РЕШЕНИЕ
№
12.12.2019
г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично
заседание на 18.11.2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
Секретар: Ива Ч.,
като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 1471 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Р.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Пазарджик, ***, представлявано
от управителя и едноличен собственик на капитала Е.К.М. против НП № 439 от
09.07.2019 година на кмета на Община Пазарджик , с което на основание
чл.197, във вр. с чл.233 ал.2 от ЗЗП, за нарушение на чл.8 ал.1 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.
/три хилряди лева/.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Алтернативно се иска изменение на НП,
посредством намаляване размера на наложената санкция до предвидения в закона
минимум.
В съдебно заседание за дружеството
жалбоподател се явява процесуален представител, който поддържа жалбата,
ангажира доказателства и пледира алтернативно - за отмяна на атакуваното НП или
изменение с намаляване на санкцията до минималния размер.
Ответникът по
жалбата - АНО, чрез процесуалния си представител поддържа становище, че НП е
правилно и законосъбразно, като следва да бъде потвърдено.
Съдът провери
основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, като прие за
установено следното:
Дружеството-жалбоподател
е санкционирано затова, че в качеството си на търговец, не било поставило в
близост до входа на търговския си обект- офис, находящ се в гр.Пазарджик на ***, информация за:
1. Фирма и адрес
на управление на търговеца;
2. Името и
фамилията на лицето, отговорно за обекта;
3. Работно време
на търговския обект.
Всичко това
съставлявало нарушение на чл.8, ал.1 от ЗЗП. Нарушението било установено на
04.06.2019 година от М.Г. и Д.Т. - старши инспектори в сектор „Контрол”, отдел
„Местни данъци и такси” /МДТ/, към Община Пазарджик. Те извършили проверка на
място в стопанисвания от дружеството обект и след като изискали касов бон, от
заварени на работа служители на дружеството, констатирали, че административният
адрес на обекта е посочен на ***. Тази улица била пресечна на ул.”Александър
Стамболийски”, с която образувала Т-образно кръстовище, а проверяваният обект
се намирал на самият ъгъл, от дясната страна на ул.”Ал. Стамболийски”, движейки
се в посока към центъра на града. Входът за търговският обект също се намирал
откъм ул.”Ал. Стамболийски”, като
проверяващите констатирали, че назад във времето входът бил откъм ***, но в
последствие този вход бил затворен и станал неизползваем. Именно на единствения
вход на обекта - откъм ул.”Ал. Стамболийски”, липсвала горепосочената
информация.
Резултатите от
проверката били обективирани първоначално в съставения на място Констативен
протокол № 0000323 от 04.06.2019 година, който бил подписан от св. А.Ш.. Той
пристигнал в обекта малко след започване на проверката и се представил пред
проверяващите, като собственик на дружеството, стопанисващо проверявания обект.
В последствие обаче било установено, че не той, а съжителстващата с него на
семейни начала - Е.К.М., била управител и едноличен собственик на капитала на
процесното дружество.
На 20.06.2019
година против дружеството бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 000300, който бил предявен, подписан и връчен на пълномощник на
дружеството – св.А.Ш.. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било
връчено на дружеството на 12.07.2019 год., а жалбата против него била подадена
чрез АНО на 19.07.2019 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на
което е процесуално допустима.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на писмените доказателства приети по делото и от показанията на актосъставителя
– св. М.Г., както и от тези на св.Д.Т. и св.А.Ш..
Съдът кредитира
изцяло събраните писмени и гласните доказателства, т.к. същите са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и категорично очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че жалбата е
основателна.
Първо
следва да се каже, че не може да бъде споделено възражението във въззивната
жалба, развито и от процесуалния представител на дружеството, за липса на
материална компетентност на актосъставителя, което съставлява абсолютно
процесуално нарушение и обуславяло отмяна на НП. Това възражение се аргументира
с разписаното в нормата на чл.191 ал.3 от ЗЗП, според която контролът по глава втора /чл.8 от ЗЗП е ситуиран именно
в гл. ІІ от закона – бел. моя/, глава четвърта, раздел II и глава пета, раздели
II и III
се осъществява и от звената за защита на потребителите в общинските
администрации, но в същото време в Община Пазарджик не било създадено такова
специализирано звено, а тези функции били възложени на служители от сектор
„Контрол”, отдел „МДТ”.
Да нормата на чл.191
ал.3 от ЗЗП дава контролни правомощия на звената за защита на потребителите в
общинските администрации. В същото време нормата на чл.166 от ЗЗП предвижда, че
кметът на общината създава в общинската администрация звено за защита на
потребителите, чрез което се осъществяват конкретни функции по ЗЗП.
Видно от приложената
като писмено доказателство по делото Заповед № 2513 от 13.11.2015 год. на Кмета
на Община Пазарджик, с нея е възложено на
7 броя инспектори от сектор „Контрол”, отдел „МДТ” да осъществяват
контрол по реда на чл.191 ал.3 от ЗЗП, както и правомощия по чл.233 ал.1 от
ЗЗП, която норма е оправомощаваща за съставянето на АУАН за нарушения по ЗЗП. Всичко
това означава, че изписаните поименно в заповедта общинските служители,
структурирани в гореспоменатия отдел,
респ. сектор съставляват звено за защита на потребителите по смисъла на чл.166
от ЗЗП. Смисълът на посочената правна норма е в общинската администрация да има
конкретно предвидена структура с горепосочените функции, като никъде не е
императивно разписано, че тя следва да е наименована именно „звено”. Още
повече, че в закона няма легална дефиниция на понятието „звено”, при което не
може да се твърди, че това следва да е едно самостоятелно структурно
образувание, напълно отделено от всички останали отдели или сектори в общината.
На второ място следва да се
отбележи, че се установи категорично от всички събрани по делото доказателства,
включително от показанията на св.Ш., че на входа на стопанисвания от
дружеството обект, находящ се в гр.Пазарджик, на кръстовището образувано между ***
и ул.”Ал. Стамболийски”, който вход е от
дясната страна на последната улица, при посока на движение към центъра на
града, не е била поставена по подходящ начин информация по чл.8 ал.1 от ЗЗП,
подробно посочена по-горе.
Установи се обаче
категорично и това, че въпросният стопанисван от дружеството обект, който е бил
обект и на контрол по реда на ЗЗП на процесната дата, не се намира и няма нищо
общо с адреса, посочен като място на извършване на нарушението в АУАН и НП, а
именно ****.
Дори с елементарна
справка в общодостъпното интернет пространство и по–специално на сайта „Google Мaps” /Гугъл карти/, включително и
чрез използване на функцията „Street View” /Изглед на улица/ може да бъде
установено, че на страната, на която се намира входът на проверения обект,
откъм ул. ”Александър Стамболийски”, са само нечетни номера, а обектът попада
между № 27 и № 29. В същото време, посоченият като място на нарушението адрес -
ул.”Александър Стамболийски” № 10, се намира на отсрещната страна на улицата,
т.е. в съвсем различно сграда и място, от тези, на които се намира проверения
обект.
Установи се също
така от показанията на св.Ш., а е видно и при елементарна справка в
общодостъпното интернет пространство и по–специално на публичния сайт на
Търговския регистър в Р България, че на *** преди време е било регистрирано
седалището на дружеството – жалбоподател, което на същият този адрес е
стопанисвало и търговски обект, който понастоящем не стопанисва, макар че
адресът по седалището не е бил променен.
С оглед на всичко
казано до тук и независимо, че се установи, че на входа на проверения обект на
дружеството не е била поставена информация по чл.8 ал.1 от ЗЗП, то издаденото
НП ще следва да бъде отменено, защото посоченото в него място на нарушението не
отговаря на действителното такова. При това положение и ако НП бъде потвърдено
в този му вид, то ще значи, че дружеството ще бъде санкционирано за административно
нарушение, което обективно не е извършило на посоченото в санкционния акт място,
което е недопустимо. Неслучайно мястото на извършване на нарушението е
съществен негов обективен елемент и задължителен реквизит на НП, съобразно
нормата на чл.57 ал.1, т.5, пр.3 от ЗАНН, като неговото обективно и коректно
посочване в санкционния акт има отношение към материалната компетентност на
проверяващ и наказващ орган, подсъдност при съдебен контрол на санкционния акт,
но и към обективната действителност, досежно реалното извършване на
установеното, описано и вменено нарушение. Има отношение и към възможността
наказаното лице да научи коректно къде точно се твърди, че е извършило
нарушението, а от там да организира своята защита против административното
обвинение, като например оспорва мястото на нарушението, гради алиби и т.н.
Извън казаното до
тук процесното НП е незаконосъобразно и поради това, че при издаването му наказващият
орган не е изпълнил задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН.
Според Тълкувателно решение № 1/2007 г.
на ВКС преценката на АНО за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Наказващият орган
не е обсъдил изобщо в НП, с излагане на съответни, па макар и лаконични
аргументи, дали са налице или не предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
с което е нарушил чл.53, ал.1
от ЗАНН. Липсват каквито и да е мотиви в тази насока, а само
декларативно е посочено „предвид липсата на обстоятелства по чл.28 от ЗАНН”.
Преценката за маловажност следва да се прави на база фактическите данни по
всеки конкретен казус, като се изхожда от вида на нарушението и засегнатите с
него обществени отношения, начина на извършването му, вредните последици,
степен на обществена опасност, личност на дееца, морална, социална и/или правна
укоримост на извършеното и т. н.
На последно място,
но не по значение, НП се явява незаконосъобразно и защото АНО, при определяне и
индивидуализация на наказанието, очевидно не се е съобразил с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН, поради което наложеното наказание се явява необосновано
определено и то в максималния предвиден в закона размер. АНО не е изложил
никакви мотиви защо налага санкция в нейния максимален размер от 3000 лв. при
предвиден минимум по чл.197 от ЗЗП – 500 лева. В преписката няма данни, от
които да се заключи, че нарушителят е системен по ЗЗП, а не са посочени каквито
и да е други отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят
определяне размера на санкцията над минималния такъв.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 439 от 09.07.2019г. на кмета на
Община Пазарджик, с което на „Р.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Пазарджик, ****, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Е.К.М., на основание чл.197, във вр. с чл.8 ал.1 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на
3000лв. /три хилряди лева/.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: