Р Е Ш Е
Н И Е №……………/……………………2017г. В
ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, XXXIV състав,
в публично съдебно заседание на десети февруари, през
две хиляди и седемнадесета година, в състав: АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА при
секретаря Г.В., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2573/2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.65 от Закона за общинската собственост,вр.чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба от Т.И.Д., А.Б.А. лично и
като законен представител на децата Х.А.А. и Т.А.А., И.Б.А. и Ж.Б.А., всички с
адрес ***, срещу Заповед № 230/30.08.2016г. на Кмета на район Младост при
Община Варна, с която е наредено изземването от
жалбоподателите на общински имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Д.“№32-В,
представляващ земя и сграда по АОС № 8686/15.10.2015г. С Определение
№2503/04.10.2016г., като жалбоподатели са конституирани и К.Т.С. (П.) и В.П.П., предвид присъединяването
на адм.д.№2574/2016г.
по описа на Административен съд Варна, образувано по тяхна жалба срещу същата заповед. В жалбите са изложени
идентични твърдения: За допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, представляващи не уведомяванеза започване на
административното производство по реда,регламентиран в АПК и в недостатъчна степен индивидуализиране
на имота, подлежащ на изземване в обжалвания акт; За допуснати съществени
нарушения на приложими материални разпоредби, като производни от неправилното
им тълкуване. Навеждат се доводи, че наемателите държат имота на годно правно
основание, каквото е възникналото наемно правоотношение, възоснова на
настанителни заповеди; отговарят на изискванията за наемане на общински имот;
заплатили са всички дължими суми, както и тези потърсени от ответника след
влизане в сила на ЗОС и представляващи обезщетение за ползване ; оспорват
твърдението, че сградата е негодна за обитаване и застрашена от самосрутване.
На посочените основания в жалбата и в уточняваща молба вх.№ 14287/26.09.2016г.
/л.84 от делото/, молят за отмяна на обжалваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателите чрез процесуален представител поддържат
оспорването и молят за уважаването на жалбата. Представят писмени бележки, в
които по същество са изложени подробни мотиви, сочещи на основателността на
жалбите им.
Ответната страна по жалбата- кметът
на район Младост при Община Варна, чрез процесуален представител, счита
оспорената заповед за законосъобразна и моли съда да остави жалбата без
уважение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства ,
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните
отношения и релевантните материални разпоредби, приема за установено от фактическа и правна следното:
Предмет на проверка за законосъобразност е Заповед № 230/30.08.2016г. на Кмета на район Младост при Община
Варна,
с която е наредено изземването от жалбоподателите на общински имот,
находящ се в гр.Варна, ул.“Д.“№32-В, представляващ земя и сграда по АОС № 8686/15.10.2015г.
Посочени като фактически
основания за постановяване на заповедта са съставен на осн.чл.21а ал.2 от
НРПУРОИ, констативен акт и писмо с рег.№ РД16018736МЛ/24.08.2016г. и рег.№
РД16018736 МЛ-001МЛ/30.08.2016г., както и съставения АОС № 8686/15.10.2015г.
Видно от Констативен акт
по чл.21а от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество /л.29 от делото/,
съставен на 30.08.2016г. от служители при ответника, е констатирано, че имотът се владее без
правно основание от жалбоподателите, както и че същите са уведомени, че следва
доброволно да освободят обитавания от тях общински имот, тъй като сградата е
опасна за живота и здравето им. Цитиран е събрания към доказателствата
Констативен протокол от 01.12.2015г./л.58 от делото/, видно от който отново
служители при ответника са констатирали разпределението на самостоятелните
обекти в сградата и са формирали извод, че имота се държи от наематели без
валидно наемно правоотношение.
От Констативен протокол,
съставен на 15.02.2016г. /л.52 от делото/, се установява, че след извършен
оглед на място, сградата, находяща се на адрес гр.Варна, ул.“Д.“№32В, с
идентификатор 10135.3515.328.8 е освидетелствана като опасна за живота и
здравето на обитателите й, негодна за ползване, застрашена от самосрутване, не
подлежаща на конструктивно укрепване, създаваща условия за възникване на пожар,
вредна в санитарно-хигиенно отношение.
С писма от 24.08.2016г.,
/ л.38-л.43/, жалбоподателите са уведомени, че предстои изземване на имота, ако
не бъде освободен доброволно, поради констатацията, че сградата е опасна от
самосрутване, даден е седем дневен срок за доброволно изпълнение. Писмата са
изпратени във връзка с постановената Заповед № 2471/12.07.2016г. на Кмета на
Община Варна / л.45 от делото/, с която е наредено в срок от 15 работни дни
след получаване на възлагателно писмо, да бъде премахната сградата, като
негодна за обитаване. В едно с посочения срок за доброволно изпълнение, в
същата заповед е допуснато нейното предварително изпълнение, а на Кмета на
район Младост е указано незабавно да предприеме мерки за обезопасяване на
района около сградите, описано в т.1 от заповедта. Пак в същата заповед е
указано, че на осн.чл.217 ал.1 т.9 от ЗУТ, жалбата не спира изпълнението на
заповедта. Няма данни по делото, тази заповед да е обжалвана по съдебен ред, но
следва да се отбележи, че същата изобщо не е съобщавана на жалбоподателите,
последните не са посочени като нейни адресати.
Видно от АОС №
8686/15.10.2015г. за частна общинска собственост / л.60 от делото/, сградата с
идентификатор 10135.3515.328.8 и находяща се на адрес гр.Варна, ул.“Д. № 32В, е
актувана като частна общинска собственост.
Установява се, че жалбоподателите
К. Т.С. и В. П.П. са настанени въз основа на Заповед № 53/20.04.1990г. / л.13
от дело № 2574/2016г., присъединено към настоящото производство/, на директора
на „Лозаро-винарски комплекс“-Варна. А останалите жалбоподатели са настанени,
възоснова на Заповед №20/30.05.1996г. / л.13 от делото/, на Началник „Жилищно
настаняване“ при район Младост.
В съдебното производство е допуснато изготвянето
на ССЕ, от заключението по която се установява, че според данни от счетоводната
програма в район „Младост“, не са регистрирани извършени плащания на дължим
наем от датата на въвеждане в действие на
регистрационните системи –деловодна и счетоводна, от възникване на наемните правоотношения-
съответно от 30.05.1996г. за Т.Д. и от 20.04.1990г. за К.Т. до датата на
издаване на обжалваната заповед-30.08.2016г. Заключението не е оспорено от
жалбоподателите, но едновременно с това са ангажирали доказателства/л.153-159
от делото/, че К.Т.С. частично е заплащала наема. От представените квитанции
към приходно-касови ордери / л.152 и 153/, се установява, че К.Т.С. и Вл.П. са
заплатили и определеното от ответника обезщетение за неоснователно ползване на
имота по реда на чл.59 от ЗЗД в размер на 1061.28лв. , като не е посочен срокът
на дължимост. Последният се установява от писмо рег.№
ОСИСД16000579МЛ/20.01.2016г. /л.123/, с което жалбоподателката К.С. е
уведомена, че дължи сума в размер от 1061.18лв. за периода 01.01.2013г.-
31.12.2015г.
Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи :
Жалбата е подадена от надлежни страни с констатиран непосредствен интерес, адресати
на оспорената заповед, с която имота се изземва от държането им, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
При проверка на законосъобразността на обжалваната заповед , съдът следва
да контролира дали същата е издадена от
компетентен орган, при спазване на установената форма и материалноправните
разпоредби, при съблюдаване на административнопроизводствените правила и дали
преследва целта на закона.
Основанията и процедурата за изземване на имот-общинска собственост са регламентирани
в разпоредбата на чл.65 от ЗОС. Съобразно нея, общински имот, който се владее
или държи без основание….., се изземва възоснова на заповед на кмета на
общината. Тоест, предпоставка да бъде постановена заповед по този ред, е
безспорното установяване в административното производство, че имот-общинска
собственост се владее или държи без основание. Обжалваната заповед е
постановена от компетентен орган, съобразно чл.65 ал.2 от ЗОС вр.чл.21а ал.1 от
НРПУРОИ на Община Варна. Констатира се
спазена процедура, регламентирана в разпоредбата на чл.21а ал.2 от
НРПУРОИ, съобразно която заповедта за изземване се издава въз основа на
констативен акт, в който са посочени данни за собствеността и лицето, което
владее или държи имота, основанието за това, писмото за доброволно
освобождаване на имота и неизпълнението му. Безспорно от страните е, че към
датата на постановяване на заповедта, жалбоподателите са осъществявали държане
на имота.
Действително се установява и, че жалбоподателите не са уведомени за
започване на административното производство по реда на чл.26 от АПК. В тази
хипотеза, практиката
е унифицирана и категорично указва, че неизпълнението на задължението за
изпращане на уведомления за започнало административно производство не е сред
съществените нарушения на административно производствените правила, когато жалбоподателят
е упражнил адекватно правото си на съдебен контрол, участието му в съдебно
производство по контролиране законосъобразността на заповедта не е
възпрепятствано, какъвто е и настоящия случай. Не се констатира и второто от
твърдените от жалбоподателите нарушения на административно производствените
правила, сочещо на неидентифициран за изземване имот. В обжалвания
административен акт, имотът, подлежащ на изземване е посочен чрез неговия
административен адрес, както и чрез упоменаването на АОС №8686/15.10.2015г.
Последният е вписан в публичен регистър на собствеността, на разположение на
страните в Община Варна, както и в имотния регистър към Агенцията по
вписванията. Извършеното идентифициране на имота е в достатъчна степен ясно и
безпротиворечиво, така, че не оставя съмнение кой имот се изземва.
Не е допуснато и нарушение на приложими
материални разпоредби.
Настанителната заповед е постановена
при действието на ЗНО /отм./.
Наемателите са настанени в жилища от Държавен жилищен фонд. Според разпоредбите
на чл.20-23 от ЗНО/отм./, редът не е предвиждал сключването на договор за наем,
след постановяването на заповедта. На гореизложените основания, съдът приема,
че между държавата и жалбоподателите са
възникнали наемни правоотношения за процесния имот. Настанителните заповеди произвеждат действие
и спрямо всички членове на семейството
на настанените, като по дефиниция на чл.3 от ППЗНО/отм./, членове на
семейството са непълнолетните низходящи, както и пълнолетните низходящи ако
живеят с настанените в едно жилище и
образуват едно домакинство с него. Членовете на семейството имат всички права,
които произтичат от настанителната заповед за настаненото лице, но тези права
не са самостоятелни. Те са производни и зависими от неговите права / Така ТР №30
/1989г. по гр.д.№ 16/1989г. на ОСГ на ВС на НРБ/.
Ответника е ангажирал към
доказателствата АОС за частна общинска собственост. Действително той няма
правопораждащо действие, но по силата на чл.5 от ЗОС, удостоверява възникването
на правото на собственост на Общината.
Съдът приема за
неоснователно твърдението, че въпреки
липсата на основание-нова настанителна заповед и подписан от страните договор
за наем, предвид непротивопоставянето от наемодателя-Община Варна, наемното правоотношение
е продължено за неопределен срок, на
осн.чл.236 от ЗЗД.
С § 14 от
Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗОбС е отменен Законът за наемните отношения, а с § 7 от същите ПЗР на ЗОбС законодателят е
обявил, че договорите за наем, сключени по установения ред до 01.06.1996 г., чийто срок не е
изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но не за повече от
три години от влизането на този закон в сила. Независимо, че в конкретния случай,
възникналото наемно правоотношение не е ограничено със срок, то се счита за
прекратено след
изтичането на тригодишния срок по § 7 ПЗР на
ЗОбС, тъй
като правата на жалбоподателите са погасени по силата на закона и
към момента на издаване на оспорената заповед , те държат общинския недвижим имот без
правно основание, както правилно е
приел и кметът на район "Младост", община Варна. Тълкуването на нормата
сочи на извода, че ползването
на общинска собственост следва да
е подчинено занапред на конституционната норма на чл. 140 от Конституцията на интереса на
териториалната общност.
Съобразно разп.на чл.45а от ЗОС, условията и редът за установяване
на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45
се определят с наредба на общинския съвет. В Наредба
за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване
и продажба на общински жилища по арг. на чл.13 ал.1 Настаняването под наем става със Заповед
издадена от Кмета на района, в който се намира жилището, за срок от три години. Тоест, действащата
регламентация допуска винаги срочно наемно правоотношение, а съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗОбС субсидиарно приложение
на ЗЗД е допустимо само относно реда за
прекратяване на наемните правоотношения по чл.
14, ал. 3 и ал. 7 от ЗОбС- за имоти публична общинска собственост, какъвто
процесния не е. Разпоредбата на
чл. 236 от ЗЗД за мълчаливо продължаване
на договор за наем поради липсата на противопоставяне от страна на наемодателя
след изтичане на наемния срок, е неприложим спрямо наемни правоотношения
относно обекти, представляващи имоти частна общинска собственост. Плащането на наемна цена и
приемането на това плащане от страна на общината не означава, че съществува
наемно правоотношение при условие, че няма изразена воля на собственика . Предвид § 7 от ПЗР на ЗОбС максималният срок, в който
се счита, че са запазени наемните правоотношения възникнали в периода преди
влизане в сила на ЗОбС, е три години, а нови заповеди и
договори при действието на ЗОС, не са постановявани, съответно не са сключвани с
жалбоподателите.
Не е нарушен принципът
на съразмерност. Така, защото административният акт и неговото изпълнение не
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта,
за която се издава актът. Тук съдът, на осн.чл.142 ал.2 от АПК съобразява и
установените факти от значение за делото, каквито представляват установяванията
за опасност от самосрутване на сградата, които не са оборени. Обстоятелството,
че и към настоящия момент сградата не е съборена, не означава, че същата не е
опасна за живота и здравето на обитаващите я.
Не се констатира
нарушение и на принципа за истинност, както и на принципа за достъпност,
публичност и прозрачност. Административният акт е основан на действителните
факти от значение за случая. Жалбоподателите са имали знание, предвид
изпратените писма за дължимост на суми за неоснователно ползване на имота, че
собственикът на имота счита, че го държат без валидно наемно правоотношение. От
изявленията на жалбоподателките К.Т.С. и Т.Д. се установява, че не веднъж са
посещавали администрацията при ответника, където им е съобщавано, че предстои
изземване на имота, макар това съобщаване да не се счита за такова, по смисъла
на чл.26 от АПК. При тези данни ,в
съответствие с материалния закон и в рамките на обхвата на проверката за
законосъобразност на заповедта на Кмета на Район Младост при Община Варна,
съдът приема, че оспорения акт е постановен в унисон с приложимите материални
разпоредби. С оглед
изложените съображения жалбите срещу заповедта на Кмета на район Младост при Община
Варна за изземване на имота, следва да бъде отхвърлени.
С оглед
изхода на делото и направеното в срок искане от представителя на ответника, в
тежест на жалбоподателите следва да бъде присъдено възнаграждение за
юрисконсулт, съобразно чл.8 ал.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения,вр.чл.143 ал.3 от АПК в размер от 500.00лв.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172,ал.2,предп.последно,
съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбите на Т.И.Д. ЕГН **********, А.Б.А.
ЕГН ********** лично и като законен представител на децата Х.А.А. ЕГН **********
и Т.А.А. ЕГН **********, И.Б.А. ЕГН **********, Ж.Б.А. **********, К.Т.С.-П. ЕГН ********** и В.П.П. ЕГН **********, срещу Заповед №
230/30.08.2016г. на Кмета на район Младост при Община Варна, с
която е наредено изземването от жалбоподателите на общински имот,
находящ се в гр.Варна, ул.“Д.“№32-В, представляващ земя и сграда по АОС № 8686/15.10.2015г.
ОСЪЖДА Т.И.Д. ЕГН **********, А.Б.А. ЕГН ********** лично и като законен
представител на децата Х.А.А. ЕГН ********** и Т.А.А. ЕГН **********, И.Б.А.
ЕГН **********, Ж.Б.А. **********, К.Т.С.-П. ЕГН ********** и В.П.П. ЕГН ********** ***, сумата от 500.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните. Административен съдия :