Р Е Ш Е Н И Е
№
***, 20.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесети
септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от
съдията ТОДОРОВА гр.дело №3023 по описа за 2016г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предложение първо ЗОДОВ с
цена на иска 7000 лв. и чл.2, ал.1, т.3, предложение първо ЗОДОВ с цена на иска
900 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от Д.Д.И., ЕГН********** против
Прокуратура на Р България, ***, в която се твърди, че с Протокол за разпит на уличено лице от 30.12.2005
година на основание чл. 409 ал.7 и чл.
410 ал. 1 от НПК по Дознание №55/2005 година, ищцата е била уведомена, че
спрямо нея започва наказателно преследване, за това, че на 22.09.2003 година в ***,
с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбудила и поддържала
у *** от *** заблуждение и с това му причинила имотна вреда в размер на около
6000 лева, на неустановена дата през м.11.2003 год. в *** , с цел да набави за
себе си или за другиго имотна облага възбудила и поддържала у *** от *** заблуждение и с това
й причинила имотна вреда в размер на около 2300 лева, на неустановена дата през м. 11.2003 год. в ***
, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбудила и поддържала у *** от *** заблуждение и с това
му причинила имотна вреда в размер на около 2300 лева - Престъпление по чл. 209
ал.1 във вр. чл. 26 ал.1 от НК, за което се предвижда лишаване от свобода до
шест години. Твърди, че с Обвинителен акт от 12.04.2007 година по отношение на
ищцата е повдигнато обвинение пред Плевенски Районен съд и образувано НОХД
1377/2007 год. ,за това ,че на 22.09.2003 година в *** , с цел да набави за
себе си имотна облага възбудила и до 27.11.2003 година в същия град поддържала
у *** от *** заблуждение,че ще му подсигури и посредничи да започне работа в
чужбина и с това му причинила имотна вреда в размер на 6 250 лева, на
22.09.2003 год. в *** , с цел да набави
за себе си имотна облага
възбудила и до 03.11.2003 година в същия град поддържала у *** от *** заблуждение ,че ще
й подсигури и посредничи да започне работа в чужбина и с това й причинила
имотна вреда в размер на 2 340 лева,
на 22.09.2003 год. в *** , с цел
да набави за себе си имотна облага възбудила и до 03.11.2003
година в същия град поддържала у *** от *** заблуждение ,че ще му подсигури и
посредничи да започне работа в чужбина и с това му причинила имотна вреда в
размер на 2 340 лева - Престъпление по чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, за което се предвижда лишаване от свобода до шест години. Твърди, че по
делото са проведени съдебни
заседания на 15.04.2008 год.,на 10.11.2008 год.;на 13.03.2009
год.;на 17.06.2009 год. Твърди, че в последното съдебно заседание съдът е
преценил, че при изготвяне на обвинителния акт съдът е допуснал съществени
процесуални нарушения-прекратил е съдебното производство и изпратил делото на
прокурора. Последният е върнал делото на ОД на МВР за извършване на
допълнителни процесуално-следствени действия. Твърди, че на 24.08.2009 година
ищцата е привлечена отново в качеството на обвиняем по Досъдебното
производство, че през периода от неустановен ден през месец август 2003 г. до
неустановен ден през месец юни 2004 г. в ***, при условията на продължавано
престъпление извършила следните престъпни деяния: На неустановен ден през месец
август 2003 г. в *** с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и до
неустановен ден през месец юни 2004 г. в същия град поддържала у ***
заблуждение, че ще й подсигури и посредничи да започне работа в чужбина за
период не по-малко от 3 месеца и с това й причинила имотна вреда в размер на 2
340 лева, на неустановен ден през месец август 2003 г. в *** с цел да набави за
себе си имотна облага възбудила и до неустановен ден през месец юни 2004 г. в
същия град поддържала у *** заблуждение, че ще му подсигури и посредничи да
започне работа в чужбина за период не по-малко от 3 месеца и с това му
причинила имотна вреда в размер на 2 340 лева., на 22.09.2003 г. в *** с цел да
набави за себе си имотна облага възбудила и до 27.11.2003 г. в същия град
поддържала у *** заблуждение, че ще му подсигури и посредничи да започне работа
в чужбина за период не по-малко от 3 месеца и с това му причинила имотна вреда
в размер на 6 250 лева.- обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал.
1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,което предвижда "лишаване от свобода от една
до осем години". Твърди, че на същата дата ищцата е разпитана и в качеството
на обвиняемо лице. По делото са извършени следствени действия. Твърди, че
досъдебното производство е приключило през месец август 2009 година. Твърди, че
с Обвинителен акт от 03.09.2009 година, внесен в Районен съд *** е повдигнато
обвинение по отношение на ищцата, за това че през периода от неустановен ден
през месец август 2003 г. до неустановен ден през месец юни 2004 г. в ***, при
условията на продължавано престъпление извършила следните престъпни деяния: На
неустановен ден през месец август 2003 г. в *** с цел да набави за себе си
имотна облага възбудила и до неустановен ден през месец юни 2004 г. в същия
град поддържала у *** заблуждение, че ще й подсигури и посредничи да започне
работа в чужбина за период не по-малко от 3 месеца и с това й причинила имотна
вреда в размер на 2 340 лева., На неустановен ден през месец август 2003 г. в ***
с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и до неустановен ден през
месец юни 2004 г. в същия град поддържала у *** заблуждение, че ще му подсигури
и посредничи да започне работа в чужбина за период не по-малко от 3 месеца и с
това му причинила имотна вреда в размер на 2 340 лева., на 22.09.2003 г. в ***
с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и до 27.11.2003 г. в същия
град поддържала у *** заблуждение, че ще му подсигури и посредничи да започне
работа в чужбина за период не по-малко от 3 месеца и с това му причинила имотна
вреда в размер на 6 250 лева-- обвинение по чл. 210, ал. I, т. 5, вр. с чл.
209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал 1 от НК. Твърди, че пред ПРС е образувано НОХД
3115/2009 год. Проведени са съдебни заседания на 16.12.2009 год.;на 15.03.2009
год.;на 22.12.2010 год. ;на 08.02.2011 год. Твърди, че на 29.06.2011 година
съдията по делото се е отвел от разглеждането на същото, поради подадени срещу
него жалби във ВСС от гражданските ищци и частни обвинители. Твърди, че делото
е разпределено на друг съдия от Плевенски Районен съд, пред който е било
разгледано в съдебни заседания на :07.10.2011 год. ; на 21.12.2011 год.;на 02.01.2012 год.;на 02.10.2012 год.;на
09.11.2012 год.;на 14.12.2012 год.;на 18.01.2013 год.;на 11.02.2013 год.
Твърди, че с Присъда от
11.02.2013 година Плевенски
Районен съд признал ищцата за невиновна и я оправдал по повдигнатото
обвинение. Твърди, че присъдата на ПРС е протестирана от Прокурора пред
Плевенски Окръжен съд. Твърди, че с Решение по ВНОХД 195/2013 година Плевенски
Окръжен съд върнал делото за ново разглеждане
от ПРС, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на мотивите към
присъдата. Твърди, че пред Плевенски Районен съд делото е разгледано под № НОХД
1418/2013година в две съдебни заседания - на 14.12,2013 год. и на 09.01.2014
год. и с Присъда от 22.02.2014 година ПРС признал ищцата за невиновна по
обвинението,за което е предадена на съд и я оправдал. Твърди, че е подаден протест от наблюдаващия прокурор по делото
пред ПлРС срещу оправдателната присъда. Делото е разгледано от състав на
Плевенски Окръжен съд,който потвърдил оправдателната присъда. Твърди, че при
осъществяване правото си на защита
ищцата е била ангажирала адвокат-защитник ,като е направила разходи в
размер на 300лева за адвокатско възнаграждение по НОХД 1377/2007 год.,съгласно
Договор за правна помощ и съдействие
от 05.12.2007 год. /л.32 от делото/.
Твърди, че възнаграждението на адвоката -защитник по НОХД 1418/2013 год. е в
размер на 500
лева съгласно Договор
за правна защита
и съдействие. Твърди, че на
14.12.2013 година по Договор
за правна защита
и съдействие ищцата е заплатила Възнаграждение на адвокат в размер
на 100 лева
, съгласно Наредба
№ 1 /2014
год. за минималните адвокатски
възнаграждения. Твърди, че в
резултат на незаконосъобразния действия
на Прокуратурата от неправилно предявено и повдигнато
обвинение, последващи обжалвания на съдебни актове, ищцата е претърпяла неимуществени вреди -
положението на разследван, обвиняем и подсъдим за период от СЕДЕМ години й
причинило морални вреди - общественото мнение в Плевен се настроило срещу нея,
приятелите й говорили, че е измамила много хора и ще влезе в Затвора за 10 години. Не могла да си намери работа в
продължение на години.Работила в магазин „Лайф" , но отсъствията от
работа поради постоянните й
призовавания,я принудили да напусне.Твърди, че ищцата живеела
с детето си
при родителите си. Твърди, че
разходите по делата и напрежението, което изпитвала водели до чести
конфликти в дома
на родителите й, промяна
в отношението й към
детето, физически, психически, морални болки и страдания, несгоди, лишения и ограничения
от незаконното обвинение,за което е била оправдана с влезли в сила присъди .
Твърди, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение по НОХД 1377/2007 год.,съгласно Договор за правна
помощ и съдействие от 05.12.2007 год, /л.32 от делото/. Възнаграждението на
адвоката -защитник по НОХД 1418/2013 год. в размер на 500 лева съгласно Договор
за правна защита и съдействие и на 14.12.2013 година по Договор за правна
защита и съдействие доверителката е
заплатила Възнаграждение на адвокат в размер на 100 лева , съгласно Наредба № 1
/2014 год. за минималните адвокатски възнаграждения. Твърди, че от датата на
предявяване на обвинението срещу ищцата, тя е изпитвала страх и неудобство от
призоваванията пред органите на досъдебното производство.Този страх и
неудобство са продължили и в хода на съдебните производства пред съдилищата
през продължителен период от време, през който е траела наказателната репресия
срещу нея –седем години. Твърди, че през този период ищцата е била студентка.
Твърди, че разследването по делото не й е давало възможност да заучава учебния
материал и да се явява на изпити поради постоянния стрес, на който е била
подложена. Твърди, че се затворила в
себе си, престанала да дружи с приятели. Твърди, че се запознала с мъж, който като разбрал, че по отношение на
нея има заведени дела пред съда прекратил връзката. Твърди, че това
обстоятелство понесла тежко психически и емоционално. Твърди, че по отношение
на ищцата не е бил осъществен справедлив процес. Твърди, че последният се е
развил продължително във времето извън всякакви разумни процесуални срокове
съгласно Европейското законодателство - чл. 6 от Закона за защита на човешките
права. Моли, да бъде осъден ответника Прокуратура на Р.България ,
представлявана от Главния прокурор да заплати на ищцата обезщетение за
неимушществени вреди в размер на 7 000 лева , претърпени от незаконно обвинение
в извършване на престъпление в продължително развил се във времето наказателен
процес, за което е оправдана по НОХД 31115/2009 год. и НОХД 1418/2013 година,
ведно със законната лихва,считано от влизане в сила на оправдателната присъда
до окончателното изплащане, както и на основание чл.2 ал.1, т.2, предл.1 ЗОДОВ,
както и ответника да бъде осъден да плати на ищцата обезщетение за претърпените
имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което
е оправдан по НОХД 852/2013 година за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева по НОХД 1377/2007 ; 500 лева по НОХД 1418/2013 год. и 100 лева по НОХД
1418/2013 год.,ведно със законната лихва от дата на влизане оправдателната
присъда в сила 12.06.2014 година, до окончателното изплащане. Претендира
направените деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът, ангажира становище, че към исковата молба не са приложени никакви доказателства за
влязла в сила оправдателна присъда,
поради което оспорва всяка една от предявените искови претенции както по
основание, така и по размер. Като акцесорно задължение оспорва и претенцията за
законна лихва върху претендираните суми, като обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди. Излага съображения, че съгласно ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК
началния момент на забавата /съответно началния момент на дължимостта на
мораторната лихва/ и началния момент на погасителната давност при незаконни
актове на правозащитни органи, изразили се в незаконно обвинение за извършено
престъпление възниква от влизане в сила на оправдателната присъда (решение).
Твърди, че в исковата молба не се съдържат твърдения за тази дата, не са
ангажирани и доказателства. Счита, че неконкретизирането на датата на взлизане в
сила на оправдателната присъда и непосочването на началния момент на
претенцията за лихва върху обезщетението за имуществени вреди сочи на
нередовност на исковата молба, поради което същата следва да бъде оставена без
движение до нейното отстраняване. Счита, че освен основателността на
претенциите, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на твърдените
неимуществени и имуществени вреди, непосредствената им връзка с обвинението за
престъпление от общ характер, както и техния размер. Оспорва по размер исковата
претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение за
престъпление по чл. 210, ал.,1, т. 5 вр, чл,209,ал.1 вр. чл.26,,ал.1 от НК , за
което ищцата била оправдана с присъда по НОХД №1418/2013 г. на РС -Плевен.
Твърди, че претендираната сума от 7 000 лева е завишена и несъобразена с чл. 52
от ЗЗД. Наличието на действително тьрпяни вреди е елемент от фактическия състав
на отговорността по чл.2 ЗОДОВ, а ищцата не е ангажирала доказателства за
претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение. Твърди, че липсват доказателства за за твърдяните вреди и за
съществуващата пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата на
Република България . Изискуемата по смисъла на чл. 52 от ЗЗД справедливост е
критерий за определяне размера на неимуществените вреди, който обаче не следва
да се прилага абстрактно, а само въз основа на конкретни обстоятелства,
свързани с претендираното за претърпяно увреждане.Такава е константната съдебна
практика. Твърди, че наред с горното следва да се има предвид, че
продължителността на съдебна фаза на процеса в резултат на самоотвод на съдията
по от 29.06.2011г. по НОХД 3115/2009г. по описа на РС - Плевен от 29.06.2011г.
, както и за периода на повторно разглеждане на делотото от първоинстанционния
съд след отмяна на постановената присъда поради допуснати процесуални нарушения
от съда , не може да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република
България. Твърди, че исковата молба съдържа твърдения за предявени в хода на
наказателното производство граждански искове - поведението на гражданските ищци
в процеса също е от значение за неговата продължителност. Твърди, че в
процесния период са водени и други наказателни производства срещу ищцата, което
води до невъзможност за разграничаване на търпените вреди. Твърди, че данни за
това се съдържат в пр. №2401/2014 г. по опис на РП - Плевен, образувана с оглед
гр.д. №1525/2014 г. на РС - Плевен, както и пр. № 635 /2016г. на РП- Плевен, по
която било образувано гр.д.№ 168/2016г, предмет на което са били искови
претенции за обезщетения, причинени от обвинения за престъпления от общ
характер, за които ищцата била оправдана с влезли в сила присъди. Твърди, че
постановената осъдителна присъда спрямо ищцата по НОХД 1260/ 19.01.2012г. на
РС- Плевен , потвърдена с Решение по ВНОХД № 209/2012г, на Окръжен съд Плевен
налага извод, че в процесния период са търпени вреди, които не са единствено и
само в резултат на актове и действия на органи на прокуратурата. Оспорва и
иска за претърпени
имуществени вреди Съгласно т.1
на ТР № 6 /06.11.2013г, на ВКС по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. Твърди, че в договора за правна помощ следва да е вписан начина
за плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характер на разписка Счита, че твърденията за
изразходвана сума за адвокатско възнаграждение 300 лева по НОХД 1377/2007г ;500
лева по НОХД 1418 /2013г. и 100 лева по НОХД 1418 /2013г. — общо в размер на
900 лева също не са подкрепени с доказателства за уговорено, респ. изплатено
такова, поради което оспорва и претенцията за имуществени вреди, предявена под
форма на претърпяна загуба, като неоснователна и недоказана. Счита, че ако следва да бъде ангажирана
отговорността на прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение
за претърпени вреди за изплатено адвокатско възнаграждение, то следва да е в
минималния размер, предвиден в посочената Наредба №1/2004 г на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, тъй като този размер е пряка
и непосредствена последица от неоснователното /незаконното/ обвинение за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от Протокол за
разпит на уличено лице от 30.12.2005г.
на основание чл. 409 ал.7 и чл. 410 ал. 1 от НПК по Дознание №55/2005
година, ищцата е била уведомена, че спрямо нея започва наказателно преследване,
за престъпление по чл. 209 ал.1 във вр. чл. 26 ал.1 от НК, за което се
предвижда лишаване от свобода до шест години. С Обвинителен акт от 12.04.2007
година по отношение на ищцата е повдигнато обвинение пред Плевенски Районен съд
и образувано НОХД 1377/2007 год. за престъпление по чл. 209 ал.1 във вр. с чл.
26 ал. 1 от НК, за което се предвижда лишаване от свобода до шест години. По
делото са проведени съдебни
заседания на 15.04.2008г., на 10.11.2008г., на 13.03.2009г.
и на 17.06.2009 год. Поради съществени
поцесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт съдът е прекратил
съдебното производство и изпратил делото на прокурора. Последният е върнал
делото на ОД на МВР за извършване на допълнителни процесуално-следствени
действия. На 24.08.2009г. ищцата е привлечена отново в качеството на обвиняем
по Досъдебното производство по обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл.
209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,което предвижда "лишаване от свобода
от една до осем години". С Обвинителен акт от 03.09.2009 година, внесен в
Районен съд *** е повдигнато обвинение по отношение на ищцата, за това че през
периода от неустановен ден през месец август 2003 г. до неустановен ден през
месец юни 2004 г. в ***, при условията на продължавано престъпление извършила следните
престъпни деяния: На неустановен ден през месец август 2003 г. в *** с цел да
набави за себе си имотна облага възбудила и до неустановен ден през месец юни
2004 г. в същия град поддържала у *** заблуждение, че ще й подсигури и
посредничи да започне работа в чужбина за период не по-малко от 3 месеца и с
това й причинила имотна вреда в размер на 2 340 лева., На неустановен ден през
месец август 2003 г. в *** с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и
до неустановен ден през месец юни 2004 г. в същия град поддържала у ***
заблуждение, че ще му подсигури и посредничи да започне работа в чужбина за
период не по-малко от 3 месеца и с това му причинила имотна вреда в размер на 2
340 лева., на 22.09.2003 г. в *** с цел да набави за себе си имотна облага
възбудила и до 27.11.2003 г. в същия град поддържала у *** заблуждение, че ще
му подсигури и посредничи да започне работа в чужбина за период не по-малко от
3 месеца и с това му причинила имотна вреда в размер на 6 250 лева-- обвинение
по чл. 210, ал. I, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал 1 от НК. Пред
ПРС е образувано НОХД 3115/2009 год. Проведени са съдебни заседания на
16.12.2009г., 15.03.2009г., 22.12.2010 г.
и на 08.02.2011 год. На 29.06.2011г. съдията по делото се е отвел от
разглеждането на същото и делото е разпределено на друг съдия от Плевенски
Районен съд, пред който е било разгледано в съдебни заседания на 07.10.2011г., 21.12.2011г., 02.01.2012г., 02.10.2012г.,
09.11.2012г., 14.12.2012г., 18.01.2013г. и на
11.02.2013 год. С Присъда
от 11.02.2013 година
Плевенски Районен съд е признал ищцата за невиновна и я оправдал по повдигнатото
обвинение. Присъдата на ПРС е протестирана пред Плевенски Окръжен съд. С Решение
по ВНОХД 195/2013г. Плевенски Окръжен съд е върнал делото за ново
разглеждане от ПРС, поради
допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на мотивите към присъдата. Твърди, че пред
Плевенски Районен съд делото е разгледано под № НОХД 1418/2013г. в две съдебни
заседания - на 14.12.2013г. и на 09.01.2014г. и с Присъда от 22.02.2014 година
ПРС признал ищцата за невиновна по обвинението, за което е предадена на съд и я
оправдал. Подаден е протест от
наблюдаващия прокурор по делото пред ПлРС срещу оправдателната присъда. Делото
е разгледано от състав на Плевенски Окръжен съд, който потвърдил оправдателната
присъда.
Видно от Искова молба/л.16-21 от делото/ Д.И. е
предявила иск по чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди по НОХД
4885/2006г. и № 1652/2009г. по описа на РС-Плевен. Видно от Решение № 1038-I/03.07.2014г.постановено по гр.д.№
1525/2014г. по описа на РС-Плевен, изменено с Решение, постановено по в.гр.д.№
793/2014г. по описа на ОС-Плевен, че РП-Плевен е осъдена да заплати на ищцата
общата сума от 5000 лв., претърпени неимуществени вреди по НОХД 4885/2006г. и №
1652/2009г.
Видно от Решение № 649/22.04.2016г., постановено
по гр.д.№168/2016г. по описа на РС-Плевен, потвърдено с Решение №
327/08.07.2016г. по в.гр.д.№ 432/2016 по описа на ОС-Плевен, РП-Плевен е осъдена да заплати на ищцата
общата сума от 1500 лв., претърпени неимуществени вреди по НОХД 852/2013г.
Видно от Справка за съдимост от 10.06.2016г., Д.И.
е осъждана по НОХД № 1260/2006г.по описа на РС-Плевен, потвърдено с Решение №
172/02.07.2012г. по внохд № 209/2012г. по описа на ОС-Плевен за това, че на
неустановени дати през периода 05.11.2002г. до 01.12.2003г., в ***, в съучастие
като съизвършител с Константин-Кирил Веселинов Иванов, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
и поддържала у конкретно посочени лица заблуждение, че ще им извади работни
визи за Австралия и Нова Зеландия и с това им причинила имотна вреда, като
отделните деяния осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, пир една и
съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като общия размер
на вредата възлиза на 6200 евро и 2000 щатски долара, като престъплението е в
големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1,
вр.чл.20,ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, вр.чл.54 НК я осъжда на 1 година лишаване от
свобода. На основание чл.66, ал.1 НК отлага ефективното изтърпяване на така
определеното наказание.
Видно от пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие от 05.12.2006г./л.32 от НОХД № 1377/2007г./ Д.И. е заплатила 300 лв. адвокатско
възнаграждение на защитник.
Видно от пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие от 29.08.2013г./л.36 от НОХД 1418/2013/ Д.И. е заплатила 500 лв. адвокатско възнаграждение на защитник.
Видно от пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие от 14.12.2013г./л.99 от
НОХД 1418/2013/ Д.И. е заплатила 100 лв.
адвокатско възнаграждение на защитник.
Съдът дава
вяра на показанията на св.*** и А.И., макар същите да са заинтересовани от
изхода на делото, тъй като първия е колега и приятел на ищцата, а втората е
нейна приятелка. Показанията на свидетелите са преки, еднопосочни, логични и в
съответствие с останалия, събран по делото доказателствен материал. От тях се
установява, че в периода от 2007г. до 2014г. свидетелите са знаели, че срещу Д.И.
се водят доста /около 10/ наказателни производства. В периода 2007-2011г.
ищцата е работила във Ема ООД, като за водените дела е станало известно сред
колегите й. Налагало се е тя да отсъства от работа за явяване по делата.
Колегите й страняли от нея. Д.И. била притеснена от водените срещу нея
наказателни производства, както и от факта, ако влезе в затвора, няма кой да полага
грижи за детето й. През периода на водене на делата ищцата, заедно с детето си
живеела при родителите си. Била е формирала връзка с мъж, която той прекратил,
след като му станало известно за водените срещу ищцата дела. Д.И. изпитвала
затруднение при намирането на работа, поради което в определени периоди е
изпитвала финансови затруднения, за което е подпомагана от родителите си. По
това време е имала проблеми със щитовидната жлеза и със съня, което е било
преди 3-4 години. Ищцата била станала по-сприхава и нервна.Наложило се да
ползва психологическа помощ. Някой от приятелите й се отдръпнали, а и тя самата
се изолирала от контактите си. По едно от делата е постановена влязла в сила
осъдителна присъда, а по други са постановени оправдателни. Понастоящем ищцата
работи.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано, какъвто е настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно т.4 на Тълкувателно решение №
3/2004 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС отговорността на Държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т.2
/сега т.3/, изр.1 ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава,
дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране отговорността на Държавата.
Както се установи в
настоящия случай, ищцата е била привлечена като обвиняем на дата 30.12.2005г. и
с влязла в сила присъда от 22.02.2014г. по НОХД № 1418/2013г. Д.И. е призната
за невиновна по повдигнато обвинение по чл. 210, ал. I, т. 5, вр. с чл. 209,
ал. 1, вр. с чл. 26, ал 1 от НК. Поради това са налице предпоставките по чл. 2,
ал. 1, т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника
Прокуратура на Република България.
Съгласно разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД размерът на това обезщетението за претърпени неимуществени вреди
следва да се определи по справедливост. Съдебната практика е в насока, че
понятието "справедливост" не е абстрактно, а предполага във всеки
конкретен случай да се съобразят обективно настъпилите обстоятелства /тежестта
на повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за
неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо
здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху
взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на
съпричиняване на вредите и др./. Наказателното производство срещу ищцата Д.И. е
започнало на 30.12.2005 година и е приключило на 22.02.2014 г., когато е влязло
в законна сила решението, с което тя е призната за невиновна и оправдана по
повдигнатото й обвинение. В хода на съдебното дирене са събрани гласни
доказателства, от които е установено, че ищцата е била притеснена от водените
срещу нея наказателни производства, налагало й се е да се явява многократно
пред органите на досъдебното производство, това й създавало затруднения в
работата, както и в намирането на такава, тъй като й се налагало често отсъствие
от работното място за явяване по делата. Станало е известно сред колегите й и в
обществото, че срещу нея се водят наказателни производства. Установи се, че
ищцата е имала здравословни проблеми със
щитовидната жлеза, но не се установи пряката причинно-следствена връзка между
възникналото заболяване и водените наказателни производства. Наказателно
производство е продължило повече от 9 години, което представлява ограничаване
на граждански права на ищцата и е довело до определени негативни психични преживявания
за нея и нейното семейство. Съдът счита, че по този начин са били засегнати
достойнството и доброто име на ищцата в обществото, тя е била злепоставена пред
своите близки, съседи и колеги. Предвид гореизложеното, съдът намира, че може
да се презюмира и без доказателства по
отношение на всеки нормален човек, срещу който се води наказателен процес, че
същия е претърпял неимуществени вреди. Съдът приема, че преживените от Д.И.
негативни емоции не са над обичайните.
Съгласно т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005г по т.гр. дело № 3/2004г на ОСГК, обезщетението
за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост - чл. 52 ЗЗД като
се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда
и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е
оправдан. Съгласно решение № 449/16.05.2013г по гр. Дело № 1393/2011г,четвърто
ГО на ВКС на РБ, постановено по реда на чл.290 ГПК, в
случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно
престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно
деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Следователно, щом по едно и също
време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена
като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с
всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото,
неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на
достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо, че не са
повдигнати в едно, а в множество отделни дела. Щом по едно и също време е имало
наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем,
причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с всички обвинения.
Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството,
опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и
честта, са във връзка с всички обвинения, независимо, че не са повдигнати в
едно, а в множество отделни дела.
Предвид гореизложеното,
както и факта, че по същото време срещу ищцата са водени множество наказателни
производства по които има постановени оправдателни, но и една осъдителна
присъда, съдът намира, че и в случая следва да се определи глобално
обезщетение. На ищцата вече е присъдено
обезщетение в общ размер на 5000 лв. за водените срещу нея наказателни
производства по НОХД 4885/2006г. и № 1652/2009г. по описа на РС-Плевен, по
които ищцата също е оправдана, както и 1500 лв. за воденото срещу нея НОХД
№852/2013г. по описа на РС-Плевен, а по НОХД № 1260/2006г.по описа на РС-Плевен
е призната за виновна по повдигнатото обвинение. Следва да бъде взета под
внимание и продължителността на наказателното производство, предмет на
настоящия иск, която надвишава 9 години и
на ищцата се е налагало да се явява многократно по него. Поради което, съдът
приема, че глобалното обезщетение за водените по едно и също време
производства, описани по-горе е в размер на 8500 лв., но ищцата вече е получила
обезщетение в размер на 6500 лв., и освен това по едно от производствата има
постановена и осъдителна присъда, за което производство ищцата също е търпяла неудобствата
на воденото срещу нея наказателно производство, но обезщетение не й се дължи.
При съобразяване на
горните обстоятелства съдът намира, че обезщетение в размер на 2000 лв. би
обезщетило претърпените морални вреди от ищцата. С оглед на това предявената
искова претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се
уважи в размер на сумата от 2000 лв., като върху нея се присъди и законната
лихва, считано от 22.02.2014г., датата, когато е влязло в законна сила
оправдателното решение / т. 4 от ТР № 3 от 22. 04. 2005 г. по т. гр. д. №
3/2004 год на ОСГК на ВКС на РБ/. Исковата претенция в останалата й част до пълния
й предявен размер от 7000 лв. следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
С исковата си молба
предявена и претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди. Видно от пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 05.12.2006г./л.32
от НОХД № 1377/2007г./ Д.И. е заплатила
300 лв. адвокатско възнаграждение на защитник. Видно от пълномощно и договор за
правна помощ и съдействие от 29.08.2013г./л.36 от НОХД 1418/2013/ Д.И. е
заплатила 500 лв. адвокатско
възнаграждение на защитник. Видно от пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие от 14.12.2013г./л.99 от НОХД 1418/2013/ Д.И. е заплатила 100 лв. адвокатско
възнаграждение на защитник. Общия размер на заплатеното адвокатско възнаграждение
е 900 лв. Така извършените деловодни разноски са намират в пряка причинна
връзка с неправомерните действия на прокуратурата и следва да бъдат репарирани
от последната. Тук следва да се отбележи, че новата задължителна практика на
ВКС на РБ /срв. решение № 55- 2009- ІV г. о., решение № 433- 2010- ІV г. о.,
решение № 457- 2010- ІV г. о. и др./ е категорична, че непредвидената в раздел
ІІІ от глава ХV на сега действащия НПК процесуална възможност претенцията за
разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за
осъществяване на защита в наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда, да се упражни в това производство, обуславя извод, че тези разноски
представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 4 от ЗОДОВ. В този смисъл предявеният осъдителен иск за имуществени вреди се явява
процесуално допустим, а по същество и основателен и следва да бъде уважен
изцяло. Направено е възражение за прекомерност на направените разноски, но
съдът намира, че същите не са прекомерни вземайки предвид фактическата и правна
сложност, както и многократно проведените заседания.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, вр.чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 293,67 лв. съобразно уважената част от исковите претенции.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД Прокуратурата на РБ да заплати на Д.Д.И., ЕГН**********
сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал. I,
т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал 1 от НК, за което е призната за
невиновна по НОХД № 1418/2013г. по описа
на РС-Плевен, ведно със законната лихва върху главницата от 2000 лева, считано от 22.02.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 7000 лв.,
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на Д.Д.И., ЕГН**********
сумата от 900 лв.,
представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл. 210, ал. I, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал 1
от НК, за което е призната за невиновна по
НОХД № 1418/2013г. по описа на РС-Плевен, ведно със законната лихва върху
главницата от 900 лева, считано от 22.02.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да
заплати на Д.Д.И., ЕГН********** разноски по делото в
размер на 293,67 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: