РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1852
гр.Пловдив, 30 . 10 . 2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 452/2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
ИВЕКА 2000 ООД, с.Труд, община Марица,
местност Герена 62036, представлявано от управители –
С.С.Н. и М.Р.Л., с пълномощник адв.Ст.В. обжалва
отказ за изменение на кадастралния регистър
на недвижимите имоти изх.№ 20-65496-25.11.2022г., издаден от Началника на
СГКК-гр.Пловдив.
- Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен -
постановен в противоречие с материалноправни
разпоредби. Поддържа, че отказът е издаден без да са обсъдени представените
доказателства със заявление вх.№ 01-658762-10.11.2022г., с което е поискано
отразяване на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти за
собствения на дружеството ПИ с идентификатор **** /ПИ ***/ в гр.Пловдив, парк
Отдих и култура, площ 3 461 кв.м. Твърди се, че от представените със
заявлението писмени доказателства се установява, че ПИ ***, независимо от
новата му номерация, е собственост единствено и само на Ивека
2000 ООД, тъй като е придобит с валидна сделка за покупко-продажба през 2007г.
от наследодателите на деклариралите го като собственици и на част от настоящите
собственици, който след извършена делба съгласно влязло в сила решение на
РС-Пловдив, е бил тяхна собственост и към момента на покупко-продажбата на
имота през 2007г. Описаните факти липсват в отказа, което означава отсъствие на
мотиви и в случая води до нищожност на оспорения индивидуален административен
акт.
Посочено е, че административният орган се е позовал на
извършено изменение на КККР по заявление вх.№ 01-384245-12.12.2016г. въз основа
на представено вписано решение за делба по гр.д.№ 3259/2007г. на ПРС, при което
имот с идентификатор 56784.501.123 – собственост на дружеството, е бил заличен,
като от него са били образувани при разделянето му два отделни имота с
идентификатори 56784.501.968 /ПИ 968/ и **** /ПИ ***/. При това изменение в
кадастралния регистър на недвижимите имоти /КР/ за ПИ 968 и ПИ *** са записани
като собственици лицата – посочени в дял Първи по решението на ПРС по гр.д.№
3259/2007г. – с вписване на решението от 08.03.2016г. В тази вр. е посочено, че по заявление вх.№ 01-289207-20.09.2016г.
от Ивека 2000 ООД /с предишно наименование Ивека Текстил ООД/, е издадена скица №
15-465198-21.09.2016г. от СГКК-Пловдив за закупения първоначално от дружеството
ПИ 56784.501.123. Тоест, налице е безспорно противоречие, което изключва
отразените от административния орган обстоятелства в оспорения отказ. Поискано
е отказа да бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен с
присъждане на направените съдебни разноски.
В молба /л.119-121/ адв.В.
поясни, че заявлението за изменение на КР вх.№ 01-658762-10.11.2022г. е
подадено с оглед разпоредбата на чл.76 от Закона за наследството ЗН/, предвид
покупко-продажбата с нот.акт от 2007г., по силата на
която сделка Ивека 2000 ООД с предходно наименование Ивека-Текстил ООД, е придобило собствеността върху ПИ 114.
Продавачи на ПИ 114 са част от ответниците, участвали
в делбеното производство по гр.д.№ 3259/2007г. на ПРС
/К.М.Т., И.М.К. – с наследници Т.Х.К., М.Т.К. и Х.Т.К.-Г./, И.М.Д., Р.М.Б. и С.М.М./. ПИ 114 с площ от 6 923 кв.м. по КП от 2001г., заедно с
ПИ 113 също с площ 6 923 кв.м., образуват имот от 14 дка, намиращ се в
строителните граници на гр.Пловдив – Север в м.Отдих и култура, съставляващ
част от имот № 72 по коригирания план за земеразделяне от 1994г. Имотът от 14
дка, състоящ се от ПИ 113 и ПИ 114, е включен в делбената
маса – описан под номер 9 в Решение № 99/04.07.2008г. по гр.д.№ 3259/2007г. на
ПРС, за допускане извършването на делбата. Описани са постановените решения на
ПРС, ПОС и ВКС в хода на делбата, в производството по която е конституирано и
трето лице – приобретател, Ивека
2000 ООД. С обявения по гр.д. за делба за окончателен проект за разделителен
протокол – придобитият от дружеството през 2007г. – ПИ 114 с площ от 6 923
кв.м., в хода на делбеното дело е получил
идентификатор 56784.501.123 по КККР на гр.Пловдив, при което : в дял Първи –
пункт 7 от решението от 2014г., ПИ с проектен идентификатор 56784.501.968 с
площ 3 462 кв.м. е включен в ПИ с идентификатор 56784.501.123 с номер по
предходен план 501.114, а в дял Втори -
пункт 7 от същото решение е определен ПИ с проектен идентификатор **** с площ 3
462 кв.м., също включен в ПИ 56784.501.123 с номер от предходен план 501.114. С
протокол от съдебно заседание, проведено на 29.09.2014г., съдът поставя в общ
дял при квоти, определени с решението за допускане на делбата, на наследниците
на М.Д., а именно – в общ дял на К.Т., Т.К., М.К., Х.К.-Г.,
И.Д., Р.Б. и С.М. – дял Втори от проекта за разделителен протокол, в който е
включен ПИ ***. Тоест, част от придобитият от Ивека
2000 ООД – ПИ 114 при сделката от 2007г., е именно ПИ ***, който е поставен в
дял на продавачите по сделката, от което следва, че сделката по нот.акт от 09.02.2007г., с която тази част от
сънаследствения имот с идентификатор ****, поставен в дял на продавачите, е
породила вещно-транслативното си действие, при което
следва, че собственик на процесния имот е Ивека 2000 ООД.
В ход по същество е изтъкнато, че дял Втори от проекта за
разделителен протокол в делбата е за продавачите по сделката от 2007г., респект
на правоприемниците им /наследници/ и по силата на закона – чл.76 вр. с чл.75 ал.2 ЗН, след като в дял на продавачите е
възложен именно ПИ ****, вещно-прехвърлителния ефект
на сделката от 2007г. е настъпил и поради това – за тази част Ивека 2000 ООД е единствен собственик. В тази вр. отказа е незаконосъобразен и следва да бъде отменен с
връщане преписката на административния орган със задължителни указания по
прилагане на закона.
В писмено становище по същество се поддържат
съображенията в жалбата и заявените в ход по същество.
- Ответникът Началник СГКК -
Пловдив счита жалбата за недопустима,
тъй като Ивека 2000 ООД не е заинтересовано лице –
собственик на ПИ *** и дружеството няма правен интерес за подаване на жалба.
Поискано е делото да бъде прекратено и да не се присъждат разноски на
жалбоподателя. Алтернативно, жалбата се оспорва като неоснователна в писмено
становище към преписката /л.2 и сл./. Посочено е, че административното производство
е започнало със заявление № 01-658762-10.11.2022г. от Ивека
2000 ООД, с което е поискано изменение на КР на недвижимите имоти за ПИ **** и
са описани представените документи към заявлението. Административният орган
установил, че ПИ *** е образуван вследствие разделянето на ПИ 56784.501.123 /ПИ
123/. В КР на недвижимите имоти за ПИ 123 като собственик е било отбелязано Ивека-Текстил ООД съгласно нот.акт
№ 62 от 09.02.2007г. По заявление вх.№ 01-384245-12.12.2016г. е извършено
изменение на КККР въз основа на представено вписано в СВп.-Пловдив
решение за делба по гр.д.№ 3259/2007г. на ПРС, при което изменение ПИ 123 е
заличен. Прието е, че съгласно вписаното решение, в КР на недвижимите имоти –
за новообразуваните вследствие делбата ПИ 968 и ПИ ***, Ивека-Текстил
ООД не се записва като собственик, тъй като на дружеството не се присъжда дял.
Порази тази причина според административният орган няма основание за извършване
на исканата промяна относно собствеността на ПИ ***, за която е подадено
заявлението. Посочено е, че тези факти са били известни на дружеството, тъй
като същото е подало предходно заявление с вх.№ 01-375481-01.07.2022г. с искане
за издаван на удостоверение за наличие или липса на данни по отношение ПИ 123.
В издадено удостоверение № 25-205500-06.07.2022г. на началник на СГКК-Пловдив е
обяснена причината Ивека-Текстил ООД да не бъде
записано в КР като собственик на ПИ 968 и ПИ *** /удостоверението е получено
лично от управителя Н. на 07.07.2022г./. Поискано е жалбата да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора е заявено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за жалбоподателя и претенцията за бъде уважена до законоустановения минимум.
- Окръжна
прокуратура-Пловдив не участва по делото.
1. Оспорването е осъществено в срок от
адресат на неблагоприятен административен акт – отказ за изменение на
кадастралния регистър на недвижимите имоти по отношение ПИ ****.
Административният акт е получен на 09.12.2022г. /л.37/ и в същия е посочен 14
дн.срок за обжалване, който изтича на 23.12.2022г. – петък, присъствен ден. В
документ на куриер Еконт е отразен ден за разнос – 29.12.2022г., л.9. В тази вр.
са представени доказателства за дата на подаване на жалбата - 23.12.2022г. :
електронно изявление № 02459442 от 23.12.2022г., товарителница № 5300442406626,
приета на 23.12.2022г. и фискален бон за заплащане на куриерска услуга от
23.12.2022г. /л.58/. Документът от Еконт /л.9/ е с
номер 5300442406626 и в него отсъства дата на приемане на пратката, като в
документът на л.58 със същия номер е отразена дата на приемане на пратката –
23.12.2022г.
За оспорващото дружество е налице
правен интерес от оспорване поради издаден отказ по заявлението му за изменение
на КРНИ, при което жалбата е допустима. Дали е имало предпоставки за
осъществяване на поисканото изменение е обстоятелство, което касае
основателност на жалбата.
2. Със заявление вх.№
01-658762-10.11.2022г. Ивека 2000 ООД е поискало
нанасяне на настъпили промени в КР на недвижимите имоти – за ПИ **** /л11/. Към
заявлението са приложени документи по опис : скица от 18.12.2020г. на ПИ ****
/ПИ ***/ с предишен идентификатор 56784.501.123; удостоверение от АВп. за Ивека 2000 ООД, от което
е видно предходното наименование на дружеството – Ивека
– Текстил ООД; нот.акт за собственост на недвижим
имот, възстановен по ЗСПЗЗ по отношение част № 7 от имот № 72 в м.Мерич Алча в землището на
гр.Пловдив с площ от 6,923 дка, спрямо И.М.Д., Е.М.П., К.М.Т. и И.М.К.; удостоверение
за наследници на Х.М.Д.; нот.акт с номер на вписване
62 от 09.02.2007г. за покупко-продажба на недвижим имот, с който Ивека-Текстил ООД придобива от К.М.Т., И.М.К., И.М.Д., Р.М.Б.
и С.М.М. – поземлен имот 114 в строителни граници на
гр.Пловдив, м. Мерич Алча,
с площ от 6 923 кв.м.; искова молба от 25.09.2007г. от Д.Д.С.
- наследник на Х.М.Д. против останалите наследници на същия наследодател за
делба, в обхвата на която имот от 14 дка в строителни граници на гр.Пловдив, м.
Отдих и култура; Решение № 99/04.07.2008г. по гр.д.№ 3259/2007г. на ПРС за
допускане на делба /не в цялост/; Решение № 67/13.01.2009г. на ПОС по гр.д.№
3112/2008г., което е отменено от ВКС в частта за недвижим имот по пункт 9 от
допускане на делбата; данни за наследниците на И.К.– Т.К., М.К., Х.К.-Г. и на К.Т.
– Л.Г.Т.; Решение № 657/10 от 31.05.2011г. на ВКС по гр.д.№ 626/2009г. за
частична отмяна на Решение № 67/13.01.2009г. на ПОС по гр.д.№ 3112/2008г. в
частта за допускане на делба на имота по пункт 9 – 14 дка, част от имот № 72,
съставляващ имот № 114 с площ 6 923 кв.м. и имот № 113 с площ 6 923 кв.м.;
Решение № 1797/28.11.2012г. на ПОС по гр.д.№ 1514/2011г. за потвърждаване на
Решение № 99/04.07.2008г. по гр.д.№ 3259/2007г. на ПРС за допускане на делба в
частта за имота от 14 дка; Протокол от 29.09.2014г. по гр.д.№ 3259/2007г. на
ПРС, с който е поставен в общ дял на наследници на М.Д. – К.Т., Т.К., М.К., Х.К., И.Д., Р.Б. и С.М. – дял Втори от проекта
за разделителен протокол и производството по делото е прекратено; Решение №
1396/31.03.2014г. по гр.д.№ 3259/2007г. на ПРС за обявяване за окончателен
предявения на страните по делбата проект за разделителен протокол, съобразно
Вариант Втори от приета по делото СТЕ, в което е описано съдържанието на дял
Втори – т.7 ПИ с проектен идентификатор *** с площ 3 462 кв.м., включен в ПИ
123 с номер по предходен план 114. ПИ с проектен идентификатор 968 с площ 3 462
кв.м., включен в ПИ 123, с номер от предходен план 114 е т.7 от дял Първи.
В отказа е посочено, че в заявлението
не е пояснено в какво се състои исканата промяна, но отсъства информация за
указание към заявителя относно необходимост от пояснение в тази насока. Описани
са приложените към заявлението документи, без същите да са коментирани по
отношение право на собственост спрямо ПИ ***. В обстоятелствената част на отказа
е отразено следното : КК на гр.Пловдив е одобрена със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК. В ПИ 123 като собственик е бил отбелязан Ивека-Текстил ООД с документ за собственост – нот.акт № 62 от 09.02.2007г. По заявление вх.№
01-384245-12.12.2016г. е извършено изменение на КККР въз основа на представено
вписано в СВп.-Пловдив решение за съдебна дела по
гр.д.№ 3259/2007г. на ПРС, при което изменение ПИ 123 е заличен. Имотите, които
са се образували при разделянето му са получили идентификатори 968 и ***. В КР
за ПИ 968 и *** са записани като собственици лицата, съгласно представеното в
СГКК, вписано от 08.03.2016г. Решение по гр.д.№ 3259/2007г. на ПРС – по
отношение на дял Първи и дял Втори. Предвид изложеното, според началника на
СГКК-Пловдив няма основание за извършване на исканата промяна в КР относно
собствеността на ПИ *** и е отказано поисканото със заявлението от 10.11.2022г.
отразяване на промяна в КР за ПИ ***.
Преписката съдържа вписаното на
08.03.2016г. Решение № 1396/31.03.2014г. по гр.д.№ 3259/2007г. на РС по
извършване на делбата, с което е обявен за окончателен предявения на страните
проект за разделителен протокол, както и протокол от съдебно заседание,
проведено на 29.09.2014г. по гр.д.№ 3259/2007г. за определяне на страните по делбата
в общи дялове. Представена е скица от 21.09.2016г. на ПИ 123 /представена и с
жалбата; след дата на вписване на съдебното решение за обявяване за окончателен
проекта за разделителен протокол в делбата/, в
която за собственик на ПИ 56784.501.123 /номер от предходен план 501.114/ е
отразено Ивека – текстил ООД. Представено е и заявлението на Ивека-Текстил ООД от 01.07.2022г. за издаване на
удостоверение, в което да бъде посочено кога е разделен ПИ 123 /л.44/ - в
удостоверението е посочено, че ПИ 123 е разделен на ПИ 968 и *** по заявление
от 12.2.2016г., подадено от Х.Д. вр. с влязло в сила
съдебно решение, вписано в СВп. на 08.03.2016г., вкл.,
че в КР за новообразуваните вследствие на делбата ПИ 968 и *** – дружеството не
се записва като собственик, тъй като не му е присъден дял. Отразено е още, че Ивека-Текстил ООД е уведомено за започналата процедура за
изменение на КК на гр.Пловдив относно ПИ 123 и при върнати „непотърсени” писма,
дружеството е било уведомено съответно на чл.18а ал.10 АПК. Посочено е още, че
на основание чл.53а т.1 ЗКИР – изменението се извършва без издаване на заповед
на началника на СГКК /изпълнение на влязло в сила съдебно решение/.
Удостоверението е получено на 07.07.2022г. В КР на ПИ *** са вписани
продавачите по нот.акт от 2007г., респект.
наследниците им – К.Т., Т.К., И.Д., Р.Б., М.К. и Х.К.-Г..
3. Отказът е издаден от Началник на
СГКК – Пловдив. Административното производство се основава правно на чл.53 ал.2
вр. с чл.53а т.1 ЗКИР, в която хипотеза не е
предвидено издаване на заповед за изменение на КР. Правомощията на началника на
СГКК – Пловдив при изменение на КР без заповед, съответно при отказ за
изменение на КР в тази хипотеза, произтичат от закона - по териториален обхват,
във вр. с чл.51 ал.2 ЗКИР от глава Шеста „Поддържане
в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри”, респект.
чл.56 ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри. Идентични са правомощията и при отказ за извършване
на изменение на КР посредством вписване на данни за право на собственост за
конкретен ПИ.
Възражението за нищожност на отказа не
е основателно. Основанията за обявяване нищожност на административния акт са:
нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно
основание, невъзможен предмет и др. според спецификата на случая. Безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност води
до нищожност на административния акт. Оспореният и като нищожен административен
акт е издаден от компетентен орган. От нарушенията на формата на
административния акт до нищожност водят само пълното й неспазване и
неиндивидуализирането или недостатъчното индивидуализиране на разпоредените права и/или задължения, така че да липсва
разбираемо изразена воля. Изискванията за форма на административния акт са
съобразени с ясно изразена воля – отказ за изменение на КР. Противоречието на
акта с материалния закон е основание за нищожността му само тогава, когато
правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по
никакъв начин, включително ако би бил необжалваем, не
биха могли да бъдат признати. Грешки в преценката на фактите и приложението на
закона са основание не за нищожност, а за унищожаемост
на акта. Възприето е, че противоречието с материалния закон,
може да обоснове нищожност на административен акт, когато е налице пълна липса
на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло
при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да
бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Посочените условия
не са изпълнени, поради което не следва да се приема, че отказът за изменение
на КР е нищожен.
Заявлението касае вписване на
заявителя като собственик в КР по отношение конкретен ПИ, а не попълване на КК
с нов обект и в хипотезата на „непълнота и грешка“ по т.2, ал.1, чл.51 ЗКИР,
поради което не е изискуемо произнасяне по чл.54 ал.2 ЗКИР с изрична заповед. Изменението
на данни в кадастралния регистър, когато не е свързано и не се изменят и данни
в кадастралната карта, се извършва по реда на чл. 53 ЗКИР без издаване на
заповед. С изменението в КРНИ, което е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 ал.1 АПК, се засягат права на лицата, чиито данни за правото
на собственост върху даден имот са отразени в КР. В случая е налице отказ за
изменение на КР, поради което засягане на тези права няма.
В допълнение се отбелязва, че вписано
изменение в КР по отношение конкретен ПИ има декларативно, а не конститутивно действие - не поражда право на собственост в патримониума на вписаното лице. Според действащата норма на
чл.53 ал.2 ЗКИР /изм. – ДВ, бр. 57 от 2016г./ : „При наличие на документи,
удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на
друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите
имоти се записват данните за всички лица и документи.”. Основанието за изменение в КР е самостоятелно – чл.53 ал.2 ЗКИР и е
свързано с чл.53 ЗКИР, която норма касае измененията в КР, за разлика от чл.51 ЗКИР – основания за изменения на КККР. Поисканото изменение на КР се
ограничава до записването на данни за собствеността за ПИ ***, като съществуващото
в кадастъра фактическо положение на границите на имота е запазено.
В случая се констатира
грешка в преценката на
фактите и приложението на закона - последица от отсъствие на съпоставка между
мотивите в решението на ВКС, представено със заявлението за изменение на КР и
лицата, на които е определен дял Втори при делбата, вкл. съдържанието на този
дял Втори и продавачите по нот.акт от 2007г.,
респект. обхватът на придобитото право на собственост с нот.акт
от 2007г. от купувача Ивека 2000 ООД.
Искането за изменение на КР се отнася
до вписване в КР правото на собственост на Ивека 2000
ООД, произтичащо от нот.акт / 2007г. и основаващо се
на Тълкувателно решение № 1 / 2004г. на ВКС относно прилагане нормата на чл.76 ЗН. Както бе посочено, административният орган е посочил в отказа, че няма
пояснение в какво се състои исканата промяна, но не е изискал допълнително
уточнение на заявлението – от една страна, а от друга – с отразените в
обстоятелствената част на отказа данни е отрекъл правото на собственост на заявителя
именно по отношение на ПИ ***.
4. Относно извършеното заличаване на
ПИ 123 по заявлението от 12.12.2016г. посредством
изменение на КККР с образуване на два нови ПИ – 968 и ***, бе изискана
преписката, тъй като на посоченото изменение на КККР се е позовал
административният орган в обстоятелствената част на отказа. Представените данни
за уведомяване на заинтересовани лица в административното производство и в
частност – жалбоподателя /л.71 и сл./, се преценяват по действащата норма към
2017г. – чл.61 АПК. Установи се, че изискванията на чл.61 АПК не са били
спазени при съобщаване на приключилото производство по заявлението от
12.12.2016г. за изменение на КККР за ПИ 123. Съобщението от 17.03.2017г. не е
получено от Ивека -Текстил ООД – същото е
„непотърсено”, л.73, л.102 и л.109. Отбелязването, че пратката не е потърсена
не е равнозначно на изискването лицето да не е намерено на посочения от него
адрес – предпоставка за прилагане на чл.61 АПК. Дори да се приеме наличие на
предпоставките за прилагане на чл.61 АПК - не са изпълнени изискванията на
чл.61 ал.3 АПК в цялост, а същите са в кумулативна даденост.
Видно от представената преписка по
заявлението от 12.12.2016г. /л.80 и сл./, ПИ *** е със собственици –
продавачите по нот.акт от 2007г., респект. – техните
наследници /обяснителна записка, л.82 гръб и КР, л.83 гръб; л.131;
удостоверение за наследници на Т.Х.К. – М.Т.К. и Х.Т.К.-Г., л.149; с изключение
наследници на И.М.Д. – удостоверение за наследници от 30.06.2023г., л.152/. Към
заявлението са били представени Решение № 1396/31.03.2015г. по гр.д.№
3259/2007г. на ПРС – за извършване на делбата с обявяване за окончателен
проекта за разделителен протокол и Протокола от съдебно заседание /
29.09.2014г. по същото дело за поставяне в конкретен дял на съответните
съсобственици. Ивека-текстил ООД не е уведомено и по
реда на чл.26 ал.1 АПК за започване на производството за изменение на КККР /л.94/.
В хипотеза
на невлязло в сила изменение на КККР за ПИ 123, заявлението на жалбоподателя от
10.11.2022г. би било недопустимо, тъй като според обяснителната записка /л.82
гръб/ - в КР за собственик на ПИ 123 е било записано Ивека-Текстил
ООД. В тази хипотеза административното производство би следвало да приключи с
акт за прекратяване, а не с отказ. Издаден при
недопустимо искане отказ подлежи на отмяна, тъй като административният орган не
е дължал произнасяне по същество.
От друга
страна, оспорващото дружество не поддържа да не е осведомено за изменението на
КККР – гр.Пловдив относно ПИ 123, информация за което е приета по делото, вкл.
се съдържа и в
издаденото му удостоверение през 2022г. /л.48/. Ведно с това, заявлението за изменение на КР, по
което е издаден отказ касае ПИ ***, който е един от образуваните ПИ след
разделяне на ПИ 123 и същевременно заявлението за изменение на КР касае част от придобитият от Ивека 2000 ООД – ПИ 114
при сделката от 2007г., а не целия, поради което следва, че заличаването на ПИ 123 е
прието за осъществено от жалбоподателя и затова същият иска изменение на КР, изразяващо се във
вписването му на собственик само на част от този ПИ,
който е поставен в дял на продавачите по сделката. Тоест, имало е основание за
исканото изменение, което в случая произтича от прилагането на чл.76 ЗН във вр. със съдебното решение за делбата.
ПИ ***
съответства на правата на Ивека 2000 ООД с прилагане
нормата на чл.76 ЗН във вр. с приключилата съдебна
делба. Предвид това по делото са приложени за послужване гр.д.№ 3259/2007г.,
ПРС и гр.д.№ 2983/2020г., ПОС. Налице е хипотезата на чл. 53 ал. 2 ЗКИР, тъй като с нея се регламентира единствено възможността за
вписване в КР и на лица, удостоверяващи право на собственост, респ. други вещни
права, противопоставими на тези на вписаните вече в
КР права на собственост. Тези противопоставими права
следва да са за същия имот в границите и обема му, отразени в КК. Според
данните от приетите за послужване две гр.дела, това се установи да е така
спрямо ПИ *** и жалбоподателя.
Според информацията от гр.д. №
3259/2007г., ПРС : С Решение №
99/04.07.2008г. е прието, че са ирелевантни
документите, установяващи отчуждаване на част от имотите, тъй като спорът е за
делба на наследство и в него следва да участват единствено и само наследниците
по закон, но не и техните правоприемници по граждански правоотношения, което
изискване е установено в нормата на чл.76 ЗН /Актовете на разпореждане на
сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети
не се падат в негов дял при делбата./. С цитираното решение е допусната делба
между конкретни страни, сред които не е Ивека 2000
ООД – К.М.Т., И.М.К., И.М.Д., Р.М.Б., С.М.М., Д.Д.С., П.Л.Г., Е.Л.Г., Х.И.Д., Н.С.Д.-И., Т.С.Д., С.Х.П.. Ивека 2000 ООД е придобило право на собственост с нот.акт от 09.02.2007г. върху ПИ 114 в строителни граници
на гр.Пловдив, м. Мерич Алча,
целият с площ 6 923 кв.м. от продавачи - К.М.Т. /2/8 ид.ч./,
И.М.К. /2/8 ид.ч./, И.М.Д. /2/8 ид.ч./,
Р.М.Б. /1/8 ид.ч./ и С.М.М.
/1/8 ид.ч./, л.17, 18. Делбата между посочените
страни, сред които не е дружеството, е допусната за 9 недвижими имота, един от
които в т.9 – имот от 14,000дка в стр.граници на гр.Пловдив, съставляващ част
от имот № 72 по коригиран План за земеразделяне, съставляващ имот № 114 с площ
6 923 кв..
С Решение № 67/13.01.2009г. по гр.д. №
3112/2008г. на ПОС оставя в сила Решение № 99/04.07.2008г. по гр.д.№ 3259/2007,
като приема, че извършените разпоредителни сделки от страна на ответниците по делото, оспорващи правата на част от
страните върху имоти, сред които и този по т.9 – са непротивопоставими
на останалите наследници на общия наследодател.
В Решение № 657/10 от 31.05.2011г. по
гр.д.№ 626/2009г. на ВКС – е посочено, че частта на наследниците на М.Х.Д. /И.М.Д.,
Е.М.П. – с наследници Р.М.Б. и С.М.М., К.М.Т., И.М.К.,
И.Х.Д., С.Д.Д./ - представлява имот № 114. С определение №
369/03.05.2010г. въззивното решение е допуснато до
касационна обжалване относно приложението на чл.76 ЗН. „Произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с
постановките на ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС“. Посочено е, че според ТР – актът
на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ е относително
недействителен – сделката е валидна в отношенията между страните по нея, както
и между тях и трети лица, но по силата на закона няма действие за сънаследниците на прехвърлителя. Недействителността
по чл.76 ЗН не настъпва по право и не се прилага служебно от съда, а следва да
бъде предявена чрез иск или възражение от някой от сънаследниците,
в чийто интерес е установена. Сънаследниците,
упражнили правото си по чл.76 ЗН, целят чрез прогласяване на недействителност
по отношение на тях на акта за разпореждане със сънаследствената вещ, да върнат
същата в делбената маса, за да могат да реализират
правата си по чл.69 ал.2 ЗН. При уважаване на иск или възражение по чл.76 ЗН,
актът на разпореждане, макар и валиден, не прехвърля права, поради което в
отношенията между сънаследниците, сънаследникът-прехвърлител
е съсобственик на вещта и делбата следва да се извърши с неговото участие под
страх от нищожност – чл.75 ал.2 ЗН. Когато правото по чл.76 ЗН бъде упражнено
по предвидения за това ред, като главни страни в процеса следва да участват
както сънаследникът-прехвърлител, така и третото лице
– приобретател, които имат качеството на необходими
другари. ВКС се е позовал на заявено
в съдебно заседание на 27.02.2008г. от пълномощника на ищеца – оспорване на
нотариалния акт за извършената сделка от 2007г. и нейните вещноправни
последици. Приел е, че въззивният съд е разгледал
възражение по чл.76 ЗН без участието на надлежна страна – третото лице – приобретател, което ще бъде обвързано от постановеното
решение. Въззивното решение е отменено в частта за
имота по т.9 – имот № 114 с площ 6 923 кв.м. и имот № 113 с площ
6 923 кв.м., като делото е върнато на въззивния
съд за ново разглеждане в отменената част.
С Решение № 1797/28.11.2012г. по
в.гр.д.№ 1514/2011г. на ПОС е потвърдено Решение № 99/2008г. по гр.д.№
3259/2007г. на ПРС в частта му за допускането до делба на имот от 14 дка,
намиращ се в строителни граници на гр.Пловдив, кв.Отдих и култура и съставляващ
част от имот № 72 по коригиран план за земеразделяне от 1994г., респект . имот
№ 113 от 6 923 дка и имот № 114 от 6 923 дка по кадастралния план от
2001г. В мотивите на решението на ПОС е посочено, че решение № 494/22.11.1994г.
на ПК, гр.Пловдив по отношение общия наследодател Х.М.Д. противоречи на чл.14
ал.4 ЗСПЗЗ и в договора за делба не са участвали всички наследници на Х.М.Д.
/договор от 31.08.1998г. – отразен в решението на ВКС № 657/10 от 31.05.2011г.
по гр.д.№ 626/2009г./, поради което делбата е изцяло нищожна. Посочено е още,
че „актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени вещи са
недействителни, ако тия вещи не се падат в негов дял при делбата /чл.76 от ЗН/“, като за относителната недействителност е тълкувателното решение №
182004г. на ОСГК.
Тъй като в гр.д.№ 3259/2007г. няма
данни /протокол от съдебно заседание от 27.02.2008г./, се съобрази, че в Решение
№ 657/10 от 31.05.2011г. по гр.д.№ 626/2009г. на ВКС е отразено, че е заявено
оспорване на нот.акт от 2007г. под форма на
възражение. Решение № 1797/28.11.2012г. по в.гр.д.№ 1514/2011г. на ПОС е
обжалвано, но с Определение № 151/05.04.2013г. по гр.д.№ 1852/2013г. на ВКС
касационното обжалване не е допуснато /“…доколкото с новото въззивно
решение, предмет на селекция, не са спазени указанията по приложение на закона
и конкретните задължителни указания на ВКС, касационното обжалване не може да
се допусни по същия въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като той вече не може да има
характер на обуславящ изхода по делото“/.
Според СТЕ по гр.д.№ 3259/2007г. на РС
– Пловдив : ПИ 113 по КП съответства на ПИ 56784.501.124 с площ 6 923
кв.м. по КККР на гр.Пловдив, а ПИ 114 по КП съответства на ПИ 56784.501.123 с
площ от 6 923 кв.м. по КККР на гр.Пловдив. В Решение № 1396/31.03.2014г.
по гр.д.№ 3259/2007г. на ПРС е посочено, че в хода на делбеното
производство по повод възражение на ищеца с правно основание чл.76 ГПК, като
ответник по делото, в качеството му на приобретател
по оспорен акт на разпореждане с идеални части от сънаследствен имот, е
конституирано трето лице – ненаследник, Ивека Текстил
ООД. С това решение е обявен за окончателен предявения на страните по делото,
вкл. и Ивека текстил ООД – проект за разделителен
протокол, според който : в дял Първи попада т.7 ПИ с проектен идентификатор
56784.501.968, урбанизирана територия в гр.Пловдив, м.Отдих и култура, включен
в ПИ 56784.501.123 с площ 6 923 кв.м., с номер по предходен план ПИ
501.114, а в дял Втори попада т.7 ПИ
с проектен идентификатор ****, урбанизирана територия в гр.Пловдив, м.Отдих и
култура, включен в ПИ 56784.501.123 с площ 6 923 кв.м., с номер по
предходен план 501.114; в дял Трети т.8 - ПИ с проектен идентификатор
56784.501.970, урбанизирана територия в гр.Пловдив, м.Отдих и култура, включен
в ПИ 56784.501.124 с площ 3 462 кв.м. кв.м., с номер по предходен план ПИ
501.113; в дял Четвърти - т.7 - ПИ с проектен идентификатор 56784.501.971,
урбанизирана територия в гр.Пловдив, м.Отдих и култура, включен в ПИ
56784.501.124 с площ 3 462 кв.м. кв.м., с номер по предходен план ПИ
501.113. В същото решение е прието, че предявеният проект за разделителен
протокол следва да бъде обявен за окончателен, което ще доведе като последица
теглене на жребий след влизане в сила на решението. В делото е посочено, че дял
Втори е изтеглен от адв.М.Пешева, представляваща И.М.Д.,
Т.Х.К., М.Т.К., Х.Т.К. – Г. – съдебно заседание от 29.09.2014г. за теглене на
жребий. Дял Втори са получили : К.М.Т., Т.Х.К., М.Т.К.,
Х.Т.К. – Г., И.М.Д., Р.М.Б. и С.М.М.. Тоест, продавачите по нот.акт
от 2007г.
По гр.д.№ 2983/2020г., ПОС : Ивека 2000 ООД е подало искова молба на 01.12.2020г. на
основание чл.190 ал.1 вр. с чл.189 ал.1 вр. чл.87 ал.3 ЗЗД /за разваляне на договора за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт
от 2007г./. Посочено е, че ПИ 114, закупен с нот.акт
от 2007г., е разделен на две при съдебната делба и само едната половина – ПИ ***
е в дял на продавачите по нот.акт от 2007г., съотв. техните наследници. В Решение от 01.12.2021г. по гр.д.№ 2983/2020г. на ПОС /л.134 и
сл./ е посочено, че посредством СТЕ е установена идентичност между ПИ 114
с площ 6 923 кв.м. по КП от 2001г. и ПИ 123 по КККР от 2009г., като ПИ 968 и ПИ
*** по актуалната КККР общо сборно са идентични с ПИ 123 по КККР от 2009г.,
съответно с ПИ 114 по КП от 2001г. Установено е също, че при извършване на
делбата – в дял на продавачите по нот.акт от 2007г.
се е паднал ПИ *** с площ от 3 462 кв.м. „Така в собственост на ищеца е само ПИ
с идентификатор **** с площ от 3 462 кв.м., като по отношение на другата част
от закупения ПИ 114 с площ от 6923 кв.м. по кадастралната карта от 2001г. – ПИ
с идентификатор 56784.501.968 с площ от 3 462 кв.м., са признати правата на
трети лица и ищецът е съдебно отстранен от него, по силата на постановените
решения по допускане на делбата и решението за разпределителния протокол”.
Искът е отхвърлен като погасен по давност. Решението на ПОС е обжалвано и
потвърдено от Апелативен съд – Пловдив – с Решение № 79/06.06.2022г. по
в.гр.д.№ 155/2022г. /л.172 и сл./ - „…в случай, че разпореденият
имот се падне изцяло в дял на продавачите, от момента на влизане на решението в
сила автоматично ще бъде изпълнено задължението по договора за прехвърляне на
собствеността, с което самото право на разваляне на договора престава да
съществува…”, тоест относителната недействителност по см. на ТР № 1/2004г., ВКС
приключва към този момент. Решението на Апелативен съд – Пловдив е обжалвано
пред ВКС, като касационната жалба съдържа и частичен отказ от иска до размера
на частта, която се явява изключителна собственост на дружеството съгласно
решенията на ОС – Пловдив и Апелативен съд – Пловдив. С Определение №
1059/11.05.2023г. по гр.д.№ 4683/2022г. на ВКС е обезсилено Решение
79/06.06.2022г. по в.гр.д.№ 155/2022г. на Апелативен съд – Пловдив по в.гр.д.№
155/2022г. в частта, с която е потвърдено Решение № 261006/01.12.2021г. по
гр.д.№ 2983/2020г. на ПОС за отхвърляне на предявения от Ивека
2000 ООД иск против продавачите по нот.акт 2007г.
/вкл. техните наследници/ за разваляне на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нот.акт
от 09.02.2007г., до размера на ½ ид.част от ПИ
*** с площ от 3 462 кв.м., поради отказ от иска и не е допуснато касационно
обжалване на решението на Апелативен съд – Пловдив, в останалите части. В
мотивите на посоченото определение е вписано, че относно участието на
дружеството-жалбоподател в делбения процес – с
Решение № 657/31.05.2011г. по гр.д.№ 626/2009г. на ВКС решението на ПОС в
частта, с която е потвърдено решението на ПРС за допускане на делба на имот №
114 е отменено и делото е върнато за ново разглеждане с указание да се
конституира купувачът по договора за продажба от 2007г., „който ще бъде обвързан от постановеното решение относно приложението на
чл.76 от ЗН“. С Определение № 2013 от 06.07.2013г. на ВКС по гр.д.№
4683/2022г. е допълнено Определение № 1059/11.05.2023г. по гр.д.№ 4683/2022г.
на ВКС с обезсилване и на Решение № 261006/01.12.2021г. по гр.д.№ 2983/2020г.
на ПОС в частта, с която е отхвърлен иска на Ивека
2000 ООД до размера на ½ ид.част от ПИ *** с
площ от 3 462 кв.м., поради отказ от иска. В цялост – искът не е уважен и
договорът за покупко-продажба, обективиран в нот.акт от 2007г. не е развален.
В обобщение следва извод за това, че в
конкретния случай е приложима нормата на чл.76 ЗН по отношение ПИ ***. От
описаните съдебни актове следва, че ПИ *** е определен в дял на продавачите по договора
за продажба от 2007г., купувачът по който е обвързан от постановеното решение
относно приложението на чл.76 от ЗН. Недвижимият имот е идентичен с придобития
от жалбоподателя – в конкретната част след разделителния протокол. Съгласно ТР
№ 1/2004г. на ВКС в частта за т.2 : Разпоредбата на чл. 76 ЗН установява
правилото, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени
предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при
делбата. Стриктното тълкуване на нормата на чл. 76 ЗН, визираща условие за
заличаване последиците на недействителността "ако при делбата вещта се
падне в дял на разпоредилия се сънаследник", налага извода, че възприетата
теза за абсолютната недействителност не може да се приеме безусловно.
Сключената разпоредителна сделка от сънаследника с лични имуществени прехвърлими права, която може да бъде заздравена, не може
да се приравнява по последици на нищожните сделките, при които липсва
възможност за саниране. Отреденото място на чл. 76 в закон, регулиращ
наследствените правоотношения /ЗН/ сочи, че последиците на нормата имат ограничен
обхват и намират приложение само за сделките на разпореждане със сънаследствено
имущество. Тази недействителност, като санкция за несъобразено с нормата на
закона поведение при сключване на разпоредителната сделка, брани правата и на
ограничен кръг лица- сънаследниците по арг. на чл. 69, ал. 2 ЗН, и в този смисъл е особен вид
недействителност. След като актът на разпореждане със сънаследствено имущество
може да се заздрави и се заличат последиците на недействителността, то тази
недействителност предполага ограничено във времето състояние на сделката в
отношенията между сънаследниците.
Процедурата по чл. 53 ал. 1 ЗКИР е
дейност на администрацията по поддържане на КРНИ в актуално състояние и намира
приложение при възникване на нови или промяна на подлежащите на вписване данни,
отпадане на основанието за извършеното записване или констатиране на
несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните. В
случая съдебното решение за делба не съответства на вписаните в КР данни – не е
съобразено наличието на предпоставки за прилагане на чл.76 ЗН във вр. с ТР № 1/2004г. по отношение данните за собственост на
ПИ ***, установими от приложените за послужване
граждански дела, части от съдебните актове по които бяха цитирани и посочени
по-горе, тоест налице са съдебно установени факти от значение за произнасяне по
заявлението за изменение на КР. По силата на закона –
чл.76 ЗН, след като в дял на продавачите по сделката от 2007г. е възложен
именно ПИ ****, вещно-прехвърлителния ефект на
сделката от 2007г. е настъпил и поради това – за тази част Ивека
2000 ООД е единствен собственик. Както бе посочено, при извършване на делбата – в дял на
продавачите по нот.акт от 2007г. се е паднал ПИ *** с
площ от 3 462 кв.м. и в собственост на жалбоподателя е само ПИ с идентификатор ****
с площ от 3 462 кв.м., като по отношение на другата част от закупения ПИ 114 с
площ от 6923 кв.м. – ПИ с идентификатор 56784.501.968 с площ от 3 462 кв.м., са
признати правата на трети лица.
Изводите от съдебните производства
следва да бъдат съобразени от административния орган, който разполага с
компетентност да осъществи исканата промяна в КР.
По изложените съображения жалбата се
приема за основателна с присъждане на съдебни разноски в размер на общо 2050лв.
/50лв. – държавна такса; 2000 лв. – адвокатско възнаграждение, р.137 гръб и
л.138/. Същото е над минималното по см. на чл.8 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не е прекомерно.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
Отменя отказ за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти изх.№
20-65496-25.11.2022г., издаден от Началника на СГКК-гр.Пловдив.
Изпраща преписката на Началника на СГКК-гр.Пловдив за произнасяне по заявление вх.№ 01-658762-10.11.2022г. на ИВЕКА 2000
ООД, с.Труд, община Марица, ЕИК *********, в едномесечен срок от влизане на
решението в сила, при спазване на указанията по прилагане на закона, посочени в
съдебния акт.
Осъжда
СГКК – Пловдив да заплати на ИВЕКА
2000 ООД, с.Труд, община Марица, ЕИК *********,
съдебни разноски в размер на общо 2050лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :