Решение по дело №2099/2022 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 49
Дата: 13 януари 2023 г.
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20221320102099
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Видин, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20221320102099 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3
от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Претенциите на ищеца произтичат от възникнало трудово правоотношение с
ответника „Напоителни системи“ ЕАД, клон Видин. Посочва, че е работил при ответника
на длъжност „ организатор експлоатация и поддръжка ОПВВ“, която изпълнявал до
15.08.2022г., когато със Заповед № 6/15.08.2022г. трудовото му правоотношение е
прекратено едностранно на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради това, че му е
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Поддържа, че издадената заповед е незаконосъобразна поради това, че не са спазени
изискванията на закона, тъй като работодателят не е съобразил, че служителят е придобил
право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, но не е придобил право на пенсия по чл. 68 от
КСО. Изложил е съображения също, че работодателят е постъпил дискриминационно
спрямо ищеца, тъй като прекратява трудовия му договор поради това, че е пенсионер, като в
същото време, на работа са останали други пенсионери.
Иска да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението
на ищеца и същият да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10 982.70 лева за периода
от 15.08.2022г. до 15.02.2023г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до
окончателното издължаване.
С протоколно определение от 29.12.2022г. по искане на ищеца съдът е допуснал на
основание чл.214, ал. 1 от КТ намаление в размер на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ като
1
същият се смята предявен за сумата от 10435.01 лева.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който е оспорил
исковите претенции като неоснователни. Не е оспорено, че ищецът при действието на
трудовото правоотношение е придобил право на пенсиониране при втора категория труд при
условията на пар. 4, ал. 2 от ПЗР на КСО, както и че към момента на прекратяване на
трудовия договор ищецът не е достигнал възрастта за пенсиониране по чл. 68 от КСО.
Посочено е обаче, че считано от 30.05.2016г. ищецът е упражнил правото си на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по време на съществуване на трудовото правоотношение.
След като ищецът е упражнил това свое право и получава пенсия от 2016г., според
ответника, за работодателя възниква субективното право по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ да
прекрати едностранно с едномесечно предизвестие трудовото правоотношение.
Оспорено е твърдението за дискриминационно отношение към ищеца, като е
признато, че при прекратяване на трудовото правоотношение с него, на работа са останали
други лица, които също са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и са
упражнили това свое право към момента на учредяване на тяхното правоотношение с
ответника, но няма данни тяхната възраст да е била фактор за оставането им на работа.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът , след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното:
Не е спорно, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение,
считано от 29.06.2015г., видно от трудов договор № 18/29.06.2015г. С предизвестие №
1/15.08.2022г., ищецът е уведомен, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ трудовото му
правоотношение ще бъде прекратено, считано от 16.08.2022г. поради отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Със Заповед № 6/15.08.2022 г., считано от 16.08.2022г.
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ
освобождаване на работещ пенсионер поради отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Представен е препис на разпореждане № ********** от 30.05.2016г., изд. от ТП на
НОИ – Видин, от което е видно, че на 30.05.2016г. на ищеца е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 69б, ал. 1 от КСО при навършена възраст 57г.
и 11м.
Вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, която съдът
възприема като обективно и компетентно изготвена и не оспорена от страните, е дало
заключение за размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за един месец, за
един ден и за цЕ.я процесен период.
От представените писмени доказателства, се установява, че след прекратяване на
трудовото правоотношение, ищецът не е полагал труд по друго трудово правоотношение и
не е получавал доходи от такова.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Твърдението на ищеца за дискриминационно отношение по възраст от страна на
работодателя към него при прекратяване трудовия му договор поради това, че на работа са
останали други пенсионери, е недоказано. По делото не се ангажираха никакви
доказателства в тази насока.
По отношение законността на уволнението на ищеца, съдът намира следното:
В случая, значение има момента на връчване на предизвестието – 15.08.2022г., към
която дата следва да се преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на
уволнението по чл. 328, ал.1, т.10 от КТ, като с оглед естеството на спора - трудов, в тежест
на работодателя, ответника е да докаже, че правомерно е приложил закона.
Безспорно е, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът
не е навършил изискуемата възраст за пенсиониране по чл. 68 от КСО, а е пенсиониран при
наличие на предпоставките на чл. 69б, ал. 1 от КСО, при т.нар. ранно пенсиониране.
Спорният въпрос е има ли право работодателят да прекрати едностранно трудовия
договор на работника в случай, че последният е придобил право на т. нар. "ранно
пенсиониране" като лице работещо при условията на първа категория труд – чл. 69б ал. 1 от
КСО. Тази разпоредба дава възможност на осигурените лица, които са работили 10 години
при условията на първа категория труд, да се възползват от нея и придобият право на
пенсия при т.нар. ранно пенсиониране с оглед по-тежките възрастови изисквания за
пенсиониране при действащия общ режим по чл. 68 от КСО.
Съдебната практика по този въпрос е непротиворечива, а именно, с постановено по
чл. 290 от ГПК решене на ВКС- № 311/14.12.11 г. по гр. № 88/11 г., ІІІ г. о. , е прието, че
възможността за ранно пенсиониране е лично субективно право на работниците или
служитЕ.те, което не може да са упражни от другата страна в трудовото правоотношение –
работодателя. Той не може да прекрати едностранно правоотношението с работника поради
придобиване право на пенсия в хипотезата на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. За да
прекрати едностранно трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят трябва
съобрази изискванията на чл. 68 от КСО по отношение на минималната възраст, а в частта за
осигурителния стаж и този по чл. 104 от КСО. В този смисъл е и решение № 123/30.05.2017
година, постановено по гр. д. № 3817/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., и
определение № 649/01.08.2019г. по гр.д. № 4683/2018 на ВКС, IV г.о.
Доколкото в случая е безспорно, че към датата на процесното уволнение, ищецът не
бил придобил право на обща пенсия за осигурителен стаж и възраст, а само право на т.нар.
ранна пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, а трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, уволнението се явява незаконно, тъй като не е
осъществен фактическия състав по отношение на един от кумулативно изискуемите се
елементи - работникът или служителят да е навършил необходимата към този момент
3
възраст за пенсиониране от 64 години и 4 месеца за мъжете.
Предвид горното, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ще следва
да бъде обявена за незаконосъобразна и да бъде отменена, както и да бъде обявено за
незаконно извършеното уволнение.
По исковете по чл. 344, ал. 1,т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищецът е поискал освен да се приеме уволнението за незаконосъобразно, да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ организатор експлоатация и
поддръжка ОПВВВ“, както и да му се заплати обезщетение по чл. 225 от КТ за периода от
15.08.2022г. до 15.02.2023г.
Основателността на иска за отмяна на уволнението обуславя и основателността на
присъединения иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
От заключението на назначената и изслушана съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че за периода 15.08.2022г. до 15.02.2023г. обезщетението за оставане без работа
по чл. 225 от КТ е в размер на 9391.51 лева. От представеното удостоверение от НАП, се
установява, че за процесния период ищецът не е работил по друго трудово правоотношение.
Поради това, искът по чл. 225, ал. 1 от КТ ще следва да бъде уважен за времето, считано от
датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 16.08.2022г. до постановяване на
решението – 12.01.2023г. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на
БТВ при пълен месец е 1739.15 лева, а за един ден е в размер на 75.62 лева. За времето от
16.08.2022г. до 12.01.2023г. включително БТВ е в общ размер от 8469.00 лева. В
заключението вещото лице е посочило, че върху това брутно обезщетение следва да се
удържи данъка 10%. След приспадане на ДДФЛ от 10% същото възлиза на 7622.10 лева, до
който размер следва да се уважи тази претенция.
По разноските.
Адвокат –пълномощникът на ищеца е представлявал същия на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА и поради това, ще следва да му се присъди адвокатско възнаграждение съгласно
определения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер, посочен в чл. 7, ал. 1, т. 1, а именно: по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ. Размерът на минималната месечна работна заплата към 26.09.2022г. – датата
на сключване на договора за правна защита и съдействие е 710.00 лева, а в договора е
посочено възнаграждение в размер на 700.00 лева, а за иска по чл. 225, ал. 1 от КТ е
посочено възнаграждение в размер на 800.00 лева или общо 1500.00 лева и в такъв размер
ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение на адвоката, представлявал ищеца в
настоящото производство.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Видин държавна
такса в размер на 354.89 лева и разноски за вещо лице в размер на 73.04 лева.
Воден от горното, Съдът
4

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Е. Г. И. с ЕГН ********** с адрес:
гр. ******, ул. ****** и ОТМЕНЯ Заповед № 6/15.08.2022г., издадена от управителя на
„Напоителни системи“ ЕАД, клон Видин.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е. Г. И. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „организатор експлоатация и поддръжка ОПВВВ“ в „Напоителни системи“ ЕАД,
клон Видин.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, клон Видин с ЕИК 8311600780268 със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. Цар Александър II № 13 да заплати на Е. Г.
И. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ул. ****** обезщетение за оставане без работа по
чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 7622.10 лева за времето от 16.08.2022г. до 12.01.2023г., като
иска до пълния размер над присъдената сума до претендираната такава от 10 435.01 лева и
за периода след 12.01.2023г. до 15.02.2023г. – ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, клон Видин с ЕИК 8311600780268 със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. Цар Александър II № 13 да заплати на
адвокат В. В. М. ЕИК *********, личен № ********** разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1500.00 лева.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, клон Видин с ЕИК 8311600780268 със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. Цар Александър II № 13 да заплати по
сметка на РС- Видин разноски за вещо лице в размер на 73.04 лева и държавна такса в
размер на 354.89 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5