РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Велико Търново,28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И.изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 170 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
186, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на О ЕМ ДЖЕЙ ООД представлявано от Л.Ш., със седалище и адрес на управление гр. Свищов, пл. Алеко №1 против Заповед за налагане на ПАМ№ 10357/12.2.2019г. издадена от Ж.А., н- к отдел „Оперативни дейности“Велико Търново „ ГД „Финансов контрол „ при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Свищов, пл. Алеко № 1 – бивше кино , и е забранен достъпа до него за срок от четиринадесет дни.
В жалбата се твърди, че процесната заповед е
незаконосъобразна, неправилна, необоснована, немотивирана и противоречаща на
материалния и процесуалния закон. Основните аргументи за това са, че органът не
е изложил конкретни мотиви за необходимостта за налагане на ПАМ, а само се е
позовал на закона, не е изложил аргументи за предварително изпълнение на процесната Заповед за налагане на ПАМ. Отделно от това за
допустимостта на производството, приключващо с издаване на Заповед заналагане на ПАМ е необходимо и съставяне на АУАН и
издаване на НП , каквито по делото не се представени. Това е така, тъй като разпоредбата
на 187, ал. 4 от ЗДДС дава възможност да се прекрати действието на ПАМ при
заплащане на глобата. След като такава не е определена с наказателно
постановление, тона жалбоподателя съществено е ограничено правото на защита. В процесната заповед се посочва, че органът действа в
условията на обвързана компетентност –
след като е налице нарушение на данъчните закони задължително следва да бъде
издадена и Заповед за налагане на ПАМ. Нарушен е и принципът на съразмерност по
чл. 6 от АПК, доколкото за малко нарушение е предвидено затваряне на търговски
обект за срок от 14 дни. На следващо място намира, че заповедта е издадена в
противоречие със законоустановената цел. След като
нарушението е довършено, наложените мерки не могат да имат за последица препятстващо действие, а само ограничение на
търговеца да реализира доходи и от там приходи за държавния бюджет и осуетяване
правото на труд на негови работници, което
определено противоречи на целта на закона. Следва да се има предвид, че
заповедта му е връчена и едновременно с това е изпълнена заповедта , поради
което на него му е било невъзможно да упражни правото си на възражения, с което
съществено е накърнено правото му на защита.
Моли се съда да отмени заповедта
за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. Представя подробна писмена защита. Претендира
се и присъждане на сторените разноски по производството.
Ответната страна – Началник отдел „
Оперативни дейности“ Велико Търново ,Дирекция „Оперативни дейности“при ТД на
НАП В.Търново счита жалбата за неоснователна. Намира заповедта за
законосъобразна с оглед на това, че съдържа задължителните реквизити, издадена
е от компетентен орган при спазване на процедурата и са посочени фактическите и
правни основания за издаването на акта. Безспорно е в този случай, че са
извършени няколко различни по вид нарушения на данъчното законодателство, а
именно неиздаване на фискален касов бон за две покупки, които контролните
органи са извършили съответно в 14,10 и14,20 часа на 10.2.2019г. Отделно от
това отчетената касова наличност в търговския обект е в размер на 310 лева ,а
фактическата такава е в размер на 1381, 32 лева. Това голямо ненесъответствие
не е обяснено от жалбоподателя. Касовата наличност е описана втри формуляри
описи на парични средства, подписани от й.ш.касиер в обекта, а откритите
средства от 1071, 02 се явяват безотчетни. В обекта не се съхраняват и
поисканите от контролните органи и не са представени свидетелство за
регистрация на фискално устройство, паспорт и договор за техническо обслужване,
както и кочан за сторно операции. Търговецът е
установил лоша практика с цел отклоняване от данъчно облагане, от което за фиска за произлезли значителни вреди, вследствие неотчитане
продажбите в обекта. Счита ,че заповедта е мотивирана, съответстваща на целта
на закона и определеният срок е среден такъв
в съответствие с тежестта на нарушението. С оглед на това моли жалбата
да се отхвърли. Претендира разноски, за които представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.
Административен съд –Велико Търново ,
осми състав, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, на жалбата, събраните доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Жалбата е
подадена от легитимирано лице – адресат на акта, за който същия е
неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14 -
дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна, следното:
На 10.2.2019г. е извършена проверка в търговски обект – китайски магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Свищов, ул „Алеко“ №1, стопанисван от жалбоподателя. Резултатите от същата са обективирани в Протокол за извършена проверка/ПИП/ № АА №0374248/10.2.2019г. При проверката е констатирано, че дружеството, в качеството му на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е допуснало нарушение на същата наредба, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство. За извършените две контролни покупки не е бил издаден фискален касов бон от регистрираното ФУ“Дейзи експерт“ с номер на ФУ DY383906 и идентификационен номер на фискалната памет 36516694, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. Това нарушение осъществява състава на чл. 25, ал 1 вр. с ал.3 във вр. с чл. 3 ал 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ във вр. с чл.118, ал 1 и 4 от ЗДДС. На следващо място от жалбоподателя са поискани и не са представени свидетелство за регистрация на ФУ, паспорт на ФУ, Договор за техническото обслужване на ФУ, кочан със сторно бележки, което изпълнява състава на чл. 42, ал1 т.1 и т.2 от горепосочената Наредба във вр. с чл.118, ал 4 от ЗДДС . При проверка на касовата наличност се установява ,че отчетен оборот чрез ФУ до момента на проверката е в размер на 90, 20 лева, разчетената касова наличност от ФУ е в размер на 310 лева, фактическа наличност на паричните средства е в размер на 1381, 32 лева, въведените пари в касата са в размер на 220 лева. Установено е наличието на парични средства, в близост, които са описани в три броя описи , със стойност 331,224,92 и 825,40 лева. Установената касова разлика между наличните парични средства в касата и тези маркирани във ФУ е в размер на 1071,02. Това съответно изпълнява състава на чл.33, ал.1 и ал. 2 от горепосочената Наредба във вр. с чл.118, ал. 4 от ЗДДС.
По делото не са представени доказателства за съставен АУАН и съответно за издадено НП.
Въз основа на горепосочения протокол за проверка, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката,3 броя подписани от продавач Шуанли,декларация от последния, че е в трудови правоотношения с жалбоподателя,както и на Р.А.е издадена процесната заповед, с която на основание чл. 186,ал.1 т. 1б“а“ от ЗДДС е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Свищов, пл. Алеко № 1 – бивше кино и е забранен достъпа до него за срок от четиринадесет дни, като е допуснато предварително изпълнение на същата.
Изложени са съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност,местоположението на обекта, неговата популярност сред широк кръг потребители, предлагането на голяма разнообразие от артикули комплексно обосноваващи значимостта на магазина и обема на упражняваната дейност. Целите, които се иска да бъдат постигнати с налагането, а именно да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Описано е, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.
Изложени са мотиви, че издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, като се счита, че неизпълнението на задълженията показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство.
Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби, водещи до неправилно определяне на дължимите налози.
В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал.1, т.2 от ЗНАП и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.5.2017година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (лист 26).
Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
В случая са налице и материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.
Неспазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст материални правила за поведение.
Преценката за съответствие на принудителната мярка с целта на закона, следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал.1, т.1 б."а" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Следва да се съобрази, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни обстоятелства, от които може да се изведе обоснована констатация, че нарушителят може да извърши следващо, друго административно нарушение.
В тази насока, разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, каза се налага, в административния акт да се съдържат фактическите и правните основания за издаването му. Съответно, според изискването на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.
Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, в мотивите на оспорената заповед е посочено, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, като при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност.
Нормата на чл. 186, ал.1, т.1 б."а" от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В изпълнение на тази законова разпоредба е издадена НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /наричана Наредбата/, издадена от министъра на финансите, съгласно ал.4, т.1 на чл. 118 от закона. Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съответно изключенията от това правило са визирани в разпоредбите на чл. 4, т.1-10 и чл. 5 от Наредбата, като в настоящия случай не се твърди и не се установява от данните по делото да е налице някоя от хипотезите, визирани в посочените норми.
Следователно в случая извършването на описаните три административни нарушения е безспорно установено от събраните по делото доказателства, както и от обясненията на самия жалбоподател. Вменените му нарушения са доказани от приложените по делото писмени доказателства и не са спорни от жалбоподателя, като същите правилно е прието ,че осъществяват състава на чл. 25, ал 1 вр. с ал.3 във вр. с чл. 3 ал 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ чл. 42, ал1 т.1 и т.2 от горепосочената Наредба и на чл.33, ал.1 и ал. 2 от горепосочената Наредба. Правилен е изводът на административният орган, че посочените нарушения изпълняват състава на чл. 186, ал.1 т.1 б „а“ от ЗДДС. Или в обобщение събраните по делото доказателства съдържат достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена констатация за това, че в случая, нормативно установения ред за издаване на документ при извършената продажба, е нарушен от жалбоподателя, като в оспорената заповед са изложени подробни мотиви относно възможността провереният субект да извърши друго подобно нарушение, което следва да бъде предотвратено посредством налагането на процесната принудителна мярка.
Продължителността на срока на наложената принудителна мярка също е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК.
С оспорената заповед е постановено, запечатването на процесния обект и забрана на достъпа до него да е с продължителност от 14 дни, при предвиден в закона максимален срок до тридесет дни.
Във връзка с размера на срока са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи срок за действие на мярката. При упражняване на правомощието за определянето му, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения срок, като в обжалвания акт са изложени мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона.
Разбира се, не трябва да се забравя, че принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал.2 от АПК.
В конкретният случай обаче, не може да се приеме, че с налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена. Разпоредбата на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, има за цел, установяване на структен контрол на извършваните в брой продажби от субектите в стопанисваните от тях търговски субекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения данък от една страна и дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на дребно от друга страна.
Процесната ПАМ е наложена именно с превантивна цел - преустановяването на поведение, водещо до неотчитане на касови приходи, като от друга страна с оглед на срока на налагането й, предвид характера на нарушението, местоположението на търговския обект, капацитета на търговския обект, съдът преценява конкретната мярка като пропорционална.
За пълнота следва в случая да се посочи, че без значение за настоящото производство е изхода от административно наказателното производство, започнало с акт за установяване на административно нарушение. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е недопустимо образуваното на производство по издаване на ПАМ, ако не е приключило административно- наказателно такова, като аргумент за това е нормата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС, даваща възможност за прекратяване на мярката при внасяне на глобата. Материално правната разпоредба на чл. 186, ал.1 от ЗДДС, не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран административнонаказателен акт с който се установява административно нарушение и се налага съответното наказание.
В този смисъл е и трайната съдебна практика Решение № 13957 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3198/2018 Решение № 15002 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6370/2018 Решение № 9720 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2018 г., Iи други.
До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима, само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административно наказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието и като незаконосъобразна.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав счита, че жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал.4 от АПК, жалбоподателя дължи на ответника възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 500 лева за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.
Така мотивиран, осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О ЕМ ДЖЕЙ ООД представлявано от Л.Ш., със седалище и адрес на управление гр. Свищов, пл. Алеко №1 против Заповед за налагане на ПАМ№ 10357/12.2.2019г. издадена от Ж.А., н- к отдел „Оперативни дейности“Велико Търново „ ГД „Финансов контрол „ при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Свищов, пл. Алеко № 1 – бивше кино , и е забранен достъпа до него за срок от четиринадесет дни.
ОСЪЖДА О ЕМ ДЖЕЙ ООД представлявано от Л.Ш.,
със седалище и адрес на управление гр. Свищов, пл. Алеко №1 да заплати на ТД на
НАП В. Търново разноски в размер на 500- петстотин – лева юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен срок, от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: