№ 2571
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100513254 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 9686/30.08.2022 г., постановено по гр. д. № 6115/2021 г. на СРС, 120
състав, са уважени искове с правно основание чл.432, ал.1 от ТЗ вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, предявени от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ******* представлявана от изпълнителните директори Д.М. и
Ю.Г., със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, действащ чрез процесуалния си
представител П.П. срещу Б. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.
*******, действащ чрез особен представител адв. Д. В., със съдебен адрес: гр. София, бул.
******* ******* като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 8 000 лева,
представляваща непогасена главница по договор за кредит овърдрафт от 03.10.2019 год.,
ведно със законна лихва от 23.06.2021 год. до изплащане на вземането, сумата от 1015,08
лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2019 год. до 02.10.2020 год.,
както и лихва за забава в размер на 506,65 лева за периода от 03.10.2020 год. до 20.05.2021
год. Ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК сумата от 1 887,86
лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от особения представител на ответника
в първоинстанционното производство, като счита решението за неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен
материал. Неправилни са изводите на съда относно дължимост на договорна,
възнаградителна лихва, като се поддържа заявеното в отговора на исковата молба, че същата
не е уговорена в договора за кредит, като се прибавя и аргумента, че вещото лице не е
отговорило на свързания с това въпрос, поради което и размерът и основанието на същата се
явяват недоказани. Оспорва като недоказан и факта на предоставянето, респ. получаването
от страна на ответника на процесната сума, като оспорва констатираните от вещото лице
тегления от датата 04.10.2019 год. Оспорва експертизата, като изготвена на база документи,
1
които са изключени от съда, като неотносими към спора. Поради недоказаност и
недължимост на главницата твърди недължимост и на законната лихва. Моли съда да
отмени първоинстанционното решение в частта, с която е уважена претенцията на
дружеството – ищец, като постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените
срещу ответника искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК постъпва отговор на въззивната
жалба от страна на ищеца. Счита, че така постановеното от първата инстанция решение е
правилно и законосъобразно, а въззивната жалба като необоснована и недоказана.
Възраженията на ответника са преклудирани, тъй като се отнасят до въпроси, разгледани от
вещото лице в заключението и неоспорени, когато е била налице възможност за това. Моли
съда да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна и необоснована, а
решението да потвърди като правилно и законосъобразно, включително в обжалваната част.
Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Образувано е по искова молба вх. № 17460/23.06.2021 г. на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* представлявана от
изпълнителните директори Д.М. и Ю.Г., със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******,
действащ чрез процесуалния си представител П.П., против Б. Х. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ул. *******, действащ чрез особен представител адв. Д. В., със
съдебен адрес: гр. София, бул. ******* *******“ №*******, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване следните осъдителни искове: иск по чл.
432, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 8000 лв.,
представляваща редовно падежирала главница по договор за кредит овърдрафт от 03.10.2019
г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на
вземането, сумата от 1015, 08 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2019
г. до 02.10.2020 г., лихва за забава в размер на 506. 65 лв. за периода от 03.10.2020 г. до
20.05.2021 г., за част от които суми е отхвърлено предявено заявление по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 29612/2021 г. на Софийски районен съд, І ГО, 120 състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен валиден договор за кредит
овърдрафт от 03.10.2019 г. за сумата от 8000 лв. и краен падеж за погасяване 12 месеца,
считано от датата на усвояването му. Твърди, че. та е изпълнила задължението си и кредитът
е бил усвоен изцяло от ответника, който обаче не е изпълнил задължението си да внася
договорените погасителни вноски. Плащанията били преустановени от месец ноември 2019
г. и непогасени били 11 броя вноски. Целият договор е станал изцяло изискуем на
03.10.2020 г., когато е настъпил крайният падеж по договора. Сочи, че не са
настъпили условия овърдрафтът да бъде автоматично подновен, съгласно Общите условия
към договора. Поради неизпълнение, със заявление по чл. 417 от ГПК. та поискала издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, което заявление било отхвърлено. Моли съда
да уважи исковата молба. Претендират се разноски по делото, включително и по
заповедното такова.
Ответната страна представя в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба чрез
процесуалния представител, назначен от съда по делото. Оспорва исковата претенция. Сочи,
че неправилно ищецът е посочил краен падеж по договора, тъй като съгласно т. 13 от
Общите условия за предоставяне на кредит овърдрафт на ищеца, погасява се само и
единствено ползваната част от договорения кредит овърдрафт, а не уговорения по т. 1 от
договора кредитен лимит. Твърди, че ищецът не е предал сумата от 8000 лв. на ответника
нито частично, нито изцяло и че тя не е получена от ответника, поради което ответникът
няма задължение да внася договорените погасителни вноски. Счита, че представения
2
погасителен план и ГПР е в противоречие с процесния договор, тъй като той не
представлява договор за кредит, а за кредит овърдрафт, което е различна услуга и е в
противоречие със ЗКИ, ЗПК и другите относими нормативни актове. Твърди, че ответникът
е погасил ползваната част от кредита. Счита, че неоснователно е искането за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 506. 65 лв., тъй като такова не е договорено. За
неоснователно счита и искането за разноски, извършени в заповедното производство, тъй
като заявлението е било отхвърлено от съда. Счита също така, че ищецът е начислявал
повече от два пъти една и съща такса за периода 03.10.2019 г. до 17.06.2021 г., която такса
не била предвидена в Приложение № 3 Такси по кредити. Твърди, че ищецът е събирал
извън договора суми за животозастраховане, общо застраховане, пакетно обслужване,
плащане по заем, лихва овърдрафт, "дължима такса", лихва преустановено ползване, дебит
мемо пост, каквито плащания не са договорени с процесния договор и са недължими.
Оспорва представените писмени доказателства, в това число и извлечение за две
разплащателни сметки за периода 03.10.2019 г. до 17.06.2021 г. и извлечение от
счетоводните книги, погасителен план и ГПР. Моли съда да отхвърли исковите претенции.
По отношение правилността на решението във връзка с наведените във въззивната
жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по Договор за кредит
овърдрафт, по което кредиторът е предоставил на кредитополучателя посочената в исковата
молба сума, респ. че последният е усвоил сумата, както и че се е задължил да я върне в
посочените срокове; че ответникът е преустановил плащанията на дължимите суми; че
ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца възнаградителна лихва в уговорения
размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; че
ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца наказателна лихва при твърдените в
исковата молба условия и размер; че са били налице основания за начисляване на
наказателна лихва и нейния размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение, за което не сочи доказателства.
От представения договор за кредит овърдрафт се установява, че на 03.10.2019 г.
между ответника и ищеца е сключен договор за кредит овърдрафт по разплащателна сметка
в размер на 8000 лева е видно, че страните са биле във валидно възникнало облигационно
правоотношение.
Спорни между страните моменти по делото са, от една страна, дали в тежест на
ответника е съществувало задължение за заплащане на вноски, предвид характера на
договора и постигнатите уговорки, и от друга страна, дали дължи сумата за
договорна/възнаградителна лихва.
По същината си овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по
разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката
надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната
сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се
погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен
да осигурява средства за погасяване на кредита. Действително при овърдрафта не се изготвя
предварително погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит, т. к. няма
как отнапред да бъде известно, каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, но и
при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното
погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата.
Овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателната сметка на
името на кредитополучателя и представлява допустимо от Банката надвишение над салдото
3
(остатъка) по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка в лева
или валута, до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като
кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита.
Действително, при овърдрафта не се изготвя предварително погасителен план, както при
потребителските и ипотечни банкови кредити, тъй като няма как отнапред да бъде известно
каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, но и при този вид кредит се определя
месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг и дължима
лихва за ползването на средствата.
В настоящия случай, страните по договора от 03.10.2019 г. за предоставяне на
овърдрафт, са уговорили, че кредитополучателят е длъжен да осигурява по разплащателната
си сметка на падежна дата (5-то число на месеца) сума най-малко в размер на дължимите
лихви върху ползваната част от кредита. Съгласно разпоредбите на подписания договор и
общите условия към него, процесното неизпълнение на задължението, което е неточно във
времево отношение, тъй като ответникът е спрял плащанията, считано от месец ноември
2019 год. съставлява основание за спиране правото на ползване на кредита, оформяне на
усвоения кредит като неразрешен овърдрафт и олихвяването му със санкционираща лихва.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза от 02.06.2022
г. се установява, че от кредитополучателя – ответник предоставеният съгласно договор за
кредит овърдрафт от 03.10.2019 г. е усвоен изцяло в общ размер на 8 000 лева, посочени в
извлечението на кредитодателля – ищец от сметка № 02-25783598 за периода от 03.10.2019
год. до 17.06.2021 год. и от сметка № 11-26400076 за периода от 03.10.2019 год. до
08.04.2022 год., като е посочило датите на съответните тегления и размерът на сумите, които
са изтеглени до усвояване на пълния размер на предоставения кредит. Доколкото с
настоящата въззивна жалба не са представени писмени доказателства, които да докажат
възраженията на ответника – кредитополучател, въззивният съд изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд и препраща към мотивите в решението.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира подадената въззивна жалба за
неоснователна, поради което следва да я остави без уважение, а при споделяне изцяло на
изводите на първоинстанционния съд, неговото решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
И двете страни са направили изрично искане във въззивната жалба, респ. отговора на
въззивната жалба за присъждане на разноски за въззивното производство.
Предвид изхода на спора разноски се дължат само на „Банка ДСК“ АД. Предвид
изхода на делото разноски се дължат единствено на въззиваемата страна на основание чл.78,
ал.3 от ГПК. Поради това въззивникът се осъжда да заплати на въззиваемия 300 лева,
представляваща сума за платено юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9686/30.08.2022 г., постановено по гр. д. № 6115/2021
г. на СРС, 120 състав, са уважени искове с правно основание чл.432, ал.1 от ТЗ вр. чл.
79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ******* представлявана от изпълнителните директори
Д.М. и Ю.Г., със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, действащ чрез процесуалния си
представител П.П. срещу Б. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.
*******, действащ чрез особен представител адв. Д. В., със съдебен адрес: гр. София, бул.
******* ******* като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 8 000 лева,
представляваща непогасена главница по договор за кредит овърдрафт от 03.10.2019 год.,
4
ведно със законна лихва от 23.06.2021 год. до изплащане на вземането, сумата от 1015,08
лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2019 год. до 02.10.2020 год.,
както и лихва за забава в размер на 506,65 лева за периода от 03.10.2020 год. до 20.05.2021
год.
ОСЪЖДА Б. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. *******,
действащ чрез особен представител адв. Д. В., със съдебен адрес: гр. София, бул. *******
*******“ №******* да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* представлявана от
изпълнителните директори Д.М. и Ю.Г., със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******,
действащ чрез процесуалния си представител П.П. сумата от 200 лева, представляваща
платено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5