Р е ш е н И Е
№ 160/4.3.2020г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито
заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Нанев административно дело № 1217, по описа на съда за
2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на К.И.Ц. – Т. *** подадена чрез адв. У., против
ЗППАМ № 19-0340-000249/26.09.2019 г., издадена от началника на РУ към ОД МВР
Пазарджик, РУ Септември.
С обжалваната
заповед е приложена ПАМ на К.И.Ц. – Т. по чл. 171, т. 2а от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В жалбата се твърди, че
заповедта е незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните
разпоредби. Оспорва се изцяло
изложената в мотивите на заповедта фактическа обстановка. Твърди се, че не са
били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения
административен акт. Претендират се разноски по производството в размер, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по оспорването – началникът на РУ към ОД
МВР Пазарджик, РУ Септември заявява писмено становище за неоснователност на
жалбата и счита оспорената заповед за законосъобразна.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и приложената по делото административна преписка, установи следното:
На оспорващата К.И.Ц. – Т. е съставен АУАН за това че
на 24.08.2019 г., около 19:46 часа, в с. В. на ул. “Д. и с.“, в качеството си
на родител на малолетния си син М. И. Т. допуска същия да управлява лек автомобил
Ш. М., с ДКН .. без да притежава издадено СУМПС. Неправоспособен водач.
Автомобилът е собственост на К.И.Ц. - Т.. Извършеното представлява нарушение по чл.102,
ал.1, т. 1 от ЗДвП, а именно водач, собственик, упълномощен ползвател или
длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице,
което не е правоспособен водач.
Въз основа на изложените мотиви на К.И.Ц. - Т. е
приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от шест месеца. Със заповедта за прилагане на ПАМ са отнети два броя
рег. табели рег. № РА .. и СРМПС №….
Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателката на 01.10.2019
г., а жалбата е подадена на 15.10.2019 г.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок
от лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК, проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Административен съд –Пазарджик намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата
от закона форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.2а
от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е
издаден от началника на РУ Септември към ОДМВР Пазарджик, в това му качество и
е налице необходимата компетентност, като е оправомощен затова със Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОДМВР Пазарджик.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и
7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Безспорно, съгласно представената и приета по делото Заповед № 8121з-48/16.01.2015
г. на министъра на вътрешните работи, същият е определил ОДМВР Пазарджик за
„служба по контрол“, съгласно разпоредбата на чл.165 от ЗДвП, а ръководителят
на тази служба е упълномощил със заповед №
312з-74/18.01.2017 началниците на РУ да издават заповед по чл.171, т.2а от ЗДвП.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се
основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на
административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с
оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма.
Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие
с материално-правни норми.
Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП се
прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до
една година;
При тази законова регламентация необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установяване управление
на МПС от лице, което не е правоспособен водач.
Нарушението на собственика следва да е констатирано
със съставяне на АУАН от компетентни длъжностни лица, който, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Такъв
акт е съставен на жалбоподателката. С акта е било установено съставомерно по
смисъла на ЗДвП нарушение. С оглед на това доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от описаната в акта, е на
жалбоподателя.
Всички
оспорвани в жалбата констатации по установената фактическа обстановка са
относими към производството по налагане
на административно наказание, но са ирелевантни към проведеното производство по
прилагане на ПАМ. В рамките на
настоящото производство не се решават въпросите за извършеното административно
нарушение, неговата съставомерност, респ. административнонаказателна отговорност
на жалбоподателя. Към момента на издаване на ЗППАМ по чл. 171, т. 2а, б.а“ от ЗДвП е достатъчно установяване със съответния АУАН на нарушение по чл.102,
ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно собственикът да е предоставил МПС налице, което не
е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.
Съдът намира, че материалният закон е приложен в
точния му смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и
цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като
следва да се има предвид, че същата не съставлява вид административно
наказание.
В разпоредителната част на заповедта е конкретизирано
ППС, чиято регистрация се прекратява. По делото са събрани достатъчно
доказателства, от които е видно, че жалбоподателката е собственик на ППС, марка
и модел Ш. М., чиято регистрация е прекратена с оспорения административен акт.
Това обстоятелство е отразено в представената от административния орган справка
за регистрация на МПС (л.17), както и заверено копие от свидетелство за
регистрация част II.
Съдът намира, че не е налице основание за отмяна на
заповедта, както се иска в жалбата, тъй като безспорно са установени материално-правните
предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Принудителната административна
мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед
спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно
и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването и. Поради това
развиваните в жалбата и в съдебно заседание съображения по съществото на вмененото
административно нарушение, са ирелевантни за конкретния правен спор.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд
– Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
оХВЪРЛЯ жалба на К.И.Ц.
– Т. ***
подадена чрез адв. У., против ЗППАМ № 19-0340-000249/26.09.2019 г., издадена от
началника на РУ към ОД МВР Пазарджик, РУ Септември, с която е приложена ПАМ на К.И.Ц. – Т. по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от шест месеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Съдия:/П/