№ 52
гр. Варна , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Секретар:Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20203100101502 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от М. Й. Г. и Н. Н. Г.
против А. Т. Д. субективно и обективно кумулативно съединени искове както следва:
* Иск с правно основание чл.189, вр.чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения
между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот – ПИ с ид.10135.2551.333
по Кадастралната карта на гр.Варна, обективиран в нот.акт № 164, том 6, рег.№ 15158, дело
№ 892/22.12.2014г.
* Искове с правно основание чл.189, ал.1, изр.2 от ЗЗД за осъждане на ответницата
да заплати на всеки от ищците сума в размер на по 18 000 лева, представляваща ½ от
заплатената продажна цена за имота в общ размер на 36 000 лева, както и за заплащане на
сума от по 714,30 лева представляваща ½ от сторените от ищците разходи за нотариално
изповядване на сделката, ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2020г. до окончателното изплащане, както и
* Искове с правно основание чл.191, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на всеки от ищците сума в размер на по 2941,40 лева – сторени разноски в
производството по гр.д.№ 1459/2016г. по описа на ВРС за заплатено адвокатско
възнаграждение /800 лева/ и съдебно-деловодни разноски /5082,80 лева/, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2020г.
до окончателното изплащане.
В исковата молба ищците - Maрия и Н. Г. твърдят, че са закупили от ответницата
1
А.В. недвижим имот с ид. 10135.2551.333 по Кадастралната карта на гр.Варна, като сделката
е била обективирана в нот.акт № 164, том 6, рег.№ 15158, дело № 892/22.12.2014г. Излагат,
че са претърпели съдебно отстранение от имота след като срещу тях е бил уважен
осъдителен иск за собственост на същия имот предявен от „Илюминейтид“ ООД по гр.д.№
1459/2016г. по описа на ВРС. На това основание предявяват срещу праводателката си А.В.
иск за разваляне на договора за продажба от 22.12.2014г. и претендират тя да бъде осъдена
да им върне платената продажна цена в размер на общо 36 000 лева, както и сторените
разноски по продажбата в размер на общо 1428,60 лева, а също и разноските сторени в
производството по делото, по което са евицирани в размер на 5882,80 лева. Всеки от ищците
претендира по половината от сумите, ведно със законната лихва върху тях считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2020г. до окончателното изплащане.
Претендират й за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. Т. Д. е депозирала писмен отговор чрез
процесуалния си представител, в който заявява становище за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че при закупуване на имота ищците са знаели за
притежаваното от трето лице право на собственост по отношение на същия, с което
обосновава качеството им на недобросъвестни приобретатели. Счита, че доколкото са могли
да направят справка за вписванията в Службата по вписвания касателно процесния имот, то
понастоящем не са легитимирани да търсят отговорност от праводателя си при съдебното
им отстраняване. Отделно от това оспорва претенцията за заплащане на сторените разходи в
производството по съдебната евикция, като твърди, че М. Г. не е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, а представената по делото разписка за този разход е с
недостоверна дата и съставена за нуждите на настоящия процес.
В съдебно заседание ищците – М. и Н. Г., чрез процесуалния си представител
поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени. Претендират за присъждане на
съдебно-деловодните разноски.
Ответникът – А.Д., чрез процесуалния си представител оспорва основателността на
исковете и моли да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищците адвокатско възнаграждение и претендира за присъждане на съдебно-деловодни
разноски в случай на отхвърляне на предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, а и видно от представения по делото нот.акт № 164, том
6, рег. № 15158, дело № 892/22.12.2014г., А.Т.В. е продала на М. Й. Г. собствения си имот,
представляващ: ПИ с ид.10135.2551.333 по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 846
кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота за сумата от 36000 лева. Видно от
2
представеното удостоверение издадено от Община Варна на 09.07.2020г. /л.118/, към датата
на придобиване на собствеността на имота М. Г. е била в състояние на сключен граждански
брак /от 2003г./ с Н. Н. Г..
Към датата на сделката – 22.12.2014г. М. Г. е превела по сметка на продавача А.В.
сумата от 16377,23 евро, както и сумата от 4080,78 лева с посочено основание „покупко-
продажба на недвижим имот 10135.2551.333“. За нотариалното изповядване на сделката е
заплатена нотариална такса в размер на 456,60 лева /л.17/, такса от 36 лева за вписването й в
Агенция по вписванията /л.18/, както и дължимият местен данък в полза на Община Варна в
размер на 936 лева /л.19/.
Представена е разписка с дата 08.08.2018г. /л.54/, с която адв. М. Ж. е декларирала, че е
получила от М. Г. сумата от 800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция по гр.д.№ 1459/2016г. по описа на ВРС, 19-ти състав.
С влязло в законна сила решение постановено по гр.д.№ 1459/2016г. по описа на ВРС
е прието за установено по предявените от „Илюминейтид” ЕООД, ЕИК ********* против
М. Й. Г., ЕГН ********** и Н. Н. Г., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени
искове, че „Илюминейтид” ЕООД е собственик на недвижим имот, представляващ: ПИ
10135.2551.333 по КК на гр.Варна, с площ от 846 кв.м., находящ се в гр.Варна, местност
„Франга дере и Кокарджа” при граници: ПИ 10135.2551.331; 10135.2551.334,
10135.2551.336, 10135.2551.330 и 10135.2551.329, въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност в периода от 2008г. до 19.05.2014г. и М. Й. Г. и Н. Н. Г. са осъдени да
предадат на дружеството владението на недвижимия имот на основание чл.108 от ЗС. Със
същото решение М. и Н. Г. са осъдени да заплатят на „Илюминейтид” ЕООД сумата от
3832,80 лева – сторени по делото съдебно-деловодни разноски, а определение на ВКС от
04.10.2019г. и сумата от още 1250 лева. Решението е постановено с участието на трето лице-
помагач на ответниците – М. и Н. Г.- А. Т. Д., ЕГН **********.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените от ищците Г. искове са за разваляне на сключеният между тях и
ответницата А.Д. /Василева към 2014г./ договор за покупко-продажба на имота с ид. ПИ
10135.2551.333 по КК на гр.Варна, с площ от 846 кв.м., находящ се в гр.Варна, местност
„Франга дере и Кокарджа” обективиран в нот.акт № 164, том 6, рег.№ 15158, дело №
892/22.12.2014г., поради това, че е установено с влязло в законна сила решение, че същият
принадлежи изцяло на трето лице.
Въпросът за допустимостта на иска с правно основание чл.189, ал.1, вр.чл.87, ал.3 от
ЗЗД в хипотезата, при която приобретателят по договора за прехвърляне на вещни права
върху чужд недвижим имот е съдебно отстранен е поставен за разглеждане пред ВКС като
предмет на Тълкувателно дело № 1/2019г. на ОСГТК. Към датата на настоящото съдебно
3
произнасяне не е налице произнасяне по същото, нито е налице основание за спиране на
делото съгласно разрешението дадено в т.1 от тълкувателно дело № 8/2013г. на ОСГТК на
ВКС. На база горното настоящият съдебен състав приема, че искът за разваляне на договор
за прехвърляне на вещни права предявен от приобретателя претърпял съдебна евикция е
процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.
Уважаването му предполага установяване на всички елементи от фактическия състав
на цитираната разпоредба, а именно: наличие на влязло в законна сила съдебно решение, с
което купувачът е съдебно отстранен от имота от трето лице; да е заплатена цената за имота,
както и да не са налице отрицателните предпоставки по чл.191, ал.2 от ЗЗД, според които
продавачът не отговора за съдебно отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако
докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска.
По въпроса за съдържанието на понятието „съдебно отстранен купувач“ е даден
отговор в решение на ВКС № 41/05.05.2015 г. по т. д. № 85/2013г. на І т. о., съгласно което
съдебно отстраняване на купувача е налице, когато с влязло в сила съдебно решение е
уважен иска, с който третото лице е предявило правата си срещу купувача – било то чрез
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, било чрез установителен иск за собственост, като е
без значение дали купувачът осъществява фактическата власт върху вещта, предмет на
продажбата.
В случая няма спор между страните, че действително ищците М. и Н. Г. са били
съдебно отстранени от закупеният от тях през 2014г. имот от трето лице - „Илюминейтид”
ЕООД, в чиято полза е постановено и влязло в сила съдебно решение, с което е уважен
предявеният от дружеството срещу Г. осъдителен иск за собственост касателно имота с ид.
10135.2551.333 по КК на гр.Варна. Налице са доказателства за заплащане от купувачите Г. в
полза на продавача А.В. на договорената продажна цена от 36 000 лева, както и такива, че
последната е участвала в производството по съдебното отстраняване /гр.д.№ 1459/2016г. по
описа на ВРС/ в качеството й на трето лице-помагач на ответниците Г..
Отговорността на продавача при евикция е уредена в чл.188 от ЗЗД и предвижда, че той
отговаря, ако трети лица имат право на собственост по отношение на вещта, които могат да
се противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел за това. В случая, както бе
посочено по-горе правата на третото лице - „Илюминейтид” ЕООД по отношение на
процесния имот са доказани, а ищците са съдебно отстранени от имота с факта на
осъждането им да предадат владението му. Направените от ответника по спора възражения
за това, че същите са знаели за съществуването им са недоказани. Представените по делото
справки от Агенция по вписванията отразяват транслирането на права от праводателите на
А.В. към нея и от нея към ищците Г. без данни за съществуваща конкуренция на права по
отношение на дружеството. На това основание съдът приема, че ищците са били
добросъвестни приобретатели на имота към 2014г., поради което не е налице отрицателната
предпоставка на чл.188 от ЗЗД, при която отпада отговорността на продавача.
4
С оглед изложеното съдът приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на
иска по чл.189, ал.1, вр.чл.87, ал.3 от ЗЗД предявен срещу ответника А.Д., поради което
договорът за продажба обективиран в нот.акт № 164, том 6, рег.№ 15158, дело №
892/22.12.2014г. следва да бъде развален по съдебен ред изцяло поради настъпилата
евикция.
Уважаването на главния иск за разваляне на договора за продажба на имота с ид.
10135.2551.333 по КК на гр.Варна налага уважаване и на кумулативно съединените с тях
искове с правно основание чл.189, ал.1, изр.2 от ЗЗД, вр.чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, а
именно за осъждане на продавачката да заплати на ищците /купувачи/ платената от тях
продажна цена, както и направените разноски по договора. Ищците са заплатили продажна
цена в размер на 36 000 лева, както и разноски по изповядване на сделката в размер на общо
1428,60 лева включващи заплатена нотариална такса в размер на 456,60 лева, такса от 36
лева за вписване в Агенция по вписванията, както и дължимият местен данък в полза на
Община Варна в размер на 936 лева. Съобразно направеното искане ответницата следва да
заплати на всеки от ищците половината от тези суми, а именно по 18 000 лева,
представляваща ½ от заплатената продажна цена за имота в общ размер на 36 000 лева,
както по 714,30 лева представляваща ½ от сторените от ищците разходи за нотариално
изповядване на сделката, ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2020г. до окончателното изплащане.
С предявените искове по чл.191, ал.1 от ЗЗД ищците са претендирали ответницата да
бъде осъдена да заплати на всеки от ищците сума в размер на по 2941,40 лева – сторени
разноски в производството по гр.д.№ 1459/2016г. по описа на ВРС за заплатено адвокатско
възнаграждение /800 лева/ и съдебно-деловодни разноски /5082,80 лева/, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2020г.
до окончателното изплащане.
Действително по цитираното дело, с решението по което ищците се явяват съдебно
отстранени от имота, същите са осъдени да заплатят на „Илюминейтид” ЕООД съдебни
разноски в размер на 5082,80 лева, поради което сумата следва да бъде възложена в тежест
на ответницата – дължима по равно на всеки от ищците /по 2541,40 лева/. Що се отнася до
сумата от 800 лева претендирана като заплатено адвокатско възнаграждение, то съдът след
справка с гр.д.№ 1459/2016г. по описа на ВРС /във всички проведени съдебни инстанции/ не
установи наличие на представено доказателство за сторен разход в такъв размер и на това
основание. Представената по делото разписка /л.54/ издадена от адв.М. Ж. е оспорена от
ответника като частен документ с недостоверна дата съставена за нуждите на настоящия
процес, като насрещно доказване, че този разход е сторен от ищците във връзка и по време
на цитираното производство не е проведено успешно. Нещо повече, процесуален
представител на ищците по гр.д.№ 1459/2016г. по описа на ВРС във всички съдебни
инстанции е била адв. Е.Д., а не посочената в разписката адв.М. Ж., поради което съдът
приема, че претендираният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение, подлежащ
5
на възстановяване от продавача е недоказан и по отношение на него исковата претенция
следва да бъде отхвърлена.
Ищците са направили искане за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, като съобразно изхода на спора и уважената част от исковете такива им
се следват в размер на 3544,61 лева от общо сторените в размер на 3580,45 лева, от които
1750,45 лева – заплатена държавна такса и 1830 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, което не е прекомерно съобразно броя и цената на всички обективно и
субективно съединени искове. На основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ответницата следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 10 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ договор за покупко-продажба сключен с нот.акт № 164, том 6, рег.№ 15158,
дело № 892/22.12.2014г., с който А.Т.В. е продала на М. Й. Г. собствения си имот,
представляващ: ПИ с ид.10135.2551.333 по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 846
кв.м., при съседи ПИ с ид. 10135.2551.331; 10135.2551.334, 10135.2551.336, 10135.2551.330 и
10135.2551.329, ведно с всички подобрения и приращения в имота за сумата от 36000 лева,
по предявените от М. Й. Г., ЕГН ********** и Н. Н. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес:
гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.141, вх,7, ет.2, ап.3 против А.Т.Д., ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ № 28, ет.5, ап.10 субективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.189, вр.чл.87, ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Т.Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ № 28, ет.5,
ап.10 ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Г. , ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.141,
вх,7, ет.2, ап.3 сумата от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева, представляваща ½ от заплатената
продажна цена за имота в общ размер на 36 000 лева, както и сумата от 714,30 /седемстотин
и четиринадесет и 0,30/ лева представляваща ½ от сторените разходи за нотариално
изповядване на сделката, ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2020г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 189, ал.1, изр.2 от ЗЗД, вр.чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Т.Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ № 28, ет.5,
ап.10 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Г. , ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.141,
вх,7, ет.2, ап.3 сумата от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева, представляваща ½ от заплатената
продажна цена за имота в общ размер на 36 000 лева, както и сумата от 714,30 /седемстотин
и четиринадесет и 0,30/ лева представляваща ½ от сторените разходи за нотариално
6
изповядване на сделката, ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2020г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 189, ал.1, изр.2 от ЗЗД, вр.чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Т.Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ № 28,
ет.5, ап.10 ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Г. , ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.“Младост“
бл.141, вх,7, ет.2, ап.3 сумата от 2541,40 /две хиляди петстотин четиридесет и един и 0,40/
лева, представляваща сторени разноски в производството по гр.д.№ 1459/2016г. по описа на
ВРС съдебно-деловодни разноски, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2020г. до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответницата да заплати сумата от 400 /четиристотин/ лева
представляваща половината от сторен разход по същото дело за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.191, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Т.Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ № 28,
ет.5, ап.10 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Г. , ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.“Младост“
бл.141, вх,7, ет.2, ап.3 сумата от 2541,40 /две хиляди петстотин четиридесет и един и 0,40/
лева, представляваща сторени разноски в производството по гр.д.№ 1459/2016г. по описа на
ВРС съдебно-деловодни разноски, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2020г. до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответницата да заплати сумата от 400 /четиристотин/ лева
представляваща половината от сторен разход по същото дело за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.191, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Т.Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ № 28,
ет.5, ап.10 ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Г. , ЕГН ********** и Н. Н. Г., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.141, вх,7, ет.2, ап.3
сумата от 3544,61 /три хиляди петстотин четиридесет и четири и 0,61/ лева съдебно-
деловодни разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Й. Г., ЕГН ********** и Н. Н. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес:
гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.141, вх,7, ет.2, ап.3 ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Т.Д., ЕГН **********
с адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ № 28, ет.5, ап.10 сумата от 10,00 /десет/ лева
съдебно-деловодни разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Банкова сметка, по която може да бъдат преведени сумите в полза на М. Й. Г. –
BG05STSA93004527358891 „Банка ДСК“ ЕАД
Банкова сметка, по която може да бъдат преведени сумите в полза на Н. Н. Г. –
BG82FINV91501015251187 в „ПИБ“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяване на
страните за неговото изготвяне пред Варненския апелативен съд.
7
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8