Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…28…..февруари….2018г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на ДВАНАДЕСЕТИ…ФЕВРУАРИ

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря....АЛЕКСАНДРА..…СЕРГЕВА,…като…разгледа

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…884…

по…описа…за…2018г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано на основание  въззивна жалба,подадена от въззивния жалбоподател „***“-ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул.“***“№***, чрез процесуалния представител адв. Н.Д. ***, съдебен адрес ***, срещу съдебно Решение №1684/05.11.2018г. на Плевенски районен съд, V-ти гр.с-в, постановено по гр.д.08766/2***г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя против „***“-АД със седалище в София и М.Д.А. ***, иск с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД за признаване нищожността поради липса на съгласие на ½ част  на Договор за учредяване на договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт №115,т.ХІІ, дело№1340/2006г. на нотариус С.П., рег.№*** на Нотариалната камара, вписан в СВ, като неоснователен и недоказан.

Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да   се уважи предявеният от него иск като се прогласи нищожността на договор за ипотека, сключен между ответниците. Излага подробни оплаквания и съображения, които се свеждат до следното:Предявеният от него иск е установителен за прогласяване нищожност на договора за ипотека, а не конститутивен иск за унищожаемост. Изводите на съда за неоснователност на иска са неправилни.  От съвкупната преценка на доказателствата се установява, че към момента на сключване на сделката, собственикът на ½ от имота – М.А. не е бил в състояние да изразява валидна воля.

Ответникът по въззивната жалба –„***“-АД, която е и ответник по иска в първоинстанционното производство е подал отговор на въззивната жалба, озаглавен „Становище“, с който е оспорил нейната основателност.

В съдебно заседание на въззивната инстанция  горните две страни, чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища.

Ответникът по въззивната жалба М.А. не е подал отговор на въззивната жалба и не е участвал във въззивното производство лично или чрез процесуален представител.

 Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба, приема  следното:

Въззивната жалба на „***“ – ЕООД,ЕИК:***, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул.“***“№*** - ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№8766/2***г. по описа на Районен съд - Кнежа, подадена чрез пълномощника адв. Н.Д. ***, против РЕШЕНИЕ №1684/05.11.2018г, постановено  от V-ти гр.с-в  по същото дело, е  ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№8766/2***г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано след като с въззивно Решение №557/2***г. на Плевенски окръжен съд е  обезсилено Решение №910/26.05.2***г., постановено по гр.д.№ 3644/2016г. на ПлРС и делото е върнато на РС, друг съдебен състав със задължителни указания. След оставяне на исковата молба без движение, ищецът – „***“- ЕООД със седалище в гр.Плевен, е представил поправена исковата молба, чрез която е предявил установителен иск за прогласяване нищожност на сделка с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД     срещу  трима ответници –„***“-АД-София, М.Д.А. *** и Г.Н. *** – всички страни до договор за ипотека .

В исковата молба се твърди следното: На 15.12.2006г. между ответната банка, като кредитор, от една страна, и В.Н.Н., като кредитополучател, Г.Н. А.и М.Д.А., последните двама като собственици на имот, е сключен в нотариална форма  договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на Г.Н. А.и М.Д.А., а именно: АПАРТАМЕНТ №***, на *** етаж, в жилищна сграда-блок, находяща се в гр.Плевен, ж.к.”***”, бл.***, вход „***”.С влязло в сила съдебно решение по гр. дело №2665/2006г. на Плевенския районен съд е  прекратен с развод сключеният граждански брак между Г.Н. А.и М.Д.А..След развода между същите лица е извършена доброволни делба на недвижими имоти, придобити по време на брака, с договор за доброволни делба на недвижими имоти от 03.04.2007г. По силата на тази доброволна делба Г.Н.Н. е получила в дял и е станала собственик на описания недвижимия имот, а понастоящем той е собственост на ищеца „***” ЕООД, ЕИК ***. През м. януари 2009г. ответникът М.Д.А. е постъпил за лечение в Клиниката по обща психиатрия- мъже на УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД гр.Плевен, като му е  поставена диагноза „Биполярно афективно разстройство - сегашен епизод маниен, без психотични симптоми” и е  констатирано, че заболяването е с давност от около 3 години. Провел стационарно лечение от 10.01.2009г. до 23.01.2009г., а през 2010г. и през 2011г. е лекуван в „МБАЛ - Левски” ЕООД гр.Левски, където било констатирано, че заболяването е с около 5 годишна давност с алтерниращи маниакално-депресивни периоди. През 2013г. М.А. е  настанен за задължително лечение с Решение на PC-гр.Плевен по чл.155 от Закона за здравето, като е лекуван в УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД гр.Плевен, с диагноза „Параноидна шизофрения”. Било констатирано, че освидетелстваният не може да дава информирано съгласие при това заболяване. През м. август 2014г.и  м.юни 2015г. А. отново е лекуван за пореден път в психиатрично заведение ОДНБПЗ при УМБАЛ гр.Плевен, със същата диагноза. Поради изложеното, ищецът счита, че ответникът М.Д.А. е страдал от психично заболяване - параноидна шизофрения, от 2005г., и не е могъл да формира и изразява правно валидна воля и да извършва правно-валидни действия, както и да преценява и разбира правните последици от такива действия. Това негово състояние е било налице и към датата на сключване на договора за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт №115, том XII, дело №1340/2006г. на нотариус С.П.. Договорът за учредяване на ипотека върху недвижим имот е сключен при липса на съгласие за това от страна на М.Д.А., в качеството му на собственик на имота, поради което е недействителен - нищожен, в тази си част. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД да признае за нищожен и прогласи нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, в частта му относно учредяване на договорна ипотека върху процесния недвижим имот от страна на съсобственика М.Д.А., поради липса на валидно, сериозно и действително съгласие от последния. Претендира разноски. В молба на л. 6 от делото е уточнил, че претенцията му е за прогласяване на нищожността на договора за учредяване на ипотека в частта му относно учредяването от страна на съсобственика М.Д.А., т.е. за ½ част, поради липса на съгласие.

Ответникът „***”- АД, е подал писмен отговор на исковата молба,  в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Излага следните възражения: Искът е недопустим, както поради твърденията в исковата молба, сочещи друга правна квалификация, така и поради липса на твърдения за нищожност на сделката по отношение на ответника Г.Н.. Не оспорва, че с Договор за кредит №25КР-АА-4823/13.12.2006г. е отпуснал на В.Н.Н., който е брат на Г.Н.Н., банков кредит в размер на 40 000 лева, като за обезпечението на който  ответниците Г.Н. А., понастоящем Н. и М.Д.А. са учредили в полза на Банката договорна ипотека, върху недвижимия имот, подробно описан в исковата молба. Не спори, че към датата на учредяване на ипотеката недвижимият имот е бил собственост на Г.Н. А.и М.Д.А.. Твърди, че при учредяване на ипотеката в акта изрично е отбелязано от нотариуса, че са изпълнени особените изисквания на закона и че актът е прочетен на страните и същите са заявили, че разбират смисъла и значението и че на добра воля я извършват. Ответникът не оспорва, че бракът между Г.Н. и М.А. е прекратен с развод съгласно решение по гр.д.№2665/2006г., както и че на 03.07.2007г. чрез договор за доброволна делба, М.А. и Г. А.са извършили делба на придобитите по време на брака недвижими имоти. Не оспорва, че след учредяване на договорна ипотека, ищецът е придобил собствеността върху недвижимия имот, подробно описан в исковата молба, но твърди, че на основание чл. 173, ал. 1 от ЗЗД и чл. 175, ал.1 от ЗЗД тази сделка е непротивопоставима на банката. Твърди, че поради неплащане на дължимите суми по Договора за кредит се е снабдил с изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.дело № 317/2013г. на PC Плевен срещу В.Н.Н., и е образувал изпълнително дело №2016***0400449 по описа на ЧСИ Т.К.с рег.*** на КЧСИ, като по изпълнителното дело е извършен опис на недвижимия имот, подробно описан в исковата молба. Счита, че от представените писмени доказателства не може да че установи, че на датата на учредяване на договорната ипотека лицето М.А. е било неспособно да изрази правно валидна воля и да извършва правно валидни действия, както и да преценява и разбира правните последици о такива действия. Твърди, че основанията за нищожност на договорите във всички случаи следва да се преценяват към момента, когато е сключена атакуваната сделка и че доказателствата към и.м. не съдържат информация за психическото състояние на М.А. на 15.12.2006г., както и  че той не е поставян под запрещение. Сочи, че сделката, сключена от дееспособно лице, което не е могло да разбира и да ръководи действията си, подлежи на унищожаване, а не е нищожна, а хипотезата по чл.26 ал.2 от ЗЗД има предвид съзнателна липса на съгласие. Твърди, че ищецът не е процесуално легитимиран да води иск за унищожаване па договора за ипотека по чл. 31, ал.1 от ЗЗД, по който не е страна и че такъв иск е погасен и по давност на основание чл. 32, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че ответникът М.А. е участвал активно в гражданския оборот като е сключвал множество сделки, включително е участвал в съдебни производства, в дело за развод и е извършвал търговска дейност. Твърди, че процесната ипотека не е инцидентно разпоредително действие и не представлява изключение от житейския опит и имуществените работи на М.А.. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск срещу „***”АД.

Ответникът М.А.  е подал писмен отговор на исковата молба, в който е изразил становище за основателност на иска и моли съдът да прогласи нищожността на сключения от него договор за ипотека. Твърди, че не е изразил становище за ипотекиране на имота и не може да си обясни как е сключен договорът.

С Определение №2328/20.06.2018г, Районният съд е прекратил производството по отношение на  ответницата Г.Н. за ½ ид. част от ипотекирания имот, след като исковата молба е уточнена и от доказателствата по делото е установено, че договорът за ипотека е сключен след прекратяване на брака между нея и ответника М.А..

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Плевенският районен съд, V-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното Решение №1684/05.11.2018г., с което е  отхвърлил ипредявеният от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“***” №***, представлявано от управителя и законен представител Г.Н.Н., против „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, Община Средец, ул.”***” №*** и М.Д.А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за признаване нищожността поради липса на съгласие до ½ ид.ч. – за частта, собственост на М.Д.А., на Договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека  върху недвижим имот, №115, том ХІІ, дело №1340/2006г. на нотариус С.П., рег.№ *** на НК, вписан в СВ гр.Плевен с Акт № 28, том ХІ, дело 14201/2006г., вх.р.№23441 от 15.12.2006г., като  неоснователен и недоказан.

Въззивният съд приема, че постановеното  РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

 Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност или недопустимост на съдебния акт.

 За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

 От съвкупната преценка на доказателствата, с които е попълнено делото, се установява следното от фактическа страна:

На 13.12.2006г.  между ответника „***”- АД като кредитодател и   свидетеля В.Н.Н.  - като кредитополучател, е сключен Договор за кредит №25КР-АА-4823/13.12.2006г. за сумата от 40 000 лева. За обезпечение на отпуснатия кредит Г.Н. А., понастоящем Н., и ответникът М.Д.А., са учредили в полза на Банката договорна ипотека, върху недвижим имот, тяхна съсобственост, (бивша СИО). Ипотеката е  обективирана в нотариален акт №115, том XII, дело №1340/15.12.2006г. на нотариус С.П. с район на действие РС-Плевен. В последствие между бившите съпрузи е сключен договор за доброволна делба, по силата на който ипотекираният имот е поставен в дял на съпругата Г.Н.. Имотът е бил предмет и на последващи сделки, като понастоящем негов собственик е ищецът – „***“-ЕООД със седалище в гр.Плевен с управител и едноличен собственик на капитала Г.Н..

 Във връзка с поведението на ответника М.А. при сключване на сделката са разпитани свидетели, които установяват следното:

Свидетелката С.П. – нотариусът, който е изповядал сделката за договорна ипотека  е посочила:Познава М.А.,като клиент на Банката, от където са го довели при нея. Към м.декември 2006 г. или на по-късен етап, ответникът бил напълно вменяем и дори ѝ се похвалил, че се е записал студент по право във Велико Търново. Нямал никакви симптоми към този момент, че не разбира, че е невменяем, че е психически неустойчив, че не разбира за какво се подписва пред нея, а това, че не си плащал кредитите било друг въпрос. Ответникът дошъл със съпругата си, която също подписала акта, отношенията им били добри. Не е познавала кредитополучателя.Представителят на банката ѝ казал, че М.А. го е завел в банката и обяснил, че този човек работил при нето и той го е осигурявал. Свидетелката заяви категорично, че е обяснила на М.А. последствията от учредяване на ипотеката при подписването ѝ  и той е бил абсолютно наясно за какво става въпрос.

Свидетелят А.Д.Г.–представител на Банката при подписването на договора за ипотека, установява:При предоставянето на кредитите е контактувал лично с М.А., като добър клиент. Именно той довел В.като клиент, представяйки го за роднина, работещ  и осигуряван в негова фирма. Според свидетеля, А. е умно момче, адекватен в общуването, начетен, разбирал от финанси, от сделки и от кредити. В общуването му правело впечатление, че той знае как да се оформи сделка, обезпечения, кредити, а за конкретния случай осъзнавал, че участва не като кредитополучател, т.к. виждал, че не може да вземе лично кредит, защото вече имал голям такъв, и затова довел В.. Не знае за кого са били реално парите от този кредит, но мисли, че  А. връщал вноските. Когато е имало просрочие, свидетелят  е звънял на М.А., за изпълнение на задължението. Не е имало случай да му се обади, че има просрочена вноска и той да каже, че няма такова задължение, че не е правил такава ипотека и да откаже да внесе парите.

Свидетелят В.Н.Н. установява, че през 2006 г. е теглил кредит от „***“. По негова молба сестра му- Г.Н.(А.)  се съгласила да ипотекира свой имот. Обадила се на бившия си съпруг – ответника М. А.. Според свидетеля последният  тогава „не бил много наред“ и раздавал пари на хора, които виждал за първи път, не се прибирал с дни.При подписването на договора при нотариуса,  М.А. видимо е бил добре, но  като цяло поведението му през този период било странно: от време на време го нямало, раздавал пари, ходел странно и сестрата на свидетеля го карала да ходи на психиатър.Ппосле му споделила, че е отишъл. На свидетеля е известно, че в момента А. има някакво психическо заболяване и се е лекувал. В  деня на ипотеката  подписал някакви документи, без да знае какви са те, казал, че всичко ще подписва. Към момента на подписване на ипотеката, той е ходил на психолог, но няма информация, че към момента на учредяване на ипотеката е страдал от психично заболяване. За себе си свидетелят посочи, че е работил, когато е подписвал ипотеката, но няма спомен къде, защото е сменил доста работи. Случвало му се е да работи във фирма, собственост на А., но то е било за кратко и не може да каже кога. Категорично отрича А. да го е водил в Банката и да го е запознал със служители във връзка с този кредит.

От разпита на вещо лице-психиатър и представените по делото експертизи,се установява следното:

Към момента на сключването на сделката - 15.12.2006г.  М.А. не е страдал от психическо заболяване по смисъла на Международната класификация на болестите, което да покрива критериите за умствена недоразвитост или психическо разстройство в смисъла на критерия „продължително или краткотрайно разстройства на съзнанието“.Няма медицинска документация към 15.12.2006г., от която да се установява, че М.А. е страдал от психично заболяване. Към тази дата е могъл да дава информирано съгласие, тъй като всяко лице, при което не са налице симптоми на умствена недоразвитост или психическо разстройство на съзнанието, е в състояние да дава информирано съгласие. Към момента на сделката – 15.12.2006г. А. е бил със запазена годност да формира и изразява  правно валидна воля, да ръководи постъпките си и да преценява последиците от своите действия в съответствие с разбирането за непозволеност и наказуемост поради факта, че не е страдал от психическо разстройство по смисъла на МКБ-Х, което да представлява умствена недоразвитост или психическо разстройство, в смисъла на критерия „продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието“.  Доколкото в с. з. ответникът е представил нов документ – Протокол за изписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК от 26.09.2006г., по делото е допусната и допълнителна експертиза, която обаче сочи, че този протокол не  е заверяван в РЗОК Плевен, и изписаният продукт „Флуанксол депо“ не е получаван от аптека „***“ на посочената в него дата. Липсата на изходящ номер на протокола предполага, че той не може да бъде занесен и заверен в Здравната каса.  След проверка в РЗОК, в информационна система няма никаква информация това лице да има рецептурна книжка, да е имало личен лекар към периода 2006 г. За този пациент има информация за 24.01.2009г., което съвпада с вписването му в първата хоспитализация в клиника, че е закупил лекарство, с което се лекуват психични разстройства, т.нар. халоперидол и ривотрил.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Във всички изходащи от ищеца писмени изявления ( искова молба, въззивна жалба, писмени защити), същият категорично заявява,  че предявява установителен иск с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на договор за ипотека, сключен между ответниците „ПИБ“-АД и М.А., поради липса на съгласие от страна на последния.

 Съгласно правната теория и съдебната практика, нищожност поради липса на съгласие (липса на воля)  по смисъла на чл.26,ал.2 от ЗЗД е налице, когато  от външна страна е обективирана воля в съответната форма, но реално зад изявлението няма действителна воля. Липсата на воля трябва да е съзнателно( при дееспособните лица), но може  и да не се осъзнава от страните, например при малолетните и поставените под пълно запрещение, които имат гражданско-правен статус на недееспособни.

Приема се, че  съзнателна липса на съгласие( липса на воля) има във следните случаи: при т.нар. reservatio mentalis (мислена уговорка), при волеизявление, направено на шега, при насилие.

В процесния случай  не се твърди и няма данни  ответникът  М.А. да е бил недееспособен към момента на сключването на договора за ипотека, тъй като същият е  пълнолетен  и не е бил поставен под пълно запрещение. Не се твърди и, че същият съзнателно е обективирал воля, която е различна от действителната му.

В исковата молба и във всички  писмени и устни изявления, ищецът обосновава липсата на воля с психическото състояние на  ответника М.А. към момента на сключването на договора за ипотека. Съдът посочва, че съгласно тези твърдения,  искът е изначално неоснователен, тъй като ищецът не обосновава фактическите предпоставки на липсата на съгласие като основание за нищожност на сделка по смисъла на чл.26,ал.2 от ЗЗД. – Ответникът е дееспособен, тъй като не е поставен под пълно запрещение с влязло в сила съдебно решение,, поради което е равноправен участник в гражданския оборот. Ако  при сключването на договора, същият като дееспособен  е  бил в психиатрично състояние,  характеризиращо се с разстройство на съзнанието,което не му позволява да разбира свойството и значението на извършеното, този факт обуславя не нищожност, а унищожаемост на  договора, която се предявява  чрез конститутивен иск в определен законен срок. Ищецът като въззивен жалбоподател в настоящата инстанция обаче изрично и категорично заявява, че не предявява конститутивен иск за унищожаемост, а установителен иск за нищожност.

Съдът посочва, че от съвкупната преценка на събраните доказателства, не е установено, че през м. декември 2006г., когато е сключен договора за ипотека, ответникът А. да е страдал от психично заболяване.Дори да е имал психическо страдание, което не му позволява да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при положение, че не е бил поставен под запрещение, същият се счита за дееспособен гражданско-правен субект, който може да извършва валидни правни действия.

Мотивиран от изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното  съдебно решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав.

Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни по съображенията, изложени по-горе. – Ищецът не е обосновал и доказал фактите, обуславящи нищожност на сделка, поради липса на съгласие по чл.26,ал.2 от ЗЗД.

С оглед изхода на въззивното производство, въззивнят жалбоподател следва да  бъде осъден да заплати на ответника по въззивното производство – „***“-АД       разноски за настоящата инстанция в размер на 300.00лв.(триста лв.) – адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд,  Гражданско отделение, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271  от ГПК   

         

 

            Р    Е   Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №1684/05.11.2018г.на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, V-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№8766/2***г.

ОСЪЖДА „***“ – ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул. ***“№*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД със седалище и адрес на управление в гр.София,  бул.“***“№***, на основание чл.78  от ГПК  РАЗНОСКИ за въззивна инстанция в размер на 300.00лв.(триста лв.) -  адвокатско  възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО    подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: