РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Бяла, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20224510100593 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. С. М.
срещу „Земеделска кооперация за производство и услуги - Златен клас -
Обретеник“ за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца
от ответника за сумата от 4 500 лв. – главница, представляваща наем по
Договор за наем на земеделски земи, вписан под акт № 73, т.7 от 29.11.2016
г., за поземлени имоти в землището на село Обретеник, област Русе, както
следва: за стопанската 2017/2018 г. - за имоти №№ 105007, 109025, 016038 и
052001, за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. – за имоти
№№ 105007, 109025 и 016038, ведно със законната лихва върху главницата
считано от входиране на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на
дължимото, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
265/2022 г. по описа на РС-Бяла. Претендира се и присъждане на разноски,
включително за заповедното производство.
Ищцата твърди, че като наемодател и ответникът като наемател са
сключили договор, вписан в Службата по вписванията на 29.11.2016 г., с
предмет отдаване под наем за срок от 10 години - за времето от 01.10.2017 г.
до 30.09.2027 г., на следните земеделски земи в землището на село
Обретеник, обл.Русе: поземлен имот № 105007 с площ 0,604 дка, поземлен
имот № 109025 с площ 0,499 дка, поземлен имот № 016038 с площ 18,607 дка
и поземлен имот № 052001 с площ 13 дка, срещу наемна цена в размер на 5%
от средния добив на есенните култури, но не по-малко от 15 лв. на декар.
Твърди, че наемната цена се дължи след приключване на съответната
стопанска година. Твърди още, че за процесните години дължимият размер
на наема е по 49 лв. на декар. Твърди неизпълнение на задължението на
ответника за заплащане на наемната цена по договора за посочените
стопански години. Заявява, че се снабдила със заповед за изпълнение по
1
чл.410 от ГПК срещу ответника, срещу която същият възразил, с което
обосновава правния си интерес от предявяване на иска.
По реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, с който се заема становище за допустимост на
иска, но неоснователност на същата по основание и размер. С отговора и с
подаденото в срока по чл.414, ал.2 от ГПК възражение се оспорва
дължимостта на исковата сума. Ответникът признава, че на 23.11.2016 г. с
ищцата са сключили договор за наем на земеделски земи за четири имота с
обща площ от 32,710 дка, като при изясняване на фактическата страна на
спора в съдебно заседание заявява, че предмет на договора са посочените от
ищцата като номера и площ поземлени имоти в землището на село
Обретеник. Възраженията на ответника се свеждат до следното:
- при сключване на договора ищцата е действала в качеството си на
наследник на починалата на 20.01.2014 г. М. К. Ц., нейна майка, като другият
наследник се явявал братът на ищцата - М. Р. Р., с оглед на което на всеки от
двамата се следва наем за обработване за по 16,355 дка;
- на 13.09.2018 г. поземлен имот № 052001 с площ 13 дка, собственост
на ищцата, е продаден на публична продан и по този начин на същата се
следвал наем само за 3,355 дка;
- с плащания на 05.11.2019 г., 13.11.2020 г. и 01.11.2021 г. е платил
полагащия се на ищцата наем в размер на 1 301,94 лв., а на 10.12.2021 г. и
30.11.2021 г. на М. Р. Р. е заплатил наем в общ размер на 2 711,34 лв., с което
счита, че е изпълнил задължението си по договора за наем;
- вземането за стопанската 2017/2018 г. е погасено по давност.
Във връзка със своевременно заявено с отговора на исковата молба
искане от ответника, като трето-лице помагач на ответника по делото е
конституиран М. Р. Р.. От същия е постъпило становище, в което се сочи, че с
ищцата са брат и сестра и след извършена съдебна делба в дял на ищцата са
поставени процесните земеделски земи, останали в наследство от майката им,
като решението е влязло в сила на 20.06.2017 г., а впоследствие по негово
искане за погасяване на дължими му от ищцата задължения, нивата от 13 дка
била изнесена на публична продан. Признава, че е получил от ответната
кооперация сумата от 2 711,34 лв. Заема становище за неоснователност на
исковата претенцията с довод, че ищцата сама се е поставила в неизгодно за
нея положение, тъй като не е уведомила ответника за възложения дял.
Навежда твърдения, че поради невъзможност да установи контакт с ищцата, с
получената от кооперацията сума закупил различни вещи на дъщерята на
ищцата.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител –
адвокат З. П. от АК-Русе, поддържа исковата молба.
Ответната кооперация, чрез пълномощника си адвокат К. Ф. от АК-
Русе, поддържа подадения отговор на исковата молба, като с писмена молба
преди датата на последното по делото открито съдебно заседание моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото. В предоставения по
искане на страната срок по чл.149, ал.3 от ГПК не е постъпила писмена
защита.
Третото лице – помагач, чрез пълномощника си адвокат М. С. от АК-
Русе, в съдебно заседание поддържа подаденото писмено становище. С
2
писмена молба, постъпила преди последното открито съдебно заседание по
делото моли за отхвърляне на исковата претенцията и за присъждане на
разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявен по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК
установителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр.чл.228 вр.чл.232,
ал.2, пр.1 от ЗЗД и акцесорно искане с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД -
за признаване за установено съществуването на вземане по договор за наем за
наемна цена, ведно със законната лихва, за което е издадена заповед за
изпълнение, с насрещно възражение с правно основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД
за погасяване на част от вземането по давност.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 265/2022 г. по описа на РС-Бяла, въз
основа на подадено на 18.03.2022 г. заявление от Т. С. М. срещу „Земеделска
кооперация за производство и услуги – Златен клас – Обретеник“ е издадена
Заповед № 118/14.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, за сумата от 4500 лв. - главница, представляваща дължима наемна
цена по Договор за наем на земеделски земи, вписан в СлВп-Бяла под акт №
73, т.7 от 29.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 18.03.2022 г., до окончателното ù плащане;
сумата от 90 лв., представляваща направените по делото разноски за
държавна такса и сумата от 1 000 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение. Посочената главница заявителят е претендирал като наем за
поземлени имоти в землището на с.Обретеник, обл.Русе - № 105007 с площ
0,604 дка, № 105007 с площ 0,499 дка, № 016038 с плащ 18,607 дка и №
052001 с площ 13 дка, за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г.
и 2020/2021 г. В едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило
възражение от ответника срещу издадената заповед за изпълнение, подадено
по пощата на 13.05.2022 г., с твърдение за извършено плащане на сумите по
заповедта. Поради различните правни последици от подаването на
възражението по чл.414а от ГПК с твърдение за извършено плащане в срока
за доброволно изпълнение и общото възражение по чл.414 от ГПК, по реда на
чл.101, ал.1 от ГПК на длъжника са дадени указания да посочи на коя дата е
извършил плащане и в случай, че тази дата попада в срока по чл.412, т.8 от
ГПК /едномесечен срок за доброволно плащане от връчването на заповедта/
да посочи размера на платената в полза на заявителя сума и да представи
доказателства за това с препис за заявителя за изпълнение на процедурата по
чл.414а, ал.3 и ал.4 от ГПК. Поради липса на изпълнение, следва да се
приложи указаната на длъжника процесуална санкция – съдът приема, че е
сезиран с общото възражение по чл.414 от ГПК с произтичащите от това
правни последици. На заявителя е указана възможността в едномесечен срок
от уведомяването да предяви иск за установяване съществуването на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение. За указанията заявителят
е уведомен на 27.06.2022 г., като на 26.07.2022 г. в съда е постъпила исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Предвид изложеното, предявеният иск съдът намира за допустим –
същият изхождат от лице с правен интерес, предявен е в срока по чл.415, ал.4
от ГПК и е обусловен от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК – подадено в срок от длъжника по заповед по чл.410 от ГПК възражение,
3
като исковата претенция е насочена срещу ответник, който е пасивно
легитимиран да отговоря по същата.
Основателността на претенцията е предпоставено от установяването, че
между ищеца и ответника е сключен договор за наем на земеделски земи с
твърдяното съдържание; изпълнение на задължението на наемодателя по
договора за предоставяне на наемателя на земеделските земи, предмет на
договора, за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021
г.; настъпила изискуемост на вземането за наемната цена по договора за
процесните стопански години и нейният размер, както и забава на длъжника
за плащането.
Не е спорно по делото съществуването на облигационна обвързаност
между ищцата и ответника по договор за наем на земеделски земи. Препис от
договора е представен по делото и приобщен към доказателствения материал.
Видно от същия на 23.11.2016 г. ищцата в качеството си наемодател и
ответника в качеството си на наемател са сключили писмен договор с предмет
възмездно отдаване под наем на земеделска земя, находяща се в землището
на с.Обретеник, общ.Борово, обл.Русе, в общ размер от 32,710 дка както
следва: поземлен имот № 016038 с площ 18,607 дка, поземлен имот № 052001
с площ 13 дка, поземлен имот № 105007 с площ 0,604 дка и поземлен имот №
109025 с площ 0,499 дка., представен в Службата по вписванията с вх.№
5776/29.11.2016 г., вписан под № 73, том 7, дв.входящ регистър 5750. Видно
от съдържанието на договора същият е сключен за срок от десет години за
времето от 01.10.2017 г. до 30.09.2027 г., като страните са уговорили размер
на наемната вноска – 5% от средния добив на есенните култури, но не по-
малко от 15 лева на декар, платима след приключване на съответната
стопанска година, за начало на която са посочили първи октомври и край –
същата дата през следващата календарна година. Уговорена е възможност за
промяна размера на уговорения наем – след решение на общото събрание на
кооперацията след приключване на стопанската година, както и по взаимно
съгласие на страните при извънредни обстоятелства /суша, градушка, пожари,
наводнения и други/, довели до пълно или частично увреждане или
унищожаване на посевите. Уговорено е още, че за земеделската земя, запазена
за лично ползване, наем не се плаща.
По делото нито се твърди, нито се установява договорът да е прекратен
предсрочно, поради което ищецът и ответникът по делото са били валидно
обвързани от същия за процесните стопански години - 2017/2018 г., 2018/2019
г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г.
Установимо от ангажираното от ответника постановление от 13.09.2018
г., влязло в законна сила на 01.11.2018 г., след извършена публична продан по
изп.дело № 130/2017 г. по описа на ДСИ при РС-Бяла, имот № 052001 е
възложен на трето за спора лице.
Не е спорно по делото, че ищцата е изпълнила задължението си за
предоставяне за ползване на кооперацията-наемател земеделските земи,
предмет на договора, за процесната 2017/2018 година, а за стопанските
2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. – имоти №№ 016038, 105007 и
109025. В тази насока са и данните от представените от ответника извлечения
от програмен продукт /Агро Офис/, видно от които кооперацията е начислила
за плащане по банков път парично рентно плащане на името на ищцата за
стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. Изпълнението на това
задължение от страна на наемодателя е основание и обуславя изпълнението на
4
насрещното задължение на наемателя да заплати уговорената наемната цена,
като в случая не се твърди, нито се установява размерът на наемното
възнаграждение по сключения между страните договор да е изменян
впоследствие, нито отдадената под наем земя да е запазена от ищцата за
лично ползване.
По делото е допуснато изслушването на съдебно-оценъчна експертиза
относно размера на средния добив на есенните култури за процесните
стопански години и паричното му изражение. От заключението на вещото
лице, неоспорено от страните, изготвено след справка в счетоводните книги
на ответната кооперация, се установява, че за процесните стопански години
отглежданите от кооперацията есенни култури са ечемик и пшеница, като
данните за средния добив на ответника са както следва: за 2017/2018 г.
ечемик – 598 кг/дка, пшеница – 516 кг/дка; за 2018/2019 г. ечемик – 720
кг/дка, пшеница – 564 кг/дка; за 2019/2020 г. ечемик – 497 кг/дка, пшеница –
455 кг/дка; за 2020/2021 г. ечемик – 645 кг/дка, пшеница – 574 кг/дка.
Експертът дава заключение и за средните пазарни цени на двете есенни
култури по данни на Националния статистически институт, както следва: за
2017/2018 г. ечемик – 292,60 лв/тон, пшеница – 304,70 лв/тон; за 2018/2019 г.
ечемик – 288,30 лв/тон, пшеница – 297,50 лв/тон; за 2019/2020 г. ечемик –
287,50 лв/тон, пшеница – 327,80 лв/тон; за 2020/2021 г. ечемик – 350,70
лв/тон, пшеница – 399,90 лв/тон. Експертът сочи и информация за средния
добив за страната за посочените две култури за процесните стопански години,
както и средната продажна цена на тези култури за кооперацията, като дава
заключение за паричното изражение на наема за четирите стопански години
във вариант среден добив и средна продажна цена на ответника и във вариант
среден добив за страната и средна пазарна цена за страната. Съдът не
възприема така изчисленото парично изражение на наема - с процесния
договор страните са уговорили наемът да е 5% от средния добив на есенните
култури, но не по-малко от 15 лева на декар, с оглед на което релевантен е
средният добив на ответника, а не средния добив за територията на цялата
страна. Договорът не съдържа клауза, уреждаща изплащане на наема в
натура, като с оглед начина на формулиране на клаузата за наемната цена,
при тълкуване съдържанието на договора, се налага изводът, че волята на
страните е наемът да се дължи в пари, което предпоставя изчисляване
паричната равностойност на 5% от средния добив на есенните култури. В тази
насока липсва изрично уговорено между страните правило, поради което
остойностяването следва да бъде сторено по средни пазарни цени за страната,
а не по средната продажна цена, на която кооперацията е реализирала
продукцията си. Така съобразно заключението на вещото лице чрез
елементарни математически изчисления съдът пресметна, че паричното
изражение на пет процента от средния добив на ответната кооперация по
средни пазарни цени за страната е както следва: за 2017/2018 г. – 16,61 лв.; за
2018/2019 г. – 18,77 лв.; 2019/2020 г. – 14,60 лв., а за 2020/2021 г. – 22,79 лв.
При тези данни и съобразно уговореното между страните по договора наемът
да не е по-малко от 15 лв. на декар, за стопанката 2017/2018 г. наемът за
четирите имота, предмет на договора, се равнява на сумата от 543,31 лв.
/16,61 лв. на декар х 32,710 дка/, за стопанската 2018/2019 г. за имотите,
предмет на договора, без имот № 052001 – сумата от 369,96 лв. /18,77 лв. на
декар х 19,710 дка/, за стопанската 2019/2020 г. за имотите, предмет на
договора, без имот № 052001 – сумата от 295,65 лв. /15 лв. на декара х 19,710
дка/, за стопанската 2020/2021 г. за имотите, предмет на договора, без имот №
5
052001 – сумата от 449,19 лв. /22,79 лв. на декар х 19,710 дка/.
По правилото на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят на изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съобразно договорните условия падежът на задължението за заплащане на
наема за процесните четири стопански години е настъпил. Макар денят на
плащането да не е посочен чрез конкретна календарна дата, същият е
определен от страните - уговорено е, че наемът е платим след приключване
на съответната стопанска година, за начало на която е посочен първи
октомври и край – същата дата през следващата календарна година, т.е. денят
за заплащане на наема за всяка стопанска година е първият ден след
приключването ù /втори октомври на годината, край на съответната стопанска
година/. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422,
ал. 1 ГПК се счита предявен разглеждания иск, е бил настъпил падежът на
наема за всяка от процесните четири стопански години.
Ответникът своевременно е навел възражение за погасяване по давност
на вземането за наем за стопанската 2017/2018 г. Съгласно нормата на чл.111,
б.“в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват конкретно
изброени вземания, сред които и вземанията за наем. Вземането за наем за
стопанската 2017/2018 г. е станало изискуемо на 02.10.2018 г., от която дата
тече тригодишният срок на погасителната давност, като същият е изтекъл на
02.10.2021 г., т.е. пет месеца преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо възражението на ответника се явява
основателно и искането на ищцата за наем касателно тази стопански година
следва да бъде отхвърлено.
Заплащането на дължимата наемна сума е в доказателствена тежест на
ответника, но ангажираните от него писмени доказателства не установяват
извършено в полза на ищцата плащане за останалите три стопански години.
Представените по делото извлечения от използван от ответната кооперация
програмен продукт не са от естеството да докажат извършено плащане.
Единственото, което установяват е, че ответникът е начислил суми за
плащане по банков път и то в размер, различен от дължимия /163,85 лв. за
стопанските 2018/2019 и 2019/2020 години и 178,74 лв. за стопанската
2020/2021 г./. Доказателства, установяващи нареждането на тези суми за
плащане по банков път не се ангажират. Съдът не може да приеме, че
посочената в извлеченията информация за номер и дата на разписка отразява
осъществено плащане, тъй като извлеченията са частни документи, съставени
едностранно от страната и съдържащи изгодни за издателя им факти
(възпроизвеждане на неговите твърдения за осъществено плащане), не се
ползват с материална доказателствена сила, не са противопоставими на трети
лица и при липсата на други доказателства за тези факти, съдът не би могъл
да приеме, че извлеченията удостоверяват осъществено плащане. При това
положение претенцията на ищцата за стопанските 2018/2019, 2019/2020 и
2020/2021 години се явява основателна, като наемът за тези години се равнява
на сумата 1114,80 лв. /сбор от приетите по-горе от съда вземания за наем за
тези стопански години/.
Тук е мястото за бъдат обсъдени и останалите възражения на ответника.
Ответникът възразява, че при сключването на договора ищцата е действала в
качеството си на наследник на починалата на 20.01.2014 г. М.К.Ц., нейна
майка, като другият наследник се явявал братът на ищцата - М. Р. Р. /третото
6
лице-помагач/, поради което счита, че на всеки от двамата се следва наем за
обработване за по 16,355 дка. Вярно е, че съгласно ангажираното от
ответника удостоверение за наследници изх.№ 3-468/24.01.2014 г. на Община
Русе ищцата и третото лице помагач са наследници по закон на починалата на
20.01.2014 г. тяхна майка М.К.Ц., както и че като видно от Решение № 102 от
11.11.1998 г. на Поземлена комисия гр.Борово правото на собственост върху
процесните имоти е възстановено на М.К.Ц. В закона обаче липсва изискване
отдаваната под наем вещ да е собственост на наемодателя. Под наем може да
се отдава и чужда вещ, като това не би довело до недействителност на
договора и такъв договор би обвързал валидно сключилите го страни,
единствено не би породил действие за действителния собственик. Ето защо в
отношенията между страните по процесния договор за наем въпросът за
собствеността на имотите е ирелевантен, но така или иначе ангажираните от
ответника писмени доказателства установяват право на собственост на
ищцата по отношение на ½ ид.ч. от имотите към датата на сключване на
договора. Въпросът за собствеността на отдадените под наем имоти е от
значение за отношенията между ищцата и трето лице-помагач, в случай че
възникналата помежду им съсобственост по силата на наследственото
правоприемство не е прекратена впоследствие, с оглед уреждане на
отношенията помежду им по правилото на чл.30, ал.3 от Закона за
собствеността, макар че по делото е налице признание от страна на третото
лице помагач, че съсобствеността е прекратена чрез съдебна делба и имотите
са възложени в дял на ищцата, т.е. придобила е изключителна собственост.
Със сключването на процесния договор за ищцата като наемодател
възниква задължение да предостави на кооперацията-наемател имотите,
предмет на договора, за временно ползване, а за кооперацията възниква
задължение да заплати на ищцата-наемодател определената цена /наем/.
Вземането на цената по договора е за наемодателя и именно нему следва да
изпълни наемателят, за да се освободи валидно от това си договорно
задължение. В процесния договор клауза, въвеждаща различно правило
между наемодателя и наемателя, липсва, поради което без значение за
основателността на исковата претенция е дали ответникът е правил плащания
на трето за договора лице /третото лице помагач/ на наемно възнаграждение,
дължимо за имотите, предмет на договора. По тези съображения съдът не
съобразява представените от ответника разходни касови ордери за заплащане
на М. Р. Р. № 757/10.12.2021 г. сумата от 877,20 лв. рента за 2018/2019 г., №
758/10.12.2021 г. сумата от 877,20 лв. рента за 2019/2020 г. и №
737/30.11.2021 г. сумата от 966,94 лв. рента за 2020/2021 г., като същите са
без подпис за получил сумите, поради което не удостоверяват валидно
извършено плащане. Налице е признание на третото лице-помагач за
получена от кооперацията по банков път сума в размер на 2711,34 лв., но
доколкото кредитор на вземането за наемната цена в отношенията между
страните по процесния договор за наем е ищцата, признатото плащане не
рефлектира на отношенията между ищцата и ответника и не може да бъде
зачетена като погасяващо задълженията на ответника. Без значение за
основателността на иска е и за какво точно третото лице помагач е изхарчил
получената от кооперацията сумата /дали за свои нужди или за нужди на
дъщерята на ищцата/.
Така в обобщение на гореизложеното предявеният иск се явява
основателен за сумата от 1114,80 лв., ведно със законната лихва от 18.03.2022
г., доколкото съгласно нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на
7
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. За горницата над 1114,80 лв. до заявените 4500 лв.
искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора, по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК
ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част на исковата
претенцията, а ответникът - съразмерно на отхвърлената. В заповедното
производство ищцата е сторила разноски в размер на 1090 лв. /1000 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение и 90 лв. държавна такса/, а за
настоящото исково производство - 1410 лв. /1000 лв. адвокатско
възнаграждение, 90 лв. държавна такса, 320 лв. депозит за вещо лице/. Така
съразмерно на уважената част на иска за заповедното производство на ищцата
се следва сумата 272,50 лв., а за исковото производство - сумата 352,50 лв.,
които са в тежест на ответника. В заповедното производство ответникът е
сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв., а в
исковото производство разноски в общ размер 755 лв. /750 лв. адвокатско
възнаграждение и 5 лв. държавна такса за съдебно удостоверение/. Така
съразмерно на отхвърлената част на иска за заповедното производство на
ответника се следва сумата 405 лв., а за исковото производство - сумата
566,25 лв., които са в тежест на ищцата. Искането на третото лице помагач за
присъждане на разноски за производството е неоснователно - съгласно чл.78,
ал.10 от ГПК на трето лице помагач разноски не се присъждат.
На основание чл.258, ал.1 от ГПК настоящото решение подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК , че Т. С. М.,
ЕГН **********, адрес: гр.Р., обл.Р., ул.„А.“ № ***, дължи на
„ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ -
ЗЛАТЕН КЛАС - ОБРЕТЕНИК“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
с.О., общ.Б., обл.Р., ул.„Х.И.” № ***, сумата от 1114,80 лв. /хиляда сто и
четиринадесет лева и осемдесет стотинки/ - главница, представляваща
дължима наемна цена по Договор за наем на земеделски земи от 23.11.2016 г.,
вписан в СлВп-Бяла под акт № 73, т.7 от 29.11.2016 г., за поземлени имоти в
землището на с.Обретеник, обл.Русе с №№ 105007, 016038 и 109025, от които
369,96 лв. за стопанската 2018/2019 г., 295,65 лв. за стопанската 2019/2020 г.
и 449,19 лв. за стопанската 2020/2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 18.03.2022 г. до окончателното ù плащане, за което е издадена
Заповед № 118/14.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело № 265/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла, като
ОТХВЪРЛЯ иска да се приеме за установено съществуването на вземане за
главница за горницата над 1114,80 лв. до претендираните 4500 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ - ЗЛАТЕН КЛАС -
ОБРЕТЕНИК“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: с.О., общ.Б.,
обл.Р., ул.„Х.И.” № ***, да заплати на Т. С. М., ЕГН **********, адрес: гр.Р.,
обл.Р., ул.„А.“ № ***, сумата 272,50 лв. /двеста седемдесет и два лева и
петдесет стотинки/ - разноски за производството по ч.гр.дело № 265/2022 г.
8
на Районен съд – Бяла, както и сумата 352,50 лв. /триста петдесет и два
лева и петдесет стотинки/ - разноски за производството по гр.дело №
593/2022 г. на Районен съд - Бяла, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Т. С. М., ЕГН **********,
адрес: гр.Р., обл.Р., ул.„А.“ № ***, да заплати на „ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ - ЗЛАТЕН КЛАС -
ОБРЕТЕНИК“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с.О., общ.Б.,
обл.Р., ул.„Х.И.” № ***, сумата 405 лв. /четиристотин и пет лева/ -
разноски за производството по ч.гр.дело № 265/2022 г. на Районен съд – Бяла,
както и сумата 566,25 лв. /петстотин шестдесет и шест лева и двадесет и
пет стотинки/ - разноски за производството по гр.дело № 593/2022 г. на
Районен съд - Бяла, съразмерно на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на М. Р. Р., ЕГН
**********, адрес: гр.Русе, ул.„Б.“ № ***, в качеството на трето лице помагач
на ответника „Земеделска кооперация за производство и услуги - Златен клас
- Обретеник“, ЕИК *****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________
9