ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 492
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501528 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба с вх.№4033/14.06.2021г. депозирана от
„Теленор България“ ЕАД ЕИК *********, чрез процесуалния представител адв. В.Н. срещу
Определение №1869/01.04.2021г. постановено по гр.д.№11640/2020г. по описа на ПРС,
петнадесети гр.с., с което се връща искова молба с вх.№51849/11.09.2020г. депозирана от
„Теленор България“ ЕАД срещу Н. Д. Д. с ЕГН-********** и се прекратява производството
по делото. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният от
първоинстанционният съд акт, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се да
се отмени прекратителното определение, като вместо това делото бъде върнато на ПРС за
разглеждане по същество на повдигнатия спор, както и да бъдат дадени указания на
първоинстанционният съд да спре исковото производство до произнасянето на заповедния
съд по направеното искане за поправка на явна фактическа грешка.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото
и прецени направените доводи, намира частната жалба за процесуално допустима,
доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което следва да бъда разгледана по същество.
Първоинстанционния съд е сезиран с искова молба с вх.№51849 от 11.09.2020г.
депозирана от „Теленор България“ ЕАД срещу Н. Д. Д. с ЕГН-**********, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове, с които се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 62.46лв – абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително
споразумение за отчетен период 10.08.2018г. до 09.10.2018г.; сумата от 71.35лв- неустойка
по допълнително споразумение, начислен по фактура от 10.12.2018г.; сумата от 227.37лв –
лизингови вноски по Договор за лизинг за периода 10.08.2018г. до 09.12.2018г.; сумата от
1
2.96лв – разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена
по договор за лизинг; сумата от 144.33лв – лизингови вноски по Договор за лизинг дължими
за периода 10.08.2018г. до 09.12.2018г., за които суми се твърди че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3693/13.07.2020г. по описа на ПРС,
четвърти бр.с.
Първоинстанционният съд е констатирал, че липсва идентичност между сумата, за
която е издадена заповед и сумите претендирани в исковото производство, поради което е
върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
Настоящият съдебен състав не споделя направените от първоинстанционният съд
правни изводи по следните съображения:
С разпореждане №4074 от 11.03.2021г., съдът е оставил исковата молба без
движение като е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да обоснове
правния си интерес от претендирането на суми, които макар да са на същата стойност като
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7932/20 по описа на ПРС, пети бр.с. не
съвпадат по основание. В тази връзка е посочил, че претендираната сума в общ размер от
508.47лв се претендира като главница, а в исковата молба се претендират суми за
телекомуникационни услуги, лизингови вноски за мобилно устройство и неустойка.
С молба с вх.№14 777/25.03.2021г./ л.60 от делото на ПРС/ депозирана в законния срок,
ищецът е направил конкретизация на претендираната обща сума по пера. Действително
както правилно е констатирал първоинстанционният съд, липсва идентитет между
претендираните суми по пера в исковата молба и сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3693/13.07.2020г. по ч.гр.д.№7932/20
по описа на ПРС, четвърти бр.с.
Видно обаче от съдържанието на депозираната от ищеца молба, същият при
условията на евентуалност е поискал спиране на производството по делото до произнасяне
на заповедния съд по молбата му за поправка на явна фактическа грешка допусната в
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3693/13.07.2020г.
по ч.гр.д.№7932/20 по описа на ПРС, четвърти бр.с., предвид наведените от ищеца
твърдения, че в Заявлението депозирано до заповедния съд вземания са претендирани по
пера, така както са посочени в исковата молба, но в заповедта е издадена за сума в общ
размер от 508.47лв.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото молбата за поправка на явна
фактическа грешка допусната в издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №3693/13.07.2020г. по ч.гр.д.№7932/20 по описа на ПРС, четвърти бр.с е от
значение за допустимостта на исковата молба, то първоинстанционният съд при направено
констатация за липса на идентитет между претендираните суми по пера в исковата молба
и сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№3693/13.07.2020г. по ч.гр.д.№7932/20 по описа на ПРС, четвърти бр.с., е следвало да се
2
произнесе по направеното от страната искане за спиране на производството по делото до
произнасяне на заповедния съд по молбата за поправка на явна фактическа грешка
допусната в издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Като
не е сторил това, настоящият съдебен състав приема, че са нарушени процесуалните права
на страната, доколкото не е дадена възможност на ищеца да отстрани констатираните
нарушения в исковата молба като производството по делото преждевременно е
прекратено.
Гореизложеното обосновава незаконосъобразността на обжалвания акт, поради което
същият следва да бъде отменен, а делото върнато по ПРС за произнасяне по направеното в
молба вх.№14 777/25.03.2021г./ л.60 от делото на ПРС/ при условията на евентуалност искане
за спиране на производството по делото до произнасяне на заповедния съд по молбата на
ищеца „ Теленор България“ ЕАД за поправка на явна фактическа грешка допусната в
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3693/13.07.2020г.
по ч.гр.д.№7932/20 по описа на ПРС, четвърти бр.с.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1869/01.04.2021г. постановено по гр.д.№11640/2020г. по
описа на ПРС, петнадесети гр.с., с което се връща искова молба с вх.№51849/11.09.2020г.
депозирана от „Теленор България“ ЕАД срещу Н. Д. Д. с ЕГН-********** и се прекратява
производството по делото.
ВРЪЩА делото на ПРС, петнадесети гр.с. за произнасяне по направеното с молба
вх.№14 777/25.03.2021г./ л.60 от делото на ПРС/ при условията на евентуалност искане за
спиране на производството по делото до произнасяне на заповедния съд по молбата на
ищеца „ Теленор България“ ЕАД за поправка на явна фактическа грешка допусната в
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3693/13.07.2020г.
по ч.гр.д.№7932/20 по описа на ПРС, четвърти бр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4