Р Е
Ш Е Н
И Е
№376 05.11.2015г.***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Граждански състав
На седми
септември две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар :С.Ч.
като разгледа докладваното от съдията Костова т.д.
№292 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Кооператор“ №54 с управител Валентин Дамянов Каравълчев чрез младши адвокат Елена Кокаларова,,
съвместно с адв. Александър Богданов със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Страхил“ № 8, в качеството му на процесуален субституент, на основание чл.134, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.26, ал.2 и
4 от ГПК, на„БAРИКА ШИПИНГ“ ЛТД,с
регистрационен номер 56326,
с адрес Тръст Къмпани Комплекс, Анджелтейк роуд, остров Анджелтейк Маджуро, Маршалски
острови, представлявано от Ирфан Инджулер,
с която се предявява против
„МУЛТИИМПОРТ – 2“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Славянска“ № 55, ет. 2 , управител Антони
Стоянов, иск за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на
плавателен съд от 03.07.2013год. , с който се прехвърля собствеността върху М/К
„БАРИКА“, с ИМО №813933, вид –карго, дължина 63,550м., газене – 4,086м., дедуей – 1107,60т., грос тонаж –
498,40т., флаг – Република Того, с позивни 5VBR3, поради липса на
предписаната от закона форма за действителност на сделката, при условие на
кумулативно съединяване е предявен и иск да бъде осъден ответникът да върне
владението на плавателния съд , на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, а при условие
на евентуалност, ако вещта е отчуждена или не е във владение на ответника – да
заплати действителната и стойност в размер на 96700лв. или получената за нея
цена.
Претендират се и направените по
делото съдебни разноски.
Твърди се , че ВАЛМАР ОЙЛ ЕООД , в
качеството си на корабен агент на М/К Барика , в
изпълнение на задълженията си на корабен агент е направил разходи за трудови
възнаграждения, пилотски , услуги , бункеровка, кейови такси и други , за които дружеството и
корабособственика – ищец в настоящото производство „Барика
Шипинг“ЛТД са сключили спогодба , в която са се съгласили за обема на
извършените услуги , цената на същите, размера на неиздължените суми и падежа
на същите в общ размер от 141 616,96щатски долара. Твърди се , че
непосредствено след сключване на спогодбата , ищецът и ответникът в настоящото
производство са сключили договор за покупко-продажба на плавателен съд – М/К Барика , като договорът е сключен в обикновена писмена
форма , а не в писмена форма с нотариална заверка на подписите, каквато се
твърди , че е формата за действителност.“ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД, твърди , че като
бездейства и не предявява иск за прогласяване на нищожността на така описания
договор, ищецът заплашва удовлетворяването на кредитора , поради което твърди ,
че има правен интерес от подаване на молбата.
В изпълнение на задължението си по
чл.26, ал.4 от ГПК , съдът е конституирал като ищец , лицето , чието право се
предявява от процесуалния субституент.
С допълнителна искова молба ,
подписана от упълномощен с изрично пълномощно по делото, ищецът не оспорва
качеството на процесуалния си субституент на кредитор, като не посочва изрично
сумата на задълженията си към същия. Оспорват се твърденията на ответника в
отговора на исковата молба , касаещи направени разходи от същия и възражение за
прихващане със сумата от 6000лв.-капаро по предварителен договор и сумите по
фактури за общо 6120,97лв. – платени пристанищни и други такси.
Ответникът , редовно уведомен с
препис от исковата молба , допълнителните молби и доказателствата , подава
отговор и допълнителен отговор, в които оспорва качеството на кредитор на
процесуалния субституент, Твърди , че корабът , предмет на процесния договор ,
считано от 21.02.2014год. е заличен от Международния корабен регистър на
Република Того , поради което вече има статута на обикновена движима вещ и няма
изискване за форма при прехвърляне на собствеността върху него.Твърди се , че
договорът за продажба има характер на предварителен договор, тогава , когато
предписаната в закона форма за действителност на договора не е спазена.По
отношение на иска за връщане на даденото
по договора се твърди , че след като е налице предварителен договор за
покупко-продажба на процесния плавателен съд , не е отпаднало основанието същия
да се владее от ответника, т.к. предаването му е осъществено на валидно , а не
на отпаднало основание. Направено е възражение за прихващане със суми , за
които се твърди , че са заплатени от ответника на кредитори на ищеца – общо за
48000щ.д. и 64323,12лв., като в писмената защита се поддържа, че размерът на
вземането на ответника е 166426,60лв. , от които 20000щ.д. – платени на
едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество „Барика
Шипинг“, 6000лв. – платени на представителя му , подписал процесния договор ,
при сключването на договора, 28000щ.д. платени за сметка на „Барика Шипинг“ разходи за заплати на екипажа на М/К „Барика“5128,08лв. – платени за сметка на „Барика Шипинг“ на Пристанище Бургас, 25951,12лв. , платени
за сметка на „Барика Шипинг“ на ДП“Пристанищна
инфраструктура“, 19830,16лв. , 6120,97лв. и 1292,79лв. - платени за сметка на „Барика Шипинг“ кейови такси за
кораб „Барика“ , както и разходи за преработка на
кораба – в размер на 45789,56лв.
Съдът намира , че конкретния размер
на вземането на кредитора – процесуален субституент към длъжника-ищеца, е без съществено значение
за наличието на правен интерес за подаване на молбата, т.к. ликвидността и
изискуемостта на това вземане не са предмет на производството, те представляват
единствено предпоставка обуславяща
правния интерес. С оглед на горното, съдът приема , че е налице правен интерес
от предявяване на иска от страна на .“ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД.
Съдът, като прецени, че са налице
процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на
спора, намира предявените искове за допустими.
Съдът като взе пред вид представените
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл.134, вр. с
чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1, вр. с
чл.57,ал.2, пр.второ от ЗЗД.
Предявени са субективно и обективно
съединени искове , както следва : от „ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Кооператор“ №54 с управител Валентин Дамянов Каравълчев чрез младши адвокат Елена Кокаларова,
съвместно с адв. Александър Богданов със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Страхил“ № 8, в качеството му на процесуален субституент, на основание чл.134, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.26, ал.2 и
4 от ГПК, на ищеца „БAРИКА ШИПИНГ“ ЛТД,с
регистрационен номер 56326,
с адрес Тръст Къмпани Комплекс, Анджелтейк Маджуро, Маршалски острови, представлявано от Ирфан Инджулер, против
„МУЛТИИМПОРТ – 2“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Славянска“ № 55, ет. 2, управител Антони Стоянов, като е предявен иск с правно основание
чл.26, ал.2 , предл. трето от ЗЗД, за прогласяване на
нищожност на договор за покупко-продажба на плавателен съд от 03.07.2013год. ,
с който се прехвърля собствеността върху М/К „БАРИКА“, с ИМО №813933, вид –карго, дължина 63,550м.,
газене – 4,086м., дедуей – 1107,60т., грос тонаж – 498,40т., флаг – Република Того, с позивни 5VBR3, поради липса на предписаната от закона форма за
действителност на сделката, при условие на кумулативност е предявен и иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД - да
бъде осъден ответникът да върне владението на плавателния съд, а при условие на
евентуалност, ако вещта е отчуждена или не е във владение на ответника – да
заплати действителната и стойност или получената за нея цена. .Претендират се и
направените по делото съдебни разноски.
Процесуалният субституент твърди и ищецът не оспорва, че „БАРИКА
ШИПИНГ“ ЛТД се е задължил спрямо първия да заплати сумата от 141 616.96
щатски долара в срок до 01.08.2013г., по
силата на спогодба, сключена между „ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД и „БАРИКА ШИПИНГ“ ЛТД. Твърди се, че „ВАЛМАР ОЙЛ“
ЕООД е бил корабен агент на моторен кораб „Барика“ с
ИМО номер 813933, вид – карго, дължина 63.550 метра,
газене – 4.086, флаг – Република Того, собственост на „БАРИКА ШИПИНГ“ ЛТД.
Процесната сума е формирана като сбор от задълженията,
произтичащи от престоя на кораба в пристанище Бургас за кейови
такси, полотски услуги, влекачни
услуги, вода, електричество и др. стандартни услуги, включително и трудови
възнаграждения към екипажа в размер на 81 786.96 щатски долара.
Твърди се, че сумата от
141 616.96лв., която се дължала от корабособственика „БАРИКА ШИПИНГ“ ЛТД,
била заплатена от „ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД, поради което била сключена и спогодбата между
страните от 01.07.2013г., както и че „БАРИКА ШИПИНГ“ ЛТД не само не заплатила
въпросната сума, но и продала наличния си актив моторен кораб „Барика“ на ответника
„МУЛТИИМПОРТ – 2“ ЕООД на 03.07.2013г. без да е била спазена предвидената в закона форма.
Тъй като нито „БАРИКА ШИПИНГ“ ЛТД,
нито „МУЛТИИМПОРТ – 2“ ЕООД заплатили дължимите суми на ищеца като корабен
агент, както и поради това, че „БАРИКА ШИПИНГ“ ЛТД не предприемал действия за
защита на своите права върху кората, ищецът извежда правния си интерес за
обявяване на сключения между „БАРИКА ШИПИНГ“ ЛТД и „МУЛТИИМПОРТ
– 2“ ЕООД договор за нищожен, поради нарушена форма и
връщане на кораба на „БАРИКА ШИПИНГ“ ЛТД или присъждане на неговата
действителна стойност или получената цена, ако корабът е отчужден или
изразходен.
Ответникът, редовно уведомен, е
депозирал в срок отговор на исковата молба. Оспорва качеството кредитор на ищеца като счита, че
липсата му води до недопустимост на иска. Оспорва, че „Валмар
ойл“ ЕООД е заплащал сумата от 59830щ.д. - неплатени трудови възнаграждения,
като се твърди, че „МУЛТИИМПОРТ – 2“ ЕООД ги
е заплатил. Оспорва се и че ищецът е заплатил, задълженията на
корабособственика към пристанище Бургас, като се твърди, че ответникът отново
ги е заплатил.
От представените писмени
доказателства и приетата съдебно икономическа експертиза се установява , че към
момента на напускане на кейовото място в Пристанище
Бургас, задълженията на ищеца към Пристанище Бургас са в размер на 8764,11лв.,
от които 6418,54лв. са заплатени от ответника, а остатъкът е заплатен от
процесуалния субституент; респективно към ДП „Пристанищна администрация“,
задълженията са в размер на 39225,34лв. , от които 25951,13лв. са заплатени от
ответника , а остатъкът - от процесуалния субституент.Направените разходи от
ответника за преработка на кораба са в размер на 45789,53лв., а заплатените от
ответника суми за възнаграждения на екипажа са в размер на 81496,44лв. По
отношение на пазарната цена на добития от кораба скрап , вещото лице е
установило, че след нарязването на М/К „Барика“, на
изкупвателни фирми за скрап са предадени 487440кг.черни метали на стойност
1095689,74лв., т.е. това е облагата , която ответното дружество е получило от
унищожаването на вещта.
Страните не спорят , че след
сключване на процесния договор, ответникът е заплатил дължимото на Пристанище
Бургас и Пристанищна администрация, отписал е кораба от Регистъра на
плавателните съдове на Република Того и е изпълнил формалностите за отпътуване
на кораба към мястото , където същият е разрушен – нарязан за скраб, като полученото е продадено от ответника на изкупвателни
фирми за скрап. Не се спори , че ищецът „Барика
шипинг“ не е отправял покана за връщане на вещта, предмет на договора за
продажба , чиято нищожност се твърди в настоящото дело.
Страните не спорят, че към датата на
продажбата „Барика шипинг“ е собственик на М/К „Барика“, че корабособственикът БAРИКА ШИПИНГ“ ЛТД, с регистрационен номер 56326, с адрес Тръст Къмпани Комплекс,
Анджелтейк Маджуро, Маршалски острови,е регистриран на Маршалските острови и се представлява от Ирфан Инджулер , гражданин на Република Турция.
Горните обстоятелства се установяват и от представените доказателства.
Ищецът в качеството си на
процесуален субституент е предявил при
условията на обективно съединяване, искове с правно основание чл. 134, във вр.
с чл. 26, ал. 2, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1, вр. с
57, ал. 2 от ЗЗД.
По отношение на приложимото
материално право , съдът съобрази следното: Предявен е иск за прогласяване на
нищожност на договор за покупко-продажба на плавателен съд поради липса на
форма за валидност на сделката. Съгласно чл.10
от КТК, спрямо правото
на собственост и другите вещни права върху
кораби, придобиването, изменението и прехвърлянето на такива права, както
и спрямо вписването в корабния регистър се прилага законът
на основния регистър, който в случая е законът на Република Того. По
отношение на формата на
договора, с който се прехвърля право
на собственост или се учредяват вещни
права върху кораб, се прилага закона
на мястото, където се сключва договорът, т.е. прилага се българския закон ,
доколкото са налице съвпадащи си
твърдения на страните , че договорът е сключен на територията на България. Съгласно чл. 61 от КМЧП „Формата на правните сделки се урежда от правото,
което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията
за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването
на сделката.“ Според чл. 46, ал.1 от КТК сделките за прехвърляне на
собственост, както и за учредяване на ипотека върху кораб или върху кораб в
строеж се извършват в писмена форма с нотариално заверени подписи, следователно
, ако приложимо към сделката е българското материално право , то формата за
действителност е писмена форма с нотариално заверени подписи.
Съдът намира за ирелевантно
обстоятелството , че корабът е отписан от Регистъра на плавателните съдове на
Република Того , т.к. този факт е настъпил след датата на сключване на
договора, т.к. видно от представените доказателства, последният представен
документ, касаещ кораба , издаден от Регистъра на Република Того е по молба на
ответника, следователно издаването му е следвало по време процесния договор.
Независимо от горното , при издирване на правото на държавата на регистъра ,
съдът установи , че при всяко искане към Корабния регистър на Република Того се
прилага доказателство за собственост на кораба с нотариално удостоверяване ,
което вероятно обяснява изготвянето на нотариално заверен препис от процесния
договор, копие от който се намира в кориците на делото , но не е налице
нотариална заверка на подписите на страните по договора.
С оглед на гореизложеното , съдът
приема за доказано , че процесният договор не е сключен в изискуемата от закона
форма за действителност , поради което и на основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД, вр. с чл.46, ал.1 от КТК , договорът е
нищожен.
По отношение на претенцията по
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД , вр. с чл.57 от ЗЗД,
съдът приема , че при липса на спор между страните , че процесната вещ, чието
връщане се иска е погинала , като същата е унищожена чрез преработването й на скраб и продажбата на получения скраб
от ответника на трети лица , то съдът приема , че искът за връщане на вещта
следва да бъде отхвърлен, като следа да бъде разгледана предявената като
евентуална претенция за заплащане на действителната й стойност или получената
за нея цена.
Съгласно чл.57, ал.2 от ЗЗД „Ако подлежащата на връщане вещ погине
след поканата или ако получателят
я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че
я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената
цена за нея,
когато последната е по-висока. Но ако
вещта е погинала или ако получателят
я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи
само онова, от което се
е възползувал, с изключение
на плодовете.“
По делото не е спорно , че ищецът „Барика шипинг“ не е отправяло покана за връщане на вещта.
По отношение на втората хипотеза в изречение първо , съдът не възприема
доводите на ответника , че при унищожаването на вещта не е знаел, че държи
вещта без основание, със следните аргументи : от текста на договора от
03.07.2013год. , както и заглавието на същия е ясно , че страните са сключили
не предварителен , а окончателен договор , но не са спазили изискуемата от
закона форма за действителност. Доколкото формата за действителност е
предвидена в закона , страната по договора не може да твърди , че наличието на
такова изискване не му е известно , поради което съдът приема , че ответникът е
знаел, че държи вещта без основание. По никакъв начин от текста на договора за
покупко-продажба не става ясно страните да са договорили предаване на вещта към
датата на подписване на договора , напротив има уговорки при наличието на кои
предпоставки ще се предаде в бъдеще вещта, поради което дори да се приеме , че
е налице предварителен договор , то отново ответникът не е държал вещта на
правно основание.
Мотивиран от горното , съдът приема
, че ответникът дължи действителната стойност на вещта или получената цена за нея, когато
последната е по-висока .
Видно от заключението на вещото лице
В. , ответникът е продал получения скрап от преработката – нарязването на
кораба за сумата от 195689,74лв.(л.156, вр. л.151 от делото), като съдът приема
, че това е действителната стойност на вещта след преработката й, която
стойност е в пъти по-висока от цената по договора в размер на 10000щ.д.
По направеното възражение за
прихващане , съдът приема следното :
Видно от събраните писмени
доказателства и приетото заключение на в.л.В. , за закупуване на кораба
ответникът е изразходвал общо 120637,04лв., а за преработката на същия –
45789,56лв. С оглед на обстоятелството, че видно от горните цифри вещта е с
по-висока стойност като скрап , отколкото като плавателен съд , съдът счита, че
следва да уважи възражението за прихващане в размер на сумата от 166426,60лв.
При извършване на прихващане с
дължимата стойност на преработената вещ от 195 689,74 лв., със вземането на
ответника от 166 426,60лв. , дължим е остатъкът от 29263,14лв. , в който размер
искът е основателен и доказан.
С оглед частичното уважаване на
исковата претенция са частично основателни претенциите на страните за разноски,
както следва : основателно направеното
искане за присъждане на направените разноски, за които не е представен списък и
които съдът определя 571лв., представляващи държавна такса по уважения иск и
1160,40лв.(в размер на 40% от дължимите разноски) по частично уважения иск,
общо 1731,40лв., които следва да бъдат заплатени от ответника , а в полза на
ответника, „ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД, по чиято молба е започнало производството ,
следва да заплати разноски по частично отхвърлената претенция в размер на 4290лв.(
в размер на 60% от дължимите разноски по втория иск).
Мотивиран от изложените съображения,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че
договор за покупко –продажба на плавателен съд от 03.07.2013год , с който се
прехвърля собствеността върху М/К „БАРИКА“, с ИМО №813933, вид –карго, дължина
63,550м., газене – 4,086м., дедуей –
1107,60т., грос тонаж – 655, лайт
тонаж - 498,40т., флаг – Република Того, с позивни 5VBR3, е НИЩОЖЕН , на
основание чл.26, ал.2 , предл. 3 от ЗЗД, поради липса на предписаната от закона
форма за действителност на сделката.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ВАЛМАР ОЙЛ“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Кооператор“ №54 с управител Валентин
Дамянов Каравълчев чрез младши адвокат Е.К.,
съвместно с адв. А.Б. със съдебен адрес:***, в качеството му на процесуален субституент, на основание
чл.134, ал.1 от ЗЗД, на ищеца „БAРИКА
ШИПИНГ“ ЛТД,с регистрационен
номер 56326, с адрес Тръст Къмпани Комплекс,
Анджелтейк роуд, остров Анджелтейк Маджуро, Маршалски
острови, представлявано от Ирфан Инджулер,
против „МУЛТИИМПОРТ
– 2“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Славянска“ № 55, ет. 2 , с управител Антони Стоянов за предаване на владението на М/К „БАРИКА“, с
ИМО №813933, вид –карго, дължина 63,550м., газене – 4,086м., дедуей – 1107,60т., грос тонаж –
498,40т., флаг – Република Того, с позивни 5VBR3, на основание чл.55,
ал.1, предл.първо от ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА „МУЛТИИМПОРТ – 2“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Славянска“ № 55, ет. 2, с управител Антони Стоянов да заплати на „„БAРИКА
ШИПИНГ“ ЛТД,с регистрационен
номер 56326, с адрес Тръст Къмпани Комплекс,
Анджелтейк роуд, остров Анджелтейк Маджуро, Маршалски
острови, представлявано от Ирфан Инджулер, на основание чл.57, ал.2, вр. с чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД сумата от 29263,14лв., представляваща остатък
от стойността на вещта , след извършено прихващане.
ОСЪЖДА „ВАЛМАР
ОЙЛ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Кооператор“ №54 с управител Валентин
Дамянов Каравълчев чрез младши адвокат Елена Кокаларова, съвместно с адв. Александър Богданов със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Страхил“ № 8, да заплати
на „МУЛТИИМПОРТ – 2“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. „Славянска“ № 55, ет. 2 с управител Антони Стоянов , разноски в размер на 4290лв.
ОСЪЖДА „МУЛТИИМПОРТ – 2“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Славянска“ № 55, ет. 2 с управител Антони Стоянов , да заплати на „ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Кооператор“
№54 с управител Валентин Дамянов Каравълчев
чрез младши адвокат Елена Кокаларова, съвместно с адв. Александър Богданов със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Страхил“ № 8, разноски в
размер на 1731,40лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му пред
Бургаския апелативен съд.
СЪДИЯ :