№ 10807
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110114629 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ******* е предявило против ********** положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи суми, за които има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4005/2023 г. по описа на
СРС, 27 състав (3 393,21 лева (три хиляди триста деветдесет и три лева и 21 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************,
ведно със законна лихва за период от 26.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 439,94
лева (четиристотин тридесет и девет лева и 94 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 01.07.2020 г. до 17.01.2023 г., 1,79лева (един лев и 79 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2020 г. , ведно със законна лихва за период от 26.01.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 0,49 лева (нула лева и 49 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
31.07.2020 г. до 17.01.2023 г.).
Ищецът твърди, че между него и ответникът не бил подписан договор за продажба на
топлинна енергия, поради което същият се бил обогатил неоснователно за сметка на
дружеството до размера на обедняването за предоставена топлинна енергия за обекта.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника, който в изискуемия от
закона срок е депозирал отговор. Ответникът посочва, че между страните било налице
облигационно отношение, което изключвало хипотезата на неоснователно обогатяване.
Оспорва наличието на непогасени задължения. Оспорва в процесния период да е
извършвано отчитане на топломери и изготвяне на дялово разпределение. Оспорва
1
получаване на фактури за процесния период. Претендираните суми не отговаряли на
отопляемия обем. Твърди се, че ответното дружество извършвало плащания в процесния
период. Оспорва верността на частни документи – извлечение от сметки за дялово
разпределение.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страна на ищеца -„*********.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното
от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 4005/2023г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е
образувано по заявление вх.№ 21096/26.01.2023г., въз основа на което на 07.02.2023г. е
издадена заповед за изпълнени на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сумата от 3 393,21 лева (три хиляди триста деветдесет и
три лева и 21 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: **************, ведно със законна лихва за период от 26.01.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 439,94 лева (четиристотин тридесет и девет лева и 94
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до 17.01.2023 г.,
1,79лева (един лев и 79 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за м.06.2020 г., ведно със законна лихва за период от 26.01.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 0,49 лева (нула лева и 49 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 31.07.2020 г. до 17.01.2023 г. В срока по чл.414 ГПК е
подадено възражение от длъжника, поради което съдът с разпореждане от 08.03.2023г. са
дадени указания по чл.415, ал.1, т. 1 ГПК, в изпълнение на които е предявен настоящият иск
в срок.
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ
се на адрес: *************, партер, аптека, което се установява и от приетия по делото н.а.
за покупко-продажба на недвижим имот № ******, дело № 269/2013г. от 17.09.2013г.
От представените Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от „************** на потребители в гр.София се установява, че съгласно чл.6, ал.1
договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди са със срок от 5г.
Приета по делото е покана № П-2621/19.03.2021г. от ищеца до ответника, съгласно
която ищецът уведомява, че към 19.03.2021г. има начислени извънсъдебни задължения за
неплатена топлинна енергия и за услугата „дялово разпределение“, вкл. за имот - находящ се
на адрес: *************.
Съгласно приетите Договор № 5150/13.07.2006г., така и от Протокола от проведено ОС
на ЕС от 06.07.2006г. се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в сградата на ЕС за
извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и е сключен на договор
за услугата „дялово разпределение“ с ФДР.
2
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в
процесния недвижим имот, за който има открит аб.№ *******, за процесния период
01.05.2020 г. до 30.04.2022, се установява, че е доставена топлинна енергия, остойностена на
сумата от 1929.97лв. с ДДС, като в периода от 26.09.2020г. до 02.03.2021г. общият топломер
е бил в експлоатация без валидно свидетелство за съответствие, което вещото лице намира
за нормативно нарушение, поради което вещото лице не може да потвърди сумите
начислени на абоната за този период възлизащи на 1128.42лв. с ДДС, като за процесния
период дяловото разпределение се извършвало от ФДР в съответствие с нормативните
изисквания.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССЕ се
установява, че за процесния период и суми нямало отразени в счетоводството на ищеца
плащания от страна на ответника. Вещото лице дава заключение, че е фактурирана сума от
3058.39лв., от която в случай, че се приеме, че следва да се сторнира сумата от 1128.42лв.,
лихвата за забава върху сумата от 1929.97лв. за периода от 01.07.2020г. до 17.01.2023г. е в
размер на 499.11лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Правна квалификация: исковете са предявени по реда на чл.422 ГПК и са с правно
основание чл.59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): ответникът да се е обогатил без наличие на годен
юридически факт, пораждащ действително материално правоотношение; 2. Обедняване за
ищеца без правно основание (преминаване на имуществено благо от един патримониум в
друг имуществен комплекс без да е налице годен юридически факт); 3. връзка между
обедняването и обогатяването, която не следва да е причинно-следствена, а да е
предпоставена от един или от няколко общи факта; 4. стойностно съотношение между
обогатяването и обедняването (обогатилият се без правно основание е длъжен да върне само
това, с което се е обогатил, но до размера на обедняването) и 5. липса на друг ред за
възстановяване на неоснователното имуществено разместване.
С оглед твърденията, съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца да докаже
пълно и главно, че за процесния имот, през процесния период е доставил твърдяното
количество топлинна енергия, като с доставеното количество топлинна енергия ответникът
се е обогатил, доколкото не е бил налице годен юридически факт, пораждащ материално
правоотношение между страните. В тежест на ответника е разпределено да докаже
обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията за плащане на цената на
доставената в имота топлинна енергия, като съдът е указал по чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи
доказателства за наличие на облигационно отношение, което да изключва хипотезата на
3
неоснователно обогатяване, така и че не сочи доказателства, че е извършвал плащания в
процесния период.
По въпроса за наличието, съответно липсата на основание:
Съобразно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя, а в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. писменият договор се сключва между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай
ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и
наличието на неоснователно обогатяване от ответника, тъй като между страните не е бил
сключен договор за продажба на топлинна енергия, вкл. въпреки указанията по чл.146, ал.2
ГПК. Оттук съдът приема, че не е доказана отрицателната предпоставка по чл.59, ал.2 ЗЗД,
съответно ищецът разполага с възможността по чл.59, ал.1 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание
включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт и това разместване на блага да е
настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му. В разглеждания случай липсата на договор за продажба
обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия за процесния имот.
Не е спорно, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, така и от
заключението на в.л. по СТЕ се установява реално доставяне на топлинна енергия за
процесния период за сумата от 1929.97лв., до която сума съдът приема иска за доказан по
основание и размер при условията на пълно и главно доказване, доколкото видно и от
заключението на вещото лице, същото не може да потвърди сумите за начислена топлинна
енергия за периода от 26.09.2020г. до 02.03.2021г. в размер на 1128.42лв., доколкото общият
топломер, монтиран в абонатната станция, е бил без валидно свидетелство за съответствие.
Предвид заключението на вещото лице, че в сградата е ползвана услугата за дялово
разпределение от ФДР - ТЛП, вкл. с оглед Договор № 5150/13.07.2006г., така и от Протокола
от проведено ОС на ЕС от 06.07.2006г., съдът приема, че искът за дялово разпределение е
основателен за претендираната сумата от 1.79лв. за м.06.2020
По иска за присъждане на законна лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
произтичащ от неизпълнение на задължение за заплащане на паричното обезщетение по чл.
59 от ЗЗД, не може да бъде уважен без отправена покана от ищеца до ответника. Приета по
делото е покана (л.15-16), с отразяване за получаване на същата на 23.03.2021г., поради
което с оглед дадения 7дн. срок за плащане от получаване на поканата, то съдът приема, че
мораторна лихва се дължи за периода от 31.03.2021г., поради което исковете за мораторни
лихви (за период от 01.07.2020 г. до 17.01.2023 г., съответно за период от 31.07.2020г. до
17.01.2023г.) са неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на такива разполагат двете страни.
4
Ищецът е доказал сторени разноски, както следва: 76.71лв. за д.т. и 50лв. за юрк.в. по
ч.гр.д. № 4005/2023г.; съответно за исковото: 109.09лв. за д.т., 650лв. депозити за вещи лица,
претендира юрк.възнаграждение, което съдът с оглед ниската фактическа и правна сложност
на делото определи в размер на 100лв., или общо 985,8лв. С оглед частичната
основателност на исковете има право на разноски в общ размер на 496,51лв. Ответникът е
доказал сторени разноски в общ размер на 690лв. (л.77), като с оглед частичната
неоснователност на исковете има право на разноски в общ размер на 342,47лв. С оглед
особеното искане за компенсиране на разноски (в исковата молба), доколкото вземанията на
страните за разноски са насрещни, между едни и същи страни, то следва по-голямото по
размер да бъде намалено с по-малкото, от което следва, че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 154,04лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл.59, ал.1 ЗЗД, че **********, ЕИК: ****************, дължи на *******, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: ********* сумата от 1929.97лв.,
представляваща сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: **************, ведно със законна лихва за период от 26.01.2023
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,79лева (един лев и 79 стотинки),
представляваща сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за м.06.2020 г., ведно със законна лихва за период от
26.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 4337 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.02.2023г. по ч.гр.д. № 4005/2023г.
по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за неоснователно обогатяване за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 3393.21лв., както и ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.86 ЗЗД за сумата
439,94 лева (четиристотин тридесет и девет лева и 94 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 01.07.2020 г. до 17.01.2023 г., и за сумата 0,49 лева (нула лева и 49
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2020 г. до 17.01.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК **********, ЕИК: ****************, да
заплати на *******, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ********* разноски в
общ размер на 154,04лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца -„*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5