О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113 18.01.2022
година
гр. Бургас
Бургаският административен съд
ІІІ състав
На осемнадесети януари 2022 година
като разгледа докладваното от съдия Димитров административно
дело № 93 по описа за 2022 година
У С
Т А Н
О В И :
Делото е образувано по жалба на Областен
Управител на Област Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. Цар Петър №1, депозирана в
негово служебно качество, с предмет оспорване законосъобразността на Заповед №
2657/20.12.2021г. на зам кмет Правно обслужване и Общинска Собственост при
Община Несебър, с която е разпоредено на Българската държава в 14-дневен срок
от влизане в сила на заповедта, като собственик на поземлен имот с
идентификатор 51500.505.1102 по КККР на гр. Несебър, да премахне незаконен
строеж, „ограда с портал“, изграден от неизвестен извършител почти изшяло по
източната граница на същия поземлен имот - изключителна държавна собственост и
навлизащ в южната си част в поземлен имот с идентификатор 51500.505.1134 по
КККР на гр. Несебър, община Несебър, обл. Бургас и да разчисти терена от
строителни отпадъци.
При преценка на допустимостта на
жалбата, съдът констатира, че адресат на заповедта е Българската държава. След
извършена служебна проверка на правния интерес на Областния управител да оспори
процесната заповед на зам. кмет на Община несебър, съдът намира, че според
твърденията в жалбата, същата е депозирана в служебното му качество на Областен
управител, който не е бил страна в проведеното административно производство.
Подобна позиция не обосновава наличието на правен интерес от оспорване законосъобразността
на посочената заповед.
Според нормата на чл.225а, ал.6 ЗУТ заинтересувани лица при издаване на разрешение за строеж заради
имушествената отговорност по изпълнението, наред с извършителя и собственика на
строежа, са и 1.лицето, упражнило строителен надзор; 2. строителя - в случай че
строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от
кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана
в заповедната книга на строежа; 3. строителя - в случаите по чл. 225, ал. 2, т.
2 - 4; 4. проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните
проекти - при несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се
изпълнява строежът, с изискванията за безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 1 - 4
и/или с предназначението на земята; 5. възложителя на строежа.
Областният управител като
административен орган не притежава нито едно от тези качества.
От друга страна същият не сочи,
да подава жалбата, в качеството на процесуален представител на Българската
държава, респ. пълномощник на Министъра на Регионалното развитие и
благоустройството. Съгласно нормата на чл.31, ал.2 ГПК, „По дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост,
държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.“, а според разпоредбата на чл.32, т.4 ГПК „Представители на страните по пълномощие
могат да бъдат: областните управители, упълномощени от министъра на финансите
или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по
чл. 31“. В конкретния случай подобно твърдение в жалбата липсва.
От друга страна, видно от
уведомителното писмо (л.12 от делото), уведомен за заповедта е бил самият
процесуален субституент на държавата, по спорове касаещи недвижими имоти,
каквито са по своето естество и строежите, като не се представя упълномощаване ad hoc, за оспорване на процесната заповед.
Предвид изложеното, с правен
интерес да атакува заповедта е нейния адресат - Българската държава, Министърът
на Регионалното развитие и благоустройството е неин процесуален субституент по
дела, касаещи недвижими държавни имоти,
а Областният управител в този вид дела би могъл да изпълнява единствено ролята
на процесуален представител. Сезиращата съда жалба не е депозирана от Органа в
качеството му на процесуален представител на държавата, а на страна, която не
обосновава наличието на правен интерес от оспорване законосъобразността на заповедта
за премехване на незаконен строеж на собствено правно основание.
Предивд изложеното, съдът намира,
жалбата за депозирана от лице без правен интерес от оспорването й.
Воден от горното,
Административен съд Бургас, III –
състав на основание чл.159, т.4 АПК:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Областен
Управител на Област Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. Цар Петър №1, депозирана в
негово служебно качество, с предмет оспорване законосъобразността на Заповед №
2657/20.12.2021г. на зам кмет Правно обслужване и Общинска Собственост при
Община Несебър.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело
№93/2022г. по описа на Административен съд Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховни яадминистративен съд в 7-дневен срок от връчване на определението.
СЪДИЯ: