2023 г. било проведено заседание на комисията по чл. 231 ал. 2 от ЗГ в ИАГ, която приела решение на основание чл. 239 ал. 1 т. 6 и чл. 240 ал. 2 от ЗГ Я. А. Б. да бъде отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и да се обяви за невалидно удостоверение № 6028/26.03.2012 г., ведно с всички права, произтичащи от него. Решението било обективирано в Протокол № 16 от посочената дата.

На 16.11.2023 г. била издадена Заповед № ЗАП-1063, с която на основание чл. 239 ал. 1 т. 6 и чл. 240 ал. 2 от ЗГ било разпоредено Я. А. Б. да бъде отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и обявено за невалидно удостоверение № 6028/26.03.2012 г. Заповедта е с електронен подпис и е връчена на адресата на 21.11.2023 г. Обжалвана е по административен ред с жалба, подадена чрез ИАГ на 04.12.2023 г. пред Министъра на земеделието и храните. Жалбата била отхвърлена със Заповед на Заместник – министъра на земеделието и храните № РД49-619/29.12.2023 г.

Жалбата срещу Заповед № ЗАП-1063/16.11.2023 г. на Изпълнителния директор на ИАГ е подадена до настоящия съд, чрез административния орган на 05.01.2024 г.

В хода на съдебното дирене административният орган представя и заверено копие на процесната заповед с положен саморъчен подпис на издателя върху електронната сигнатура.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага както поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК, така и предвид изрично изложените в тази насока доводи в жалбата.

При извършена проверка за валидността на оспорения административен акт настоящата съдебна инстанция намира същия за нищожен, поради липсата на положен от издателя на акта подпис. Съобразно процесуалната норма на чл. 59 ал. 2 от АПК, уреждащ формата на писмения индивидуален административен акт, негови задължителни реквизити са: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. Задължително условие за валидност на издаден административен акт е полагането на подпис от автора на документа – административен орган. В процесния случай по делото е представена оспорената заповед с графично изображение на положен електронен подпис, в която връзка е изискана и представена на оптичен носител заповедта в електронен формат с цел извършване на проверка валидността на поставения електронен подпис. Проверката е извършена в следните регистри: https://evalidation.egov.bg/Validation/DigitalSignature; https://infonotary.com/validate/validation и http://validation.evrotrust.com, като при същата е установено, че електронните файлове на документа – Заповед № ЗАП-1063/16.11.2023 г. (представени във формати PDF и WORD) не съдържат електронен подпис. При отваряне на представените от ответната страна електронни файлове не се показват данни за лице, което е подписало с електронен подпис документа, а представените от страната екранни снимки не оборват тази констатация. Този извод на съда не се променя и от представената след възобновяване на производството заповед с поставен саморъчен подпис на Изпълнителния директор на ИАГ. На първо място този подпис е положен върху реквизита, формиращ графично електронен подпис и второ, оспорената заповед е представена в тази форма и вид на по – късен етап от съдебното производство, което поражда съмнения досежно момента на създаване на документа, доколкото същият не е представен пред съда своевременно.

Изложеното по – горе мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че оспорената заповед е лишена от задължителен реквизит – подпис на нейния издател, което съставлява съществен порок в нормативно изискуемата форма на акта, водещ до нищожност на същия.

Горните констатации изключват проверката за материална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед. Жалбата се преценява от настоящия състав като основателна, а Заповед № ЗАП-1063/16.11.2023 г. следва да бъде прогласена за нищожна, като неподписана от сочения за издател Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите.

Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски. Реално извършените такива възлизат общо на 810,00 (осемстотин и десет) лева, от които 10,00 (десет) лева внесена държавна такса и 800,00 (осемстотин) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. По повод заявените от оспорващата страна разноски за адвокатско възнаграждение процесуален представител на административния орган прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Видно от представения списък с разноски на страната и представени писмени доказателства (договор за правна защита и съдействие), на пълномощника на жалбоподателя е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 (осемстотин) лева. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес възнаграждението извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1 000,00 лв. В настоящия случай заплатеното такова за адвокатска защита възлиза на 800,00 лв., т.е. под нормативно установения минимум, поради което възражението за прекомерност съдът преценява като неоснователно. За пълнота следва да се отбележи, че съдействието и защитата на оспорващата страна, осъществени в хода на съдебното производство от пълномощника адв. С. Р. се изразяват в изготвяне на жалбата до съда и участие в две съдебни заседания, с активно участие в събиране и анализ на доказателствата. Едновременно с това съдът намира, че договореният и заплатен от страната адвокатски хонорар е обоснован и справедлив, съобразно критериите на чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата и съответен на обема на извършената правна защита и съдействие, обективирани в действията на процесуалния представител в хода на съдебното производство. При този размер на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя Я. А. Б. следва да се присъдят общо сторените разноски, възлизащи на 810,00 (осемстотин и десет) лева, включващи заплатената държавна такса от 10,00 (петдесет) лв. и 800,00 (осемстотин) лева адвокатско възнаграждение, като се възложат в тежест на ответния административен орган.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № ЗАП-1063/16.11.2023 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, с която Я. А. Б. е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно Удостоверение № 6028/26.03.2012 г., ведно с всички произтичащи от него права.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите при МЗХ, с адрес гр. София, бул. "Христо Ботев" № 55 да заплати на Я. А. Б., [ЕГН], с адрес ***, [улица] сторени по делото разноски в размер на 810,00 (осемстотин и десет) лева.

 

 

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.