Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр. Русе, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 30 юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 28 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Г.Т. ***,
чрез адв. В., срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Русе с претенция за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лева за
претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и унижение, резултат от
незаконно задържане, неоснователно поставяне на белезници пред малолетния му
син, безпричинно извеждане от дома му, безпричинно задържане за около 2 часа в
поделението на МВР, както и че е бил зверски пребит.
Твърди се, че вследствие на семеен скандал,
който е приключил, съпругата на ищеца (бивша съпруга към настоящия момент) е
повикала полиция, двама униформени полицаи са се държали грубо, поискали са му
личната карта, проснали са го по очи и са му сложили белезници Това се е
случило пред бившата му съпруга и малолетният му син. Не му е дадена възможност
да си вземе обувки при напускането на дома му. В поделението на МВР му е бил
нанесен побой от дежурния полицай и довелите го полицаи. Обиждан е с нецензурни
изрази „боклук“, „насилник“, „мръсен доктор“ и др. Получил е травми в областта
на челюстта с кръвонасядания.
След нанесените удари е прегледан при
специалист и му е издадено Медицинско удостоверение СМУ № 9158/2020 г. чието
заключение е следното: отток на челото, повърхностно нараняване и кръвонасядане
на лигавицата на устните. Кръвонасядане на лява мишница, забелвания на
епидермиса, охлузвания и кръвонасядания на дясна предмишница и дясна гривнена
става. Кръвонасядане на лява гривнена става. Кръвонасядане на дясно бедро.
Ищецът твърди, че с действията на
служителите на ответника е унижен тъй като е публична личност, известен е в
град Русе, респ. компрометиран е бил пред съседи и случайни свидетели, както и
пред собственото му дете. Обкръжението му постоянно говорило за този случай,
станал повод за чести обсъждания.
С протоколно определение от 07.04.2022 г.
съдът е приел, че следва да се дадат указания на ищеца, който да прецизира ИМ
да и представи доказателства, тъй като тежестта по повод евентуално доказване
на иска е негова относно всяко едно от неговите твърдения, свързани съответно с
унижение на неговата чест и достойнство, безсънни нощи, уронен престиж и
психологически стрес. В тази връзка и петитумът следва да е свързан с
претендираното обезщетение във връзка с действието и бездействието на органите
на полицията, както и в частта с причинените вреди относно незаконосъобразния
акт.
Указано му е, че на съда е служебно
известно, че в Административен съд – Русе са образувани сходни още две дела - №
27 и № 29 по описа на съда за 2022 г., по които ищец е Г.Т., като и по тези
дела се претендира изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпили
по повод действия и бездействия и отменени незаконосъобразни актове на същия
ответник, извършени на една и съща дата – 25.11.2020 г., поради което следва
изрично да бъдат разграничени кои точно действия, осъществени на тази дата се
претендират за извършени по адм. дело № 28/2022 г. по описа на Административен
съд - Русе.
С отделно уточнение ищецът посочва, че се
касае за унижение на честта и достойнството, най-вече пред собственото му дете
за това, че без вина е задържан грубо със сила от органите на реда с поставяне
на белезници пред детето му, извеждането от дома му по чехли и фактическо
задържане на 25.11.2022 г.; безсънна нощ след самото задържане, лишаването му
от право да бъде в дома и семейството му и още много нощи след това, че е
задържан неправомерно; уронен престиж пред обществото тъй като след тази
заповед хората започнали да си шушукат и да се отнасят подигравателно относно
задържането му; психологически стрес от прекараното време в ареста с разбито
лице на дървена пейка и по чехли, както и за времето, докато съдът отмени
незаконосъобразната заповед.
Искът се претендира ведно със законовата
лихва от датата на деликта – 25.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът - Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Русе, в открито съдебно заседание и
представени писмени бележки от процесуален представител юрисконсулт Й.,
изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Твърди се, че
претенциите в исковата молба на Т. са недопустими, а при условия на
евентуалност – неоснователни и недоказани, като оспорва същите по основание и
по размер. Във връзка с недопустимостта сочи, че Т. е предявил три отделни иска
срещу ОДМВР - Русе, въз основа на едни и същи обстоятелства, като съответно в
Административен съд – Русе са образувани три административни дела - № 27/2022
г.; № 28/2022 г. и № 29/2022 г. В тази връзка се сочи, че отговорността е
възможно да бъде реализирана само веднъж и се цитира Решение № 14737/27.11.2020
г. по адм. д. № 7910/2019 г. на ВАС по аналогичен случай. В отговора са
изложени подробни разсъждения относно предпоставките, при които се реализира
отговорността на държавата по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът
твърди, че претърпените от Т. вреди не са пряко следствие от отмяната на
заповед за задържане № 1882зз-152/25.11.2020 г., издадена от полицейски орган
при ОДМВР - Русе. Сочи още, че за твърдяните отрицателни преживявания ищецът не
е представил доказателства. Прави се изявление, че нито служителите, нито
пресцентърът на ОДМВР - Русе са предоставяли и/или разгласявали информация
относно задържането на Т. и издаването на наказателни постановления спрямо
него. Такава информация е разгласявана единствено от него, и в случая даже не е
налице съпричиняване, а изцяло самопричиняване на неблагоприятни последици.
Оспорва се интензитета на твърдяните негативни последици и се подчертава, че
спрямо Т. е ангажирана административнонаказателна отговорност, а не
наказателна. Направен е извод, че поради неоснователността на главния иск,
неоснователен е и акцесорния такъв за присъждане на лихва. Отделно се оспорва
паричният еквивалент (5 000 лева) на заявените от Т. неимуществени вреди –
сочат се факторите (определени от трайната съдебна практика), които следва да
бъдат съобразени при определяне на обезщетението, като този размер не следва да
бъде източник на обогатяване за лицето, което претендира обезщетение. Релевира
се възражение, че за Т. не са възникнали неимуществени вреди поради факта, че в
конкретния случай те са нетрайни и не засягат в значителна степен физическото,
психическото и социалното благосъстояние. С отговора ответникът претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 360 лева, като е представен списък на разноските по чл. 80
от ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе
дава заключение за неоснователност на исковата претенция с оглед събраните по
делото доказателства.
Административен
съд - Русе, II-ри
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
Ищецът Г.Т.Т. е бил задържан в помещение за
временно задържане на Първо РУ – ОДМВР-Русе със заповед за задържане на лице
рег. № 1882зз-152/25.11.2020 г., издадена от полицай ГООР за срок до 24 часа,
като според посоченото в заповедта е бил задържан в 22.30 часа на 25.11.2020 г.
и е освободен в 00.45 часа на 26.11.2020 г.
На
26.11.2020 г., е издадено съдебномедицинско удостоверение за пред съда от
доктор П.Д. – съдебен медик, в което е посочено, че по данни на пострадалия му
е нанесен побой от полицейски органи, в областите, описани по-горе - отток на челото, повърхностно нараняване и
кръвонасядане на лигавицата на устните. Кръвонасядане на лява мишница,
забелвания на епидермиса, охлузвания и кръвонасядания на дясна предмишница и
дясна гривнена става. Кръвонасядане на лява гривнена става. Кръвонасядане на
дясно бедро.
Районният съд е приел от фактическа страна,
че на 25.11.2020 г. вечерта Т. се намира в дома си. Между него и съпругата му
възниква скандал по повод на който последната подава сигнал на тел. 112 и на
място пристигат служители на Първо РУ при ОДМВР - Русе. Поканени са от
съпругата на Т. в дома им, където полицейските служители опитват да установят
самоличността на ищеца, въпреки че вече знаят, че това е съпругът на лицето,
което е подало сигнала. Т. отказва да даде личната си карта и полицаят
употребява физическа сила и поставя на Т. белезници, след което го отвеждат в
сградата на Първо РУ - Русе, където е издадена заповед за задържане на лице за
срок от 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Като фактически основания
в заповедта е посочено… „че след надлежно предупреждение съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задълженията си по служба, като отказва да му бъде
установена самоличността и даде обяснения за възникналия семеен скандал“.
За да отмени заповедта съдът е приел, че в
нея липсва описание на фактическите основания за издаването, които да са
относими към настоящия ищец. Като правно основание в заповедта е посочено чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което според разпоредбата е: лице за което има данни,
че е извършило престъпление. Несъответствието между правни и фактически
основания и смесване на различни фактически основания за задържане не дава
възможност за извършването на обективна преценка за законосъобразността на
заповедта.
Прието е, че втората част от посочените
фактически основания определено не кореспондира със закона в частност с
основанията даващи възможност на полицейския орган да задържи лице. В заповедта
като фактическо основание за задържане е посочено: „отказва даде обяснения за
възникналия семеен скандал“. Съдът е приел, че отказът да се дадат обяснения е
конституционно право на всяко лице и полицейският орган е длъжен да му го
разясни при задържане – чл. 72, ал. 5 от ЗМВР. От съвкупната преценка на
доказателствата по делото не се установява, към дата на задържане на Т., да е
налице извършено престъпление от него, както и за необходимостта от прилагане
на принудителна административна мярка - задържане на лицето за срок от 24 часа.
Друго несъответствие със закона, при
издаване на оспорваната заповед, е неспазване на принципа за съразмерност на
мярката, регламентиран в чл. 6 от АПК. Според този принцип, административните
органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо, като при изпълнение на един акт не се допуска засягане правата и
законните интереси на гражданите в по-голяма степен от най-необходимото за
постигане на законната цел. В нормативно определените рамки административният
орган следва да упражнява предоставената му компетентност, когато действа в
условията на оперативна самостоятелност, какъвто е бил процесният случай. Целта
на задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление
Решението на Районния съд е влязло в сила като
необжалвано на 23.01.2021 г.
В
о.с.з. проведено на 30.06.2022 г. са разпитани свидетели на ищеца и ответника.
Съдът е обявил на страните и на свидетелите,
че служебно му е известно, че освен настоящото адм. дело № 28/2022 г. има и
адм. дело № 29/2022 г. по описа на Административен съд Русе, ІІ-ри състав, със
сходен предмет, а относно св. Г. е посочено, че на съда служебно е известно, че
свидетелката се е явявала и по адм. дело № 27/2022 г. по описа на
Административен съд - Русе, ІV състав.
Свид. Г. Хр. М. заявява, че познава ищеца от
2006-та г. В края на 2020 г. той му е споделял, че е имал проблеми с полицията,
че е имал пререкания в къщи, била е извикана полицията и са го извели.
Коментирали са, че е бил задържан, след това е разбрал, че са водени дела. След
задържането се е нанесъл в жилище на св. М. и казал, че е бил много обиден,
много притеснен, чудел се как по-нататък да живее, тъй като през тези години да
останеш без дом е много неприятен момент. Живял много затворено, което не било
типично за него. Свидетелят предполага, че самото задържане е повлияло той да
се чувства така. Разказвал, че не е бил приятен престоят му в районното
управление, там е изживял психически тормоз. На въпрос на съда за нанесени
физически травми свидетелят си спомня, че ищецът се оплакал от нещо, но не си спомня
точно какво. Споделя, че е имало нещо което не му е било съвсем ....
Свидетелят
посочва, че е запознат, че при задържането на ищеца са му поставяни белезници и
по негови думи (на ищеца) това е станало пред детето. От това, той бил
подтиснат и повече го притеснявало това как ще се отрази на психиката на
детето. Свидетелят не е чувал въпросите около задържането да се коментират от
други хора. Ищецът е споделял, че е имал ограничителна заповед. Относно
ограничителната заповед се чувствал неприятно, тъй като не можел да се вижда
със сина си и синът му един или два пъти идвал да го види, виждали се и извън
апартамента, но там не е ходил, явно е имал някакво ограничение.
Разпитана е св. Г.П. Г. (бивша Т.). Св.
заявява, че е потърсила помощ на телефон 112, като сигналът й е бил за домашно
насилие, агресия спрямо нея от бившия й съпруг. Във въпросната вечер имало
физическа агресия след употреба на алкохол от страна на съпруга, което я
накарало да потърси помощ на телефон 112. Полицаите, когато дошли, я помолили
да извика съпруга си като си вземе личната карта, за да го видят, но той на няколко пъти отказал. След това
двамата полицейски служители влезли вътре. Синът им бил в стаята си, не е
присъствал на посещението на полицията.
Ищецът
се държал неуважително към полицейските органи. На следващата сутрин след
задържането съпругът си събрал багаж от жилището и се изнесъл. Жилището
представлявало СИО. По-късно Т. не живял в жилището поради издадена съдебна
ограничителна заповед.
Разпитан е свидетелят Р.Р.М. който е бил от
екипа, задържал Т. (един от двамата полицаи). Свидетелят заявява, че отишли по сигнал за семеен скандал.
Разговаряли със съпругата, която била със силно разрошена коса, тя заявила, че Т.
я хванал за косата и я е ударил с главата в мивката. Искали да влязат да
разговарят с Т., той не се отзовал, помолили да влязат в жилището. При разговор
с него, видимо той целял конфронтация с полицаите, поискали му документ за
самоличност, но той категорично отказал да го представи. Той бил седнал на един
настолен компютър, якето му било от дясната страна, извадил си личната карта от
джоба на якето и излязъл на терасата от където заявил, че ще изхвърли полицаите
от терасата, но нямало да им даде личната си карта. След това Т. бил задържан и
откаран в Първо РУ. При задържането му Т. не оказал съпротива, но търсел
вербална конфронтация. Когато казал, че ще изхвърли служителите на реда през
терасата, последните се почувствали видимо заплашени, за което се наложило и да
реагират. Разпоредили му няколко пъти да преустанови действията си, но той
отказал. По време на задържането личната му карта не се е повредила, не е била
в нарушен външен вид, той не я е дал, държал я в ръцете си. В РУ установили, че
личната карта била счупена в лазерната перфорация. При отвеждането му в
управлението били смъкнати белезниците. Свидетелят не си спомня с какво е бил
облечен и обут задържания.
Разпитан
е свидетелят Д.С.Д., другият полицай от екипа по задържането. Възпроизвежда
сходни обстоятелства с тези на св. М..
Преди
да го изведат от жилището ищецът бил с къси панталони и тениска. Бил е обут с
чехли. Предоставили му възможност да си обуе обувки, но той се дърпал и не
пожелал да си обуе обувки.
Разпитан
е свидетелят Н.Б.Н., командир на отделение. Присъствал е на довеждането на д-р Т.
в РУ. Разпитал съпругата на ищеца и е възприел посещението на патрула като
задържане след семеен скандал.
При
така установените факти съдът намира предявения иск за неоснователен и
недоказан, тъй като не се установява наличието на всички елементи от
фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които следва да са налице в условията
на кумулативност, за да се реализира търсената отговорност на държавата.
Искът е допустим, твърдят се неимуществени
вреди от незаконосъобразни фактически действия на органи, принадлежащи към
структурата на ответника при и по повод прилагане на принудителна
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“. Административният акт е
отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение.
Искът е предявен в срока по чл. 110 ЗЗД, вр.
§ 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 204, ал. 4 АПК, съдът, пред
който е предявена исковата претенция, следва да установи незаконосъобразността
на действието или бездействието, от което се претендират вреди. В случая то се
изразява в неправомерна намеса във физическия интегритет на ищеца по време на
задържането и престоя му в Първо РУ-Русе, действия по задържането, уронен
престиж и др., подробно описани по-горе.
Към датата на подаване на исковата молба не
е налице и специален ред, по който страната може да претендира обезщетението,
което претендира в настоящото производство на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по
реда на чл. 203 -207 АПК.
Спазена е и разпоредбата на чл. 205 АПК,
съгласно която искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразни действия или бездействия са причинени
вредите. В случая това е Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
- Русе, която по силата на чл. 37, ал. 2 ЗМВР е юридическото лице на бюджетна
издръжка.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Увреждането
представлява сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице
кумулативно при търсене на отговорност от посочените незаконосъобразни актове,
действия или бездействия, съгласно чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Ангажирането на
отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на
следните елементи: незаконосъобразен акт, действия или бездействия на органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда;
пряка и непосредствена причинна връзка между акта и вредата. Под преки вреди
следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и
място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие.
Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо
противоправното действие или бездействие, съответно незаконосъобразния акт.
Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до
невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по
предвидения от закона ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна
връзка между отменения по съдебен ред акт на административния орган (неговото незаконосъобразно
действие или бездействие) и твърдените претърпени имуществени и неимуществени
вреди (чл. 154 ГПК). Съгласно чл. 4 ЗОДОВ отговорността на държавата е
обективна, безвиновна, поради което въпросът за вината не се изследва. Съгласно
чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, като в § 1, т. 1 от ДР на АПК е дадена
легална дефиниция на административен орган - орган, който принадлежи към
системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни
правомощия, овластен въз основа на закон. Съгласно т. 4 от мотивите на
Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС,
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, която отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от
фактическия състав на отговорността на държавата е установяване
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган
- т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на
материалноправни и процесуални норми. Елемент от фактическия състав по чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ е незаконосъобразният акт да е издаден и незаконосъобразното поведение
да е проявено при или по повод административна дейност. В процесния случай се
касае за административна дейност, предвид обстоятелството, че вредите се
претендират от действия на полицейски органи, по повод на задържането на ищеца
на основание чл. 72 от ЗМВР.
В случая обаче не се установяват
незаконосъобразни действия на служител на ответната страна, относими към
изложените в исковата молба основания за вредите – унижение на честта и
достойнството, най-вече пред собственото му дете за това, че без вина е
задържан грубо със сила от органите на реда с поставяне на белезници пред
детето му, извеждането от дома му по чехли и фактическо задържане на 25.11.2022
г.; безсънна нощ след самото задържане, лишаването му от право да бъде в дома и
семейството му и още много нощи след това, че е задържан неправомерно; уронен
престиж пред обществото тъй като след тази заповед хората започнали да си
шушукат и да се отнасят подигравателно относно задържането му; психологически
стрес от прекараното време в ареста с разбито лице на дървена пейка и по чехли,
както и за времето, докато съдът отмени незаконосъобразната заповед.
На първо място не се споделя тезата на
ищеца, че свидетелските показания, дадени от полицейските органи са
недопустими. Напротив -производството е исково, ограниченията досежно
свидетелските показания се съдържат в нормата на чл. 164 ГПК. На следващо място
съдът отчита, че не действията на полицията по задържането на ищеца са довели
до отмяна на обжалвания административен акт (вж. мотивите на РС, коментирани
по-горе).
На практика ищецът не доказва по никакъв
начин вредите, въпреки надлежно указаната му доказателствена тежест. От
свидетелските показания, които съдът кредитира като непротиворечиви се
установява, че детето не е присъствало по време на задържането на бащата, няма
данни да са присъствали и свидетели и съседи по време на задържането, такава
информация не е разгласявана и от органите на МВР. Св. М. също заявява, че не
му е известно случаят да е коментиран от други хора от обкръжението на лекаря.
Не се доказва и използването на груба сила при задържането на лекаря, а
поставянето на белезници е следствие на поведението на лекаря. Същият сам не е
поискал да си обуе обувки или да си вземе връхни дрехи, престоят му в
полицейското управление е продължил само 2 часа.
Не се доказва и на какво се дължат
прекараните безсънни нощи. Както се каза по-горе, събитията, случили се на
25.11.2020 г. са довели до издаване на две НП и настоящата заповед за
задържане. На първо място съдът следва изрично да посочи, че въпреки дадените
изрични указания ищецът не е разграничил вредите, причинени му от незаконното
задържане. На следващо място издаването на наказателни постановления, каквито
са цитирани в ИМ са бъдещи и несигурни събития и не могат да възникнат като
неоснователни съмнения, респ. да бъдат основания за прекарване на безсънни нощи
преди издаването им.
Невъзможността да осъществява контакт със
сина си се дължи не заповедта за задържане, а на издадената ограничителна
заповед.
Преки доказателства за нанасяне на побой или
удари по делото не са събрани, въпреки свидетелстващите медицински документи,
удостоверяващи подобни наранявания у ищеца към 26.11.2020 г. -
съдебномедицинско удостоверение от същата дата. Липсва и верига от косвени
доказателства, водещи до обоснован и сигурен извод, че установените травматични
увреждания на ищеца са причинени по време на задържането му в РУ-Русе, както и
да са причинени от служители на ответника. Ищецът сам заявява, че при излизане
от дома му си е ударил главата.
Противоречивите позиции на страните по
делото касаят преценката на въпроса причинени ли са така констатираните
травматични увреждания от полицейските служители, с които Т. е бил в контакт по
време на задържането си. В тази насока са налични две групи доказателства -
писмените сведения на полицейските служители, обобщени в доклад рег. №
1882р-15245/26.11.2020 г., както и приобщените свидетелски показания.
Служителите, дали обяснения са категорични, че не са оказвали психическо или
физическо въздействие спрямо ищеца, както и че освен помощни средства -
белезници, не е използвана физическа сила срещу него. Тези данни се
потвърждават освен от полицейските органи, така и от съпругата, която не помни
по отношение на мъжа й да е употребена физическа сила извън рамките на
стандартните техники (раменен ключ при поставяне на белезници). В тази насока
съдът съобрази, че в съдебномедицинското удостоверение от 26.11.2020 г. е
посочено, че установените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и по давност могат да бъдат получени, както се съобщава в
сведенията на лицето. Следователно съдебномедицинското удостоверение не отрича,
поне не с необходимата категоричност, възможността травматичните увреждания да
са получени от ищеца именно в резултат на начина, по който твърди, но от
събраните по делото доказателства не се установява тези увреждания да са
извършени по категоричен начин от полицейските служители. Това означава, че не
е установен първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ. В доктрината се поддържат различни виждания относно същността и
обхвата на неимуществените вреди, но разбирането, че те се отнасят до
емоционалния живот на пострадалия и включват физическите и моралните страдания,
предизвикани от действията на други лица, не се поставя под съмнение. По
дефиниция неимуществените вреди обхващат последиците както на блага, които са
предмет на субективни права (право на чест, на име, върху духовния интегритет),
така и върху блага, които не са предмет на права. Не всяко увреждане обаче е
релевантно, а само онова, което се характеризира с продължителност и по-висока
степен на интензивност. Въз основа на данните по делото, последователните и логични
обяснения на полицейските служители и от данните на свидетеля на ищеца не може
да се съди, че същият е претърпял вреди от неимуществен характер, причинени от
незаконосъобразни действия и бездействия на полицейски служители.
Съдът кредитира показанията дадени от
свидетеля М., доколкото същите не противоречат в съществена степен на
установените факти по спора, но същите са оскъдни, не са разграничени в
достатъчна степен спрямо останалите правни актове, на които адресат е ищецът и
които са предмет на отделни съдебни спорове.
Съдът намира, че събраните по делото писмени
и гласни доказателства не доказват незаконосъобразни действия на органи и
длъжностни лица на ответната страна при или по повод изпълнение на
административна дейност и конкретно по време на задържането на ищеца в Първо
РУ-Русе, както и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразно действие и претендираната от ищеца вреда.
Нещо повече, налице е било неправомерно
укоримо поведение при упражнено домашно насилие, последвала е съпротива на
орган на власт, представляваща пряка причинно-следствена връзка за отвеждането
на ищеца спрямо полицейските служители. В конкретния случай е налице
предпоставката на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, която предвижда, че ако увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.
В случая съдът намира, че не може да бъде
ангажирана безвиновната отговорност на ответника, тъй като не е налице
незаконосъобразно действие, извършено по отношение на ищеца от длъжностни лица
на ответната страна, при осъществяване на административна дейност - задържане
на ищеца в РУ-Русе за времето от 22.30 часа на 25.11.2020 г. до 00.45 часа на
26.11.2020 г., както и не е налице доказана пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразни действия на служители на ответната страна и
претендираната от ищеца вреда.
С оглед изхода на спора и предявеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Русе
сумата от 360 (триста и шестдесет) лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното, Административен съд
- Русе, II-ри
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба на Г.Т.Т.
срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Русе за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000
лв., представляващи болки, страдания и унижение, резултат от незаконно
задържане, обективирано в заповед за задържане № 1882зз-152/25.11.2020 г.,
издадена от полицейски орган при ОДМВР - Русе, ведно със законовата лихва от
датата на деликта до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Г.Т.Т.,
с постоянен адрес ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Русе, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: