Решение по дело №430/2022 на Административен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№573                                       03.05.2022 година                      гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,      XXVІ-ти административен състав,

на четиринадесети април              две хиляди и двадесет и втора година,

В открито заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

    ЧЛЕНОВЕ : 1. КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

                                                                     2. ЯНА КОЛЕВА

при секретаря Вяра Стоянова

с участието на прокурора Дарин Христов

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 430 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Пи. Еф. Си.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу решение № 14 от 16.11.2021г., постановено по НАХД №70/2021 по описа на Районен съд – Малко Търново, с което е потвърдено наказателно постановление №584612-F615325/29.06.2021г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.8, ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Според жалбоподателя първоинстанционният съд не е анализирал и обсъдил твърдяните от тях обстоятелства, а израдил изводите си единствено на описаните в наказателното постановление обстоятелства. Счита, че правната квалификация в наказателното постановление е недостатъчно конкретизирана, тъй като разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС съдържа 9 точки, а не е посочена нито една от тях, посочва неправилно определяне на размерът на наказанието, липсват мотиви за определяне на санкцията в максимален размер. Счита, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител.

Ответникът ЦУ на НАП, Дирекция „Фискален контрол“, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването. Не сочи доказателства.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение на Районен съд – Малко Търново е потвърдено наказателно постановление № 584612-F615325/29.06.2021г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.8, ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. За да постанови решението съдът приел, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, спазени са разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, осъществен е състава на административно нарушение и правилно е определен размерът на наложената санкция.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, според който на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

За да наложи имуществената санкция АНО приел, че при извършена проверка в търговски обект стопанисван от „Пи. Еф. Си.“ ЕООД, ЕИК *********ЕТ, било установено, че на 05.06.2021г. в 00:15 часа в офис дезинфекция, находящ се в гр.Малко Търново, стопанисван от жалбоподателя инсталираната Система за управление на продажбите „INVOICE ФАКТУРА" версия 3.0.14 с производител „Дорсън" ЕООД на един компютър свързан към фискален принтер модел „Datecs FР-60 КL" с потвърждение от НАП №3571789/13.06.2014г с инд.№ DТ351716 и ФП № 02351716  генерира фискални касови бележки/ФКБ/, които не съдържат двумерен баркод (QR код) и УНП /уникален номер на покупката/, както и че фискалното устройство не изпраща данни по дистанционна връзка на всеки 5 мин. за издаваните ФКБ.

Направен е извод, че касационният жалбоподателя не е изпълнил задължението си, да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, което да отговаря на функционалните изисквания, съгласно приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006Г. на МФ, в законоустановения срок до 31.12.2020г. за лицата регистрирани по ЗДДС използващи СУПТО, като след посочената дата е продължило да използва фискално устройство което не е от одобрен тип. Посочил е за нарушена нормата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС и е наложил имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. чл.185, ал.2, изр.2, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и направените въз основа на тях правни изводи.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, изразило се в непосочване на конкретна точка от разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДДС, доколкото последната норма урежда единствено съдържанието на Наредбата, приета от Министъра на финансите, и не определя конкретни задължения на лицата, за да е изискуема сочената от касатора подробна и пълна индивидуализация.

Административно-наказателната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС  предвижда административно наказание имуществена санкция в размер от 3000 до 10000 лева за юридическите лица и едноличните търговци за нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, а нормата на чл. 185, ал. 2 от същия закон, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, санкция по ал. 1 в размер от 500 до 2000 лева (изречение второ).

За нарушена е посочена разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., съгласно която фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1.

В Приложение № 1 са регламентирани функционалните изисквания към фискалните устройства като в т. ІІІб, б.е, предл. Трето, където е посочено, че  фискалните устройства подават по установената дистанционна връзка данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само на дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в хронологичен ред на издаването на фискалните бонове. Друго неизпълнение е генерирането на фискални касови бележки/ФКБ/, които не съдържат двумерен баркод (QR код) и УНП /уникален номер на покупката/. Нарушението на тези функционални изисквания правят невъзможно предаването на данни в регламентираните времеви интервали, както издаването на касова бележка, съответстваща на изискванията.

По отношение на възражението за приложение на чл.28 от ЗАНН следва да се посочи, че преценката за маловажност на случая е комплексна и изисква съобразяване на значението на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, за да бъде съпоставена конкретната обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази връзка съдът намира, че по делото се установяват и отегчаващи обстоятелства. На първо място това е периодът от време, през който жалбоподателят е използвал в дейността си фискалното устройство, което не съответства на функционалните изисквания. Продължителността на този период е значителна-около 6 месеца, което повишава обществената опасност на нарушението и не представлява маловажен случай, поради възражението на жалбоподателя е неоснователно.

Значението на допуснатото неизпълнение на законово регламентирано задължение от гледна точка неотразяване на приходи е взето предвид от административно-наказващият орган, като лицето е санкционирано по по-благоприятната разпоредба-чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС, където е предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил санкция в най-високия предвиден размер от 2000 лева. За така наложената максимална санкция не са изложени мотиви, поради което следва да се има предвид дългият период, който е изтекъл след крайния срок, през който е допуснато неизпълнение на задължението за инсталиране на фискално устройство в съответствие с новопредвидените функционални изисквания, мястото където се упражнява дейността на ГКПП и реализираните обороти.

По гореизложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а решението за законосъобразно и обосновано, издадено при правилно приложение на процесуалния и на материалния закон, поради което решението следва да бъде потвърдено.

Предвид крайния изход на спора и липсата на отправено искане на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ,  не са налице предпоставки за присъждането им.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14 от 16.11.2021г., постановено по НАХД №70/2021 по описа на Районен съд – Малко Търново, с което е потвърдено наказателно постановление №584612-F615325/29.06.2021г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.8, ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:             

                                                                       

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           

         2.