Р Е Ш
Е Н И Е
№......................./03.11.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на седми октомври през 2020
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 9511 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 13.02.2018 г., постановено
по гр.д. № 54391/2014 г. на СРС, 123 състав, е осъдено З. „Б.В.И.Г. " АД
да заплати на „М.“ ЕООД, сумата от 2980 лв. - застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие реализирано на 04.06.2014 г.
застрахователно събитие - увреждане на лек автомобил марка „ФОРД“, модел
„ТУРНЕО КОНЕКТ С“ с ДК № ********, по повод на което е образувана ликвидационна
преписка по щета № 50-05000-01722/14/04.06.2014
г. (№ 470413141419705) при З.„Б.В.И.Г.“ АД, на основание чл. 208, ал. 1 от КЗ
(отм.), вр. чл. 193 КЗ (отм.), вр. чл. 183 КЗ (отм.), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 09.10.2014 г. до окончателното й плащане, както и
сумата от 1119.20 лв. - направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Първоинстанционното решение е
обжалвано в срок от ответника З. „Б.В.И.Г. " АД чрез пълномощник юрк. В.Р.като
неправилно. Оплакванията по въззивната жалба са за нарушение
на процесуалния закон поради неправилно зачитане доказателствената стойност на
протокола за ПТП и изготвената само въз основа на него САТЕ, като двете
доказателства не били достатъчни за установяване механизма на ПТП и настъпилите
вреди. Оспорва доказателствената сила на протокола за ПТП да обхваща изводите
на актосъставителя относно вината на водача, механизма на ПТП, положението на
водачите, пътните условия и др. И при липсата на други доказателства, намира
искът за недоказан. Моли решението да бъде отменено, и иска отхвърлен, като
претендира и разноски по делото.
Въззиваемата страна - ищец „М.“ ЕООД
не е подадела отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК. С
писмена молба слезд този срок, подадена за открито съдебно заседание
пред СГС чрез пълномощник адв.Т. Б., оспорва жалбата бланкетно, претендира
разноски за въззивната инстнация по списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при обсъждане доводите на страните и
събраните доказателства, водещи до необоснованост, и нарушение на материалния
закон, и свързаните с това оплаквания за неправилно установени правно значими
факти по спора.
При извършената
проверка служебна за правилност въззивният съд не констатира нарушение на
императивни правни норми, приложими в случая. При проверката според оплакванията
с въззивната жалба, които очертават въззивната проверка за правилност съгласно
чл.269, изр.второ от ГПК, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на преценка на
събраните по делото доказателства- писмени, ескпертиза, свидетелски показания, относно
наличието на основанията за възникване правото на вземане на ищеца като
застрахован по имуществена застраховка като собственик на увреденото МПС,
спрямо ответника като застраховател по имуществена застраховка и относно
размера на подлежащите на обезщетяване вреди, които констатации и правни изводи
въззивният съд споделя и на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да е
нужно да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Съобразно оплакването по въззивната жалба,
спорни пред въззивния съд са фактите относно механизма на ПТП, причинената вреда
и причинната връзка между тях. Вината се редполага съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Фактите, включени в състав на вземане на ищеца, се установяват
от съвкупната
преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства
и приетата
съдебна автотехническа ескпертиза /САТЕ/, като заключението на вещото лице въззивният съд намира за компетентно и добросъвестно изготвено, и заслужаващо кредитиране от съда при преценката му по
чл.202 от ГПК.
Механизмът на ПТП и
видимите удреждания по застрахованото при ответника МПС, собственост на ищеца, се
установяват от приетия протокол за ПТП от 14.06.2014 г., съставен от длъжностно
лице от МВР след посещение на място в 16,20 часа на 14.06.2014 г., т.е. около 35
минути след сочения от участниците момент на ПТП 15,45 ч. на 14.06.2014 г. , и
подписан от актосъставителя и от участниците в ПТП. Съгласно задължителната
съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК (Решение № 15 от 25.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 85/28.05.2009 г. по
т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на
ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО)
"…протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му
в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като
такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него
действия...съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други… При неоспорване на
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален
документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността
на удостоверените в него факти, но с оглед обвързващата материална
доказателствена сила на документа следва да проведе пълно обратно
доказване.". В случая вписаните в протокола
за ПТП обстоятелства, които са и възприети от актосъставителя в кратък интервал
от време от момента на реализиране на ПТП-то :
относно мястото на ПТП, участниците в него, разположението на двете
участващи в ПТП превозни средства и видимите повреди по тях, са достатъчни за установяването
на пълния механизъм на ПТП, при което не се налага провеждане на допълнително
доказване от страна на ищеца на този механизъм и на мястото на причинените
вреди на собстветото на ищеца МПС, въпреки заявеното от ответника оспорване на
материалната доказателствена сила на протокола, без оспорване на авторството на
съставителя.. Не са ангажирани по делото други доказателства, които да оборват
така установените в протокола за ПТП обстоятелства, поради което същите следва
да се приемат за осъществени, така както са отразени в него. Претата САТЕ
установява наличието на причинна връзка между процесното ПТП и причинените
вреди в предната част на собственото на ищеца МПС, което е застраховано при
ответника, съобразно описаното в протокола за ПТП, както и размера на вредата
по среди пазарни цени, който надвишава претендирания с иска размер. Макар това
заключение на САТЕ да се основава на обстоятелствата относно механизма на ПТП и
видимите щети по двете МПС, отразени в протокола за ПТП, не се разколебава
доказателствената стойност на тази експертиза, по изложените вече съображения
относно доказателствената стойност на самия протокол за ПТП. При липсата на
други оплаквания с жалбата относно фактите от състава на вземането за
обезщетение, съдът следва да приеме, че те са установени. Искът е основателен. Ето
защо обжалваното решение следва да се потвърди като правилно.
По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.3
от ГПК и изхода на спора, претендираните от въззивника-ответник разноски за въззивната
инстанция остават за негова сметка.
Въззиваемата страна-ищец съгласно чл.78, ал.1
от ГПК и изхода на спора би имала право на разноски пред въззивната инстанция,
ако беше осъществена по делото защита от адвоката съобразно характеристиките на
защита според Закона за адвокатурата. В случая, обаче, в полза на въззиваемото
дружество-ищец, не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за заплатено
адвокатско възнаграждение от 600лв., тъй като единственото извършено от адв.Б. процесуално
действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, след сроковете за отговор
по въззивната жалба/частната жалба, с която претендира отхвърляне на жалбата,
потвърждаване на решението и възлагане
на разноски, което не може да се счита осъществена защита по делото, за която
да се дължи заплащане от противната страна. Искането за разноски на ищеца не
може да се уважи за въззивната инстанция.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.02.2018 г., постановено по
гр.д. № 54391/2014 г. на СРС, 123 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разноски за
въззивната инстанция по чл.78, ал.3 от ГПК и по чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.