Р Е Ш Е Н
И Е
№3795/10.8.2020г.
Гр.Варна,10.08.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание
проведено на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря Христина Х., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 15332 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявена искова молба от ищцовото
дружество „А.“ ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, *, с управител и представляващ А. П. А., чрез адвокат Г.С.С. - ВАК, със съдебен адрес:*** против ответното дружество „П.“ ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** *, представлявано
от Н. Н. Р., с правно основание чл. 109
ЗС.
Ищцовото дружество основава
искова си молба на следните твърдяни правно релевантни факти: Сочи
се,че търговски обект,
находящ се в гр. *, кв. *, *, бил построен на терен собственост на „П.“ ЕАД, с
обща застроена площ от 344 кв.м., състоящ се от сладкарница, магазини и санитарни
помещения, с идентификатор № *. За
описания недвижим имот било издадено удостоверение
за търпимост № 22 от 20.12.2011 г.,
въз основа на влязло в сила Решение №
2907107.12.2011г. на Административен съд - гр. Варна. В резултат на спорове
относно собствеността на посочения недвижим имот, между ръководствата на двете
търговски дружества били налице влошени отношения.От страна на служители и
представители на ответното търговско дружество се извършвали неоснователни и
незаконосъобразни действия, които пречели на ищцовото дружество да осъществява
своите права. Тези действия се изразявали в:изграждане на незаконни постройки
около търговския обект, с които се правел невъзможен достъпа до входовете на
същия; поставяне на незаконни преместваеми обекти около и пред търговски обект,
които не давали възможност търговски обект да се използва пълноценно, като
същите ограничавали и противопожарен път.
Ищцовото дружество
било образувало гр.д. № 2912/2013г., по
описа на Районен съд - гр. Варна, с правно основание чл. 109 от ЗС, против
„П.“ ЕАД като в резултат било
постановено влязло в сила съдебно
решение, по силата на което ответното
дружество „П.“ ЕАД на основание чл.109
ЗС било осъдено да преустанови неоснователните си действия, с
които пречи на „ А.“ ООД, да упражнява правото си на собственост върху
търговски обект - аптека, с
идентификатор *.*, находяща се в Варна, на *, с площ 30 кв.м., построен върху терен,
собственост на „П.“ ЕАД, като премахне
преместваемите обекти, разположени пред
търговския обект, които закриват и препятстват достъпа до него, а именно търговски маси № *, *, *, * и * и
преместваем обект /павилион/№ *.Сочи се още, че след влизане в сила на съдебното Решение,
ответното дружество „П.“ ЕАД доброволно премахнало търговски
маси № *, *, *, * и * и преместваем обект /павилион/ № *. Освен
горепосочените търговски маси и павилион, които били поставени пред входа на
търговския обект и премахнати от ответното дружество, „П.“ ЕАД, твърди ищцовото дружество, поставило ОКОЛО СГРАДАТА и други преместваеми търговски обекти, който
препятствали достъпа до имота на „А.“ ООД, а именно ТЪРГОВСКИ ОБЕКТИ с № *, № *, № *, № *и № *. В следствие
на този факт „А.“ ООД образувало изп. дело № 77/2017г., по описа на ЧСИ С. Я.,
с рег. № *и район на действие ВОС за премахване на преместваемите търговски
обекти около имота на „А.“ ООД.По изпълнителното дело била изготвена СТЕ,
от която се установявало, че освен премахнатите търговски маси № *, *, *, * и *
и преместваем обект /павилион/ № * било
налице незаконосъобразно поставяне на преместваеми
търговски обекти № *, № *, № *, № *и № *, разположени около.Описаните търговски обекти закрили витрината и товарния вход на
търговски обект „Аптека „ с идентификатор *.* собственост на „А. „ ООД и
възпрепятствали нормалната и експлоатация.След образуване на изпълнителното
дело сочи ищцовото дружество, ответното „ П. „ ЕАД, депозирало молба за тълкуване на решение №
121/04.11.2016г., постановено по гр.д. № 1495/2016г., по описа на ВКС,
която Молба била оставена без разглеждане, с мотиви на съда, че процесното Решение било изпълнено,
съгласно Определение № 117/11.07.2017г., постановено по гр.д. № 1495/2016г., по
описа на ВКС.Въз основа на частна
жалба от „А.“ ООД, против Определение № 117/11.07.2017г., постановено по гр.д.
№ 1495/2016г., по описа на ВКС било образувано ч.гр.д. № 4692/2017г., по описа на ВКС.С Определение № 251/21.12.2017г. по същото дело било потвърдено
определение № 117/29.06.2017г., постановено по гр. д. № 1495/2016 г. на ВКС, II г.о., с мотиви, че „А.“ ООД разполагат
с възможността да защитят правото си на собственост, като предявят отново иск по чл. 109 ЗС за ОБЕКТИТЕ, за които
липсва произнасяне в постановеното решение, а именно: преместваеми
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТИ № *, № *, № *, № *и № * разположение ОКОЛО ИМОТА.С това
дело,обобщава ищцовата страна бил решен спора между страните само и единствено
по отношение на преместваемите обекти,
разположени ПРЕД търговския обект аптека,
с идентификатор *.* с площ от 30 кв.м.
В качеството си на молител „А.“ ООД, сочи
че образувало ч.гр.д. № 9638/2018 г., по
описа на 41 състав, по повод обезпечение на доказателства по реда на чл. 207 от ГПК, във връзка с обектите,
които препятствали достъпа до сградата собственост на „А.“ ООД. По делото била
приета СТЕ, която по категоричен начин давала заключение, че БИЛИ ИЗГРАДЕНИ ПОСТРОЙКИ, които
ограничавали използването на входовете на сградата, а именно: ТЪРГОВСКИ
ОБЕКТИ № *, № *, № *, № *, № *.Отделно от приетата по горепосоченото
дело експертиза от към ул. „*“, твърди
ищцовото дружество била изградена постройка, в която били разположени боклукчийски казани, обслужващи *,
които също препятствали и ограничават достъпа
до имотите собственост на „А.“ ООД.
При тези твърдения и след
депозиране на допълнителни уточни молби в изпълнение на указанията на ВРС от
8.3.2019 г., ищцовото дружество е отправило следното прецизирано ИСКАНЕ по
смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК: Да бъде постановено
Решение, по силата на което ответното
търговско дружество „ П.“ ЕАД да бъде
осъдено да ПРЕУСТАНОВИ неоснователните
си действия,с които пречи на „А.“
ООД да упражнява правото си на
собственост върху сграда с идентификатор *, находяща се в гр.Варна, *,
кв. *, * подрайон - построена
на терен собственост на „П.“ ЕАД, с
обща застроена площ от 344 кв.м., състоящ се от сладкарница, магазини и санитарни помещения, КАТО ПРЕМАХНЕ следните
преместваеми обекти:търговски обекти
№ *, № *, № * и № *, препятстващи
достъпа до втория вход –изход обслужващ СОС с идентификатор *.* и СОС с идентификатор *.3 (общ за двата СОС)
разположен на източната фасада на
сградата, поради наличието на разстояние по-малко от 1 метър за
търговски обекти № *,*, както и по-малко от 2,3 м. от търговски обект № *.;търговски
обект № *, от своя страна
западната му фасада е продължавана по източната фасада на СОС № *.*; търговски обект № * е разположен откъм улица „*“ непосредствено до сградата
с идентификатор *, който от своя страна препятства входа до СОС № *.*, на
основание чл. 109 ЗС.
Видно от материалите по делото с
Определение от 2.4.2019г., съдът след запознаване с депозирана писмена молба от ищцовата страна от дата 15.03.2019 г., обективираща оттегляне
от иска в частта касаеща постройка изградена от към улица „*“ в която са
разположени боклукчийски казани, обслужващи „*“ и депозирана писмена
уточнителна молба заведена с вх.№ 23314/19 от дата 29.03.2019 г. ,
констатирайки надлежното частично десезиране на съда е прекратил частично
производството по гр.дело № 15 332
/2018 г. по описа на ВРС ХLII – ри състав, по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС от ищцовото дружество „А.“
ООД, ЕИК *, против ответното
дружество „П.“ ЕАД, ЕИК *, досежно само постройката изградена от към ул. „*“,в
която са разположени боклукчийски
казани, обслужващи *, поради оттегляне на иска и на основание чл. 232 ГПК. Обективирано е искане и за присъждане на сторените по делото разноски
от ищцовото дружество. Обективирани
са и доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответното
дружество е депозирало писмен отговор. В първия депозиран по делото отговор на
искова молба ответната страна е изразила следното писмено становище: В
РАЗДЕЛ I от отговора на искова молба са наведени две отделни ВЪЗРАЖЕНИЯ за
нередовност на исковата молба.1.На първо място ответната страна намира, че исковата претенция е неуточнена,
което затруднявало защита на ответника. Това било така, тъй като било
налице противоречие между петитума на исковата молба и нейната
обстоятелствена част. В обстоятелствената част на исковата молба се
твърдяло, че търговски обекти с №№ *, *,
*, *и *, както „постройка“ за
разполагане на „боклукчийски казани“ били разположени около обект - аптека с
идентификатор *.* с площ от 30 кв. м. и че цитираните търговски обекти и постройка
ограничавали използването на входовете на сградата, ограничавали и препятствали
достъпа до имотите на ищеца. От друга страна в петитума на исковата молба се
искало ответникът да бъде осъден да премахне същите търговски обекти, но като
препятстващи ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост върху
Търговски обект, находящ се в гр. Варна, *, кв. *, * подрайон, построен на
терен собственост на П. ЕАД с обща застроена площ от 344 кв.метра, състоящ се от сладкарница, магазини и санитарни
помещения„.В случая, според ответното дружество, не можело да се установи
кое точно било защитимото според ищеца право - правото му на собственост
върху „аптека с идентификатор *.*с площ от 30 кв. м.“ или правото му на
собственост върху Търговски обект, находящ се в гр. Варна, *, кв. *, *
подрайон, построен на терен собственост на П. ЕАД с обща застроена площ от
344 кв.метра, състоящ се от сладкарница,
магазини и санитарни помещения“, доколкото очевидно не бил налице идентитет
между тези два обекта на собственост. Предвид горното, ответното дружество
желае РС Варна да задължи ищеца да уточни правото му на собственост върху кой
точно недвижим имот твърди да е препятствано - цялата сграда с площ от 344
кв. м. или аптека с площ от 30 кв. м.
Налице била и друга нередовност на исковата молба: В същата не е
посочена цена на иска. Съгласно TP № 4
от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, докладчик съдията Теодора
Гроздева исковете по чл. 109 от ЗС при наличие на осъдителен петитум и
претенция ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия,
са оценяеми искове и държавната такса по тях се определя върху цената на иска, която е паричната
оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на
действията, а когато оценката представлява затруднение - от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. В случая не била
посочена цена на иска, такава не била определена и от съда по реда на чл. 70
ал. 3 от ГПК, поради което не можело да се заключи дали не е налице нередовност
на исковата молба по чл. 128 т. 2 ГПК.В РАЗДЕЛ II от отговора на искова
молба са наведени възражения и против допустимостта на исковата претенция: Ответникът
намира, че така предявеният иск е недопустим по следните съображения: Ако се допуснело, че
исковата претенция цели да бъде осигурено пълноценното упражняване от страна на
ищеца на правото му на собственост по отношение на „аптека с идентификатор *.3 с площ от 30 кв. м.“, то този спорен
между страните въпрос бил разрешен с влязло в сила съдебно решение, което
надлежно и доброволно било изпълнено от дружеството – ответник още в края на
2016 г. Както ищецът сам посочвал в исковата си молба, между същите страни и
със същия предмет вече се било развило производство по чл. 109 от ЗС, което било предмет на разглеждане по гр.д. № 2912/2013 г. по описа на ВРС - XXXI
състав, в.гр.д. № 2836/2015 г. по описа на ВОС - Гражданско отделение и гр.д. №
1495/2016 г. по описа на ВКС - II г.о. Именно с Решение № 121/04.11.2016 г. ВКС приел предявения от ищеца иск с правно
основание чл. 109 от ЗС за основателен и е постановил ответникът П. ЕАД да:
„преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на А. ООД ЕИК * да упражнява правото си на
собственост върху търговски обект - АПТЕКА
с идентификатор № *.*, находяща се в гр. Варна,
на *, с площ 30 кв.м., ПОСТРОЕНА ВЪРХУ ТЕРЕН, собственост на П.
ЕАД, като премахне преместваемите обекти, разположени ПРЕД търговския обект, които закриват и препятстват
достъпа до него.“ В случая не била налице непълнота на съдебния акт, както твърдял ищеца. При
съпоставка на заявения от него петитум по първоначално развилото се
производство с петитума по настоящия иск, се установявал пълен идентитет, като
заявеното по настоящото производство искане изцяло се съдържа в предходното
такова. В първоначално предявената искова молба по гр.д. № 2912/2013 г. на
ВРС ищецът отново заявил, че „П. „ЕАД разполага :„около имота му постройки с
което пречи на ползването на търговския обект (аптека), тъй като те
възпрепятстват достъпа до входовете на обекта, а от друга страна се намират и
непосредствено пред обекта и по този начин също възпрепятстват пълноценното
използване на имота“. Формулираният
петитум отново бил цитат: „да
бъде осъдено ответното дружество да прекрати всички неоснователни действия,
изразяващи се в поставяне на незаконни преместваеми обекти и изграждане на
незаконни постройки, с които действия на А. ООД се пречи да упражнява
правата си върху недвижим имот: Търговски
обект, находящ се в гр. Варна, *, кв. *, *- построен на терен собственост на П. ЕАД, с обща застроена площ от 319
кв. метра, състоящ се от сладкарница,
магазини и санитарни помещения, като осъдите ответното дружество да
възстанови фактическото положение отпреди неоснователните действия, като
премахне всички незаконни преместваеми обекти и незаконно изградени постройки около посочения недвижим имот.“Впоследствие
с уточнителна молба А. ООД посочило, че искът следвало да се счита предявен само за „част от сграда № *“- т.е. единствено по
отношение на Обект - АПТЕКА с
идентификатор *.* с площ от 30 кв. метра. Именно по този начин
исковата претенция била докладвана и разгледана от първоинстанционния и
въззивния съд. В мотивите на Решението по гр.д. № 2912/2013 г. ВРС изложил, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен,като са цитирани мотивите на РС Варна. При въззивната проверка на
първоинстанционното решение Варненски окръжен съд докладвал отново предявената от А. ООД искова
претенция и въззивна жалба ,цитирани в отговора, като е посочено че с въззивното
решение напълно било потвърдено първоинстанционно, т.е.исковата претенция
отново била отхвърлена досежно всички, съществуващи към датата на завеждане на
иска и към датата на приключване на устните състезания, действия на П. ЕАД по
разполагане на преместваеми обекти и постройки ОКОЛО имота на ищеца. Сочи се от
ответника, че срещу Решението на ВОС настоящият ищец подал касационна
жалба, като в придружаващото я изложение
по чл. 280 от ГПК формулирал два съществени материалноправни въпроса, по
първият от които според него ВОС се е произнесъл в противоречие със
задължителната практика на ВКС, а по вторият - липсвала съдебна практика, а
същият бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на
правото. Въззивното решение, подчертава
ответникът, било допуснато до касационно обжалване единствено по втория,
формулиран от касатора материално правен въпрос, който бил и допълнително
доразвит от съда, а именно: Дали поставянето на преместваеми обекти
/търговски маси/ пред магазин ограничава правото на суперфициарния собственик
на магазина да ползва своя търговски обект нормално и по предназначение. Т.е.
с така формулирания от ВКС съществен материално правен въпрос бил очертан
ясно и недвусмислено обхвата на касационната проверка на въззивното решение и
тя била ограничена единствено до това дали
правото на собственост на касатора се препятства от поставените пред магазина
му търговски маси. По аргумент от противното, обобщава
ответникът, касационният контрол бил изключен относно всички останали,
твърдяни от „А.“ ООД действия, с които „П.“ ЕАД му пречи да упражнява в пълен
обем правата си върху търговски обект „аптека“ - т.е. по отношение на
всички останали действия, респективно и по отношение на всички останали
обекти, разположени „ДО“ и „ЗАД“ обекта на ищцовото дружество ВКС също приел,
че не били налице основания за допускане на касационно обжалване и уважаване на
иска, а такова се открива единствено по отношение на обектите, разположени ПРЕД
обекта на ищеца.От изложеното по-горе се налагал изводът, че по
предходната искова претенция на А. ООД по чл. 109 от ЗС относно обектите,
които П. ЕАД разположило около - в смисъл на „ДО“ и „ЗАД“ - обекта на ищеца, е
безспорно прието и установено с влязъл в сила съдебен акт, че не препятстват
правата на собственост на „А.“ ООД върху обект - аптека с идентификатор *.3.Към
настоящия момент липсвала каквато и да била промяна във фактическото положение,
възразява ответникът. Т.е. в разположението на преместваеми обекти и
постройки около имота на ищеца, с
изключение на премахнатите вече от ответника търговски маси и павилион в
изпълнение решението на ВКС.
Предвид
всичко изложено по-горе, счита ответното дружество, че исковата претенция се
явявала недопустима, тъй като повдигнатият по настоящото дело спор вече бил
разрешен със сила на пресъдено нещо - с влязъл в сила съдебен акт, постановен в
производство с идентични страни и предмет и при отсъствие на нововъзникнали
обстоятелства.Ако се приемело, че искът е за цялата сграда с идентификатор *,
то искът се явявал частично недопустим - в частта относно СОС *.*, а в останалата си част се явявал неоснователен. Предвид изложеното и след
уточнение от страна на ищеца ответникът желае ВРС да прекрати изцяло или
частично производството по делото.В раздел III от отговора на искова молба,
по основателността на исковата претенция и обстоятелствата, на която същата се
основава,ответникът излага следните твърдения и възражения:Ако въпреки подробно изложените по-горе мотиви, ВРС приемел, че
искът е допустим и редовно предявен, то ответникът заявява, че оспорва същия
изцяло, като неоснователен по следните
съображения:На първо място „П.“ ЕАД не
било собственик на Търговски обект № *, съответно не „П.” ЕАД било
разположило този обект в близост до търговския обект на ищеца и дори да се
допуснело, че действително този обект по някакъв начин препятствал ползването
на обекта на ищеца, нямало как „П. „ЕАД да премахне същия и по този начин да
засегне правата на трети лица, които не са страна в настоящото производство.
Оспорени са от ответника
изложените твърдения, че посочените търговски обект с №№ *, *, *, *, * и
изграден от ответното дружество заслон,
в който са разположени съдове за
сметосъбиране /фигуриращ в схемата за разполагане на търговски обекти на
Пазарна площадка * като обект „Контейнери за ТБО“ препятстват по какъвто и да е
начин правото на собственост на „А.“ ООД върху търговски обект с идентификатор
№ *.* - аптека с площ от 30 кв. метра, както и по отношение на цялата
сграда с идентификатор № * с площ от 319 кв.м., в която аптеката е разположена,
ситуирани на Централен пазар в гр. Варна. Още по малко действията, които „П.„ ЕАД
осъществявало по разполагането на търговски обекти на територията на пазарната
площадка * можело да бъдат окачествени като неоснователни.
Предвид горното ответното
дружество счита, че в случая не била налице нито една предпоставките на чл.
109 от ЗС - неоснователност на действията на ответника и възпрепятстване
упражняване правото на собственост на ищеца, кумулативното наличие на които да
обуславяло основателността на претенцията. Посочения като „постройка за
боклукджийски казани“ заслон, в който се съхранявали съдове за битови отпадъци,
твърди ответната страна, бил поставен през 2013 г. по предписание на
компетентните органи за избягване разпиляването на отпадъците, като за пълнота
на изложението е отбелязано,че същите съдове за сметосъбиране ежедневно и без
основание се ползвали и от ищцовото дружество.
Не се оспорва твърдението, че ищецът е
собственик на сграда № 51 в ПИ с идентификатор *, както и на самостоятелните обекти в същата, включително - аптека с
идентификатор *.*.
Не се оспорва и факта, че
поземленият имот, върху който тази сграда е построена, е собственост на” П. „ЕАД, като имотът се твърди,
че бил апортиран в капитала на
дружеството и това обстоятелство било надлежно вписано и се установявало по партидата му в Търговския регистър, както бил е издаден КНА № 30/2005 г.
Твърди се обаче, че след
като ищецът притежава собственост върху сграда, построена в имот, собственост
на ответното дружество, то съобразно разпоредбата на чл. 64 ЗС, той, в качеството си на собственик на постройката може да се ползува от земята само доколкото
това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен
ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. В случая липсвал акт, с който се отстъпвало
правото на строеж и съответно се
налагал изводът, че земята би могла да се ползва само доколкото това било
необходимо за използуването на постройката.
При разделна собственост на земята и
постройките върху нея, установеното в чл. 64 ЗС правило имало за цел да
бъде максимално защитена възможността за ползване на земята от нейния
собственик. Използването на земята от
суперфициарния собственик не можело да бъде безпределно, а следвало да се
простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на
собственика на земята да я използва. Затова законът определял, че ползването на чуждия имот е допустимо в
обема на необходимото за ползването на сградата пространство. Осигуряването
на това ползване, включващо достъп до
сградата, както и възможност за
поддържането й в нормално и годно за
ползване състояние във всички случаи предполагало и съдействие от страна на
собственика на земята, който следвал да търпи определени ограничения, като при
наличие на пречки от негова страна суперфициарният собственик можел да
осъществи правата си и по реда на чл. 109, ал. 1 ЗС. Определящото
обаче било това, че правата на собственика на сграда по отношение на чуждото
място са такива по чл. 64 ЗС, а не права на собственик, поради което
неговите претенции по отношение на незастроената част от мястото не можели да
са такива, които биха лишили от съдържание правото на собственика на земята.
В случай, че съдът прецени,че следва да се произнесе по същество
на предявения иск, то ответникът моли РС Варна да вземе предвид, че към
настоящия момент: „ВСИЧКИ ТЪРГОВСКИ ОБЕКТИ, разположени в сграда с
идентификатор *, в т.ч. СОС с идентификатор *.* функционират, достъпът до
тях е свободен и безпрепятствен“.Наред с горното действията, които „П. „ ЕАД осъществявало на пазарната площадка в
никакъв случай не можели да бъдат квалифицирани като незаконосъобразни и
неоснователни.Съгласно действащите Наредби
на Общински съвет Варна именно „П. „ ЕАД било оправомощено да определя и
организира схемите за разполагане на търговски обекти на пазарните площадки,
предоставени му за ползване или включени в капитала му, каквато били тези на * * в гр. Варна. Твърди се от ответника, също така, че цялата сграда, собственост
на ищцовото дружество с площ от 319/344
кв. метра, разположена на * Варна представлявала незаконен строеж -
същата била построена върху чужд имот
без надлежно учредено право на строеж,
без каквито и да било строителни книжа и без издадено разрешение за строеж. В
този смисъл абсурдно според ответника било да се твърди, че със свои
законосъобразни действия по организиране дейността на пазарната площадка и
разполагането на търговски обекти на нея съгласно утвърдена схема, П. ЕАД
препятствало А. ООД да упражнява правото си на собственост върху постройка,
незаконно изградена върху терен - собственост на П. ЕАД. Предвид изложеното исковата претенция се явявала изцяло неоснователна,
поради което и ответникът желае ВРС да я отхвърли и да присъдите сторените в
производството разноски.В РАЗДЕЛ IV,
по представените с исковата молба доказателства и направените доказателствени
искания е изразено подробно становище относно допустимостта и относимостта на
доказателствата ангажирани от ищеца и направените доказателствени искания. В РАЗДЕЛ V-
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ, ответникът от своя страна също е направил искания за
събиране на доказателства .
По делото както бе
посочено и по-горе е депозиран и втори
отговор на искова молба, след уточняването на петитума на иска и частично
прекратяване на производството по делото. Във връзка с предоставената втора
възможност за отговор по уточнената с молби вх. № 19413/15.03.2019 г. и вх.
№ 23314/29.03.2019 г. искова молба на ищцовото дружество и в указания срок,
ответното дружество изразява следното
становище:I. По допустимостта на исковата
претенция:Ответното дружество поддържа заявеното с първоначалния
отговор становище за недопустимост
на предявения иск досежно премахването
на търговски обекти с номера съгласно схемата за разполагане на ТО на
територията на Пазарна площадка *№№ *, *, * и *, доколкото същите препятствали
упражняване правото на собственост на ищеца по отношение на СОС *.3 - аптека с
площ от 30 кв. м. Твърди се ясно, че вече ответното дружество е заявило ,че
този спорен между страните въпрос бил решен с влязло в сила съдено решение ,
което било надлежно и доброволно изпълнено от ответното П. ЕАД още в края на 2016 г. и предвид признанието на представляващия
ищцовото дружество управител, както и на процесуалните му представители,
че: „считано от 2013 г. до настоящия
момент П. ЕАД не е изграждало и
не е разполагало нови обекти в близост до тези на ищеца.“На второ място
ответното дружество сочи, че не споделя наведеното с допълнителната молба
становище, че с Решение №
121/04.11.2016 г. ВКС, с което предявеният от ищеца предходен иск с правно
основание чл. 109 от ЗС бил приет за основателен, възниквала СПН само по отношение на обектите, разположени пред СОС с идентификатор № *.3, но не и по отношение на останалите обекти,
разположени около /до, над, зад, под/ този обект. Както вече ответното
дружество посочило не била налице
непълнота на съдебния акт по подробно изложените в първоначалния отговор
съображения. Възразява се още във втория по ред отговор, че не отговаряло
на истината а и се установявало по безспорен начин, както от мотивите на
съдебните решения по гр.д. № 2912/2013 г. по описа на ВРС - XXXI състав,
в.гр.д. № 2836/2015 г. по описа на ВОС - Гражданско отделение и гр.д. №
1495/2016 г. по описа ва ВКС - II г.о., така и от събраните в хода на тези
производства доказателства /в т.ч. писмени доказателства, заключения на вещи
лица/, че: търговски обекти с №№ *, *, *
и * и това дали те препятстват правото на собственост на ищеца, са били
предмет на изследване в хода на предходното производство, респективно по
отношение на същите било прието, че не пречели на А. ООД да упражнява в пълен
обем правото си на собственост върху СОС с идентификатор
№ *.*.Ето защо, предвид признатия от ищеца факт, че към настоящия
момент липсвала каквато и да била промяна във фактическото положение -
т.е. в разположението на преместваеми обекти и постройки около имота на ищеца, както и предвид обстоятелството повдигнатият
по настоящото дело спор досежно СОС *.3 бил вече разрешен със сила на
пресъдено нещо - с влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство с
идентични страни и предмет и при отсъствие на нововъзникнали обстоятелства,
ответното дружество моли ВРС да приеме в тази част исковата претенция за
недопустима и производството да бъде частично прекратено.Относно
становището на П. ЕАД за недопустимост на иска, ответното дружество заявява, че
поддържа и моли ВРС да съобрази всички вече наведени съображения с
първоначалния отговор на исковата молба. В
следващия раздел втори от втория отговор на искова молба ответното дружество
навежда възражения по основателността на предявената искова претенция и
обстоятелствата, на която същата се основава:Единствено с цел да бъдела
преодоляна недопустимостта на иска, според ответната страна, в уточнителните си молби ищецът
посочил, че ТО с №№ *, *, * и * препятствали упражняване правото му на собственост освен по отношение на СОС *.*, така също и по отношение на СОС *.*, като пречейки на втория
„Вход/Изход", които били общи за
двата обекта.Това твърдение,заявява
ответното дружество - категорично не отговаряло на истината. Твърди се от
ответната страна, че СОС *.1 с предназначение „сладкарница”
и СОС *.* -„аптека” не били функционално
свързани, което било видно и от отразяването им в кадастралната карта,
съответно ответникът твърди, че те
нямали един и същ или под каквато и да била форма „общ” „Вход/Изход”.Не отговаряло на истината , според ответника, и твърдението на ищеца, че сградата с идентификатор *
представлявала законен строеж по смисъла на ЗУТ и това не се установявало и от
сочените от ищеца Решение по адм.д. № 725/2012 г. на ВАдмС и Решение по гр.д. №
381/2014 г. на ВОС. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от
ЗУТ, цитира ответникът - строеж или част от него бил незаконен, когато
се извършвал в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план или без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж. Видно било,според П. ЕАД, от мотивите на цитираното Решение по
гр.д. № 381/2014 г. на ВОС, че сградата - собственост на ищеца, не била
предвидена по застроителния план на територията, върху която била разположена -
нито по плана, действал през 1956 г., нито към 1965 г., нито по действалия към
1981-1982 г., нито по плана, действащ към момента. Наред с гореизложеното
ответното дружество твърди, че за тази сграда нямало нито одобрени
инвестиционни проекти, нито издадено разрешение за строеж.С цитираното от
ищеца Решение по адм.д. № 725/2012 г. Административен съд Варна, пояснява
ответното дружество ВнАдмС отменил Заповед
№ ДК-02-СИР-28/09.09.2010г на Началника на РДНСК-Североизточен район, с
която на основание чл.225 ал.1 от ЗУТ било наредено да бъде премахнат незаконен строеж "масивна сграда с разположени
четири магазина с входове от ул."А.К.", сладкарница „А." със
санитарни помещения, два магазина и помещение за бърза закуска с входове към
пазара /без аптеката/, със ЗП около 269 кв.м.", построени върху търговски
места с №№ *,* и * на пазар „*, УПИ * „пазар", кв.* по плана на 9 м.р. на гр.Варна, но: не
защото в хода на производството било установено, че строежът е законен, а
защото административният орган не бил обследвал, дали същият бил търпим
строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Т.е. твърди ответникът, че строежът е незаконен, дори и да се
приемело, че бил търпим по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Законността на строежа,
както вече посочили ответното дружество, не установявала и от представеното
удостоверение за търпимост.Наред с горното , ответното дружество оспорва и твърдението,
че ТО с №№ *, *, *, * и * били изградени през 2013 г. В тази
връзка се сочи, че обектите били
нанесени в кадастралната карта на гр. Варна, одобрена през 2008 г. - т.е. - съществували и преди това.
Относно претенцията за премахването на Търговски обект с № *, тъй като същият
препречвал входа до СОС *.*: становището на ответника е следното: Ако въобще ВРС приемел, че
подобно уточнение на иска е изобщо
допустимо и не представлявало предявяването на изцяло нов иск, то счита претенцията за неоснователна и я оспорва изцяло. Видно било от схемата за
разположение на търговските обекти на Пазарна площадка *, представена с
първоначалния отговор на исковата молба, както и от Кадастралната карта на гр.
Варна /до която изрично подчертава ответника, че е осигурен публичен и свободен
достъп на адрес:
https://kais.cadastre.bg/bg/Map/, че СОС *.* бил с лице и съответно имал «вход/изход» откъм пазарната площадка, а не откъм ул. *, поради което нямало как ТО
№ *, разположен «на гърба» на СОС *.* откъм ул. *
да препятства входа или изхода на
този обект. Доколкото на ответника било известно - този търговски обект на ищеца функционирал и към момента и очевидно не били налице
пречки във връзка със собствеността или ползването му.На последно място по тази
част от претенцията си ответната страна заявява , че поддържа и всички вече направени изявления и оспорвания по основателността на иска в
първоначално подадения отговор.В раздел III от втория си отговор от дата 13.5.2019 г. ответната страна изразява
становище по представените с уточнителната молба доказателства и направените
доказателствени искания:1.
По представения Генерален план на
* - както било добре
известно, т.нар генерален план не
извършвал заснемане на съществуващото положение, а се отнасял до най-общи
предвиждания. Този план нямал характера и значението на регулационен или застроителен план, поради което позоваването на
него от страна на ищеца – ответната страна намира за ирелевантно.Твърдението на
ищеца, че щом планът бил заверен за вярност от Район Одесос на Община Варна към
19.06.2002 г., то посочените ТО не
били съществували и към този момент, ответникът сочи, че категорично не
отговаряло на истината.Това било така ,т.к. Генералният план се отнасял само до
най-общи предвиждания, а не отразявал и не заснемарл ситуацията на място. В
допълнение, ответникът навежда следния довод , задавайки следния реторичен
въпрос: цитат: „В случай, че получим днес заверено за вярност копие от ПУП от 1965 г., в който едва ли ще
бъдат нанесени съществуващите към момента сгради, изградени на основание
впоследствие приети устройствени планове това би ли означавало, че тези сгради
ги няма и към днешна дата - т.е. към датата на заверката?!?“ На следващо,
последно място във втория отговор ответникът се противопоставя на приемането
като доказателства по делото на Жалба
вх. № 13003141ВН/06.02.2013 г.. На първо място, било видно от изписания
входящ номер на самата жалба,че не можело да се направи категоричен извод, че
била подадена именно на 06.02.2013 г. На следващо място –ответникът счита, че
същата била недопустима и неотносима към предмета на настоящия спор, т.к. на практика
обективирала твърдения на ищеца, които той правел и в хода на настоящото
производство, нямала достоверна дата,
а наред с това нямало доказателства за произнасянето на административния орган
по така сезиралата го жалба.При тези възражения и оспорвания ответната страна
желае ВРС да даде възможност на ответника да ангажира допълнителни
доказателства.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание
ищцовото дружество представлявано от явилия се лично управител А. А., както и
чрез адвокати В.от САК и Я. от ВАК поддържа исковата молба.Искането на адв. В.е
ВРС да уважи иска.За успешно проведено доказване на иска по чл.109 ЗС,сочи адв. В., че трябва да бъдат доказани
три предпоставки – първо че е налице собственост, второ че е налице пречене на
ползването и трето, че всичко това е без основание. Безспорно намира
процесуалният представител на ищеца, че ищецът е собственик, безспорно било,че ищецът
трябва да ползва нормално имота си,като тук ставало дума за действия, които
пречат на ползването на ищеца и за действия, които противоречат на закона по
отношение законността на сградите. В тази връзка бил изследван въпроса - има ли
сградата достъп, не е ли е той запречен и въобще как се осъществява
обслужването на тази сграда. Ползването, подчертава още процесуалният
представител на ищеца - не било само достъп, това означавало и фасада, това
означавало и земя, която е около самата сграда и т.н. Обективирано е искане за
присъждане на сторените по делото съдебно –деловодни разноски .
В идентичен смисъл е
изявлението и другия процесуален представител на ищеца – адвокат Я.. Адвокат Я. е заявил, че намира възражението на
ответната страна за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, за неправилно като смята че фактическата сложност на казуса е
доста сериозна и хонорарът напълно оправдан .
В същото открито съдебно заседание адвокат С. – процесуален
представител на ответната страна, желае ВРС да отхвърли иска и като неоснователен и като недоказан
ведно с присъждане на сторените от ответната страна съдебно –деловодни разноски
. По повод възражението направено от адвокат С. за прекомерност на адвокатското
възнаграждение претендирано от ищеца, процесуалният представител на ответната
страна не отрича, че действително делото е с немалка правна и фактическа
сложност, но от друга страна следва да се има предвид, че тя преди всичко е
била предизвикана от неуточнените още с иска твърдения на ищцовата страна и както
било видно от протоколите, всичките отлагания на производството, с изключение
на едно, били единствено по вина на ищеца, което моли да бъде съобразено.
В рамките на предоставения
и на двете страни срок по делото на 20.07. и 27.07.2020 г. са представени
писмени бележки и от двете страни в които е направен правен и фактически анализ
на събраните доказателствени материали .
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА :
За
доказване на твърденията си и двете страни по спора са ангажирали писмени
доказателства .Като писмени доказателства по делото са приобщени по надлежния
ред представените от ищцовото дружество още с исковата молба заверени за
вярност с оригинала копия на документи: нотариален акт за поправка на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * г.; нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *,
том *, рег. № *, дело № * г.; скица № 7932/21.03.2013 г.
на сграда с идентификатор *; удостоверение за търпимост № 22/20.12.2011 г.;
Решение № 121/04.11.2016 г. по гр.дело № 1495/2016 г. по описа на Върховния
касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение; Определение №
117/11.07.2017 г. по гр.дело № 1495/2016 г. по описа на Върховния касационен
съд на Република България, Второ гражданско отделение; Определение №
251/21.12.2017 г. по ч.гр.дело № 4692/2017 г. по описа на Върховния касационен
съд на Република България, Първо гражданско отделение.
Приобщени
по делото като писмени доказателства са и представените от ответното дружество
с отговора на искова молба заверени за вярност с оригинала копия на следните писмени
доказателства : нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело № * г.; скица на *; искова молба вх.рег.№ при РС – Варна 26237/16.10.2012 г.; протокол от
открито съдебно заседание, проведено на 16.07.2013 г. по гр. дело № 2912/2013
г. по описа на РС – Варна, 31 състав; съдебно-техническа експертиза, изготвена
от инж. Т. О.по гр. дело № 2824/2012 г. по описа на РС – Варна, 30 състав,
ведно с Приложение 1 и скица Пазар „*”
(зеленчук); Решение № 2481/03.06.2015 г.
по гр. дело № 2912/2013 г. по описа на РС – Варна, 31 състав; въззивна жалба до
ОС – Варна против Решение № 2481/03.06.2015 г. по гр.дело № 2912/2013 г. по
описа на РС – Варна, 31 състав; допълнение към въззивна жалба против Решение №
2481/03.06.2015 г. по гр.дело № 2912/2013 г. по описа на РС – Варна, 31 състав;
Решение № 2031/07.12.2015 г. по въззивно гражданско дело № 2836/2015 г. по
описа на Окръжен съд – Варна, Гражданско отделение, Трети състав; Определение №
215/26.05.2016 г. по гр. дело № 1495/2016 г. по описа на Върховния касационен
съд на Република България, Второ гражданско отделение; Решение по гр. дело №
1495/2016 г. по описа на Върховния касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение.
Приобщено
като част от писмените доказателства е и цялото частно гражданско дело №
9638/2018 г. по описа на РС – Варна, 41 състав, образувано по молба с
правно основание чл.207 ГПК на А. ООД против П. ЕАД.
Допуснати по делото са и
необходимите съдебно – технически експертизи, с цел пълно изясняване
на фактическата страна на спора.Допуснатата по делото и приобщена на листи от
163 – 166 СТЕ изготвена от вещото лице М.А. е оспорена от ищеца и е допусната
повторна СТЕ съгл. чл. 201 ГПК.За допускането на повторна експертиза съдът е
изложил мотиви които обосновават извода, че заключението на в.л.А. не следва да
се кредитира, т.к.заключението не е обективно и пълно. Ето защо, след разпита на
в.л.А. проведен в откритото съдебно заседание от дата 21.02.2020 г., съдът е
приел че СТЕ която не съдържа отговори на дадени въпроси е непълна а цитираното
на текстове от даден нормативен акт, без провеждане на цялостен оглед на
процесните имоти прави експертното заключение непълно, което е достатъчно
основание съдът да не кредитира същото.С оглед горното съдът не кредитира и не
коментира СТЕ на в.л. М.А., като единствено от това заключение може да бъде
използван за онагледяване снимковия материал.
По
делото е допусната и приобщена на листи от 197 – 200 СТЕ изготвена от вещото
лице инж.Вл.А. .
Съдът
намира заключението на вещото лице А. за обективно, компетентно и пълно и го
кредитира напълно. На база всички материали по делото
, ИЗРП на 9 м.р. н, одобрен със
Заповед № Г 9 - 35 /30.03.1993 г. , КККР на гр.Варна,
одобрени със Заповед № РД 18 – 98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК Варна и след
извършен оглед на място вещото лице А. дава следните отговори –заключения :
Сграда
с идентификатор * находяща се на административен адрес гр.Варна, Централен
кооперативен пазар , кв. * , на *
подрайон е едноетажна сграда за търговия с масивна конструкция и е разделена на
пет самостоятелни обекта с леки преградни стени . Съгласно чл. 35 , ал.2 ЗУТ ,
цитира в.л.А. „ Разстоянието на
нежилищните сгради до вътрешните граници
на УПИ при свободно застроявани не може да бъде по-малко от 3 метра а между тези сгради и УПИ - съобразно одобрения ПУП при спазване на санитарно хигиенните ,
противопожарните и технологически изисквания .
Действащия
ПУП за Централния кооперативен пазар,
сочи в.л. , е ЗРП на 9 –ти микрорайон, одобрен със Заповед № Г-35 /30.03.1993г.
на Кмета на Община Варна. Съгласно този план сграда с идент. № * попада в
територия за озеленяване и паркинг и самата тя не е отразена, т.к. е строена
по-късно . След този план заключава в.л.А., няма влязъл в сила ПУП .
На второ място в.л. А. дава отговор
на въпроса – Каква е прилежащата площ за всеки един обект съобразно това че
същите са търговски обекти ?.Така както е зададен въпроса ,сочи в.л. че не става ясно за кои обекти става
въпрос.Ако става въпрос за обектите собственост на А. ООД , в.л. сочи, че те са
съставна част от сграда с идентификатор * и
отговора е като на първи въпрос.
На трето място в.л. дава отговор на
въпроса : Търговски обекти № *,*,*,*,* – отговорят ли на изискванията на
Наредба на Община Варна за поставяне на преместваеми обекти по см. на чл. 56 ЗУТ ? Търговски обекти с номера *,*,*,*,* от схемата приложена на л. 167 – ми
от делото, заключава в.л. А., че не са обекти на Наредба на ОбС Варна за реда
за пооставане на преместваеми обекти по см. на чл. 56 ал. 1 ЗУТ . Това според
в.л. е видно от чл. 15 съгласно който : 1.Не са предмет на регламентиране в
настоящата Наредба преместваеми обекти , разположени в терени , регулационно
отредени за пазари или определени за пазарни площадки със заповед на Кмета на
Община Варна .2.Поставянето на ПО на пазарните площадки се организира от П. ЕАД при спазване на разпоредбите на Наредбата
на ОбС Варна за вътрешен ред на пазарните площадки стопанисвани от П. ЕАД *** .
В
обобщение в.л. заключава, че за тези обекти важи Наредба на ОбС Варна за
вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от П. ЕАД *** .
По
своята конструкция,тези обекти ,според в.л.А. са поставяеми и следва да имат
валидно разрешение за поставяне .Такива
разрешения на вещото лице не са били предоставени нито от ответната страна ,
нито вещото лице е успяло да намери в Община *
и Кметство „ *
„ .
На
четвърти въпрос „ Възпрепетястват ли обекти номера * ,*,*,* и * нормалното използване за търговски цели на
въпросната сграда „ – в.л. Вл.А. дава следното заключение : През 1999 г. е
разрешена смяна на предназначение на помещение от сграда с идентификатор *
от заведение за хранене в аптека .От архитектурния проект, приложен на лист 168
– ми от делото , заключава в.л. ,че е
видно че на източната фасада е показана врата за достъп до аптеката
.Поставените по този начин търговски обекти номера *,*,*,*,отстоящи на разстояние 70 -80 сантиметра според в.л. пречат на
използването на тази врата, респ. ограничават достъпа до сградата на ищеца
.Обект * сочи в.л., че е долепен до западната стена на обект * и северната стена на обект * ./ съставни части на сграда с
идент. № */
като между обекти * и * има избита и поставена врата от фазер .
На въпрос номер пет : „ Осигурил ли
е ответникът необходимата площ за достъп и обслужване на сграда * ? „ – в.л. дава отговор, че в
момента на огледа достъпа до сградата се е осъществявал свободно от юг от
вътрешността на пазара, през обекти * и * , както и от ул. * , през обекти
* и * ,всички собственост на ищеца . От източната фасада, заключава
в.л., както е дал отговори на предходния
въпрос, инж.А. сочи, че достъпът е
ограничен от обекти *,*,* и * . Т.к. обект * покрива част от стените на обекти * и * , то те в тази си част според
в.л. – нямат достъп и обслужване .
На въпрос номер шести „ Вещото лице
да установи годината на разполагане на обекти номера * ,*,*,*,* „ – в.л. дава
следното заключение : От извършения оглед според инж.А. не може да се установи
годината на разполагане на обектите. Не са били представени на вещото лице
Разрешения за поставяне от ответника
както и такива вещото лице не е открило в Община Варна и р-н „ Одесос „ .
На
следващия седми въпрос „ Кога е била отворена вратата от северната част на обект * към момента ползващ се като
магазин за сортови семена ? Имало ли е предвидена подобна врата ,при
първоначалното изграждане на този обект ? „
отговора на в.л. е следния : Т.к. в материалите по делото липсват
приложени строителни книжа а при поискване на вещото лице не са били
предоставени такива , в.л. не може да каже дали е била предвидена поставената
врата както и не може да определи времето на поставяне .
На
въпрос номер осми „ Имало ли е врата на обект * – Аптека, сега ползващ се като
магазин за бяла техника от към източната страна, преди промяна на
предназначението ? „ , отговора на инж.А. е следния : Видно от приложения на л.
168 от делото архитектурен проект за промяна на предназначението е че при
архитектурното заснемане на съществуващото положение, през 1999 г. е имало врата от изток на частта от обект * , тогава аптека,сега магазин за
бяла техника.
На
въпрос номер девети „ При отговорите на въпросите по т. 1 от първоначалната
задача да се изследват действащите планове за поземления имот, в който са разположени
обектите в това число ПУП , да изследва какво е предназначението на
територията, върху която е изградена постройката на ищеца, както и съседните.„
– в.л. А. дава следното заключение : Действащия ПУП за Централния кооперативен
пазар е ЗРП на *
микрорайон, одобрен със Заповед № Г – 35 /30,03,1993 г. на Кмета на Община
Варна.Съгл. този план, сграда с идентификатор № *, попада в територия за
озеленяване и паркинг и самата тя не е отразена ,т.к. е строена по-късно .След
този план в.л.А. отново сочи,че няма влязъл в сила ПУП .
На
въпрос номер десети „ Относно годината на поставяне на обекти *,*,*,*,*, при
отговора в.л. да посочи най-райнната година, в която приема ,че обектите са
били разположени, като изследва не само огледа им на място , а да съобрази
нанасянето на тези обекти в Кадастрална карта, други действащи планове ,в това
число и в инвентарната книга на ответника П. ЕАД „, в.л.А. дава следния отговор
: За пръв път обекти *,*,*,*,* са появяват в Кадастралната карта, одобрена със
Заповед РД – 18 -98 /10,11,2008 г. на ИД на АГКК Варна.В предходните
кадастрални планове тези обекти дава заключение в.л., че не са нанесени.По
инвентарната книга, приложена на л. 81 от ч.гр.д. 9638/ 2018г. на ВРС ,според
инж.А. не може да се идентифицират обекти *,*,*,*,*, т.к. там под инвентарен
номер * са изписани осем броя павилиони
до рибна борса,Пазар Централен ,,без да е фиксирано по никакъв начин
местоположението и границите и площите им . Рибната борса сочи в.л., че отстои
на разстояние от 15- 40 метра от процесните обекти.
По
делото са събрани и гласни доказателства
и дадени обяснения от страна.В о.с.з. на 21,02,2020 г. са дадени обяснения по чл.176 ГПК от управителя на ищцовото дружество /л.172/, допуснати са и събрани гласни
доказателства като е разпитан в качество на свидетел Х. Ф./воден от ищцовата
страна /л.174/ .В последното о.с.з е
разпитан Ж. С., воден от ответната страна /л. 208 /.
Предвид така установеното
от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният иск е правно
основание чл. 109 ЗС,като след въведените уточнения и частично прекратяване на
оттеглената част на иска, настоящият съдебен състав е приел и продължава да
намира исковото производство за допустимо.
Още с проекта за доклад по
делото, обявен за окончателен съдът е разпределил тежестта на доказване между
страните както следва : Съгласно общата разпоредба на чл.
154 ГПК съдът е обявил на страните,че в гражданския процес всяка една
страна следва да установи и докаже твърденията и или възраженията си, от които
черпи за себе си положителни права.
По предявения иск намиращ
правното си основание в разпоредбата на чл.109
ЗС съдът е възложил в тежест на ищцовото дружество, да установи при условията на пълно и главно доказване
принадлежността на вещното право на собственост върху недвижим имот- така, както е
посочен в петитума на иска/след последното уточнение/ - имот с
идентификатор номер *, находящ се в
гр.Варна, *, кв. *, *
подрайон -построен на терен собственост
на „П.“ ЕАД, с обща застроена
площ от 344 кв.м., състоящ се от сладкарница,
магазини и санитарни помещения/, че ответното дружество е
извършило неоснователни
действия, изразяващи се в: поставяне на незаконни преместваеми обекти
и изграждане на незаконни постройки, с които действия пречи на „А.“ ООД да
упражнява правата си върху имота с номер *в
частност че именно ответното дружество е поставило незаконни преместваеми обекти и незаконно изградени постройки,
представляващи преместваеми обекти: Търговски
обекти № *, № *, № * и № * и № *,
вкл. и периода в който са започнали и продължават твърдяните неоснователни
действия. В тежест на
ищцовото дружество е било да
установи и докаже твърденията си, че ответникът с неоснователните си действия
пречи на ищцовото дружество да упражнява правото си на собственост върху
собствения му търговски обект. В тежест
на ищцовото дружество е било и да установи и докаже кога, по какъв начин
ответното дружество със свои действия и/или бездействия или и по друг начин е
започнало да пречи на ищцовото дружество да упражнява в пълен обем правото си
на собственост върху собствения му търговски обект; в какво се изразява самото
пречене респ. и че последното трае и към момента.В тежест на ответната страна съдът е възложил да докаже възраженията си
залегнали в отговора на искова
молба- първоначален и втори.
При разпределението на доказателствената
тежест, настоящият състав е намерил за нужно да уточни, че с Решение № 121/04.11.2016 г. постановено от
ВКС, Второ Г.О., ГК по гр.д.№ 1495/ 2016 г. / влязло в сила между същите
страни за предходен спор със същата квалификация/ постановено по реда на
чл.290 ГПК касационната инстанция е разгледала правния въпрос по приложението
на чл.64 ЗС .В контекста на
цитираното Решение, настоящият състав отново е преповторил мотивите на ВКС /
практика по чл.290 ГПК/ като е указал на ответника, че следва да
докаже възраженията си по чл. 64 ЗС: че
като собственик на терена е осигурил и осигурява възможност на ищцовото
дружество – суперфициарен собственик да ползва собствения си търговски
обект и че не препятствал и не препятства ищцовото дружество за това ползване. Съдът е указал на ответника, че
съгласно задължителната съдебна практика отрицателните
факти не подлежат на доказване, поради което следва да ангажира такива
доказателства, въз основа на които да се
опровергае твърдението на ищцовото дружество, че с противоправните и или
неоснователни действия ответното дружество пречи на ишцовото дружество да
упражнява в пълен обем правото си на собственост върху търговския обект, негова
собственост,построен върху земята, собственост на ответника.При разпределение на
тежестта на доказване , съдът е счел за необходимо да обяви на страните,че
съгласно практиката на ВКС постановена по чл.290 ГПК, относима към спора е
прието, че: „В случаите когато суперфициарен
собственик защитава правото си да ползва част от дворното място срещу
неоснователни действия или бездействия на собственика на терена чрез иск по чл.
109 ЗС при преценка основателността на иска съдът следва задължително да
установи каква е прилежащата площ, необходима за достъп и обслужване на
сградата, респ.самостоятелния обект
в нея, тъй като според тълкуването в практиката на ВКС /решение №
48/25.04.2014 г. по гр.д. № 2410/2013 г., І г.о./ нормата на чл. 64 ЗС е императивна и създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, когато в
нея са построени сгради, собственост на лица, които не притежават права върху
терена.“
При така разпределената
тежест на доказване, на база всички събрани по делото доказателства анализирани
и в съвкупност и поотделно, кредитирани напълно от съда ,без СТЕ на в.л. А.,
ВРС намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване поради което и исковата
претенция следва да бъде уважена изцяло.Мотивите на съда затова са следните :
Съгласно разпоредбата на чл.
109 ЗС, собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. За да бъде основателен този иск, ищецът трябва да
докаже следните кумулативно дадени
предпоставки, а именно: правото си на собственост и обстоятелствата
(основанията), които са предизвикали търсената съдебна защита и намеса, в
случая - неоснователните действия, които пречат на ищеца да упражнява своето
право (Тълкувателно решение № 31/84 г.
от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК). Искът, основан на чл. 109, ал.
1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко
и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение
над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението,но
ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
(имота), според нейното предназначение. Основание за защита чрез иска се
поражда само при състояния, от които възникват
заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от
упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на
потърсилия правната защита (така отново
ТР № 31/84 г.). Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други
аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия,
поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях.
Доказано е по делото че
правото на собственост върху имот с идентификатор * принадлежи на ищеца а и
дори ответникът не оспорва този факт .Спорът по настоящото дело е дали
ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота с
идентификатор * както и дали този спор не е бил разрешен вече.
ВРС е посочил още с
доклада по делото,че по предходно водено между страните друго гражданско дело
не е налице отвод на СПН, което само по себе си обуславя и допустимостта на
иска и правния интерес на ищеца от търсената защита.
Според ВРС анализа на всички писмени
доказателства,подробно посочени по-горе,включително цялото производство
образувано по молба за обезпечаване на доказателства по чл.207 ГПК, обективното
и компетентно дадено заключение на в.л.А. по СТЕ , дори и от гласните показания
на водените и от двете страни свидетели ,налага извода затова че ищецът е
доказал и другата кумулативна предпоставка за уважаване на негаторния иск –
преченето от страна на П. ЕАД на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на
собственост върху имота с идентификатор *.Дори и прочита на СТЕ и
отговорите на вещото лице А. налагат този единствен извод.Подробните отговори
на всеки от десетте относими към спора въпроси са цитирани по-горе в Решението
и е ненужно да бъдат преповтаряни, но от всички тях се вижда че са изградени и
поддържани от ответника след 2002 г. процесните постройки,описани в петитума на
иска , като по точно този начин се пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост, поради което и ответното дружество П. ЕАД следва да премахне
същите . Липсва дори и твърдение постройките с посочени в петитума на иска
номера да са поставяни от П. ЕАД със съгласието на А. ООД . Не само липсата на
съгласие на ищеца за поставявеното на процесните обекти е в основаната на
основателността на иска, но и доказаното чрез СТЕ че тези обекти са поставени
на такива отстояния от имота на ищеца кото са в разрез със ЗУТ .
И на последно място съдът
при уважаване на иска се спира и на част от съдебната практика на касационната
инстанция имаща отношение към въпроса за законността на постройките и
фактическия състав на чл. 109 ЗС а именно : мотивите обективирани в Решение
№ 421/2010 г.от 14.01.2011 година на ВКС ,ІІ г.о. ГК, с председател
съдията Емануела БАЛЕВСКА по гр.дело № 928/2009 година.В същото това
Решение съставът на ІІ.Г.О. при ВКС в конкретния отнесен до касационен контрол
правен казус приема, че фактите на навлизане в чужд имот в минимална степен,
без това навлизане да застрашава в някаква степен собствеността или да
препятства упражняване на собственическите правомощия, не съставляват действия,
с които се пречи ” пълноценното” упражняване правото на собственост.Прието е
още, че процесният имот ( в разглеждания пред ВКС казус - гараж ) е имал статут на узаконим/ търпим
строеж/, но дори и при недоказаност на тези обстоятелства, сам по
себе си факта дали строежът (гаражът ) на съседите е законен или незаконен
строеж, не може да обуслови правен извод, различен от извода за неоснователност
на иска по чл. 109 ЗС.В друго постановено,също
по реда на чл.290 ГПК ,Решение по гр. д. № 237/2010 г. на ВКС, ГК, І –во
Г.О., с председател съдията Жанин СИЛДАРЕВА- Решение
№ N 74/ 13.06.2011 г.(Образувано е
по касационна жалба срещу решение № 289 от 23.11.2009 г. по гр. д. № 492/2009
г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден на основание чл.
109 ЗС) е разгледан материалноправен
въпрос за това, извършване на строителство на сградата в отклонение от
определения терен за това със строителните книжа за определяне на строително
петно и строителна линия, достатъчно основание ли е за уважаване на негаторен
иск за премахване на построеното. Проверката е била допусната от ВКС поради наличие на противоречива практика за това дали
само нарушаването на строителните правила е достатъчно основание за премахване
на построеното или е необходимо да се установи, че то създава и реални
неудобства за ползването на имота.Във връзка именно с този релевантен и към
настоящия казус спорен въпрос, ВКС І-во отделение, намира за правилно
разбирането, че достатъчно основание за уважаване негаторен иск за
премахване на сграда е тя да е построена в отклонение на даденото строително
разрешение и определеното строително петно и строителна линия.Нарушаването
на параметрите за застрояване, определени със строителните книжа, които са
съобразени с действащите регулационните предвиждания, както и с останалите
правила и норми за осветяване на сградите и въздушната обтекаемост, общият
облик на квартала и други изисквания към строежите, рефлектира върху
възможностите за използването на съседните имоти. Всяко едно нарушение на
изискванията, установени със строителните книжа при застрояването на един имот,
счита ВКС, води до възпрепятстване реализирането на предвиждания за
застрояване и на съседните имоти и с това създава препятствия и ограничения за
използването им. Това е основание, според І-во Г.О. на ВКС, да се приеме,
че построяването на СГРАДА в отклонение на определените параметри с
строителните книжа е достатъчно основание за уважаване на иск за премахването
изцяло или отчасти на построеното в отклонение на определените норми, ако
последното е възможно.
Цитирайки част от мотивите
на само тези два съдебни акта ,кредитирайки напълно СТЕ на в.л. А. , съдът
намира че ищецът е провел пълно и главно доказване на иска и искът следва да
бъде уважен изцяло и като основателен и като доказан за да може занапред ищецът
да упражнява в пълнота правото си на собственост върху имота с идентификатор * в
пълнота а не да му се ограничава и или препятства достъпа до този имот .
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по претенциите
за разноски заявени и от ищцовата страна и от всеки от двамата ответници .
Видно от Списъка по чл.80 ГПК - приложен на л. 201- ви ищецът
претендира следните общо пет разхода за възстановяване – адвокатско
въъзнаграждение в размер на 1500 лв., държавна такса в размер на 80 лева,
държавна такса за образуване на ч.гр.д. 9638 / 2018 по описа на ВРС в размер на
20,00 лв., депозит за СТЕ по ч.гр.д. 9638 / 2018 по описа на ВРС в размер на
200 лв., депозит за СТЕ по настоящото дело в размер на 150 лева . Общия размер
на разноски е правилно пресметнат от 1950 лева. Съдът намира,че всички цитирани
разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца и в тежест на ответника,
т.к. са доказани и по основание и по размер.Единственото оспорване направено по
чл.78, ал.5 ГПК от ответника съдът намира за неоснователно, т.к.дори и само по броя
на откритите съдебни заседания може да се констатира че делото ако не правна е
било с фактическа сложност.Фактическата и правна сложност на спора всъщност са
факт според настоящия съдебен състав, т.к.още въпросите свързани с редовността
на иска, допустимостта, правния интерес от избраната защита, отвода на СПН
направен от ответника са поставили началото на спора който спор се отличава с
фактическа и правна сложност.Независимо от това че искът по чл.109 ЗС в
настоящия случай е довел до заплащане на държавна такса от 80 лева от ищеца,не
размера на внесената такса при неоценяемия негаторен иск а характера на самия
иск според ВРС определят платеното от ищеца възнаграждение на един / един от до
тук трима / адвокат от 1500 лв. като напълно съответно но не и прекомерно по
см. на чл.78,ал.5 ГПК.Ето защо и ВРС присъжда всички поискани от ищеца разноски
като доказани и по основание и по размер, като единствено за пълнота и яснота
на мотивите подчертава, че разноските сторени от молител в производство по
обезпечаване на доказателства подлежат на възстановяване в исковия процес.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното търговско дружество „П.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:*** *, представлявано от Н. Н. Р. ДА ПРЕУСТАНОВИ
неоснователните си действия,с които пречи на ищцовото дружество „А.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, *, с управител и представляващ А. П. А. да упражнява правото си на собственост върху сграда с идентификатор *,
находяща се в гр.Варна, *, кв. *, * подрайон - построена
на терен собственост на „П.“ ЕАД, с
обща застроена площ от 344 кв.м., състоящ се от сладкарница, магазини и санитарни помещения,
КАТО ПРЕМАХНЕ СЛЕДНИТЕ ПРЕМЕСТВАЕМИ ОБЕКТИ:търговски
обекти № *, № *,
№ * и № *, препятстващи достъпа до * вход –изход обслужващ СОС с идентификатор *.*
и СОС с идентификатор *.* (общ за
двата СОС) разположен на източната
фасада на сградата, поради наличието на разстояние по-малко от 1 метър
за търговски обекти № *,*, както и по-малко от 2,3 м. от търговски обект № *; търговски обект № *, от своя
страна западната му фасада продължавана по източната фасада на СОС № *.* и търговски обект №
* - разположен откъм улица „*“ непосредствено до сградата с
идентификатор *, който от своя страна препятства входа до СОС № *.4., на
основание чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА „П.“ ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** 65, представлявано от Н. Н. Р. ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, *, с управител и представляващ А. П. А. СУМАТА от ОБЩО 1950,00 лева ( хиляда
деветстотин и петдесет лева)-представляващи сторени от ищцовата страна съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в ДВУСЕДМИЧЕН срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните им
представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: