Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик,05.12.2013 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№2035 по описа на съда за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба против „Стройкомерс“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Братя Миладинови“№3, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Й.Л.С. ищецът Г.Д.П. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Г. ***, твърди, че с трудов договор №14/09.04.2008г. бил назначен в ответното дружество на длъжност „шофьор на товарен камион“ като след това бил преназначаван два пъти и от 01.03.2010г. е със заплата 500 лв. , платима окончателно всеки месец, на края на месеца. Твърди, че от месец август 2012г. до 08.11.2012г. не е получавал трудовото си възнаграждение. Поискал да му бъде издаден документ за неплатените трудови възнаграждения на основание чл.128, ал.3 от КТ, но му било отказано, въпреки че работодателят е задължен. Ищецът твърди, че се възползвал от правото си на едностранно прекратяване на трудовия договор в писмена форма, входирано под №43/07.11.2012г. Твърди, че разпоредбата на чл.327, ал.1,т.2 от Кт не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен забавяне на плащането на трудовото възнаграждение или обезщетение.При връчването на заповедта и след това не му били изплатени посочените в заповедта дължащи се обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ както и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. Ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на искове за заплащане на трудовото му възнаграждение и дължащите му се обезщетения, ведно с лихвите за забава. Поддържа, че неизплатеното му трудово възнаграждение по размер и по периоди е както следва: за месец август 2012 в размер на 500 лв., за месец септември 2012г. в размер на 500 лв., за месец октомври 2012г. в размер на 500 лв. и за месец ноември в размер на 161 лв. Твърди, че му се дължи обезщетение при прекратяване на трудовото му правоотношение без предизвестие в случаите на чл.327, ал.1,т.2 от КТ и то е в размер на 500 лв.- размера на брутното му трудово възнаграждение. Твърди, че му се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск както следва: за 2011г. за 20 работни дни в размер на 454 лв. и за 2012г. за 13 работни дни в размер на 296лв. Твърди, че на основание чл.86 от ЗЗД поради неизплащане на трудовото му възнаграждение се дължи лихва за забава както следва: за месец август 2012г., считано от 01.09.2012г. до датата на завеждане на исковата молба върху трудовото му възнаграждение от 500 лв. се дължи лихва в размер на 37.14 лв., за месец септември 2012г. , считано от 01.10.2012г. до датата на завеждане на исковата молба върху трудовото му възнаграждение от 500 лв се дължи лихва в размер на 32.90 лв., за месец октомври 2012г. считано от 01.11.2012г. до датата на подаване на исковата молба върху трудовото му възнаграждение в размер на 500 лв. се дължи лихва за забава в размер на 28.53 лв. и за месец ноември 2012г., считано от 08.11.2012г. до датата на завеждане на исковата молба върху трудовото възнаграждение в размер на 161 лв.се дължи лихва за забава в размер на 8.86 лв.. Твърди, че му се дължи, считано от 08.11.2012г. до датата на завеждане на исковата молба и обезщетение за забава в размер на 27.54 лв. върху вземането му по чл.221, ал.1 от КТ. Твърди, че му се дължи в обезщетение за забава в размер на 25.01 лв. за периода от 08.11.2012г. до датата на завеждане на исковата молба върху обезщетението в размер на 454 лв. за неползван платен годишен отпуск за 2011г. Твърди, че му се дължи обезщетение за забава в размер на 16.30 лв., считано от 08.11.2012г. до датата на завеждане на исковата молба върху обезщетението в размер на 296 лв. за неползва отпуск за 2012г. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца общо сумата от 3018 лв., представляваща сбора от главниците по предявените искове по чл.128, т.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ и сбора от мораторните лихви по чл.86 от КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане за: трудови възнаграждения и мораторни лихви както следва: за месец август 2012г. трудово възнаграждение в размер на 500 лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 37.14 лв. за периода от 01.09.2012г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, трудово възнаграждение за месец септември 2012г. в размер на 500 лв.,както и мораторна лихва в размер на 32.90 лв., считано от 01.10.2012г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, трудово възнаграждение за месец октомври 2012г. в размер на 500 лв., както и мораторна лихва в размер на 28.53 лв., считано от 01.11.2012г. до датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, трудово възнаграждение за месец ноември 2012г. в размер на 161 лв. както и мораторна лихва в размер на 8.86 лв. за периода от 08.11.2012г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли се съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., съставляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ както и мораторна лихва в размер на 27.54 лв., считано от т 08.11.2012г. до предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сумата от 454 лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2011г в размер на 20 работни дни, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 25.01 лв. за периода от 08.11.2012г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сумата от 296 лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2012г в размер на 13 работни дни, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 16.30 лв. за периода от 08.11.2012г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ответното дружество е постъпил писмен отговор, с който се оспорват така предявените искове. Твърди се, че претендираните суми за трудови възнаграждения и за обезщетения по чл.224 и чл.221 от КТ са изплатени на ищеца. В подкрепа на доводите си ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове като на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на исковите претенции чрез намаляването по размер на исковете за неизплатени трудови възнаграждения и мораторни лихви върху тези суми се считат предявени както следва:трудово възнаграждение за месец август 2012г. в размер на 467.22 лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 35.23 лв., трудово възнаграждение за месец септември 2012г. в размер на 467.22лв. и мораторна лихва в размер на 31.27 лв., трудово възнаграждение за месец октомври 2012г в размер на 220.60 лв. и мораторна лихва в размер на 12.83 лв., трудово възнаграждение за месец ноември 2012г. в размерна 55.93 лв. и мораторна лихва в размер на 3.14 лв. Искът по чл.221 от КТ е изменен чрез неговото увеличаване ,като същият се счита предявен за сумата от 536.40 лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 30.14 лв. Искът по чл.224, ал.1 от КТ е изменен чрез неговото намаляване като се счита предявен за сумата от 279.83 лв. и мораторната лихва се счита предявена в размер на 15.72 лв. Подробни съображения по съществото на спора са развити в представената по делото писмена защита.
В съдебно заседание ответното дружество1 чрез пълномощника, поддържа направеното с писмения отговор оспорване. Подробни съображения по съществото на спор аса развити в представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, съобрази доводите на страните, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а това се установява и от представените от ищцовата страна писмени доказателства- трудов договор №14 от 09.04.2008г., заявление вх.№43/07.11.2012г., Заповед №151 от 08.11.2012г.,че ищецът е работил в ответното дружество по силата на валидно учредено трудово правоотношение на длъжност” шофьор на товарен автомобил“. На 07.11.2012г. ищецът е подал до управителя на ответното дружество писмено заявление, с което изразява едностранната си воля за прекратяване на трудовия му договор на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ , считано от 08.11.2012г.поради забавяне на изплащане на трудовото му възнаграждение- за месец юли/ частично изплатено/ и изцяло неизплатено за месеците след това -до датата на подаване на заявлението. Със Заповед №151 от 08.11.2012, на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ поради забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение, считано от 08.11.2012г. трудовото правоотношение между страните е прекратено. Тази заповед е връчена лично срещу подпис на ищеца на 05.11.2012г. В заповедта е отразено, че на работника се изплаща обезщетение по чл.224, ал.1 от Кт за 12 работни дни.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено.Според вещото лице брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на сумата от 596 лв.Експертизата установява, че за месец август 2012г. след приспадане на удръжките, дължимото трудово възнаграждение е в размер на 467.22 лв. като представената от работодателя разчетно платежна ведомост за този месец не е положен подпис на получил сумата. Вещото лице е изчислило, че мораторната лихва върху тази главница за периода от 01.09.2012г. до 27.05.2013г./ датата на подаване на исковата молба/ е в размер на 35.23 лв. За месец септември 2012г. дължимото трудово възнаграждение като чиста сума за получаване/ след приспадане на удръжките/ е в размер на 467.22 лв. като в разчетно платежната ведомост липсва подпис на получил сумата.Според вещото лице обезщетението за забава върху тази главница / от 467.22 лв./ за периода от 01.10.2012г. до 27.05.2013г./ датата на подаване на исковата молба/ е в размер на 31.27 лв. За месец октомври 2012г. дължимото трудово възнаграждение след приспадане на дължимите удръжки е в размер на 220.60 лв. като във ведомостта за заплати за този месец липсва подпис на получил сумата. Според вещото лице обезщетението за забава върху тази главница за периода от 01.11.2012г. до 27.05.2013г. е в размер на 12.83 лв. Вещото лице е прегледало и ведомостта за заплати за месец ноември 2012г., касаеща ищеца и е констатирало, че дължимото трудово възнаграждение като чиста сума за получаване е в размер на 55.93 лв. като във ведомостта липсва подпис на получил сумата.Според вещото лице мораторната лихва върху тази главница за периода от 08.11.2012г. до 27.05.2013г. е в размер на 3.14 лв.
Според вещото лице дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, формирано на база брутното трудово възнаграждение е в размер на 536.40 лв./ дължима като нетна сума/, като мораторната лихва върху тази сума за периода от 08.11.2012г. до 27.05.2013г. е в размер на 30.14 лв. Вещото лице е констатирало, че във ведомостта за заплати за месец ноември 2012г. е начислено обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 391.30 лв., но в тази ведомост както се посочи по-горе липсва подпис за получил сумата.
Според вещото лице дължимото на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2011г. за 10 работни дни е в размер на 259.10 лв., а за 2012г. за 2 работни дни дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 51.82 лв. или общо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2011г. и 2012г. като чиста сума за получаване е в размер на 279.83 лв. Върху главницата от 279.83 лв. дължимата мораторна лихва / според вещото лице/ за периода от 08.11.2012г. до 27.05.2013г. е в размер на 15.72 лв.Експертизата е констатирала, че във ведомостта за заплати за месец ноември 2012г. е начислена/ неправилно/ сумата от 224.76 лв. като обезщетение по чл.224 от КТ като в тази ведомост, която бе вече коментирана от съда по-горе липсва подпис за получил сумата.
Предмет на обследване от вещото лице бяха и ангажираните от ответника 9 броя разходни касови ордери. Вещото лице даде заключение, че евентуално ако съдът приеме тази РКО за платежен документ и се приспаднат изплатените с тях суми , то дължима би била сумата от 20.60 лв., неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2012г., сумата от 92.33 лв. неизплатено обезщетение по чл.221 от Кт и сумата от 279.83 лв., съставляваща обезщетение по чл.224 от КТ. При това положение според вещото лице мораторните лихви за забава биха били както следва: при главница 20.60 лв. за периода от 01.11.2012г. до 27.05.2013г. в размер на 1.19 лв., върху главницата от 92.33 лв. за периода от 08.11.2012г. до 27.05.2013г. в размер на 5.19 лв. и върху главницата от 279.83 лв. за периода 08.11.2012г. до 27.05.2013г. в размер на 15.72 лв. Според вещото лице ако съдът не приеме РКО като платежен документ то дължима е общо сумата от 2027 .20 лв., съставляваща сбор от следните суми: трудово възнаграждение за месец август 2012г. в размер на 467.22 лв., трудово възнаграждение за месец септември 2012г. в размер на 467.22 лв., трудово възнаграждение за месец октомври 2012г. в размер на 220.60 лв., трудово възнаграждение за месец ноември 2012г. в размерна 55.93 лв., обезщетение по чл.221 от Кт в размер на 536.40 лв., обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 279.83 лв. Мораторните лихви за забава са в общ размер от 128.33 лв. както следва: мораторна лихва в размер на 35.23 лв. върху главницата от 467.22 лв. за периода от 01.09.2012г. до 27.05.2013г., мораторна лихва в размер на 31.27 лв. върху главницата от 467.22 лв. за периода от 01.10.2012г.до 27.05.2013г., мораторна лихва в размерна 12.83 лв. върху главницата от 220.60 лв. за периода от 01.11.2012г. до 27.05.2013г., мораторна лихва в размер на 3.14 лв. върху главницата от 55.93 лв. за периода от 08.112012г. до 27.05.2013г., мораторна лихва в размер на 30.14 лв. върху главницата от 536.40 лв. за периода от 08.11.2012г. до 27.05.2013г. и мораторна лихва в размерна 15.72 лв. върху главницата от 279.83 лв. за периода от 08.11.2012г. до 27.05.2013г.
Във връзка релевираното възражение от ответника, че претендираните суми за трудови възнаграждения и обезщетения са изплатени на ищеца ответникът още с писмения отговор е представил девет броя разходни касови ордери, които бяха оспорени от ищеца досежно вписаното в тях съдържание, а именно- че е вписано след полагане на подпис от ищеца за „ получил сумата“ . Не бе спорно обстоятелството, че всички РКО са подписани от ищеца. С оглед оспорването ответникът ангажира оригиналите на тези документи и по делото бе назначена съдебно-графологическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. Експертизата заключава, че в разходно касовите ордери, издадени на 28.09.2012г., 05.11.2012г., 30.11.2012г. и 25.01.2013г. името на издател на документа „Стойкомерс“ООД, датата на издаване, основанието за получаване на сумите, а именно „ работна заплата за месец август 2012,“ , работна заплата за месец септември 2012г“, „ работна заплата за месец октомври 2012г“, и „ по ведомост за месец ноември 2012г. , са написани допълнително след изписване на името на получателя Г.П. и сумата за получаване, изписана цифром и словом. Видно от документите във всеки един от тях фигурира изписана сумата 200 лв. цифром и словом. Според експертизата РКО с дати на издаване 09.11.2012г., 16.11.2012г. датата на издаване на ордерите и основанието, а именно“ Работна заплата за месец септември 2012г.“, „ работна заплата за месец септември 2012 г., са изписани допълнително , след написване на останалия ръкописен текст. Вещото лице е констатирано, че в РКО със записана дата на издаване 11.01.2012г. името на издателя на ордера, месеца и годината на издаване и основанието за получаване на сумата са написани допълнително, след изписване на името на получателя „Г.П.“и сумата за получаване цифром и словом. Допълнително в този документ е написан и денят в датата на издаването на ордера. Експертизата заключава също така, че в РКО с дати на издаване 05.10.2012г. и 21.12.2012г. целият ръкописен текст е изпълнен по едно и също време, от едно и също лице, различно за двата ордера.
Процесните разходни касови ордери са проверени и от вещото лице , изготвило съдебно-икономическата експертиза. Същото е констатирало, а това се установява и от съда при преглед на въпросната документация, че в нито един от ордерите не е посочен номер на същия ,като това е един от необходимите му реквизити като първичен счетоводен документ. Вещото лице в констативно-съобразителната част на заключението си е отразило, ответното дружество не му е предоставило за проверка касовите книги, които като вторични счетоводни регистри отразяват хронологията на извършените плащания в брой и в които книги и коментираните РКО е следвало да бъдат отразени, с оглед проследяване на самото осчетоводяване на извършени финансови операции.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бяха събрани и гласни доказателствени средства.От разпита на свидетеля Кирил Махалджийски се установи, че и той е работел в ответното дружество и обясни, че плащането на заплатите закъснявало с три-четири месеца. На всички работници се плащало с ордери. Според свидетеля, когато си получавали парите на самия ордер било написано само името на работника, сумата са получаване и подпис на работника. Свидетелят допълва, че се подписвал и във ведомости за заплати с девет –десет месеца закъснение.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр с чл.242 от КТ, чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, иск по чл.221, ал.1 от КТ и иск по чл.224, ал.1 от КТ..
По обективно съединените искове с правно основание чл.128,т.2 във вр. с чл.242 от КТ, чл.245, ал.1 и 2 от КТ, във вр.с чл.86 от ЗЗД – за неизплатени трудово възнаграждение за исковия периоди- месец август 2012г, месец септември 2012г, месец октомври 2012г. и месец ноември 2012г. и мораторни лихви върху вземанията от трудово възнаграждение съдът намира, че исковете за изцяло основателни като съображенията за това са както следва:
За да се уважи искът по чл.128, т.2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения. Следва да установи и размера на трудовото възнаграждение за този период.В тежест на ответника е да установи, че е заплатил същото. За да се уважи искът за заплащане на мораторна лихва следва да се установи датата на падежа- датата, на която е изплащано трудовото възнаграждение , като в случай че същата не се установи , то това е последното число на месеца, през който се полага труда, като мораторната лихва се начислява от първото число на месеца, следващ полагането на труда.
Безспорно се установи по делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка през процесния период, като трудовото правоотношение между тях е прекратено на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ по молба на ищеца поради забавяне изплащането на трудовото му възнаграждение..Безспорно се установи/ а и този релевантен факт не бе спорен/, че ищецът е престирал работната си сила при ответника, т.е. полагал е труд, изпълнявал е трудовите си задължения, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е следвало да бъде възмезден от ответното дружество. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа, стига същият да е престирал добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в трудовия договор условия. Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от ответната страна при престация на своя труд ищецът да се е отклонявал от параметрите на уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищецът е изпълнявал точно и добросъвестно трудовите си задължения. Поради това за работодателят е възникнало насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове. С оглед наведените твърдения, а и установените по делото факти и обстоятелства, трудовото възнаграждение е следвало да се заплаща на последното число на месеца, през който се полага труда.Установи се по категоричен начин от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност и по –конкретно от кредитираното заключение на съдебно-икономическата експертиза, че за месец август 2012г. на ищеца не му е изплатено / като чиста сума за получаване след приспадане на удръжките/ трудово възнаграждение в размер на 467.22 лв. За месец септември 2012г. не му е изплатено / като чиста сума за получаване след приспадане на удръжките/ трудово възнаграждение в размер 467.22 лв. За месец октомври 2012г. не му е изплатено/ като чиста сума за получаване след приспадане на удръжките/ трудово възнаграждение в размер на 220.60 лв. и за месец ноември 2012г. не му е изплатен / като чиста сума за получаване след приспадане на удръжките/ трудово възнаграждение в размер на 55-93 лв. Общо дължимата, но неизплатена сума за трудови възнаграждения за периода месец август- месец ноември 2012г. е в размер на 1 210.97 лв.
Ответникът,чиято бе и доказателствената тежест, не успя в хода на съдебното дирене да установи релевираното си възражение, че е изплатил на ищеца претендираните трудови възнаграждения. Разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ по императивен начин установява начина на изплащане на трудовото възнаграждение- то следва да се извърши лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя на негови близки , или да се превежда на влог в посочената от него банка.Вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, установи, че в счетоводството на работодателя съществуват ведомости за заплати, като за процесните месеци е начислявано трудово възнаграждение ,правени са удръжки, но и за четирите процесни месеца / август- ноември 2012г./ в проверените ведомости липсва подпис на работника / ищеца / за получил сумата. Ответникът положи усилия да установи, че плащането на работните заплати/ и в частност тези на ищеца/ е ставало чрез разписка, какъвто характер имат според съда представените от него девет броя разходни- касови ордери, тъй като същите не са съставени съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Ищецът не оспори подписите, положени от него в анализираните РКО, а оспори основанието за плащане на сумите, твърдеейки , че основанието е вписано впоследствие. Това оспорване бе успешно проведено като по категоричен начин от вещото лице- графолог се установи, че основанията за плащане в процесните РКО, които основания са „работни заплати за месеците август, септември, октомври 2012г.“ и „ по ведомости за месец ноември 2012г“, са вписани след полагане на подпис на ищеца за получил сумите. Оттук следва недвусмисления извод, че документа / РКО/ не е създаден в един и същ момент. В подкрепа на този извод са и показанията на разпитания по делото свидетел, които са в смисъл, че практиката към момента на подписване на РКО била такава, че в тях липсвало отразено основание за плащане. Доказателствената стойност на визираните РКО бе разколебана и на база констатираното от вещото лице различно отразяване във ведомостите за заплати за процесните месеци, с вписаните в РКО основания и суми за получаване. Не без значение е и обстоятелството, че по делото не се установи процесните РКО да са заведени в касовата книга на ответника, а и същите не съдържат необходимите реквизити по ЗСчет, за да бъдат ценени като счетоводни документи, поради което не могат да бъдат кредитирани и възприети като надлежен източник на информация за правно релевантни факти. При това положение съдът счита, че ответникът не ангажира безспорни доказателства, установяващи извършено плащане на претендираните трудови възнаграждения.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер общо на 1 210.97 лв., от които: сумата от 467.22 лв. дължимо трудово възнаграждение за месец август 2012г., сумата от 467.22лв. дължимо трудово възнаграждение за месец септември 2012г., сумата от 220.60 лв.дължимо трудово възнаграждение за месец октомври 2012г и сумата от 55.93 лв., дължимо трудово възнаграждение за месец ноември 2012г., ведно със законната лихва върху общата сума от 1 210.97 лв., считано от датата на предявяване на иска -27.05.2013. до окончателното изплащане на сумата.
По акцесорните претенции с правно основание чл.245, ал.2 от КТ във вр.с с чл.86 от ЗЗД. Основателността на главните искове за неизплатени трудови възнагражения обуславя и основателността на акцесорните претенция за мораторни лихви върху всяка от главниците. Касае се за неизпълнение на парично задължение, при което длъжникът изпада в забава и се дължи обезщетение за забавено изпълнение равно на законната лихва. Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца мораторна лихва за всяко забавено плащане, като лихвата се дължи от момента на изискуемостта на всяко отделно трудово възнаграждение,а това както бе отбелязано по-горе е последното число на месеца, през, който се полага труда, като моторната лихва се начислява от първо число на месеца следващ, полагането му. Ищецът е заявил претенцията си за мораторна лихва за периода, считано от 01.09.2012г. до датата на подаване на исковата молба, като общия размер на обезщетение за забава, според кредитираното заключение на вещото лице 82.47лв., формиран като сбор от обезщетенията за забава за всяко едно неизплатено трудово възнаграждение, а именно мораторна лихва в размер на 35.23 лв. върху сумата от 467.22 лв неизплатено трудово възнаграждение за месец август 2012г., , мораторна лихва в размер на 31.27 лв. върху сумата от 467.22 лв. неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2012г., мораторна лихва в размер на 12.83 лв. върху сумата от 220.60 лв. неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2012г. и мораторна лихва в размер на 3.14лв. върху сумата от 55.93 лв., неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2012г. Ето защо като изцяло основателни следва да бъдат уважени и исковете за мораторни лихви върху посочените по-горе главници.
По иска с правно основание чл.221, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в случаите по чл.327, ал.1,т.2,3 и 3а от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие при безсрочно трудово правоотношение.
Установи се от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност, че между страните по делото е било учредено безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл.327, ал.1т.2 от КТ, считано от 08.11.2012г. по молба на работника, подадена на 07.11.2012г.При това положение са налице предпоставките на визираната правна норма и на ищеца следва да се изплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за едномесечно предизвестие. Според кредитираната по-горе съдебно-икономическа експертиза дължимото се обезщетение, формирано на база брутното трудово възнаграждение като нетна сума за получаване е в размер на 536.40 лв., който размер съответства на заявената от ищеца претенция / след нейното изменяване по реда на чл. 214 от ГПК/. Според вещото лице дължимата мораторна лихва върху главницата от 536.40 лв., която главница е изискуема от 08.11.2012г./ датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ за периода от 08.11.2012г. до датата на предявяване на иска- 27.05.2013г. е в размер на 30.14 лв./ който размер съответства на предявената претенция след нейното изменяване по реда на чл.214 от ГПК / . Ето защо предявеният иск с правно основание чл.221 ал.1 от КТ се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен. Основателен е и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва, тъй като се касае за неизпълнение в срок на парично задължение. При това положение следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 536.40 лв., съставляваща обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ както и мораторна лихва в размер на 30.14лв. за периода от 08.11.2012г. до 27.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение е първата предпоставка за пораждане на правото на обезщетение съгласно визираната правна норма. Установи се по категоричен начин от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност, че тази предпоставка е налице. Втората предпоставка за да бъде уважен този иск е отрицателна. Необходимо е работникът или служителят да не е използвал полагаемия се платен годишен отпуск през календарната година на прекратяване на трудовото правоотношение и през предходните години. Заключението на вещото лице, което съдът възприе като компетентно изготвено и неоспорено от страните установи по безспорен начин както размера на неизползвания платен годишен отпуск за 2011г. 10 дни и за 2012г. 2 дни, така и съответстващото му обезщетение , изчислено съобразно правилата на чл.177 и чл.228, ал.1 от КТ като обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2011г. за 10 работни дни е в размер на 259.10 лв., а за 2012г. за 2 работни е в размер на 51.82 лв. или общо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2011г. и 2012г. като чиста сума за получаване е в размер на 279.83 лв. Върху главницата от 279.83 лв. дължимата мораторна лихва / според вещото лице/ за периода от 08.11.2012г. до 27.05.2013г. е в размер на 15.72 лв. Установи се, че на ищеца не му е изплатено така дължимото му се обезщетение. Ето защо предявяният иск по чл.224, ал.1 от КТ се явява основателен в така претендирания размер / след изменението на иска по чл.214 от ГПК и следва да бъде уважен като следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сумата от 279.83 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2011 и 2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Акцесорната претенция за мораторна лихва предвид основателността на главния иск, които иск е за неизплатено парично задължение, също се явява основателна и следва да се уважи в претендирания/ след изменението по чл.214 от ГПК/ размер като следва да се осъди ответника да заплати на ищеца и мораторна лихва в размер на 15.72 за периода от 08.11.2012г. до 27.05.2012г.
Предвид изхода на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сторените от последния съдебно деловодни разноски, възлизащи на сумата от 230 лв. / възнаграждение за адвокат/.
Предвид изхода на делото в полза на Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 200 лв. по уважените обективно съединени искове и сумата от 200 лева за вещи лица.
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Стройкомерс“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Братя Миладинови“№3, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Й.Л.С. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.П. с ЕГН ********** *** на основание чл.128, т.2 във вр.с чл.242, във вр.с чл.245, ал.1 и 2 от КТ и чл.86 от ЗЗД сума в общ размер от 1 210.97 лв./ хиляда двеста и десет лева и 97 стотинки/, от които: сумата от 467.22 лв. дължимо трудово възнаграждение за месец август 2012г., сумата от 467.22лв. дължимо трудово възнаграждение за месец септември 2012г., сумата от 220.60 лв.дължимо трудово възнаграждение за месец октомври 2012г и сумата от 55.93 лв., дължимо трудово възнаграждение за месец ноември 2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 210.97 лв., считано от датата на предявяване на иска -27.05.2013. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 82.47 за периода от 01.09.2012г. до 27.05.2013г.
ОСЪЖДА „Стройкомерс“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Братя Миладинови“№3, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Й.Л.С. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.П. с ЕГН ********** *** сумата от 536.40 лв./ петстотин тридесет и шест лева и 40 стотинки/, съставляваща обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ както и мораторна лихва в размер на 30.14лв. за периода от 08.11.2012г. до 27.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Стройкомерс“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Братя Миладинови“№3, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Й.Л.С. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.П. с ЕГН ********** *** на основание чл.224, ал.1 от КТ сумата от 279.83 лв./ двеста седемдесет и девет лева и 83 стотинки/ ,съставляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2011 и 2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 15.72 лв. за периода от 08.11.2012г. до 27.05.2012г.
ОСЪЖДА „Стройкомерс“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Братя Миладинови“№3, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Й.Л.С. ДА ЗАПЛАТИ на Пазарджишкия районен съд сумата от 200 лв., съставляваща държавна такса по уважените обективно съединени искове и сумата от 200 лв за вещи лица
ОСЪЖДА „Стройкомерс“ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Братя
Миладинови“№3, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Й.Л.С. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.П.
с ЕГН ********** *** сумата от 230 лв., съставляваща сторени съдебно –деловодни
разноски.
На основание чл.242 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: