№ 924
гр. Бургас, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20242100100501 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Гаранционен фонд,
представляван от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков,
против К. Й. Й., ЕГН **********, и С. Й. Д., ЕГН **********, за осъждане на
ответниците всеки един от тях да заплати на ищеца сумата от по 44 237.89 лева,
представляваща част от изплатеното от фонда обезщетение по щета №
210264/08.08.2017г., присъдено по гр.дело № 14810/2017г. на СГС и гр.дело №
84441/2017г. на СРС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че ищецът изплатил по посочената
щета обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 98 306.44 лева в полза на
В. Е. А., като пострадал водач на л.а.“Рено“, рег. № СВ3937ВК, вследствие на
настъпило ПТП при условията на независимо съизвършителство. Заявява се, че на
24.06.2917г. С. Д. Й. /наследодател на ответниците/ управлявала л.а.“Фиат Пунто“, рег.
№ А4480КМ, в който пътували още 4-ма пътници. При излизането си от кв.Ветрен,
посока гр. Бургас, водачката погрешно навлязла в лентата за насрещно движение. В
същото време водачът на л.а.“Рено Сценик“, рег. № СВ3937ВК- В. Е. А., движещ се в
посока от гр. Бургас към кв. Ветрен, предприел маневра за изпреварване, като навлязъл
в лявата лента за движение, в която неправилно се е движел и автомобилът на Й.. А.
забелязал пред себе си, в своята лента за изпреварване, автомобила на Й., който се
приближавал към него много бързо. Тогава водачът А. решил да се прибере в дясната
лента, като така се е изравнил с л.а. “Опел Корса“, който до тогава се е опитвал да
изпревари. А. обаче не успял да се прибере в дясната лента, понеже и водачът на
изпреварвания автомобил намалил скоростта в същия момент. Така автомобилът на А.
се блъснал с предната си лява част с насрещно и неправилно движещия се автомобил
на Й.. В следствие на удара автомобилът на Й., марка “Фиат Пунто“, се завъртял по
таван. Автомобилът на А. “Рено Сценик“ се завъртял на около 270 градуса и бил
ударен от автомобила марка “Опел Корса“. При удара са загинали всички пътници и
водачът на л.а.“Фиат Пунто“, а водачът на л.а.“Рено Сценик“ е получил телесни
увреждания. Твърди се, че с присъда на БАС по НОХД № 222/2021г., след отмяна на
първоинстанционната присъда, водачът В. Е. А. бил признат за виновен, че е нарушил
1
правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно
лице.
Ищецът заявява, че процесното ПТП е настъпило при съпричиняване от страна
на водачката на л.а.“Фиат Пунто“, в лицето на наследодателката на ответниците, която
допринесла за настъпването му в размер на 90%, управлявайки автомобила в
насрещното движение. Водачът на л.а.“Рено Сценик“ бил допринесъл за ПТП-то само
с 10%. Наред с това се сочи, че л.а.“Фиат Пунто“ е нямал и действаща застраховка
„Гражданска отговорност“.
Сочи се, че пострадалият А. бил предявил против Гаранционния фонд /ГФ/
искове за присъждане на обезщетение за претърпени от него имуществени и
неимуществени вреди. Със съдебните решения му били присъдени суми, за които той
се снабдил с изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителните листове били
образувани изпълнителни дела, по които ГФ бил изплатил на правоимащото лице суми
за вреди, лихви за забава и разноски, общо в размер на 98 306.44 лева, като счита, че
ответниците, като наследници на деликвента, следвало да възстановяват 90% от
платеното, а именно общо 88475.79 лева. С оглед на така изложеното се моли всеки от
ответниците, като наследник на Й., да бъде осъден да заплати по 44 237.89 лева,
представляващи съответната част от изплатеното обезщетение.
В срока по чл.131 ГПК от ответниците постъпи писмен отговор, в който се
оспорват исковете като недопустими. Заявяват, че с решение № 266/07.02.2024г. на
БРС по гр.дело № 5422/2023г. били осъдени да заплатят на ГФ сумите от по 5786.42
лева, представляващи изплатено застрахователно обезщетение на увредено лице за
причинените му вреди вследствие ПТП на 24.06.2017г., ведно със законната лихва до
изплащането. Твърди се, че Й. и Д. били приели наследството на починалата С. Й. по
опис и в тази връзка отговаряли само до посочения с решението размер. Освен това
отговорността по чл.45 ЗЗД била строго лична и те не били материално легитимирани
да отговарят по претенцията. По същество исковете се оспорват като неоснователни.
Заявява се, че С. Й. не била виновна за настъпване на ПТП, а вината била само на
водача на л.а. „Рено Меган Сценик“, което било установено с влязлата в сила присъда
от наказателния съд. Евентуално се твърди, че вината на А. е по-голяма. Прави се
възражение за съпричиняване от страна на другия водач. Твърди се, че вина за ПТП
имат също така АПИ и Община Бургас, понеже в района на ПТП не са били поставени
пътна маркировка, табели и мантинели по съответния ред. Поставена била табела,
която е давала подвеждащо указание за пътуващите в посока гр.Бургас накъде точно
да шофират. Това е станало причина и за ПТП-то. Прави се и възражение за
погасяване на исковете по давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения поделото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.558, ал. 7 във връзка с чл.557, ал.1, т.2,
б.”а” от КЗ, както и чл.86 ЗЗД.
По делото е представена влязла в сила присъда от 10.05.2022 г., постановена по
ВНОХД № 222/2021 г., с която Апелативен съд- Бургас е признал за виновен В. Е. А.
за това, че на 24.06.2017 г. в гр. Бургас, на главен път І-6, в района на 488 км., при
управление на МПС- лек автомобил Рено Меган Сценик с рег.№ СВ3937ВК, нарушил
правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2, изречение второ от ЗДвП, и по
непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице, измежду които и С. Д. Й..
Няма спор, че ответниците се наследници на последната.
По делото са приложени решение по гр.д. № 14810/2017 г. по описа на СГС и
решение по в.гр.д. № 946/2019 г. по описа на САС, водили се по иск на В. Е. А. против
ГФ с участието на К. Й. и С. Д. в качеството им на трети лица- помагачи на страната
на фонда. Съгласно сочените актове ГФ е осъден да заплати на А. сумата от общо
2
70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
настъпилото ПТП, сумата от общо 116,67 лв., представляваща законна лихва за забава
върху главницата, сумата от 2204,26 лв.- разноски по сметка на СГС, сумата от 1496,55
лв.- адвокатско възнаграждение, сумата от 430 лв.- разноски във въззивната инстанция
в полза на А.. За тези суми били издадени изпълнителни листи, въз основа на които
били образувани изпълнителни дела, по които ГФ е заплатил сумата от общо 98306,44
лв. Последното се установява от приложените платежни нареждания и извлечение от
сметка на фонда.
По делото е приложено и решение по гр.д. № 5422/2023 г. по описа на РС-
Бургас, което се е развило по спор между същите страни, но касаещо изплащане на
обезщетение по друга щета и в полза на друго пострадало от същото произшествие
лице- Димитър Георгиев Иванов.
Няма спор по делото, а това се установява и от приложената справка, че
управлявания от наследодателката на ответниците л.а. Фиат, към датата на настъпване
на ПТП-то, не е имал действаща застраховка "Гражданска отговорност".
Предвид гореизложеното, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, Гаранционният фонд изплаща
обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт, ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, причинено е от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите". В чл.558, ал.7 от КЗ е
предвидено, че след изплащане на обезщетението по чл.557, ал.1, Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви,
както и разходите за определянето и изплащането му.
Основателността на предявените искови претенции е обусловена от
кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: 1) ответникът
виновно да е причинил описания в исковата молба деликт- ПТП; 2) настъпилите от
процесното ПТП неимуществени вреди и техният размер; 3) липсата на валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обезпечаваща
отговорността на делинквента към момента на настъпване на ПТП; 4) изплащане от
Гаранционния фонд на пострадалото от ПТП лице стойността на причинените
неимуществени вреди.
От решенията по описани по- горе граждански дела се установява, че същите са
водени при участието на ГФ и ответниците по настоящото производство- последните в
качеството им на трети лица. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ГПК, постановеното
решение има установително действие в отношенията на трето лице и насрещната
страна, като ал.2 на нормата сочи, че това, което съдът е установил в мотивите на
решението си е задължително за третите лица в отношенията му със страната, на която
помага- в случая ГФ.
Видно от мотивите на съдебните актове по гр.д. № 14810/2017 г. по описа на
СГС и решение по в.гр.д. № 946/2019 г. по описа на САС, и двете инстанции са
приели, че вина за настъпилото ПТП има С. Й., която е нарушила правилата за
движение на МПС, навлизайки в насрещното платно за движение, в което се е движел
управлявания от В. А. автомобил. Апелативен съд- София е приел, че с действията си
наследодателката на ответниците е осъществила грубо нарушение на правилата за
движение, и е станала причина за произшествието.
Видно от мотивите към посочената по- горе присъда, постановена след
решенията по описаните по- горе граждански дела, АС- Бургас е приел, че вина за
настъпилото ПТП има В. А., тъй като е можел да предотврати удара. Съдебният състав
обаче изрично е посочил в мотивите си, че основната причина за настъпването на ПТП
3
е неправилното навлизане на л.а. „Фиат Пунто“ в платното за насрещно движение, с
пренебрегване от страна на водача му- С. Й., на два различни пътни знака,
забраняващи навлизането в пътното платно или пътна лента за насрещно движение,
създавайки по този начин опасна ситуация на пътното платно. Автомобилът се сочи,
че е продължил движението си в насрещното платно в продължение на 1705 метра до
мястото на удара с л.а „Рено“, въпреки ясните индикации, че е неправилно,
включително при подаваните от водача на трети автомобил светлинни и звукови
сигнали, движение в съседното отдясно платно на автомобили само попътно на
„Фиат“-а в посока гр.Бургас, а в платното, в което се движи- насрещно движещи се
автомобили. В тази връзка като причина за възникване на процесното ПТП са
изведени и действията на водача на л.а. „Рено Меган Сценик“, а именно А.,
изразяващи се в несвоевременно възприемане на движещия се срещу него л.а. „Фиат“,
като опасност на пътя, и непредприето от последния спиране или отклоняване на
автомобила надясно, с цел избягване на удара. Въззивната инстанция е приела, че се
касае за изключително грубо нарушение на пътните правила от страна на
наследодателката на ответниците, което се явява и първопричина за възникване на
критичната ситуация с движещия се правомерно в лява лента л.а. „Рено“, управляван
от подс.А.. Категорично се установявало, че пострадалата Й. не е предприела
намаляване на скоростта, въпреки появата на лекия автомобил, управляван от А., като
единствената реакция на последната е била отклоняване на автомобила надясно, с цел
избягване на сблъсъка. В тази връзка е посочено, че неправомерното поведение на
водача на л.а. „Фиат“- пострадалата Й., макар да не представлява оневиняващ дееца
фактор, разкрива съществения й принос за настъпване на пътното произшествие,
отчитането на който принос от съда сериозно е смекчило тежестта на санкцията, която
А. следва да понесе.
Всичко изложено по- горе дава основание на настоящата инстанция да приеме,
че за настъпилото ПТП основна вина има С. Й., като съдът възприема соченото в
исковата молба съотношение на вина, а именно- 90% от страна на наследодателката на
ответниците и 10% от страна на В. А..
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че тъй като
отговорността по чл.45 ЗЗД е лична, същите не следвало да носят отговорност за
действията на своята наследодателка. На първо място следва да се посочи, че от страна
на ответниците не са били въведени такива възражения във вече водените и
приключили вече производства, поради което е недопустимо същите да се навеждат за
първи път сега. Независимо от горното съдът ги намира за неоснователни.
Действително всеки отговаря за виновно причинените от него вреди, но с оглед
приемането на наследството от страна на К. Й. и С. Д., макар и по опис, и предвид на
това, че видно от решенията по развилите се граждански производство, същите не са
оспорили наследственото си правоприемство, то същите няма пречка да отговарят за
причинените от С. Й. вреди. Приемането на едно наследство, дори и по опис,
предполага приемането както на активите, така и на пасивите му, като е без правно
значение дали към момента на търсенето на обезвреда на нанесените от наследодателя
вреди, последния е бил жив или не. Обратното би посегнало сериозно на правата на
увредените лица, а спрямо наследниците би ги поставило в неоправданото по-
благоприятно положение, да приемат активите на наследството, оставено от виновното
лице, без да имат задължения да поправят вредите, нанесени от наследодателя им.
Както бе посочено по- горе на основание чл.223, ал.2 от ГПК развилото се и
приключило вече производство между страните ги обвързва, включително и относно
приетите от съда релевантни факти и обстоятелства, посочени в мотивите на
съдебните решения. В този смисъл по делото следва да се приеме за доказано, че
основна вина за настъпилото произшествие носи наследодателката на ответниците.
Действително в съдебните актове е посочено, че единствено действията на С. Й. са
причина за последвалите вреди на В. А., но не може да се отрече факта на влязлата в
4
сила присъда, с която част от вината е дадена и на последния. Ето защо наличието на
сериозно съпричиняване от страна на С. Й. в размер на 90% се явява доказано.
По делото няма спор, че ответниците са приели наследството, оставено от С. Й.,
по опис. Видно от приложените в тази връзка съдебни актове, всеки един от тях е
приел активи на стойност от по 5197 лв. Понастоящем, след служебна справка в
деловодната програма на БОС, е видно, че с решение № 807/30.09.2024 г., постановено
по в.гр.д. № 977/2024 г., ОС- Бургас е потвърдил Решение № 266/07.02.2024г. по гр.д.
№ 5422/2023г. по описа на РС-Бургас, в частта, в която съдът е уважил предявените от
ищеца Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 557, ал. I, т. 2, б. „а“, вр. чл.
558, ал. 7 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу въззивниците С. Д. и К. Й. до размера от по 5
786.42 лв. всеки- частична претенция, чийто пълен размер възлиза на 110 000 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 210352/ 31.10.2017
г. на увредено лице за причинени му неимуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило по вина на наследодателя на ответниците на 24.06.2017 г., около 13.55 часа,
на първокласен път 1-6, км. 488, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба- 12.09.2023 г. до окончателното плащане.
Съобразно Решение № 226/04.04.2018 г., постановено по т.д. № 1906/2016 г., ІІ
т.о., на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, Решение № 1511 от 01.07.1975 г. по гр.д.№
1056/1975 г., І г.о., и Решение № 3464/16.01.1979 г. по гр.д.№ 2160/1978 г., І г.о., които
настоящата инстанция възприема, е прието, че ограничаването по силата на чл.60, ал.2
ЗН на отговорността за наследствен дълг до размера на наследеното имущество, се
преценява на общо основание в исковото производство, като исковете се уважават до
размера на приетото по опис наследство, съобразно оценката, дадена в производството
по чл.553 и сл. ГПК; ако има извършено плащане, то се приспада от горната сума; а
ако е установено, че наследството е с нулева стойност, исковете се отхвърлят.
С оглед на така посоченото отговорността на всеки един от ответниците следва
да бъде до размера на приетото наследство, а именно- до 5197 лв. /съобразно
извършената оценка на наследството/, като по делото няма доказателства да е
извършвано плащане от страна на ответниците. Ето защо исковете се явяват
основателни до размера на тази сума за всеки един, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Съдът обаче намира наведеното възражение за погасяване на дължимите суми
по давност за основателно. Предвиденият в чл.110 ЗЗД 5- годишен срок следва да се
счита, че започва да тече от заплащане от страна на ГФ на сумите, чието
възстановяване се претендира. В този смисъл вземането е станало изискуемо, считано
от 28.01.2019 г., когато ищеца твърди и представя доказателства, че е заплатил сумата
от 30 982 лв., въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. № 14810/2017 г. по
описа на СГС, решението по което се сочи като основание за предявяване на
настоящата претенция. Исковата молба е била подадена в ОС- Бургас на 10.03.2014 г.,
т.е. близо месец и половина след изтичане на 5-годишния срок, поради което и
възражението, че е погасено по давност вземането следва да бъде уважено.
Всичко изложено по- горе дава основание на съда да отхвърли предявените
претенции в цялост.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да се уважи
искането на ответниците за присъждане на сторените разноски. В случая единствено
се претендира адвокатско възнаграждение. Видно от приложеният договор за правна
помощ, на ответниците е предоставена такава при условията на чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдвокатурата. Съобразно липсата на фактическа и правна сложност на
производството и съвпадане на доводите за защита с тези по вече водени съдебни
производства, съдът намира, че на процесуалният представител на ответниците следва
да бъде присъдено минималното предвидено в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1/2004 г.
възнаграждение, което възлиза на сумата от 9273,67 лв. с ДДС.
5
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Гаранционен фонд, представляван от изпълнителните
директори Максим Колев и Стефан Стоилков, против К. Й. Й., ЕГН **********, и С.
Й. Д., ЕГН **********, за осъждане на ответниците всеки един от тях да заплати на
ищеца сумата от по 44 237.89 лева, представляваща част от изплатеното от фонда
обезщетение по щета № 210264/08.08.2017г., присъдено по гр.дело № 14810/2017г. на
СГС и гр.дело № 84441/2017г. на СРС, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба- 10.04.2024 Г., до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, представляван от изпълнителните директори
Максим Колев и Стефан Стоилков, да заплати на адвокат Ангел Боев от АК- София, с
адрес на кантората в гр. София, ул. „Лом“ № 1, ап.9, сумата от 9273,67 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6