Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. Година 2019
Град
Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
На петнадесети май Година две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно заседание в слeдния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№
1327 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба от „Н.Т.”ООД,
против НП № 23-0000084, издадено на 13.02.19г от
Началника на ОО „АА“ в ГД“АИ“ –Варна, с което за нарушение на чл.10 §2 от
Регламент 561/06 вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр, на осн.чл.104 ал.1 от ЗАвПр
на „Н.Т.”ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Жалбата е процесуално допустима - предявена е в срок и от процесуално
легитимиран субект, при наличие на представителна власт, поради което е приета
от съда за разглеждане.
В жалбата се твърди, че неправилно била
посочена датата на нарушението и от фактите не ставало ясно защо е избрана
датата 04.06.2018 г. От изложените факти в НП неставало ясно какво е
изпълнителното деяние, извършено от дружеството, като се описвали действие на
водача на МПС. Датата 04.05.18 г. не била относима към действията на дружеството.
В съдебно заседание въззивната страна
се представлява от адв. И, който пледира отмяна на НП на основанията, изложени
в жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от ИГ.,
който пледира НП да бъде потвърдено на основанията, изложени в придружителното
писмо към жалбата.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 19.12.2018г. в гр.Варна приключила
проверка на превозвача „Н.Т.“ООД, при
която се установило, че на 04.05.2018 г. водачът Р.Б.нарушил глава ІІ от
Регламент 561/06г., като за периода от 24 часа след края на предходната дневна
почивка, започващ в 06.30 ч. на 04.05-18 г. , не ползвал следваща дневна
намалена почивка от поне девет часа. Същият ползвал почивка от 09.40 до 14.05
ч. – общо 4часа и 25 минути.
Бил съставен констативен протокол за
проверката, както и АУАН, предявен и връчен на лице с представителна власт.
Срещу АУАН не постъпили възражения.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства, а именно писмените доказателства- преписката по АНП, вкл. АУАН, справка
за нарушител, пълномощно, покана , приемо- предавателен протокол,
констативен протокол, както и от показанията на св.Бр.Г., които съдът кредитира като добросъвестни и
логични.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
При провеждането на АНП са допуснати процесуални нарушения и материалният закон
е приложен неправилно
АУАН и НП СА издадени от компетентни
лица, оправомощени с приложената по делото заповед.
От АУАН и НП не става ясно кой е
собственика на това превозно средство, нито кой е превозвача и изобщо въз основа на какви факти е направен извода,
че именно “Н.Т.”ООД е лицето, което носи отговорност за организиране работата на водача Р.Б., като не
се сочи в какви правоотношения са помежду си тези лица.
Чл.104 ал.1 от ЗАвПр предвижда отговорност за превозвач, който не осигури
почивка, но от описаните факти не става ясно дали
почивката не е спазена поради
действие или бездействие от страна на превозвача. Организацията в предприятието
изобщо не е била изследвана, за да се
направи извод, че нарушението е осъществено от обективна страна. АНО изрично е изписал, че наказва
дружеството за това, че „не е
организирало работата на водача”. По-
надолу е посочено, че с това е допуснало
той да не ползва намалена почивка от поне 9 часа, но отговорност за
допустителство се носи, само ако е изрично предвидено в закона, каквото изрично
предвиждане в случая липсва. АНО дължи изписване на всички признаци на
нарушението и на всички относими към тях факти, вкл. на тези, относими към
изпълнителното деяние и към неговия субект. Липсата им ограничава правото на
защита и винаги е съществено процесуално нарушение. Не става ясно от фактическа
страна какво на практика е направил, или не е направил превозвачът за да
осигури почивка на водача, или за да не му даде възможност да ползва
регламентираната от закона почивка.
Нарушението
не е описано и от правна страна, като не са посочени всичките му съставомерни
признаци. Според чл.10 §2 от Регламент 561/06 на ЕС ”Транспортното
предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв
начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и
глава ІІ от настоящия регламент”. Такива съставомерни признаци категорично
липсват в АУАН и НП, като изобщо не се споменава дали водачът е бил в състояние да спази регл.3821/85
г. и глава ІІ от регл. 561/06г. Именно
това е решаващо за наказателната
отговорност – дали е създадена такава организация, че водачът да е бил в състояние да спази регламента, или
наличната, или липсваща организация е поставила водача в невъзможност да спази този регламент. В НП
не е описано от фактическа страна, че
предприятието не е организирало работата по такъв начин, че водачът да не е в състояние да спази глава ІІ от регламент 561/06
г. Не са описани и такива факти, а само
в този случай предприятието следва да
носи отговорност по чл. 104 ал.1 от ЗАвПр за липса на организация. Освен това,
в глава ІІ до почивките се отнасят чл. 8 и чл. 9 от регл. 561/06, но нито в
АУАН, нито в НП са конкретизирани от правна страна хипотезите на чл. 8 и 9 от
глава ІІ . Нормата на чл.10 §2 на практика е препращаща и в нея се инкорпорират
признаците на нормите, към която препраща, но това не е описано в АУАН и НП и
не става ясно за какво е наказано дружеството.
Предвид
горното, съдът споделя възраженията в жалбата относно неописване на
нарушението, извършено от дружеството и НП следва да бъде отменено поради
допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения.
За пълнота следва да се посочи, че водачът е нарушил правилата на
почивка на 04.05.18г. и към тази дата
именно е следвало да се прецени дали има или няма организация в предприятието. Последното е със седалище ***
и именно тук е следвало да се извърши дължимото действие – създаване на
организация. Поради това в гр. Варна следва да се счита извършено и
нарушението, изразяващо се в бездействие.
Поради това стават ясни мястото и датата на нарушението, както от
фактическа, така и от правна страна и съдът не споделя становището на
въззиваемата страна по повод датата и мястото.
С оглед
основанията за отмяна на НП , съдът е в невъзможност да установи въз основа на
какви факти е наказано дружеството и дали тези факти действително сочат на
извършено нарушение и намира, че не следва да се произнася и по
справедливостта на наказанието.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
23-0000084, издадено на 13.02.19г от Началника на
ОО „АА“ в ГД“АИ“ –Варна, с което за нарушение на чл.10 §2 от Регламент 561/06
вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр, на осн.чл.104 ал.1 от ЗАвПр на „Н.Т.”ООД
е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: