РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Бургас , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня С. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500356 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на
И. Н. Р. с адрес: ***, против решение № 19 от 19.01.2021 г. по гр.д.4933/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, БУЛСТАТ *********, искове с правно основание
чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./, за установяване,
нарушение от страна на ответника на права на ищеца, уреждащи равенство в третирането в
*** с твърдението, че ищецът, като изтърпяващ наказание в този затвор, е лишен от
възможността да провежда санитарен ден и тоалет след престой на открито. Твърди се, че
решението на БРС е неправилно и постановено при допуснати съдопроизводствени
нарушения. Твърди се, че в производството са били нарушени правата на ищеца за
равнопоставеност и състезателност в производството, налице е бил пълен отказ за събиране
на доказателства, както и, че решението е лишено от мотиви. Твърди се, че съдът е отказал
събиране на доказателства, а е кредитирал „Справка“, издадена от длъжностно лице в
трудово правоотношение с ответника. Излагат се подробни твърдения за различното
третиране на въззивника в сравнение с други лица (П. Д. и едно друго лице), настанени в
същата група I и ЗПС I, осъдени на лишаване от свобода, от същата категория по отношение
на присъда и режим, и във връзка с изготвения от ответника график за санитарен полуден за
почистване и изхвърлянето на отпадъците от отделните помещения, както и във връзка с
предоставеното им време за личен тоалет и баня и за раздвижване в I ЗПС. Посочва се, че
след завеждането на настоящото дело, ответникът е коригирал графика, с което е прекратил
частично дискриминационното отношение спрямо въззивника, но се посочва, че въпреки
това, ищецът обжалва решението на БРС, за да си гарантира, че в бъдеще няма да бъде
подложен на същите дискриминационни действия. Претендира се отмяна на
1
първоинстанционното решение като неправилно, установяване от съда на
дискриминационно отношение и постановяване ответникът да прекрати същото и да
уеднакви третирането като задължи ответника в срок да поправи и прекрати
дискриминационното отношение. С твърдението, че първоинстанционният съд
неоснователно е оставил без уважение доказателствените искания на ищеца, т.е.твърди се
допускането на процесуални нарушения, са направени искания по доказателствата, част от
които са уважени на основание чл.266, ал.3 ГПК, а част – оставени без уважение поради
настъпила преклузия.
Въззиваемият Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, БУЛСТАТ
*********, е оспорила въззивната жалба като неоснователна с писмен отговор в законовия
срок. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено при
спазване на процесуалните правила. Излагат се твърдения по фактите и се заявява извод, че
условията в затвора са еднакви за всички лишени от свобода, настанени в „I-ва зона с
повишена сигурност“, както и че ищецът е поставен при равни условия с останалите лица,
лишени от свобода, настанени в корпуса на Затвор Бургас. Твърди се, че в случая не е
установено спрямо ищеца да са прилагани различни законови разпоредби в сравнение с с
тези, прилагани спрямо останалите лица, лишени от свобода. Твърди се на второ място, че
по делото не се установява и ищецът да е подложен на непряка дискриминация. Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба
на въззивника И.Р., понастоящем в ***, срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, за
установяване наличието на дискриминационно отношение на ответната ГД“ИН“ към ищеца,
в качеството му на изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна" в ***,
изразяващо се в нееднакво третиране на ищеца и на други лица, изтърпяващи също
наказание „доживотен затвор без право на замяна" в ***, по отношение на възможността на
лишените от свобода да ползват санитарно време и време за престой на открито. Твърди се,
че на изтърпяващите наказание „доживотен затвор без право на замяна" е дадена
възможност за „санитарен ден“ веднаж седмично, в който в продължение на 2 часа,
лишените от свобода имат право да почистят стаята си, да изхвърлят събраните отпадъци, да
ползват общата баня и тоалетна. Твърди, че неговият „санитарен ден“ съвпада с
определеното му време за „престой на открито“, поради което той е отказал да провежда
санитарен ден. Сочи се, че освен, че е незаконосъобразно и несправедливо съвпадането за
него на „санитарния ден“ с определеното му време за „престой на открито“, тъй като по този
начин той е лишен от дадено му право по ЗИНЗС за „престой на открито“ и това би довело
до обездвижването му, това съвпадение представлява и проява на дискриминационно
отношение спрямо него, тъй като на лицето П. Д., също изтърпяващ наказание „доживотен
затвор без право на замяна" в *** е дадена възможност периодично, а понякога и ежедневно,
да провежда „лично санитарно време и разходка“ в коридора на І ЗПС, а от м.юли 2020 г.
друго лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, също е допускан до общите
части, за да се къпе, предоставено му е допълнително време за престой на открито с мотив,
че същият има тежка физическо заболяване, запушване на артерии на долни крайници, и
вследствие на слабо кръвообращение съществува опасност да му бъде отстранен крайник.
Твърди, че тези действия на администрацията на Затвора Бургас представляват нееднакво
2
третиране на лишените от свобода в ***, поради поставянето на лишения от свобода П. Д. в
по–благоприятно положение от ищеца. Твърди се, че тези действия и бездействия на
администрацията на Затвора Бургас са проява на дискриминация по отношение на ищеца и
му причиняват трайни и интензивни негативни чувства на отхвърленост и незачитане.
Предявеният иск е с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от
дискриминацията /ЗЗДискр./.
В законовия срок ответникът ГД „ИН“ е представил писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Твърди се, че редът за поддържане на хигиената
в спалните помещения на лишените от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор
без право на замяна", настанени в І ЗПС е съобразен с чл.197, ал.1 ЗИНЗС и чл.213 от
ППЗИНЗС. Сочи се, че почистването на помещенията се извършва ежедневно и
индивидуално от всеки настанен в съответното помещение; хранителните и битовите
отпадъци се изхвърлят ежедневно в общ контейнер за отпадъци, който е разположен в общо
помещение в коридора на зоната; контейнерът за общи отпадъци ежедневно се почиства от
определено лице настанено извън коридора на зоната. Твърди се, че изключения от този ред
не се допускат. Сочи се, че на лишените от свобода, настанени в зоната, е определен веднъж
седмично „санитарен полуден“ в рамките на 2 часа, по време на който се извършва цялостно
почистване на помещението в което са настанени. Посочено е, че „времето за провеждане на
почистването и изхвърлянето на отпадъците от отделните помещения не съвпада с времето
за престой на открито на някои от лишените от свода настанени в зоната за повишена
сигурност“. Посочено е още, че в спалните помещения има изградени санитарни възли и
мивки, осигуряващи постоянен достъп до течаща вода, а съгласно чл.151, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС, е осигурена възможност за къпане на лишените от свобода два пъти седмично.
Твърди се, че относно къпането и поддържането на личната хигиена, ищецът е поставен при
равни условия с всички останали лишени от свобода, настанени в корпуса на ***.
Представени са графици за: почистване на спалните помещения в І група; за престой на
открито на лишените от свобода в ***; за разпределение на времето на лишените от свобода,
осъдени на доживотен затвор, настанени в І-ва група; временен график за ползване на баня
по дни и групи; и седмичен график за пране и изпиране.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователен и недоказан иска за установяване на нарушение от страна на ответника на
права на ищеца, уреждащи равенство в третирането в *** по отношение на възможността на
ищеца да провежда санитарен ден и тоалет след престой на открито, т.е.съдът е отхвърлил
иска по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. за установяване на дискриминационно отношение от
ответника към ищеца, изразяващо се в по-неблагоприятно третиране на ищеца в сравнение с
други лица, изтърпяващи същото наказание, по отношение на възможността да осъществява
санитарен ден във време, различно от предоставеното му по график време за „престой на
открито“.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, че въззивникът-ищец Р. търпи наказание „доживотен
затвор без замяна“ в ЗПС на ***, където е в Първа група. Не е спорно, че помещенията, в
които ищецът и останалите лишени от свобода са настанени в І ЗПС, са отремонтирани и
във всяко от помещенията има санитарен възел – мивка със студена вода и тоалетно гърне.
Не е спорно, а се установява и от представените писмени доказателства, че на лишените от
3
свобода, в съответствие с чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, е осигурена възможност за къпане на
лишените от свобода два пъти седмично в баня и тоалетна в общите части. Не е спорно, че
лишените от свобода, вкл.изтърпяващите наказание „доживотен затвор без право на замяна",
настанени в І ЗПС, имат време за престой на открито, съгласно приложения по делото
график. Не е спорно по делото, а е видно и от представения График за почистване на
спалните помещения в І група, че веднъж седмично е предвидено време – 2 часа, за
почистване спалните помещения, като за всяко от спалните помещения, това време е
различно от санитарния полуден на останалите спални помещения. По делото не е посочено
ищецът в кое точно спално помещение е настанен, но не е спорно между страните, че
времето му за „санитарен полуден“ веднъж седмично, съвпада с времето за „престой на
открито“. Не е спорно, че не за всички лишени от свобода, настанени в І ЗПС, времето за
„санитарен полуден“ веднъж седмично, съвпада с времето за „престой на открито“.
Спорно по делото е, има ли лица измежду лишените от свобода, настанени в І
ЗПС, които да се ползват от по-разширен режим на „санитарен полуден“, повече от 2 часа
веднъж седмично, и от възможността да излизат по-често от ищеца в общите части –
коридори, и в общите помещения „баня и тоалетна“, за да се разхождат. Спорно е също,
това представлява ли неравно третиране на ищеца в сравнение с други лица, лишени от
свобода и изтърпяващи същото наказание. На последно място е спорно, дали това
евентуално неравно третиране представлява дискриминационно отношение към ищеца.
Установява се от разпита на св.П. Д. (също изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в І ЗПС в ***), че той не се ползва с допълнително време за „разходки по
коридорите“. Свидетелят твърди, че тоалетната и санитарните помещения посещава по
график, както и всички останали лишени от свобода, като приблизително от 2012 г., отделно
от останалите лишени от свобода посещава санитарните помещения, отделно от всички
останали лишени от свобода прекарва времето си за „престой на открито“. Свидетелят
твърди още, че е имало период от време, когато са го пускали в коридора, но поне от една
година не го пускат. Признава, че взема хапчета „Ниполекс“, за да спи спокойно. По
отношение на другото лице, лишено от свобода, за което ищецът твърди, че също го пускат
често да се разхожда в коридора, твърди, че Тодор го пускат к коридора да чисти, мие, дъ
събира боклука от килиите и да го хвърля след това. Твърди, че това се случва след като
раздадат храната в 7,00 ч. вечерта и не го е виждал през друго време да чисти. Твърди, че не
е виждал други лица от лишените от свобода в І ЗПС да чистят коридорите.
При така събраните по делото доказателства, съдът достига до следните правни
изводи:
Доказателствената тежест, съгласно чл.9 ЗЗДискр., да докаже факти, от които
може да се направи извод, че е налице дискриминация, е за страната, която претендира
проявеното дискриминационно отношение. Съдът намира, че в настоящия случай такова
доказване не е проведено.
Установяването на дискриминация е необходимо да бъде направено при
преценка и сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. От съществено значение е да се
доказва дискриминация при сравними сходни обстоятелства, при които са поставени лицата.
В случая това са лица, поставени при условията на лишаване от свобода при изтърпяване на
наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна. Изготвеният график
за почистване на спалните помещения в І група, съобразен с чл.213 ППЗИНЗС, предвижда
4
по едно и също време (2 часа) в конкретен ден, да се почиства само едно спално помещение.
Предвиденото време е едно и също за всички спални помещения – от 8.30 до 10.30 ч. или от
15.30 до 17.30 часа. Времето за престой на открито за І група осъдени на доживотен затвор, е
от 9.30 ч. до 10.30 ч. и от 14.00 ч. до 14,45 ч. По този начин, за лишените от свобода от всяко
едно от спалните помещения №№ 130, 128, 126, 124 и 122, на които времето за почистване
на спалното помещение е определено по график от 8.30 до 10.30 ч., в един от дните на
седмицата е налице съвпадане на времето за почистване на спалното помещение с времето
за „престой навън“.
Конкретно по отношение на лицата П.Д. и лишеният от свобода „Т“, предвид
събраните по делото доказателства, съдът намира, че по делото също не е доказано ищецът
да се намира в по-неблагоприятно положение от тези две лица, нито, че те (св.П.Д. и „Т.“), са
в по-благоприятно положение от ищеца по отношение на ползване на допълнително време
за разходки по коридора. За св.Д. съдът приема, че не се доказа да му е предоставено такова
време за разходки по коридора извън нормативно определеното ме време за престой навън, а
за лицето Тодор съдът приема, че доколкото той се намира по коридорите допълнително
време извън това за „престой навън“, това не е за да се разхожда, а за да изпълнява функции
по почистване на коридорите и събиране на отпадъците от помещенията на лишените от
свобода.
Ето защо, съвпадането веднъж седмично на времето за почистване на
помещението с времето за „престой навън“ на ищеца, не съставлява дискриминация, тъй
като не е налице по-неблагоприятно третиране на ищеца в сравнение с другите лишени от
свобода.
На второ място съдът намира, че дори да се приеме, че някой от двамата (св.Д.
и/или Т.), ползва допълнително време за престой в общите части, извън времето за „престой
навън“, това не означава, че по отношение на ищец е налице "неблагоприятно третиране" по
смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр., тъй като не е налице акт - действие или бездействие,
които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на
признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
С оглед разпоредбите на чл.4 от ЗДискр., според настоящия състав, за да е налице
нарушение по ЗЗДискр. следва да се установи не само наличие на по-неблагоприятно
третиране на лице или група от лица, а по-неблагоприятно третиране въз основа на
критерий, изрично формулиран в Закона, друг закон или международен договор, по който
държавата е страна.
Както се посочи по–горе, съгласно легалното определение по §7 от ДР на
ЗЗДискр., "неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, които водят до
по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по
чл.4, ал.1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, в особено
неблагоприятно положение в сравнение с други лица.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., дискриминацията е забранена, ако е извършена
на базата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
5
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
имуществено състояние или на други признаци, установени в закон или в международен
договор. В настоящия случай от твърденията в исковата молба, може да се направи извод, че
ищецът счита, че е по-неблагоприятно третиран спрямо други лица, изтърпяващи същото
наказание по отношение на съвпадането на часовете за почистване на помещението с
часовете за престой навън. От твърденията на ищеца обаче не може да се направи извод въз
основа на кой (какъв) признак от изброените в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., се твърди
дискриминационно отношение. Такъв признак не се установява и по делото, доколкото
двете лица, за които ищецът твърди, че са в по-брагоприятно положение, не попадат в нито
един от изброените в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци.
По изложените съображения съдът приема, че искът за установяване на
дискриминация по отношение на ищеца, изразяваща се в различно, по-неблагоприятно
третиране на ищеца в сравнение с други лица, търпящи наказание „лишаване от свобода“, по
отношение на съвпадането на времето за почистване на спалното му помещение с времето за
„престой навън“, е неоснователен и недоказан.
За пълнота следва да се добави, че настоящият съд не дължи произнасяне по
заявеното с въззивната жалба искане по чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, тъй като
с обжалваното решение няма произнасяне по искане такова искане, и такова искане не се
съдържа в исковата молба.
Също за пълнота следва да се посочи, че допуснатите от първоинстанционния съд
процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства, са изправени в
настоящото производство с допускането на поискания от ищеца свидетел.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 19.01.2021 г. по гр.д.4933/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7