Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260069,  Дата 10.11.2020    година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение

  Трети  търговски състав

                                       

                                                       Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:       Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:  Нели Богданова

открито съдебно заседание на   21.  Х. 2020 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер №  396 / 2020 г. на ПАС

 

 

       Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

       Образувано е по въззивна жалба  на „Д.  З. „АД  ЕИК *********  против  Решение от 11.03.2020 г.,постановено от Старозагорският окръжен съд по  търг.дело № 223/2019 г. по описа на съда.

       По силата на  обжалваното  решение   съдът  е осъдил  „Д.З. „АД ЕИК ********* да  заплати на  Т.П.Р. с ЕГН: ********** сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от  ексцес, изразяващи се в нови болки и страдания от настъпилата  гонартроза ,развила  се  в областта на лявото коляно, ведно със законната лихва върху  присъдената главница, считано от датата на подаване на исковата молба в  съда -10.07.2019 г.  до окончателното заплащане на сумата попосочена банкова сметка.

          Решението се обжалва в осъдителната му част с подробни  оплаквания за  постановяване на решението в нарушение на закона .

 

Жалбоподателят оспорва да е  налице  ексцес и  ищцата не е изпитала нови болки и страдания, различни от тези, за които вече й е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди по силата на влязло в сила  съдебно решение.

          Ответната по въззивната жалба страна  Т.Р. чрез процесуалния си представител адвокат  Д.Й.  поддържа  писмен  отговор, съгласно който въззивната жалба  е неоснователна.

          Пловдивският  апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

       Предявеният иск  е  с правно основание  чл.226,ал.1 от КЗ / отм./ във вр. с чл.51,ал.1 от ЗЗД.

          С влязло в сила решение № 981 от 12.02.2015 г., постановено от  СГС- първо  Гражданско отделение по  гр.дело№ 2416/  2013 г.  съдът   е   осъдил „Д.  З. „АД ЕИК  *********  да  заплати на  Т.  П.  Р. с ЕГН: ********** сумата от  50 000 лева, представляваща  обезщетение за причинените  неимуществени  вреди,изразяващи се в болки  и страдания,причинени в резултат на ПТП от 02.07.2012 г.,ведно със законната лихва върху  присъдената главница,считано от 02.07.2012 г. до окончателното плащане.

          Решението  е  влязло  в сила  на   09.12.2015г.след потвърждаването му  по силата на  въззивно решение № 2000 от 20.10.2015 г, постановено от САС по   гр.дело№ 2168/2015 г.

        Безспорно е,макар и това да не е отразено в диспозитива на  влязлото в сила   решение, че  неимуществените вреди,за което е присъдено обезщетение в размер на 50 000 лева са настъпили в резултат на ПТП  настъпило на  02.07.2012 г. на  ПП-*-*, км.  ***, южно  от град Ш., на  кръстовището на селата Д. и Ш., Община –К. .  Вината  за настъпилото ПТП е на водачът Г.Х.Ш., който при управлението на лек автомобил „О.А. „ с рег. № ** **** ** не е спрял на пътен знак „Б-2“,отнел е предимството и се  е блъснал в мотоциклет „**-**,управляван  от П.Д.Г.. В мотоциклета е пътувала и   пострадалата  Т.П.Р..

          Първоначалното обезщетение е присъдено за следните увреждания: транс-интеркондиално  счупване на  лявата бедрена кост, счупване на   костите на лявата подбедрица, охлузване на същата подбедрица.

        Констатирано  е скъсяването левия  долен крайник  с около  3 см, както и ограничаване на  движенията на  лявата    коленна става,които са били възможни само до 90 градуса,при  което се  затруднява  пострадалата при  клякане и придвижване на стълби .

       При  разглеждане на   делото  от първоинстанционния СГС е било депозирано заключение на СМЕ от вещото лице д-р Б.,който е обяснил,че счупването при ищцата се среща рядко, много  трудно се  лекува и прогнозата за бъдещето й развитие не са много добри- най-вероятно пострадалата  ще  остане инвалидизирана.

       За  съжаление   осем години по-късно тази неблагоприятна  прогноза при  ищцата се е реализирала.  При  извършения  от вещото лице  д-р  М.С. клиничен преглед, проведен на 20.01.2020 г. се установяват сериозни различия между  състоянието на ставите на  увредения   ляв  долен крайник и десния  крайник. По латералната повърхност  на долната половина на лявото бедро  се визуализира  дълъг стар оперативен цикатрикс, който  е следствие на проведена оперативна намеса върху фрактурата на  дисталното бедро. Установява се, че левият крак е по-къс с около 2 см.  Наред с това вещото лице д-р С. е  констатирало,че при  извършване на пасивни и активни движения  на лявата колянна става се установяват  груби  крепитации,които са  доказателство за   силно изтънен  до липсващ  хрущял по  ставната повърхност  на  двете  съчленяващи се в коляното кости – бедро  и тибия. Вещото лице  е изследвал  възможните движения в ставите на долните крайници с  акцент върху  дясната ТБС. При тази става  се установява, че възможната флексия е 120 градуса,при нормална  флексия от 135 градуса,т.е. дефицит от 15 градуса.  Това се дължи на факта ,че за продължителен период от време ищцата е ходила с  две  помощни  средства,за да се щади  левия крак, който е бил с фрактура,то десният здрав крак  е бил подложен на по-силно натоварване. Като резултат от всичко това и при десния крак е  започнал артрозен процес в тазобедрената става  и хрущялното  покритие на бедрената глава е  изтънено.  Общата  дебелина на  хрущяла  е около 2до 3 мм.,като  на повърхността хрущяла е с мека  консистенция, а в дълбочина  хрущяла  става  по-твърд.     

       От  медицинската  практика  е добре  известно, че при  фрактурите,свързани с вътреставната компонента,при които е

 

 

 

налице нарушаване на  ставната повърхност винаги протичат с изтъняване на  хрущялния  слой  и последващи дегенеративни артрозни   изменения.

      В  заключение на изложеното до тук вещото лице е направило извода,че в резултат на близостта на фрактурите до  лявата колянна става и травматично нарушената ставна повърхност на бедрения   край  се е стигнало до постепенно изтъняване и нарушаване гладкостта  на хрущялния вътреставен слой.  Това  е довело до ново заболяване,а  именно:гонартроза. Това заболяване се проявява с ново засилване на болковата  симптоматика,куцаща походка,която ще се задълбочава във времето.

       Вещото лице прави  извода , че при  наличието на нарушен синхрон на походката като резултат от скъсяването на левия крак с около 2 см.  и непълния обем на движенията може категорично да се заключи, че развилата се гонартроза на лявата колянна става  е  в причинна връзка и се явява следствие от тежката  травма,  получена при  процесното ПТП   от  2012 г.

       Налице  е  трайна  съдебна  практика, съгласно която  за  да е налице  ексцес по смисъла на чл.51,ал.3  ЗЗД следва да се установи ново увреждане на пострадалото лице. Това ново  увреждане трябва да е в пряка причинно-следствена връзка  с  първоначалното увреждане и да не  е било  съобразено при  определяне на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди / т.10 от ППВС № 4 от 30.10.1975 г.

         В конкретния  случай  и трите  условия за  настъпилия  ексцес са налице, като новото увреждане,а именно:гонартрозата на лявата КС е посочена във влязлото в сила решение само като прогноза. Седем години по-късно  тази  прогноза  вече е реален факт и  безсъмнено е пряко  следствие от първоначалните фрактури,получени от настъпилото през 2012 г.  ПТП.

        ПАС  не споделя тезата на  жалбоподателя, че изключително тежката прогноза за бъдещето състояние на ищцата,посочена от вещото лице по гр.д. №2416/2013 г. по описа на СГР е мотивирало съдът да   определи „ изключително  завишено с оглед на съдебната практика „ обезщетение „ за   деликт, настъпил през 2012 г.

 

 

      Към момента на постановяване на влязлото в сила решение на СГС съдът е определил обезщетение  за  причинените  на ищцата фрактури,но  към този  момента вещото лице изобщо  не  е коментирало артрозните промени в лявата  колянна става  ,които очевидно към този момент не са   били реално  проявени.  Затова и в мотивите на  решението на СГС  тази прогноза  изобщо не  е коментирана,а още по-малко да бъде отчетена от съда  при определянето на размера на обезщетението. 

       Няма как  да се сподели довода на  жалбоподателя , че  обезщетение в размер на 50 000 лева е „изключително завишено“ с оглед на икономическата конюнктура в страната към 2012 г.,когато е настъпило  процесното  ПТП.  Това оплакване е правено от застрахователя  във въззивното производство  пред САС,но въззивният съд го е оставил без уважение и е потвърдил  решението на СГС.

       Започналите  след фрактурите  артрозни изменения в лявата КС не означава, че гонартрозата  е била проявена към датата на постановяване на влязлото в сила решение , като същата е настъпила  близо 7 години по –късно.  Това се   установява категорично от неоспореното  пред първата инстанция заключение на вещото лице д-р  М.С..

        С  оглед на изложеното   предявеният иск  по чл.226,ал.1 КЗ /отм./ във вр.с чл.51,ал3 ЗЗД  е доказан като основание- налице е ексцес –гонартроза на лявата колянна става.Налице са и засилени болки  и страдания, които  са подробно описания от св. Н.П., която има непосредствени впечатления от състоянието на  ищцата. Последната не може да се движи на дълги разстояния, като  дори  при отиване до близкия магазин е трябвало да поседне и да си   отпочине. Това състояние  се е отразило на психиката й, която е силно травмирана, тъй като болките не само продължават, но се усилват във времето.

        Всички тези факти са били отчетени  от първоинстанционния съд ,който е изложил подробни и задълбочени  мотиви,които въззивният съд споделя.

       Новото заболяване  и неговите неизбежни последици –трудно и болезнено  придвижване, зависимост от помощта на други хора,както и други ограничения от битов и социален характер – всичко това налага  извода, че  обезщетение в размер на 40 000 лева отговаря на принципа на  справедливото обезщетение.

 

 

        Това,  разбира се е според  вижданията на  въззивната инстанция, което  не са  меродавни ,тъй като  въззивното решение ще подлежи на касационен контрол.

        Следва да се потвърди  обжалваното решение ,при постановяването на което  съдът е приложил точно материалния закон като е приел, че е налице ексцес по смисъла на чл.51,ал.3  ЗЗД.

        Не следва да се присъждат съдебни разноски в полза на ищцата,тъй като такива не са  направени пред въззивната инстанция.

           По  тези съображения  Пловдивският апелативен съд

 

                                  Р     Е    Ш    И   :

 

        ПОТВЪРЖДАВА Решение № 104 от 11.03.2020 г., постановено от  Старозагорския окръжен съд по   търговско дело № 223/2019 г.

          Решението подлежи  на обжалване с касационна жалба пред  Върховния касационен съд в  едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ:1.            2.