РЕШЕНИЕ
№ 13120
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110169734 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Б. К. срещу „***
в която се твърди, че на 04.01.2023 г. между страните бил сключен Договор за
потребителски заем № **за сума в размер на 550,00 лева при годишен фиксиран
лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 49,78 %, като заемът
следвало да бъде върнат на 11 седмични вноски. С Решение № 9985/27.05.2024 г. по
гр. д. № 69858/2023 г. по описа на СРС, 27-ми състав, така сключеният договор бил
обявен за недействителен по чл. 22, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК. Ищецът поддържа, че
предвид недействителността на договора, той дължал връщане само на чистата
стойност на кредита, поради което ответното дружество следвало да му върне
недължимо платената от него сума в размер на 137,00 лева, представляваща сбор от
неустойка по договора в размер на 108,92 лева и възнаградителна лихва в размер на
28,08 лева. Ищецът предявява иск за връщане на сумата от 137,00 лева и отправя
искане ответникът да бъде осъден да заплати същата, ведно със сторените разноски по
делото, след допуснато в проведеното по делото открито съдебно заседание изменение
на иска чрез увеличаване размера на същия.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника *** за
отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното дружество
признава в цялост предявения иск и твърди, че е заплатило на ищеца пълния размер на
претендираното вземане в размер на 137,00 лева. Отправено е искане за постановяване
на решение по реда на чл. 237 ГПК и за присъждане на сторените по делото разноски
по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК.
1
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за осъждане на „*** да заплати на Р. Б. К. сумата от 137,00 лева, представляваща
сбор от недължимо платени от ищеца на ответника неустойка в размер на 108,92 лева
и възнаградителна лихва в размер на 28,08 лева по сключен между страните Договор
за потребителски заем № **от 04.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 22.11.2024 г. – до окончателното изплащане.
За основателността на така предявения иск ищецът следва да докаже следните
материалноправни предпоставки: заплащането на процесното вземане от ищеца в
полза на ответника; наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е прогласена
нищожността на процесния договор за кредит; всички факти, на които основава своите
искания или възражения. В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно
възникнало облигационно задължение в тежест на ищеца за заплащане в полза на
ответника на неустойка и възнаградителна лихва по сключения между страните
процесен договор за кредит; всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
По делото не са спорни между страните и не се нуждаят от доказване
изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства по предявения иск,
предвид направеното от ответника признание на иска по чл. 237 ГПК. Не е спорно
между страните и обстоятелството, че процесната сума от 137,00 лева е заплатена от
ответника в полза на ищеца в хода на процеса /на 19.02.2025 г./, с оглед представеното
с отговора на исковата молба платежно и изявленията на ищеца в молба с вх. №
132124/14.04.2025 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът признава иска и моли за решение по чл.
237 ГПК. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а
страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По аргумент
от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Ответникът е заплатил дължимата сума, предмет на настоящото производство,
след получаването на исковата молба по делото, като по този начин напълно е погасил
задължението си. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази
извършеното погашение и да отхвърли предявения иск поради плащане в хода на
процеса. На ищеца обаче се дължи своевременно претендираната с исковата молба
законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до
изплащането на процесното вземане в размер на 4,67 лева, определен от съда по реда
на чл. 162 ГПК.
По разноските:
Сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
2
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил
дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто
безспорно не е разглежданият казус. В случая не са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е направено след получаване на препис от
исковата молба, поради което ответникът не се е освободил от задължението си да
понесе тежестта за разноските по делото. Установено е по делото, че процесният
договор за кредит е признат за недействителен с влязлото в сила като необжалвано от
страните Решение № 9985/27.05.2024 г. по гр. д. № 69585/2023 г. по описа на СРС, 27-
ми състав, като отговора на исковата молба по настоящото дело ответникът е посочил,
че е признал иска и по предходното дело, развило се между страните. Следователно,
ответното дружество е имало възможността да възстанови доброволно процесната
сума от 137,00 лева, както в рамките на предходното съдебно производство, доколкото
е признал основателността на исковата претенция, предмет на същото, така и в
периода от влизане в сила на решението по това дело до подаването на исковата молба
по настоящото. Такова извънсъдебно плащане не е извършено, напротив – процесната
сума е изплатена едва след получането на препис от исковата молба по настоящото
дело, поради което съдът намира, че ответникът е дал повод за предявяване на
разглеждания иск, съответно – не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищецът има правно разноски в размер на 50,00 лева за платена държавна такса.
В полза на неговия процесуален представител следва да се присъди възнаграждение за
безплатно оказана правна защита и съдействие по реда на чл. 38 ЗАдв., съгласно
представения по делото договор. Съдът приема, че не е ограничен от минимума,
установен с нормата чл. 7 ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, доколкото следва да се съобрази разрешенията дадени в
решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС и по преюдициално запитване,
дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-
428/16 /задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/, а именно: Съгласно
решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС съдът е извел задължение на
националниятсъд да гарантира присъждане на разумния размер на подлежащите на
възстановяване разноски, съблюдавайки принципа на пропорционалност,
справедливост, като при необходимост, оставя неприложена всяка разпоредба на
националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е
необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело
106/1977 на Съда на ЕО. В същия дух е и решение на СЕС от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 по т.1, в което се посочва, че когато правната
уредба е от естество да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл. 101 пар. 1 ДФЕС, всеки съд следва да прецени дали с оглед на
конкретните условия за прилагането й дали нейното съдържание отговаря на
легитимни цели и дали наложеното с нея ограничение се свежда до необходимото за
изпълнението на тези цели. Това тълкуване и възможността съдът да съобразява
посочените критерии при присъждане на разноски и да не прилага част от разпоредби
от действащото национално законодателство и определя справедлив и
пропорционален размер на адвокатско възнаграждение кореспондира и с разпоредбата
на чл. 3 ГПК, задължаваща участниците в гражданското съдопроизводство да
упражняват добросъвестно процесуалните си права и съобразно с добрите нрави,
респективно - задължение на съда да не допуска злоупотреба с такива.
3
С постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. изрично е
посочено, че съдът следва да откаже прилагането на национална уредба, която
определя задължителен минимален размер на адвокатските възнаграждения, когато
противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС,
както и че забраната за уговаряне на възнаграждение под минималните размери в тази
уредба респ. съдът да е обвързан и да не може да присъди възнаграждение под този
минимален размер несъмнено е „ограничение на конкуренцията“ с оглед на целта, като
такова при такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, като
във всеки случай, когато съдът установи, че е нарушена забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС е длъжен да откаже приложението на националната уредба.
Настоящият състав на съда приема, че за да се гарантира принципа на
добросъвестност по аргумент от чл. 3 ГПК, следва да се съобрази легитимната цел на
тежестта за разноски, като се вземе предвид, че процесният правен спор не се отличава
с особена практическа и правна сложност, включително с оглед наличието на влязло в
сила решение, прогласяващо нищожността на процесния договор, както и
обстоятелството, че е налице признание на иска. Поради това в настоящия случай на
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в размер на 240,00 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Б. К., ЕГН: **********, с адрес: с. ** осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „**, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. **, да заплати на ищеца сумата от 137,00 лева,
представляваща сбор от недължимо платени от ищеца на ответника неустойка в
размер на 108,92 лева и възнаградителна лихва в размер на 28,08 лева по сключен
между страните Договор за потребителски заем № 792605 от 04.01.2023 г., поради
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА **, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. **, бул. „**, да
заплати на Р. Б. К., ЕГН: ********** с адрес: с. **, сумата от 4,67 лева,
представляваща дължимата върху главницата законна лихва, начислена за периода от
22.11.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) до 19.02.2025 г. (датата на
изплащане на процесната главница), както и сумата от 50,00 лева, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени в хода на първоинстанционното производство
разноски.
ОСЪЖДА „**, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.***, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: **, с адрес: гр. **,
4
сумата от 240,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на
ищеца в хода на първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5