Р Е
Ш Е Н
И Е
№53
20. 01.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор: Евгения
Стефанова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева и.
административно дело № 459 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл.285, ал.1, във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба, подадена от С.Ц.Ц. с ЕГН
**********,***, подадена чрез адв. М.К., с посочен съдебен адрес: ***, срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София, за присъждане на
обезщетение в размер на 3 000 лв., за претърпени от С.Ц.Ц. неимуществени вреди от бездействия на администрацията на ГДИН –
София да изпълни вменени ѝ по закон задължения за периода от 29.10.2016г. до 17.08.2017г. по време на престоя му в
Арест - гр. Свиленград, ведно със законната лихва върху посочената сума от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
От съдържанието на исковата молба е видно, че
претендираните от ищеца неимуществени вреди се обосновават като резултат от
допуснати нарушения на чл.3 от КЗПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС при престоя на ищеца в
помещенията за задържане в Арест – гр. Свиленград. Навеждат се доводи за
неосигуряване на достатъчна жилищна площ и квадратура; на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода; на задоволителни хигиенно битови условия;
неосигуряване на проветрение; на естествена и слънчева светлина; на престой и
разходка на открито; на ежедневна баня. Твърди също, че по време на престоя си
в ареста в гр. Свиленград здравословното му състояние се влошило. Посоченото
обезщетение претендирал поради това, че вследствие на престоя му в Ареста в гр.
Свиленград преживял унижения, срам и неудобство, емоционални страдания и
психически стрес, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на мярката за
неотклонение задържане под стража.
По изложените в исковата молба съображения се иска
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
29.10.2016г. до 17.08.2017г., на стойност 3 000 лева, ведно със законната лихва
върху посочената сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38 от Закон за адвокатурата и направените разноски по делото.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
при МП, в представен чрез процесуален представител писмен отговор оспорва
изцяло по основание и размер иска с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, с
който ищецът претендира присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лева за
претърпени неимуществени вреди за периода от 29.10.2016г. до 17.08.2017г.
Предявената искова претенция от С.Ц.Ц. била неоснователна и недоказана по
основание и размер, поради което не били налице предпоставките по чл.284 ал.1
от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“. Моли се да бъде отхвърлен иска изцяло.
Претендира се присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл.78 ал.8 от ГПК за осъществената по делото защита от юрисконсулт
в размера, определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Окръжна прокуратура - Хасково, чрез участващия по делото прокурор изразява
становище, че е останала недоказана исковата претенция за претърпени
неимуществени вреди от страна на ищеца, вследствие на незаконосъобразни
действия или бездействия от страна на затворническата администрация в ареста в
гр. Свиленград. Моли да не се уважава исковата молба или алтернативно – в
случай, че се уважи, да не е в поискания размер, тъй като се касае за кратки
престои в ареста от по 3-4 дни, разкъсани във времето.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът С.Ц.Ц. е задържан в арест Свиленград от
30.10.2016г. до 02.11.2016г., след което е приведен в арест Хасково.
Горепосоченото лице е привеждано в арест Свиленград за процесуални следствени
действия, както следва:
- 03.04.2017г. – 07.04.2017г.;
- 19.06.2017г. – 21.06.2017г.;
- 26.06.2017г. – 28.06.2017г.
По време на престоя си в арест Свиленград лицето С.Ц.Ц.
е пребивавало в килия №1, килия №2, килия №4 и килия №5. Квадратура на килия №1
– 6,5 кв.м., №2 – 6,5 кв.м., №4 - 6,5 кв.м. и №5 – 6,5 кв.м.
Общият брой задържани лица в килиите е както следва:
- От 30.10.2016г. – до 01.11.2016г. – килия №1 – с 3
зад. лица – Х. Х. М., И. Г. М., А. Х. Г..
- От 01.11.2016г. – до 02.11.2016г. – килия №1 – с 4
зад. л. – И. Л., И. Г. М., А. Х. Г., К. А. Т.;
- От 03.04.2017г. – до 07.04.2017г. – килия №5 – с 1
зад. лице – Т. П. Т.;
- От 19.06.2017г. – до 21.06.2017г. – килия №2 – с 3
зад. лица – Б. С., Ф. А. З. и М. М. П.;
- От 26.06.2017г. – до 27.06.2017г. – килия №4 – с 2
зад. лица – К. Ж. К. и Л. Д. Г.;
- От 27.06.2017г. – до 28.06.2017г. – килия №4 – с 3
зад. лица – К. Ж. К. и Т. П. Т..
Помещенията в арест Свиленград не разполагат със
санитарен възел и течаща вода. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен
възел се осъществява по утвърден график в ареста. От 06.00 ч. до 08.00 ч. –
личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска. От 17.30ч. до
22.00ч. – вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията.
Когато със задържаните лица не се извършват ПСД,
времето от 08.30ч. до 17.00 ч. се ползва от тях за лично време, тоалет,
свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста.
При заявено желание по всяко време на денонощието –
съгласно т.20.1 от Заповед №Л-4102/07.10.2016г. за вътрешния ред в арестите на
Главния Директор на ГД „ИН“. Поради факта, че същият е общ и се ползва от
всички задържани лица, понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието
на задържаното лице за извеждане до санитарния възел. Килиите са оборудвани с
решетъчен отвор на вратата на килията, отстоящ на 1,5 м. от прозорците на
коридора на ареста за осигуряване на свеж въздух. Отоплението в килиите е
посредством климатик, разположен в коридора. Над вратите на килиите са
монтирани две луминесцентни тела за осветление. В килиите има въздуховоди от
вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха.
В Арест Свиленград няма обособено място за разходка и
престой на открито. Престоят на открито в Арест Свиленград се осъществява в коридора пред килиите в рамките на един час
на ден, ползва се от задържаните лица в работно време, като
графика-разпределението се определя ежедневно от дежурния по арест.
Съгласно т.26.1 от Заповед №Л-4102/06.10.2016г. за
вътрешния ред в арестите на ГДИН хигиената в помещенията и местата за общо
ползване се поддържа от задържаните лица ежедневно под контрола на командира на
отделение, дежурния по арест, а медицинският специалист към ареста извършва
контрол чрез проверка и дава предписания, които отразява в дневника за
извършени проверки, предписания и контрол. Съгласно т.26.2 на същата заповед
килиите и общите помещения се дезинфекцират два пъти годишно или при
необходимост под наблюдението и контрола на медицинския специалист в съответния
арест. Всички общи арестни помещения се мият всеки ден с вода и дезинфекционни
препарати. Задържаните лица сами поддържат личната си хигиена, както и
хигиената и чистотата на килиите. За целта им се осигуряват часове за
хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките на разпределение на времето по
раздел IV от Заповед
№Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН.
В РС „ИН“ Хасково хигиенните материали са закупувани
от службата. Задържаното лице, изявило желание да почиства извън задължителните
такива мероприятия, получава приготвен разтвор за почистване/приготвя разтвора
за почистване под ръководството и контрола на служител от НОС/. Съотношението
на вода/дезинфекционен препарат се определя от медицинското лице към ареста.
Практиката наложила препарати и уреди за почистване да не се предоставят на
задържаните лица от съображения за безопасност и сигурност на тяхното здраве.
Всички помещения в ареста са оборудвани с дюшек, възглавница, одеяло, чаршафи и
калъфки за възглавница. Задържаните лица по желание могат да ползват собствено
спално бельо.
Горната фактическа обстановка съдът изведе от
представената и приета като доказателство по делото Справка с изх. № 780/01.06.2022г.
/л.33-34/ от Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Хасково.
По делото са представени протоколи за извършена ДДД
обработка за дати 06.02.2017г., 25.11.2016г. и 01.03.2017г., Протокол от
10.05.2017г. за извършени услуги – дезинсекция. Представени са и разписки за
получени при настаняването одеяло, дюшек, възглавница, чаршафи и други от
задържаното в следствен арест Свиленград лице, от които е видно, че на
19.06.2017г. и на 03.04.2017г., при настаняването си в Следствен Арест
Свиленград, С.Ц. е получил описаните в разписките вещи (дюшек, възглавница,
чаршаф, одеяло, калъфка, канче и лъжица).
От така
събраните доказателства съдът намира от правна страна следното:
С оглед практиката на Европейския съд по правата на
човека по дела, заведени от български граждани срещу Република България,
относно заявени нарушения на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода,
настоящият състав намира за необходимо разглеждането на предявения иск за
неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на органите на ГД „Изпълнение на
наказанията“, да бъде осъществено при прилагането на кумулативния подход, като
се вземе под внимание кумулативния ефект от условията, при които ищецът е бил
поставен при задържането. Ето защо исковата претенция следва да бъде разгледана
като един иск, основан на незаконосъобразна административна дейност -
неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на
задържания /на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; на минимална
свободна жилищна площ и на други битови условия в помещението, в което е бил
настанен/, при претендирано обезщетение в размер на 3 000 лв. за неимуществени
вреди, вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко,
нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗИНЗС,
в нарушение на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи.
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на Държавата,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - юридическо лице към
Министъра на правосъдието, с териториални служби, в т.ч. затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ /чл.12, ал.3, вр. чл.16, ал.1 от ЗИНЗС/.
Предвид горното, съдът намира, че исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК, във вр. с чл.284, ал.1, във вр. с чл.285, ал.1 и
ал.2 от ЗИНЗС.
Съдът приема, че предявеният
срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се
обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при
или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на
административна дейност от служители на ГД „Изпълнение на наказанията“ и
претърпяно увреждане вследствие на условията, при които е задържано лицето в
арест Свиленград, е допустим и
подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като делото е
подсъдно на Административен съд - Хасково.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - гр. София се явява
доказан по основание, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е
предвидено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода
и задържаните под стража лица от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 - т. е. на нарушения на забраната
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, вкл. и по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, а
именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В конкретния случай с предявения иск се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената
част и петитума на подадената от С.Ц.Ц. искова молба, релевираната като
основание на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност се
изразява в неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни
условия на същия при задържането му - на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода; на минимална свободна жилищна площ; на други битови условия в
помещението, в което е бил настанен /пряк и директен достъп до естествената
светлина и възможност за естествено проветряване и др./.
В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, част четвърта, е регламентиран реда за изпълнение на мярката за
неотклонение задържане под стража.
Съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС /сега ал.4/, минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не може да бъде
по-малка от 4 кв. м. Първоначално в §13 от ПЗР на ЗИНЗС изрично е било
посочено, че тази разпоредба влиза в сила три години след приемането на
програма по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на
условията в местата за лишаване от свобода, а с изменение на ЗИНЗС /ДВ бр.103/
2012 г./, е било предвидено разпоредбата на чл.43, ал.3 и регламентираното в
нея изискване за минимална жилищна площ да влезе в сила от 1 януари 2019г. В
чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на
чл.20 - че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Съгласно §9 от ПЗР на ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза
в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от
Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от
свобода.
Независимо, че към процесния период тези разпоредби не
са влезли в сила, затворническата администрация е била длъжна да осигури на
лицата, лишени от свобода, такива условия, които да не създават предпоставки за
увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им
достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската
Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание.
Горното задължение на ответника се извежда от
разпоредбите на чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, съгласно
която никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или
унижаващо отношение, и чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, която е ратифицирана от Р.България и с оглед разпоредбата на
чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната, където също е
прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи
наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на
страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС,
предвиждаща, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. На това право на
лишените от свобода лица съответства насрещното административно задължение при
изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия,
обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и
зачитане на правата и достойнството им / чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в
местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006 г. по
делото Й. срещу
България, Решение от 24.05.2007 г. по делото Н. срещу България, Решение от
28.06.2007 г. по делото М. срещу България, Решение от
27.11.2008 г. по делото С. К. срещу България, Решение от
08.07.2014 г. по делото Х. и Т. срещу България, пилотно Решението
на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Н. и други срещу България и др. В тези
решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото "Нешков и други
срещу България" е посочено, че вече постановените решения се отнасят до
нарушения на чл.3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на
достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена,
липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на
тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са следствие от изолирани случаи, а
произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на
българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и
унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по смисъла на
чл.3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства
се установява, че за периода от 30.10.2016г. до 02.11.2016г., от 03.04.2017г.
до 07.04.2017г., от 19.06.2017г. до 21.06.2017г. и от 26.06.2017г. до
28.06.2017г. ищецът е пребивавал в арест Свиленград. По време на престоя си в
арест Свиленград ищецът е бил настанен в
килии с №1, №2, №4 и №5.
Квадратурата на килия №1 е 6,5 кв. м. Броят на
задържаните лица в килията, с които е бил ищецът в арест Свиленград, е както
следва:
- От 30.10.2016г. – до 01.11.2016г. – с 3 зад. лица –
Х. Х. М., И. Г. М., А. Х. Г.,
- От 01.11.2016г. – до 02.11.2016г. – с 4 зад. л. – И. Л., И. Г. М., А. Х. Г., К. А. Т..
Квадратурата на килия №5 е 6,5 кв. м. Броят на
задържаните лица в килията, с които е бил ищецът в арест Свиленград, е както
следва:
- От 03.04.2017г. – до 07.04.2017г. – с 1 зад. лице – Т. П. Т..
Квадратурата на килия №2 е 6,5 кв. м. Броят на
задържаните лица в килията, с които е бил ищецът в арест Свиленград, е както
следва:
- От 19.06.2017г. – до 21.06.2017г. – с 3 зад. лица –
Б. С., Ф. А. З. и М. М.П..
Квадратурата на килия №4 е 6,5 кв. м. Броят на
задържаните лица в килията, с които е бил ищецът в арест Свиленград, е както
следва:
- От 26.06.2017г. – до 27.06.2017г. – с 2 зад. лица –
К. Ж. К. и Л. Д. Г.;
- От 27.06.2017г. – до 28.06.2017г. – с 3 зад. лица –
К. Ж. К. и Т. П. Т..
От така установеното следва, че свободната жилищна
площ /определена на база общата площ на килията, наличното оборудване и мебели
и броя на настаняваните в нея лица/, е била значително под 4 кв.м. за всяко
задържано лице през посочените периоди от време. В помещенията не е имало
санитарен възел и течаща вода. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен
възел се осъществява по утвърден график в ареста. При заявено желание по всяко
време на денонощието – съгласно т.20.1 от Заповед №Л-4102/07.10.2016г. за
вътрешния ред в арестите на Главния Директор на ГД „ИН“. Поради факта, че
същият е общ и се ползва от всички задържани лица, понякога е невъзможно да се
изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния
възел /съгласно Справка изх. №780/01.06.2022г. – л.33-34/. Ето защо, за
безспорно установена по основание съдът приема претенцията на ищеца, касаеща
липсата на санитарен възел и минимално изискуема площ за обитаване. Не се
доказват обаче твърденията на ищеца, че поради липсата на санитарен възел и
течаща вода в помещенията всички задържани, включително и той самия, били
принудени да удовлетворяват естествените си нужди в кофа или в шишета от
минерална вода в килията, пред очите на другите задържани. Доказателства в тази
насока не бяха ангажирани от страна на ищеца, а и както вече се посочи, видно
от справката, достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се
осъществява по утвърден график в ареста, а при заявено желание по всяко време
на денонощието, като с оглед факта, че същият е общ и се ползва от всички
задържани лица, понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на
задържаното лице за извеждане до санитарния възел.
От данните по справката, сочещи наличието на решетъчен
отвор на вратата на килията, отстоящ на 1,5 м. от прозорците на коридора на
ареста за осигуряване на свеж въздух, съдът не достигна до извода за наличието на възможност за приток на свеж
въздух и на слънчева светлина, доколкото така описания решетъчен отвор не предоставя
възможност за пряк достъп до естествено проветряване и пряк достъп до дневна
светлина на арестантското помещение. От събраните доказателства се установява,
че не е било спазено изискването на чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС относно осигуряване
на възможност за естествено проветряване на спалните помещения (макар и да са
били налице въздуховоди от вентилационна система) и на пряк достъп до дневна
светлина.
На
следващо място, от представената по делото справка се установява, че в Арест
Свиленград няма обособено място за разходка и престой на открито, като е
посочено, че престоят на открито в арест Свиленград се осъществява в коридора
пред килиите в рамките на един час на ден, ползва се от задържаните лица в
работно време, като графика – разпределението, се определя ежедневно от
дежурния по арест. С оглед горното, съдът приема, че липсват данни по време на
престоя на ищеца в арест Хасково да са спазвани изискванията на чл.86 ал.1 т.1
от ЗИНЗС, т.е. лицето е било лишено от правото си на престой на открито не
по-малко от един час на ден. Макар формално да е била осигурена възможност за
престой извън килията - в коридора пред килиите в рамките на един час на ден,
то безспорно коментирания престой не може да се определи като такъв на открито,
каквото е изискването, посочено в разпоредбата на чл.86 ал.1 т.1 от ЗИНЗС.
С оглед гореизложеното, съдът приема за доказани
фактите досежно описаните в исковата молба санитарно - битови условия, при
които е бил поставен ищецът С.Ц.Ц. при пребиваването му в арест Свиленград за
описаните по-горе дни в периода от 30.10.2016г. до 02.11.2016г., от 03.04.2017г.
до 07.04.2017г., от 19.06.2017г. до 21.06.2017г. и от 26.06.2017г. до
28.06.2017г., в частта им, касаеща липсата на постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, липсата на минимално изискуемата се свободна жилищна площ
в помещението, липсата на възможност за естествено проветряване и пряк достъп
до дневна светлина, както и непровеждане на престой на открито не по-малко от един
час на ден.
Недоказани
са твърденията за неосигуряване на
условия за ползване на баня. В разпоредбата
на чл.151 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е предвидено, че се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично. От ищеца не бяха ангажирани доказателства във връзка с
оплакванията му в тази насока, а и същите се опровергават от изложеното в
справката, че задържаните лица сами поддържат личната си хигиена, като за целта
им се осигуряват часове за хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките на
разпределение на времето по раздел IV от
Заповед №Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН.
Недоказани
останаха и твърденията, че килиите не се почиствали и обезпаразитявали, а
дюшеците и спалните принадлежности били мръсни и прашни. Видно от изложеното в
описаната справка, хигиената в помещенията и местата за общо ползване се
поддържа от задържаните лица ежедневно
под контрола на командира на отделение, дежурния по арест, а медицинския
специалист към ареста извършва контрол чрез проверка и дава предписания, които
отразява в дневника за извършени проверки, предписания и контрол. Килиите и
общите помещения се дезинфекцират два пъти годишно или при необходимост под
наблюдението и контрола на медицинския специалист в съответния арест. Всички
общи арестни помещения се мият всеки ден с вода и дезинфекционни препарати.
Задържаните лица сами поддържат личната си хигиена, както и хигиената и
чистотата на килиите. За целта им се осигуряват часове за хигиенизиране, къпане
и личен тоалет. В РС „ИН“ Хасково хигиенните материали са закупувани от
службата. Задържаното лице, изявило желание да почиства извън задължителните
такива мероприятия, получава приготвен разтвор за почистване /приготвя разтвора
за почистване под ръководството и контрола на служител от НОС/. Съотношението
на вода /дезинфекционен препарат се определя от медицинското лице към ареста. Наред
с горното, по делото са представени протоколи
за извършена ДДД обработка на помещенията в Арест Свиленград за дати,
близки до тези, посочени като период на пребиваване на ищеца в ареста.
Не бяха доказани
и твърденията за влошаване на здравословното състояние на ищеца, и то причинено
именно в резултат на условията, в които е бил поставен при пребиваването си в
ареста в гр. Свиленград. По делото не бяха представени медицински документи, от
които да се установяват по безспорен начин твърденията на ищеца в тази насока.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които С.Ц.Ц. е бил
задържан в арест Свиленград, в рамките на периода на исковата претенция от 30.10.2016г.
до 02.11.2016г., от 03.04.2017г. до 07.04.2017г., от 19.06.2017г. до
21.06.2017г. и от 26.06.2017г. до 28.06.2017г., накърняват правата му по чл.29,
ал.1 от Конституцията на Р. България и респ. от страна на администрацията на ГД
"Изпълнение на наказанията" е допуснато нарушение на чл.3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл.2, т.3,
чл.3 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС.
Липсата на осигурени елементарни битови стандарти от
гледна точка на минимална обитаема площ през посочения период от време,
необходима за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво
човешко същество; пребиваването заедно с други до 4 души в килиите, липсата на
пряк достъп до свеж въздух и дневна светлина, липсата на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, непровеждане на престой на открито не
по-малко от един час на ден, неминуемо водят до потискане и неблагоприятно засягане на личността. По
степен и интензитет създаденото на С.Ц.Ц. неудобство е такова, което може да
бъде квалифицирано като "причиняващо страдание и унижаващо
достойнството", доколкото минимално необходимата площ за живот и по -
скоро нейната липса би могла да рефлектира неблагоприятно върху психическото
здраве на всеки човек. Дори и обстоятелството, че ищеца е лице, задържано в
арест Свиленград, което по своето
естество предполага ограничаване свободното придвижване на лицето, същото не
следва да бъде поставяно в унизителни условия за изтърпяване на съответното
наказание. Така установените условия сами по себе си предполагат настъпването
на неблагоприятни последици от нематериален характер за ищеца и са довели до
необосновано нарушаване на основни субективни права на Запрянов и общочовешки
ценности, защитени от ЕКПЧ /право на хуманно отношение и на уважение на
присъщата на човешката личност достойнство/, като са рефлектирали
неблагоприятно върху личната му сфера. С оглед обичайните правила за условия на
живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не
накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен Ц. при
престоя му в арест Свиленград, предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат
квалифицирани като унизителни и нехуманни.
В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ следва да се
приеме, че ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания, квалифицирани
като унизително и обидно отношение и нечовешко третиране.
Още повече предвид разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, във връзка с ангажирането на отговорността на държавата за вредите,
причинени на задържани под стража лица от специализираните органи по изпълнение
на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС /вкл. и по см. на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС - поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката
"задържане под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
осветление, проветряване, условия за двигателна активност, както и други
подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност/,
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
При прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно
която разпоредба в случаите по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора, съдът приема, че увреждането в
степента и характера на преживените страдания от ищеца, има за последица
унижаване на неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл.3
от ЗИНЗС и на чл.3 от ЕКПЧОС. До горния извод съда достигна, независимо от
обстоятелството, че пребиваването на ищеца в посоченото помещение за задържане
не е траело продължителни периоди от време, само по себе си, но негативния
ефект от неблагоприятните битови условия, безспорно е могъл да даде отражение
върху емоционалното състояние на ищеца, обстоятелство което с оглед
разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС не следва да се доказва от ищеца, а да се презюмира при липса на оборващи това
твърдение доказателства.
При осъществяване на правно - регламентирана дейност
длъжностните лица от администрацията на ГД "Изпълнение на
наказанията" са нарушили и изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС.
Действително, по делото няма данни за извършени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на задържаното под стража лице и до емоционални и физически
страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи
нарушението на чл.3 от ЕКПЧОС /Решение от 09.06.2005 г. на ЕСПЧ по делото И.И.
срещу България, Решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото "Нешков и други
срещу България" и др./. Освен това отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
е обективна - държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност /вкл. от
специализираните органи по изпълнение на наказанията/, които вреди са последица
от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия /вкл. от нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС/, без значение дали са причинени виновно от тях, което отличава
този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че в случая
негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на С.Ц.Ц.,
надвишаващи неизбежното ниво, макар и без конкретно увреждане на здравето,
доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват
неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушение на изискването по чл.2,
т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на задържаните под стража лица и зачитане на
правата и достойнството им, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца,
накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧ.
Кумулативно са налице елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявеният от С.Ц.Ц. иск срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията", е доказан по основание.
За пълнота, по отношение на периодите от 30.10.2016г.
до 02.11.2016г. и от 03.04.2017г. до
07.04.2017г., в които се установява, че лицето действително е пребивавало в
Ареста гр. Свиленград, следва да се посочи следното: Погасителната давност е
уредена в чл.110-120 ЗЗД, представлява институт на материалното гражданско
право, което се упражнява при възражение и намира приложение и при ангажиране
отговорността на държавата и общините. С Тълкувателно Решение №3 от
22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. №3/2004г. ОСГК, са обсъдени противоречията в
практиката на съдилищата относно началния момент на погасителната давност на
иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като в т.4 от тълкувателното
решение е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент
на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане
е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия
на административните органи – от момента на преустановяването им.
Това тълкувателно решение е задължително за съдилищата
на основание чл.130 ал.2 от ЗСВ и въз основа на него следва да се приеме за
безспорно, че погасителната давност в случая започва да тече от момента на
преустановяване на незаконосъобразните действия (бездействия) на
администрацията да поставят ищеца в благоприятни условия на задържане, а именно
от 02.11.2016г., съответно от 07.04.2017г. – датите, на които Ц. е изведен от Арест гр. Свиленград. Петгодишната давност по
чл.110 ЗЗД следователно изтича на 02.11.2021г., съответно на 07.04.2022г., а
исковата молба е подадена на 12.05.2022г. по поща и заведена на 13.05.2022г. с
вх. №3139/13.05.2022г. в Административен съд – Хасково. Следва да се има
предвид обаче, че съгласно разпоредбата на чл.120 от ЗЗД, давността не се
прилага служебно. Т.е. необходимо е
изрично възражение от страна на ответника. Доколкото възражението за погасяване
на вземането по давност е правоизключващо възражение, едва след неговото изрично
изразяване съдът дължи произнасяне относно това дали претендираното от ищеца
вземане по предявения иск за посочените два периода е погасено по давност. В
конкретния случай обаче липсва направено изрично възражение от страна на
ответната страна за погасяване по давност на исковата претенция.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на
3 000 лв./, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Размера на обезщетението като
паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото "Нешков и други срещу България", въвеждащо като насока за
определяне размера на паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи
проявления на незаконосъобразната административна дейност; периода на исковата
претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи
човешкото достойнство/; предвид характера и интензитета на породените страдания
и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето /физическо или
психическо/, при съобразяване на пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото "Нешков и други срещу България" и при прилагането на чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС във вр. с §49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, съдът приема, че искът
следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 120 лева.
Доказано по делото е, че Ц. е пребивавал в ареста в
гр. Свиленград в исковия период реално общо
15 (петнадесет) дни и като отчита
спецификата на неговия случай, и съобразно установената в тази насока трайна
практика от Върховния административен съд, с оглед характера и невисокия
интензитет на увреждането и оттук по-ниската степен на засягане неимуществената
сфера на ищеца за доказания период, настоящият съдебен състав намира, че на
ищеца се следва обезщетение в размер на 120
лева. Сумата следва да бъде присъдена заедно със законната лихва от 13.05.2022г. / датата на завеждане на
исковата молба / до окончателното ѝ изплащане. В останалата част искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски. Съгласно разпоредбата на
чл.286 ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска. По делото се представят доказателства за заплатен адвокатски
хонорара в размер на 600 лв. От ищеца е заплатена и държавна такса в размер на 10.00 лева. При
направеното процентно съотношение на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в размер на 34 лв., от които 24 лв. за адвокатски хонорара и 10 лв. за ДТ.
На ответника се дължат разноски в производството
единствено при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне на иска изцяло или
при отказ от иска изцяло, съобразно разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС.
Доколкото в конкретния случай липсват горепосочените предпоставки,
неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски.
Водим от
горните мотиви, Административен съд Хасково
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ -
гр.София, бул.“Ген. Н. Столетов“ № 21, на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС да
заплати на С.Ц.Ц., ЕГН **********, сумата от 120 /сто и двадесет/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от С.Ц.Ц. неимуществени вреди от
нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, в периода от 30.10.2016г. до 02.11.2016г., от
03.04.2017г. до 07.04.2017г., от 19.06.2017г. до 21.06.2017г. и от 26.06.2017г.
до 28.06.2017г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 13.05.2022г., до окончателното ѝ
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ц.Ц., ЕГН **********,
срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр.София иск в
останалата му част, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - гр.София, бул.“Ген. Н. Столетов“ № 21, да заплати на С.Ц.Ц., ЕГН
**********, сумата от 35 /тридесет и пет/ лева,
представляваща направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване пред
Административен съд – гр. Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: