Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. София, 17.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІІ въззивен състав, в публично заседание на десети
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Албена Арсова и прокурор Стоил Томов, разгледа
докладваното от мл.съдия Атанасова ВАНД № 5304 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ, вр. чл. 378,
ал. 5 НПК.
С решение от
04.07.2018 г. по НАХД № 9035/2017 г., СРС, НО, 12-ти състав, е признал
обвиняемата Н.К.Т. за виновна в това, че на 07.10.2014г. около 09.00 часа в гр.
София, бул. „********, в сградата на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, като хванала,
стиснал и извила с ръце дясната ръка на В.Н.П., блъскала П. в стената и в
метален гардероб и я ритала в областта на левия крак и причинила лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядания по дясната предмишница, дясната китка и
лявото бедро, кръвонасядания в дясната раменна област и кръвонасядания на
лявата подбедрица, които телесни уреждания са реализирали медико-биологичния
признак болки и страдания и телесната повреда е причинена от Тренчев в
качеството и на длъжностно лице – началник на отделение по консервиране на
тъкани при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, при изпълнение на службата, поради
което на основание чл. 78а, ал.1 от НК обвиняемата е освободена от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл. 131, ал.1,т. 2, пр. 1, вр. с чл.
130, ал. 2 от НК, като и е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 лева.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК решаващият състав е възложил в тежест на обвиняемата и
сторените по делото разноски в размер на 70 лева, платими по сметка на СДВР и
240 лева, платими по сметка на СРС, както и 5 лева за издаване на изпълнителен
лист.
Срещу решението
в законоустановения срок по чл. 319, ал. от НПК е постъпила жалба от
обвиняемата, чрез нейния защитник – адв. Й., в която се моли обжалваното
решение да бъде отменено, а въззивният съд да постанови друго, с което да
признае обвиняемата Т. за невинна в извършването на деянието по чл. 131, ал. 1,
т.2, пред.1, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. Към въззивната жалба в предвидения в
закона срок е депозирано и допълнение, в което се излагат аргументи за
неправилност на обжалвания съдебен акт, като се поддържа, че приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка не се подкрепя от събраните
доказателства. Подчертава се, че при постановяване на решението си съдът не е
взел предвид обстоятелството, че твърдените от прокуратурата ритници и удари
нямало как да не бъдат чути от свидетелката Ш., а тя самата заявявала, че не е
чула удари. Защитата анализира и заключението на приетата по делото съдебно
медицинска експертиза, като изразява становище, че въз основа на него се
установявало, че няма как белези от сочените наранявания да се появят за
толкова кратко време. Жалбоподателката счита, че Софийски районен съд не е
изложил мотиви във връзка с направеното от защитата възражение относно поведението
на пострадалата, а именно, че не е отишла да се снабди с медицинско веднага
след твърдяното нападение, въпреки че работи в болница, а е изчакала и се е
снабдила с медицински документ след това и то от друго лечебно заведение.
В закрито
заседание на 26.11.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемата и
събирането на нови доказателства.
Пред въззивния
съд упълномощеният защитник на обвиняемата поддържа жалбата си, излагайки
същите като тези в жалбата и допълнението към нея аргументи. В пледоарията си
адв.Й. подчертава, че в конкретния случай става въпрос и за накърняване на
името на обвиняемата, която е дългогодишен ръководител н отделение в „Пирогов“.
Моли да бъде постановен съдебен акт, с който първоинстанционното решение да
бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Обвиняемата Т. в
своя защита заявява, че не се чувства виновна, тъй като не е извършила
инкриминираното деяние. Твърди, че пострадалата таи в себе си злоба и завист
срещу нея, поради което се е обърнала към съда. Изтъква, че е дългогодишен
служител в „Пирогов“ и има голям авторитет като ръководител повече от двадесет
години на единствено по рода си отделение в България.
Представителят
на СГП изразява становище, че подадената от обвиняемата жалба е неоснователна,
доколкото първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички доказателства по
делото. Предвид това моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
В последната си
дума Т. моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и допълнението към нея‚ както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, намира, че не са налице основания за
неговото изменение или отмяна, поради което то следва да бъде потвърдено.
Съображенията на въззивния съд са следните:
Производството
пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава XXVIII НПК по внесено постановление от представител на СРП
с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и се припокрива с рамките на фактическите положения,
посочени в постановлението. Въззивният съд след преценка събрания по делото
доказателствен материал прецени, че няма основание за промяна на изводите на
Софийски районен съд от фактическа страна, които напълно споделя. Настоящият
състав намира за установена от фактическа страна следното:
Обвиняемата Н.К.Т.
е родена на ***г***, българка, български гражданин, неосъждана, омъжена, с
висше образование, пенсионера, работила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Клиника по
обща и клинична патология, живуща ***, с добри характеристични данни.
През 2006г.
обвиняемата Т. била назначена съгласно трудов договор № 3452/24.11.2006г. на
длъжност „началник на отделение“ в МБАЛСМ „И. Н. Пирогов“ ЕАД, като с
допълнително споразумение № 3-31/03.02.2012г. към трудовия и договор
отделението „Консервиране на тъкани“ било определено като нейно работно място и
бил продължен срокът на договора и до 06.02.2015г. В качеството и на началник
на отделението на обвиняемата били възложени определени задължения и
отговорности съгласно връчената и длъжностна характеристика, а именно да
ръководи, координира, организира и контролира цялостната лечебно-диагностична,
консултативна, административно-стопанска дейност на отделението, да организира
и осъществява постоянен контрол и да носи отговорност за адекватната
експлоатация, функциониране и опазване на материално-техническата база в
отделението, да организира системен контрол на трудовата дисциплина, да
организира и контролира работата в отделението съобразно законовите разпоредби,
вътрешно нормативните актове и решенията на Съвета на директорите, да
организира контрол върху ефективното използване на труда на персонала в
отделението, при изпълнение на длъжността да ръководи и контролира дейността на
висшия и другия персонал в повереното и отделение и други.
В отделението по
консервиране на тъкани при МБАЛСМ „И. Н. Пирогов“ с трудов договор
№3594/12.06.2008г. на длъжността „санитар“ била назначена свидетелката В.Н.П..
С допълнително споразумение № 31179/30.09.2008г. към този трудов договор била
изменена длъжността на П. от „санитар“ в „препаратор“, чиито задължения
съобразно връчената и длъжностна характеристика включвали да прави ежедневно
почистване на определени помещения и един път седмично да прави основно
почистване, както и да изпълнява задълженията възложени и от прекия
ръководител. В длъжностната и характеристика изрично било записано,че
длъжността и е административно подчинена на началника на отделението.
Към октомври
месец 2014г. между обвиняемата и свидетелката П. имало неразбирателство относно
въпроса как следва да се извършва почистването в отделението по консервиране на
тъкани, а именно дали това да става както е записано на етикета на използвания
от П. препарат - само с парцал или да се следва така наречения „метод на двете
кофи“. Привлеченото към отговорност лице в качеството си на началник на
отделението постоянно правела забележки на свидетелката П., че не се съобразява
с „метод на двете кофи“ при изпълнение на служебните си задължения.
На 07.10.2014г.
в 07.30 ч в МБАЛСМ „И. Н. Пирогов“, в отделението, където работели обвиняемата
и свидетелката П. бил проведен рапорт, на който присъствала и свидетелката Д.А.–
психолог в Клиниката към обща и клинична патология. Работното облекло в
болничното заведение към онзи момент било бяла престилка с къси ръкави и бял
панталон, като на свидетелката А. не и направило впечатление В. П. да има
някакви наранявания. Около 9.00 часа на същата дата свидетелката П. влязла в стерилния
бокс, който представлявал отделно обособено помещение в лабораторията на
отделението, в която било доста шумно, тъй като там работили няколко фризери, а
понякога и центрофуга за кръв, за да почисти, като малко след нея в помещението
влязла и обвиняемата Т., която за пореден път започнала да прави забележки на В.
П. на висок тон относно начина, по който почиства. В същото време в
лабораторията се намирала свидетелката Е.Ш., която била лекар към Клиниката по
обща и клинична патология, чула караницата, но не погледнала какво се случва в
стерилния бокс, а продължила да работи. Свидетелката П. отговорила на обвиняемата,
че почиства съобразно упътването на самия препарат и я помолила да я остави да
си върши работата. Тогава Н.Т. хванала пострадалата, стиснала и извила с ръце
дясната и ръка, блъснала я в стената и в металния гардероб, след което я
ритнала в областта на левия крак.
Пострадалото
лице и обвиняемата Т. излезли от санитарния бокс, като минали покрай
свидетелката Ш., на която привлеченото към отговорност лице и се сторило
ядосано, защото минало с бърза походка покрай нея. След като напуснала
стерилния бокс пострадалата П. отишла в хладилната база, където се намирали
гардеробчетата на служителите. Там била свидетелката А., на която В. П.
споделила, че докато почиствала стерилния бокс д-р Т. я е нападнала, като
показала ръката си, по която личали червени петна и надигнала панталона си, за
да покаже, че и по крака си има зачервявания.
Около 13.00 часа
на 07.10.2014г. преди да си тръгне от работа пострадалата П. срещнала
свидетелката Ш., на която също разказала за случилото се в стерилния бокс и
показала червеникавите си наранявания по ръката. Това изненадало свидетелката Ш.,
защото тя чула сутрешната разправия, но не и нанасянето на побой.
След края на
работния си ден В. П. напуснала работното си място и след като се посъветвала с
адвокат, посетила съдебномедицински кабинет в Катедрата по съдебна медицина и
деонтология при Медицинския университет – София, където в
16.45 часа на 07.10.2014г. била прегледана от специалист и и било издадено
съдебномедицинско удостоверение за получените и наранявания. Съгласно
заключението по допуснатата от органите на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза при освидетелстването на пострадалата съдебният
лекар е установил следните травматични увреждания: кръвонасядане по вътрешната
повърхност на дясната предмишница, кръвонасядане по дясната гривнена област, три
кръвонасядания по външната странична повърхност на дясната предмишница, кръвонасядане
по гръбната част на дясното рамо, в областта на изпъкването на лопатка, три
кръвонасядания по предната повърхност на лява подбедрица. Вещото лице,
изготвило заключението посочва, че кръвонасяданията, локализирани по дясната
предмишница, дясна китка и ляво бедро, отчетено по локализация и морфология
съответстват да са получени от натиск и косо действие на човешки пръсти, при
захващане с ръка в тези телесни области, а кръвонасядането в дясната раменна
област може да се получи при удар с или върху твърд тъп предмет. По отношение
на кръвонасядането на лявата подбедрица се дължи на удар с или върху твърд тъп
предмет, какъвто е и човешкия крак, обут в обувка – ритник. Експертът е
категоричен, че тези телесни увреждания съответстват да са получени по времето
и начина, които са съобщени от пострадалата, като те са реализирали
медико-биологичния признак болки и страдания.
Така установената фактическа обстановка, се подкрепя
от събрания по делото доказателствен материал, както следва:
Показанията на свидетелите
В. П., дадени в досъдебното производство на л. 141 и л. 162 и пред
първоинстанционния съд, Е.Ш., дадени в досъдебното производство на л. 142 и
пред първоинстанционния съд, Д. А.,
дадени в рамките на досъдебното производство на л. 56 и пред първоинстанционния
съд и отчасти от обясненията на обвиняемата Н.Т., дадени пред Софийски районен
съд, копие от трудов договор № 3594/12.06.2008г., ведно с допълнително
споразумение към него № 31179/30.10.2008г. (находящи се на л. 14-15 от
досъдебното производство), копие от длъжностна характеристика за длъжността
„препаратор“ (находяща се на л. 83-87 от досъдебното производство), трудов
договор № 3594/12.06.2008г., ведно с допълнително споразумение към него №
3-31/03.02.2012г. (находящи се на л. 79 и л. 81 от досъдебното производство),
длъжностна характеристика за длъжността „началник на отделение“ (находяща се н
ал. 93-96 от досъдебното производство), съдебномедицинско удостоверение №
І-298/2014г. (находящо се на л. 46 от досъдебното производство), справка за
съдимост (находяща се на л. 145 от досъдебното производство) и от заключението
по допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
Въззивната
инстанция изцяло споделя изводите на първостепенния съд, който правилно е
интерпретирал доказателствения материал по делото, за да обоснове приетата от
него фактическа обстановка. Анализът на доказателствената съвкупност, проведен
от първоинстанционния съд е подробно отразен в мотивите към присъдата, като
същият е всеобхватен и изчерпателен.
По делото е
безспорно установено от неоспорените от страните трудови договори и длъжностни
характеристики, че обвиняемата към инкриминираната дата е заемала длъжност „началник
на отделение“, като пострадалото лице – В. П. е била нейна подчинена.
Доказателствената
маса по делото еднопосочно и категорично сочи на извода, че обективно
причинените на пострадалата П. телесни увреждания са нанесени именно от подсъдимата
Т.. В тази насока настоящият съдебен състав даде вяра на показанията на В. П., които
поставя в основата на фактическите си изводи, тъй като посредством заявеното от
нея се установява времето, мястото и начина на извършване на процесното деяние.
Настоящият състав също като състава на Софийски районен съд, изцяло кредитира
показанията на свидетелката П., тъй като същите са ясни, логични и подробни,
като съдът съобразява и обстоятелството, че при всеки разпит пострадалото лице
последователно заявява едно и също, без да са налице противоречия в казаното от
нея, въпреки изминалия период от време от осъществяване на посегателството
срещу нея до всеки един от разпитите и. Свидетелката П. обстойно описва осъществените
от подсъдимата спрямо нея действия, които са довели до причинените и телесни
увреждания, както и мястото – стерилния бокс в лабораторията и времето на
извършване на деянието – на 07.10.2014г. около 9.00 часа.
Показанията на
пострадалото лице не се опровергават от останалия доказателствен материал.
Напротив, те кореспондират с показанията на свидетелите А. и Ш., с приобщената
медицинска документация, както и със заключението на съдебномедицинската
експертиза. В действителност свидетелките А. и Ш. не са били очевидци на
случилото се, но техните непротиворечиви показания по косвен път подкрепят
казаното от В. П., доколкото същите посочват датата и мястото на
инкриминираното деяние и са срещнали пострадалото лице след извършването на
нападението. В тази насока следва да бъдат отчетени показанията на свидетелката
А., която заявява, че при сутрешния рапорт в 7.30 часа не е забелязала по
ръцете на пострадалата да има следи от наранявания, а непосредствено след
осъществяване на деянието П. и е показала зачервяванията по ръката и по крака
си, като е съобщила пред нея, че именно обвиняемата и ги е причинила.
Посоченото от нея е безпротиворечиво и напълно логично, доколкото при работно
облекло за каквото свидетелстват А. и П., а именно престилка с къси ръкави,
неминуемо би направило впечатление наличието на следи от наранявания още по
време на сутрешния рапорт. Същевременно липсват данни в краткия промеждутък от
време между 7.30 и 9.00 часа да се е случило нещо друго, в следствие на което
да може да се получат подобни наранявания по ръцете на пострадалата П..
Напротив, в същия смисъл са и показанията на свидетелката Ш., пред която В. П.
преди да приключи работа – в около 13.00 часа също показала ръката и крака си,
по които Ш. забелязала зачервявания.
Показанията на
свидетелката П. се подкрепят от представеното по делото съдебномедицинско
удостоверение № І-298/2014г, както и от приетата пред първата инстанция
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, съгласно която по В. П. били
установени кръвонасядания по дясната предмищница и към вътрешната част на
дясната гривнена област, кръвонасядания по предната повърхност на лявото бедро
и предната повърхност на лявата подбедрица, както и по гръбната част на дясното
рамо в областта на изпъкването на гребена на лопатката, които по своята
локализация и морфология съответстват да са получени по начина и времето,
съобщено от пострадалата. Показанията на свидетелите П., А. и Ш. и извършената
съдебно – медицинска експертиза по делото, очертават една непротиворечива и
логична верига от факти и обстоятелства, от които безпротиворечиво и по
безсъмнен начин се установява както самото деяние, неговия механизъм и предмет,
начин и време на извършване, така и автора на същото в лицето на подсъдимата Т.,
до какъвто извод правилно е достигнал и първоинстанционния съд.
По отношение на
обясненията на обвиняемата, настоящият въззивен състав ги цени с оглед на
тяхната двойна функция, доколкото те
представляват доказателствен източник, но и едновременно с това и начин да бъде
упражнено правото и на защита. В случая въззивният съд ги кредитира, в частта,
в която Т. посочва, че между нея и пострадалото лице е възникнал конфликт
относно начина на почистване, тъй като в същата насока са и показанията на всички
останали свидетели по делото. Всички свидетелстват, че конфликтът за методите,
по които следвало да се извършва почистването в отделението, чието ръководител
била именно обвиняемата, между П. и обвиняемата били ежедневни. В останалата
част, в която привлеченото към отговорност лице отрича да е нанасяла удари по
свидетелката П., въззивният състав също като първоинстанционния приема
обясненията на Т. като част от нейната защитна позиция, която обаче не се
подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства.
Предвид това,
въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че възраженията на
защитата относно наличието на несъответствие между показанията на пострадалата
и на свидетелката Ш., предвид обстоятелството дали са нанасяни удари от страна
на Т. по П., е неоснователно. В действителност, свидетелката Ш. заявява пред
първостепенния съд, че е чула единствено разговор на висок тон, но не и удари,
а същата безспорно се е намирала в лабораторията, в която е ситуиран и
стерилния бокс – мястото, на което е извършено инкриминираното деяние. Въпреки
това напълно житейски обосновано е обстоятелството, че тя не е чула ударите,
въпреки че такива са били нанасяни, доколкото съгласно показанията на другата
свидетелка – Д.А.в лабораторията, в която Ш. се е намирала, било шумно, тъй
като работели няколко фризера, а понякога и центрофуга за кръв. Нещо повече
механизмът на причиняване на част от телесните повреди на В. П. не предполагат
наличието на силен шум, който да бъде чут, доколкото при хващането, стискането
и извиването на ръка, не се възпроизвежда такъв, като това важи и за нанасянето
на ритник в крака. Единствено блъскането в стената и в метален гардероб биха
довели до възпроизвеждането на звук като от удар, но е обяснимо същият да не е
бил възприет от свидетелката Ш., при наличието на описаните по-горе странични
шумове, както същата дори и да го беше чула е напълно възможно да го е приела
като част от фоновите звуци от фризерите и/или центрофугата за кръв.
Като
неоснователно следва да се приеме застъпеното от обвиняемата становище, че от
приетата по дело съдебномедицинска експертиза се установявало, че няма как
белезите от такива наранявания да се появят за толкова кратко време, че да
бъдат показани на свидетелите А. и Ш.. Това твърдение не намира опора в наличните
по делото доказателства, доколкото вещото лице, изготвило заключението по
съдебномедицинската експертиза, разяснява, че в зависимост от силата на натиска
кръвонасяданията могат да настъпят почти веднага и то дори от едно стискане от
пръсти. В същата насока е и заключението на самата съдебно-медицинска
експертиза, кое въззивният съд кредитира като изготвено от експерт притежаващ
необходимите професионални знания, умения и квалификация, въз основа на всички
събрани по делото доказателства. Нещо повече, в приетото по делото
съдебномедицинско удостоверение изрично по повод времето на получаване на
нараняванията е посочено, че съответстват да са получени съгласно съобщеното от
лице, като специалистът в случая е дал становището си след извършване на
непосредствен преглед на пострадалата и то в деня на инкриминираното деяние.
Следователно липсват дори индиции, които да оборват твърденията на пострадалата
от относно времето на получаване на телесните увреждания и да внасят съмнение
досежно тяхната давност.
Не може да бъде
споделено от въззивната инстанция даденото от защитата определение на
действията на пострадалата като нелогични, а именно че е посетила лекарски
кабинет, в който да и бъде извършен преглед не веднага след нанасяне на
телесните повреди, въпреки че работи в болнично заведение, а е изчакала да
свърши работния и ден и едва вечерта се е снабдила със съдебномедицинско
удостоверение. Това обстоятелство според настоящия съдебен състав е ирелевантно
и не разколебава по никакъв начин приетата от съда фактическа обстановка.
Изцяло лична е преценката на пострадалото лице кога и къде да се подложи на
освидетелстване, като закъснялата реакция, ако въобще може да се определи като
такава, доколкото прегледът е проведен именно на инкриминираната дата –
07.10.2014г., може да се дължи на различни причини от лично естество, каквито
могат да бъдат и водещ мотив да се избере за провеждане на прегледа и различно
лечебно заведение от това, в което пострадалата работи. Предвид това напълно
логично е посоченото от свидетелката П. в дадените от нея пред
първоинстанционния съд показания обяснение, че е отишла да се освидетелства
едва след като се е посъветвала с адвокат, който я е насочил какви действия да
предприеме.
При така установената фактическа обстановка,
въззивният състав приема, също като първостепенния съд, че от обективна и
субективна страна обвиняемата Н.Т. е осъществила състава на престъплението по
чл.131, ал. 1, т.2, пр.1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за което и е повдигнато
обвинение. Аргументите на съда в тази насока са следните:
От обективна
страна са налице всички признаци на престъпния състав. На процесната дата и
място обвиняемата осъществил изпълнителното деяние на това престъпление, като хванала,
стиснала и извила с ръце дясната ръка на В. П., блъскала я в стената и в
метален гардероб, като я ритнала и в областта на левия крак. С тези си действия
Н.Т. е причинила телесни увреждания, които са реализирал медико-биологичния
признак – болки и страдания, като между извършените от обвиняемата действия и
причиненият вредоносен резултат е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
На следващо място
правилно първостепенният съд е преценил, че обвиняемата е извършила процесното
деяние в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, доколкото както е отчетено и от Софийски районен съд, Т. е заемала
длъжността „началник на отделение“ в МБАЛСМ „И. Н. Пирогов“ ЕАД, като същата е
имала ръководни функции, в това число и такива свързани с контрола по
изпълнение на задълженията на служителите в отделението, каквато безспорно е
била пострадалата и по повод изпълнение на нейните служебни задължения е
възникнал конфликтът, довел до причиняването на телесните повреди. Въззивният
състав се солидаризира със становището на първата инстанция, че в конкретния
случай следва да се съобразят разясненията, дадени в Тълкувателно решение №
2/21.12.2011г. по тълк.д. № 2/2011г. на ОСНК на ВКС, досежно начина, по който
следва да се определи дали обвиняемата е притежавала качеството „длъжностно
лице“ при осъществяване на престъплението.
От субективна страна обвиняемата Т. е
действала умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Същата е съзнавала
обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаела
е, че то е от естество да увреди здравето на пострадалата П., и отражението му
върху действителността /общественоопасните последици, изразяващи се във факта
на конкретното причинено увреждане/, с което е изпълнен интелектуалния момент
от умисъла. Също като първостепенният съд, въззивният състав счита, че е налице
и волевият момент, доколкото обвиняемата е искал, т.е целял настъпването на
общественоопасните последици от конкретен вид. Съдът намира, че Н.Т. е действала
с пряк умисъл, като във волеви аспект пряко е целяла настъпването на
причинената телесна повреда, като в тази връзка съобразява обективно механизма
на деянието и в частност конкретните действия, предприети от обвиняемата спрямо
пострадалото лице, които водят неизбежно до причиняване на конкретния
вредоносен резултат – болки и страдания, а оттук и сочи на желание за
причиняването му. В подкрепа на това становище е и фактът, че обвиняемата Т. е
лекар, поради което следва да се приеме, че ясно е съзнавала какви ще бъдат
медицинските последици от осъщественото от нея деяние.
По отношение на наложеното от първоинстанционния съд
наказание настоящият състав приема следното:
В разпоредбата
на чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК е предвидено в случаите на причинени телесни
повреди по чл. 130, ал. 2 от НК наказание „лишаване от свобода“ от една година
или пробация. Въззивната инстанция
споделя изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 78а от НК, доколкото са налице
предвидените от законодателя предпоставки за това, а именно – за
инкриминираното деяние е предвидено наказание едва до една година лишаване от
свобода или пробация, обвиняемата не е осъждана и към момента на осъществяване
на престъплението не е била освобождавана от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. Същевременно от деянието на обвиняемата не са
настъпили имуществени вреди, като липсват предвидените в чл. 78а, ал. 7 от НК
отрицателни предпоставки.
При определяне
размера на наложеното административно наказание, въззивната инстанция се
солидаризира с изводите на първостепенния съд, като приема, че наложената глоба
в размер на 1000 лева съответства на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства по отношение на Н.Т., а именно фактът, че липсват отегчаващи
вината обстоятелства и наличието на следните смекчаващи вината обстоятелства –
продължителния период на водене на наказателното производство не по вина на
обвиняемата, добрите характеристични данни на Тренчев и социалния и статус в
обществото на уважаван лекар. Настоящият състав споделя становището на Софийски
районен съд, че така определеното наказание напълно би способствало обвиняемата за
в бъдеще да се въздържа от подобни прояви и би въздействало поправително и
превъзпитателно върху нея.
По отношение на сторените по делото разноски:
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК правилно първоинстанционният съд е възложил разноските по
делото на обвиняемата Т..
При извършената
на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
които да налагат неговото изменение или отмяна, поради което и предвид
посочените съображения, постанови своето решение.
Водим от горното
и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.07.2018 г. по НАХД №
9035/2017 г., СРС, НО, 12-ти състав.
Решението не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.