Р Е
Ш Е Н
И Е №473/12.7.2018 г.
гр. ЯМБОЛ.12.07.2018..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ................. гражданска колегия в закрито
заседание на ........14.06.2018г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .................С.М.…...…......................…...........и
в присъствието на
прокурора...........................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……………...гр.дело N .2548... по описа
за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното.........................................................
Производството по делото е във фаза на
делбата.
С решение № *** е била допусната извършването на съдебна делба
между С.С.Н.
и А.З.Д. по отношение на следния съсобствен
между тях недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор №
87374.547.2.16.117, представляващ жилище-апартамент № ***, находящо се в гр. Я.,
ж.к. „***” бл.***, вх.”***”, ет.***, намиращо се в сграда №***, със застроена
площ от 84.00 кв.м., състоящо се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения,
при съдени самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 87374.547.2.16.116, под обекта – самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 87374.547.2.16.114 и над обекта – самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 87374.547.2.16.120, заедно с прилежащите:
избено помещение № ***, с полезна площ 4.00 кв.м. при граници: мазе № ***,
коридор и двор на блока и таванско помещение № *** с полезна площ 5.50 кв.м.,
при граници: таван № ***, коридор и двор на блока, както и 0.91 % ид.части от
общите части на сграда с идентификатор № 87374.547.2.16, както и от всички общи
избени, тавански и други помещения и съответните идеални части от отстъпеното
право на строеж върху ПИ с идентификатор № 87374.547.2 при равни квоти : 1/2
идеални части за С.С. Н. и 1/2 идеални части за А.З.Д..
В
първото съдебно заседание в срока по чл.349 ал.4 от ГПК ищцата, чрез
процесуалния си представител е направила искане за възлагане на процесния имот на осн.чл.349,ал.2 от ГПК.
В същото съдебно заседание тя е направила искания по сметките по чл.346 ГПК за
сумата от 8897.45лв., която представлява ½ ид.ч. част от общо
извършените разходи за ремонта на апартамента на стойност от 17 794.90
лв., които разходи са извършени от ищцата и били необходими за запазване на
имота и подобрения по смисъла на чл.30,ал.3 от ЗС и чл.62 ЗЗД, подробно описани
в количествено-стойностна сметка на същите. Върху тази сума претендира и лихва
за забава в размер на 1619.60лв. за периода от 01.10.2015г.- до 15.07.2017г. С
оглед приетите експертизи ищцата е направила изменение на исканията си по
сметките, като е намалила претенцията от 8897.45лв. на 5099.29лв. – главница, както и по отношение на лихвата за забава е направено
изменение на претенцията на сумата от 1251.75лв.,
но за периода от 01.10.2015г. до 28.02.2018г.
Ответникът
чрез процесуалния си представител, счита предявеният иск по сметките за
заплащане на направените необходими разноски за съсобствения недвижим имот за
допустим, и частично за основателен до размера на сумата от 583.42лв., ведно с
лихва за забава върху нея , считано от 24.10.2017г./ датата на изтичане на
срока по нотариалната покана/ до влизане в сила на решението по делото, като от
този момент се присъди законната лихва
върху главницата до окончателното й изплащане. Развил е аргументи, че част от
изброените в количествено-стойностната сметка разноски не са необходими,
направени за дейности по запазване на вещта от погиване или повреда, т.е.
такива, чието извършване е било обективно наложително ,а именно – цялостно
изграждане на парна инсталация, подмяна на паркет в кухня и спалня, поставяне
на кухненско обзавеждане и климатик. Счита, че част от направените разноски не
подлежат на заплащане т.к. по отношение на тях не е налице критерият трайно прикрепване
към имота, като се позовава на казаното в Постановление № 6/27.12.1974г. по
гр.д. №9/1974г. на Пленума на ВС на РБ. Това са за – климатик, парно и
кухненско обзавеждане, които без големи затруднения подлежат на отделяне от
имота, още повече че те не са поставени в имота през периода , посочен от ищцата,
а преди това. На следващо място счита, че претенцията е основателна само до
размера на 1/6 идеална част от евентуално уважените необходими разноски, т.к.
задължението за заплащане на припадаща се част от направените разноски възниква
за собственика на имота към момента на тяхното извършване, респ. за негов
универсален правоприемник. Ответникът твърди, че той лично не е бил информиран
от ищцата за започването на ремонта, нито неговият наследодател е давал
съгласие за тях. Оспорва началната
датата на иска за лихва, в съответствие с правилото на чл.84,ал.2 от ЗЗД, че
такава се дължи от момента на поканата и счита, че такава се дължи от
24.10.2017г., датата на изтичане на срока по нотариалната покана.
Ответникът
счита ищцовата претенция за възлагане на делбения имот по чл.249,ал.2 от ГПК за
неоснователна и недоказана, т.к. от 2007г. ищцата живее трайно в чужбина, и не
е живяла в имота трайно, постоянно и продължително с цел използването му по
предназначение за задоволяване на жилищните нужди на съделителя. Моли имота, като неподеляем да бъде изнесен на
публична продан, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
За установяване
поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот и възможността делбата да се
извърши, съобразно определените квоти на съделителите, по делото е извършена
съдебно-техническа експертиза от вещо лице инж. М.С. дало заключение, Вх. № ***г.,
неоспорено от страните и прието от съда, като обективно, обосновано и
компетентно дадено. Според заключението процесното жилище е реално неподеляемо
съобразно страните и техните квоти, съгласно изискванията за самостоятелно
жилище според ЗУТ чл.40, ал.1 и чл.110, ал.1 и ал.2 на Нредба №7 към ЗУТ, а
пазарната му стойност възлиза на сумата от 63 000 лв. , като стойностите на дяловете на всеки от
съсобствениците е в размер на 31500лв. Съдът не приема направеното искане от
страна на пълномощника та ищцата за намаляне на така определената стойност на
имота, т.к. не се изложиха убедителни аргументи за това. С оглед заключението
следва да се приеме, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем и от
същия не могат да се обособят самостоятелни дялове, съобразно броя на
съделителите и техните квоти.
Във връзка с претенциите
на ищцата по сметките, по делото е назначена и изготвена съдебно-техническа
оценъчна експертиза от в.л. инж. Н.Х., дал заключение вх.№ ***г. Според същото
въз основа на количествено-стойностната сметка на СМР от ищцата на
отоплителната система, в която липсват представени първични счетоводни
документи, както и липсват обяснения на част от посочените СМР е определил, че
стойността на тази система е 3777.00лв.
Според заключението дадено от в.л. Н.М. вх.№ ***г.
настоящата стойност в лв. на ремонтни СМР, извършени в периода пролет/лято
2014г. и януари/септември 2015г. в процесното жилище в гр.Я., описани в ИМ от
ищцата /без инсталацията за отопление/ е 5 840.52лв. Според заключението
характера на претендираните подобрения – ремонтни работи, остойностени от в.л.
са необходими за съществуването на имота по предназначение, като инсталацията
за парно с газ е подобрение, което увеличава пазарната стойност на апартамента.
Ищцата е отправила до
ответника нотариална покана с рег.№ ***г. на нотариус Е.Щ., рег. № *** с район
на действие РС-Я., с която го кани да й плати половината от извършените от нея
необходими и полезни разноски на съсобственият им имот, както следва: главница
8897.45лв. и законна лихва в размер на 1619.60 лв., считано от датата на
извършване на ремонта 01.10.2015г. до 15.07.2017г. включително. Представено е
уведомление за връчване на нотариалната покана до А.Д., разписка от
03.10.2017г., с което е залепено уведомлението и протокол на нотариус Щ.
относно връчване на нотариалната покана, в която нотариуса е посочил, че с този протокол
удостоверява, че към тази дата А.З.Д. или негов представител не се е явил в
кантората му за получаване на нотариалната покана, поради което и на основание
чл.47, ал.5 от ГПК същата се счита за връчена. Ищцата е представила и
удостоверение изх.№ ***г. на Служба по вписванията в гр.Я., според което за
същата има вписвания и отбелязвания само за исковата молба по настоящото дело.
За установяване на
извършените СМР по делото бяха изслушани като свидетели С.И.Д., А.И.А. и Н.З.Д..
Свидетелката С.Д. заяви,
че ищцата е нейна *** по линия на нейния брат, като много пъти е ходила в
имота, още когато нейните родители са били живи. Знае, че ищцата е започнала да
прави ремонти в жилището около средата на 2013г., като е започнала с подмяна на
прозорците в кухнята, хола и в спалнята, подновила е стаите с измазване и
основен ремонт, монтирала е климатик На пода е сложила плочки и ламинат. В
едната стая е опънала мрежи за да не влизат гълъби. Знае , че майката и бащата
на С. са направили газово отопление, което ползвали известно време, след това
монтирали климатик. Чувала е, че за ремонта на прозорците С. е дала около
3000-4000лв. Знае, че от 2007г. С. е заминала в чужбина.
Свидетелката А.А.
заяви, че познава само С., като били с нея и с родителите й приятелски
семейства повече от 20 години и познава имота много добре, като е участвала в
ремонтите. Последно преди три години С. е сменила дограмата в двете стаи- хола
и кухнята и в банята и тоалетната. После е сменила дограмата в спалнята,
слагала е ламинат, боядисала е спалнята, хола и кухнята. Прекарали газ. Твърди,
че ответникът е живял в жилището заедно със семейството си през м.10.2016г. до
м.01-02.2017г., като след него стените били надраскани и част от мебелите били
изхвърлени, както и документите изчезнали. Според нея ищцата е дала поне
8000лв. за ремонта. Ищцата е купила още бойлер, печка, хладилник. Ищцата
живеела в И., като си идвала за ремонтите, както и когато починала майка й.
Свидетелят Д. заяви,
че ищцата му е първа братовчедка. Ходил е в имота през 2010г., на смъртта на
свако му, като в имота имало поставено парно – газификация. През 2013г. отново
е ходил в имота да види леля си и видял, че има поставен климатик. През
2007-2008г. леля му и свако му са правили частични ремонти. Когато леля му
починала 2014г. С. му се обадил да му съобщи и той си предложил услугите. Видял, че във вседневната и кухнята имало
свалени тапети и освежаване. Знае, че в кухнята е сменяна дограмата. В банята е
сменен прозореца от С.. На погребението видял, че в кухнята имало ламинат около
2 квадрата. Заяви, че ищцата живее в И. от около 10 години В края на 2016г. м.
10 знае, че брат му заживял там със семейството си до м.3 на следващата година.
При така установеното съдът прави
следните правни изводи:
По правната си същност съдебната делба е правно средство за прекратяване на
съсобствеността. Основен принцип при извършването на делбата е всеки съделител
да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. При избор на способ за
извършване на делбата се изхожда преди всичко от броя на допуснатите до делба
имоти и правата на страните, като се отчита характера, вида и стойността на
допуснатите да делба недвижими имоти. В конкретния случай допуснатият до делба
недвижим имот е един и е реално неподеляем. Ето защо за ликвидиране на
съсобствеността съдът намира, че приложимият способ е изнасяне на процесния
имот на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК.
Относно
възлагателните претенции на ищцата по делото съдът намира, че същите са
неоснователни, т.к. не отговарят на изискванията на чл.349,ал.2 от ГПК. Според
сочената норма, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който
при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може
да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите
съделители се уравняват с друг имот или с пари.
От събраните по
делото гласни доказателства, които съдът кредитира като обективни, както и от
твърденията на ищцата в исковата молба по чл.346 ГПК се установи, че същата от
2007г. живее трайно в чужбина – И.. От гласните доказателства се установи, че
тя се е връщала през празници и във връзка с извършването на ремонтите, както и
преди да почине майка й, като след смъртта й е живяла около месец в
апартамента. Следователно нито при смъртта на своите баба и дядо , нито при
смъртта на своята майка през 2014г. тя не е живяла в жилището. Пребиваването в
жилището за определени периоди от време не означава трайно фактическо състояние, което да е постоянно
и имащо за цел използването му по предназначение за задоволяване на жилищните
нужди на ищцата, какъвто е смисълът на закона. Обстоятелството, че ищцата не
притежава друго жилище, съобразно представеното удостоверение от Службата по
вписванията –Я. не е достатъчно до обоснове основателността на претенцията за
възлагане на имота.
По направените от
ищцата своевременни искания по сметките на осн.чл.346 ГПК съдът намира
следното:
Според приетата
практика на ВКС заявените по реда на чл.346 ГПК искания за сметки между
съделителите представляват съединени осъдителни искове, свързани с отношенията
между съсобствениците по повод управлението и използването на съсобствения
имот, предмет на делбата. Тези претенции следва да бъдат разгледани на
основанието , на което са заявени като се квалифицират с оглед изложените
обстоятелства в обстоятелствената част на молбата.
Според
изложеното в молбата ищцата претендираните присъждане стойността на извършени от нея
разноски и подобрения в съсобственото
на страните жилище, които са необходими с цел запазване на имота , която
претенция намира своето правно основание в чл.30, ал.3 от ЗС, доколкото в
случая нито се твърди, нито се установява направените от ищцата разноски да са
извършени в качеството й на владелец в хипотезата, разяснена с т.І.5 от ППВС
№6/1974г. на Пленума на ВС. Съгласно
чл.30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. В този случай е необходимо да е доказано съгласието
на останалите съсобственици за извършване на подобренията. По делото няма
доказателства за наличието на твърдяното от ищцата съгласие на ответника за извършването
на подобрения в имота. Разпитаните свидетели на страните не
установяват наличието на съгласие на ответника или на неговия
праводател за извършването на подобренията от С.Н..
Твърденията в молбата, че ищцата е уведомила ответника и неговите ближни за
извършения ремонт през 2014 – началото на м.10.2015г. останаха недоказани.
Поради това претенцията на С.Н. против А.Д. за заплащане на сумата от 5099.29
лв., представляваща половината от стойността на подобренията на делбения имот
направени от нея със съгласието и без противопоставянето на съсобствениците,
следва да се отхвърли.
Претенцията
за мораторна лихва на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД, като акцесорна следва съдбата на
главния иск , поради което също следва да се отхвърли.
На осн. чл.355, пр.1 от ГПК във вр. с чл.8 от Тарифа №1 за държавните такси
, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността
и стойността на имота, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят
поотделно в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС държавна такса в
размер на по 1260 лв. за всяка страна. Ищцата следва да заплати и държавна
такса върху отхвърлената претенция по сметките за извършените подобрения и
лихва за забава в размер на 254.04 лв.
По силата на чл. 355 от ГПК
страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им,
а по присъединените искове в делбеното производство разноските се
определят по чл. 78 от ГПК.
ППВС № 7/73 г. в т.9 разяснява начинът на определяне
на съдебно-деловодните разноски в производството по извършване на
делбата, като изрично сочи, че те трябва да се разпределят между съделителите
съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са
направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са сторени по повдигнат
друг спорен въпрос в рамките на делбата, разноските се
възлагат съобразно общите правила на ГПК
в тази връзка. В случая дяловете на страните са равни, поради което
разноските свързани с прекратяване на съсобствеността остават така както са
направени от страните. От страна на ответника е
направено искане за присъждане на разноски във връзка с предявеният иск по
сметките по чл.346 от ГПК, както и възражение по претенции за възлагане, като е
представен списък за направени разноски в размер на 800.00лв., представляващи
хонорар за един адвокат, които с оглед изхода на спора следва да му бъдат
присъдени. Този хонорар е в рамките на минималното възнаграждение определено в
чл.7,ал.2 от Наредба №1/2014г. за минималните адвокатски възнаграждения, поради
което не следва да се намаля, както претендира ищцата.
На основание гореизложеното, Я
Р С
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на С.С.Н., ЕГН ********** *** на осн.чл.349,ал.2 от ГПК да бъде поставен в нейн
дял допуснатия до делба недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор № 87374.547.2.16.117,
представляващ жилище-апартамент № ***, находящо се в гр. Я., ж.к. „***” бл.***,
вх.”***”, ет.***, намиращо се в сграда №***, със застроена площ от 84.00 кв.м.,
състоящо се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при съдени
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 87374.547.2.16.116, под обекта – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 87374.547.2.16.114 и над обекта – самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № 87374.547.2.16.120, заедно с прилежащите: избено помещение № ***,
с полезна площ 4.00 кв.м. при граници: мазе № ***, коридор и двор на блока и
таванско помещение № *** с полезна площ 5.50 кв.м., при граници: таван № ***,
коридор и двор на блока, както и 0.91 % ид.части от общите части на сграда с
идентификатор № 87374.547.2.16, както и от всички общи избени, тавански и други
помещения и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху ПИ с
идентификатор № 87374.547.2 , като
неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на С.С.Н. по чл.346 ГПК за заплащане на сумата от 5099.29 лв., представляваща
половината от стойността на подобренията извършени от нея на делбения имот във
вр. с чл.30,ал.3 от ЗС, както и за сумата от 1251.75 лв., представляваща
лихвата за забава върху горната сума за периода от 01.10.2015г. до 28.02.2018г.
на осн.чл.86,ал.1 от ЗЗД като неоснователна.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на
осн. чл.348 от ГПК , следният допуснат до делба недвижим имот: самостоятелен обект с
идентификатор № 87374.547.2.16.117, представляващ жилище-апартамент № ***,
находящо се в гр. Я., ж.к. „***” бл.***, вх.”***”, ет.***, намиращо се в сграда
№***, със застроена площ от 84.00 кв.м., състоящо се от две стаи, хол, кухня и
сервизни помещения, при съдени самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.547.2.16.116, под обекта –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.547.2.16.114 и над обекта
– самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.547.2.16.120, заедно с
прилежащите: избено помещение № ***, с полезна площ 4.00 кв.м. при граници:
мазе № ***, коридор и двор на блока и таванско помещение № *** с полезна площ
5.50 кв.м., при граници: таван № ***, коридор и двор на блока, както и 0.91 %
ид.части от общите части на сграда с идентификатор № 87374.547.2.16, както и от
всички общи избени, тавански и други помещения и съответните идеални части от
отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор № 87374.547.2 на стойност
от 63000.00лв., като получената от продажбата сума се разпредели между
съделителите съобразно техните квоти, а именно: по ½ идеална част за
всеки съделител.
ОСЪЖДА С.С.Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС държавна такса в
размер на 1260 лв., както и държавна
такса върху отхвърлената претенция по сметките за извършените подобрения и
лихва за забава по чл.349 от ГПК в размер на 254.04 лв.
ОСЪЖДА А.З.Д., ЕТН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката
на ЯРС държавна такса в размер на
1260 лв.
ОСЪЖДА С.С.Н. да заплати на А.З.Д. направените от него разноски по делото във връзка с отхвърлените й
претенциии по чл.346 от ГПК и по чл.349,ал.2 от ГПК в размер на 800лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: