№ 160923
гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20231110169034 по описа за 2023 година
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от „/////” ЕООД против М. Б. Д., ЕГН **********.
След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът приема, че същото е
допустимо, но по същество е частично неоснователно, по следните
съображения:
Заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за посочените
в заявлението суми, произтичащи от индивидуален договор за потребителски
кредит № ///, сключен на 09.09.2022 г. между „/////” ЕООД и М. Б. Д., ЕГН
**********.
С договора е уговорена заемната сума, а именно 500 лева, какво и
дължимостта на такса за експресно разглеждане в размер на 110 лева.
На основание сключения договор се претендира заплащане на
незаплатена такса за експресно разглеждане в размер на 110,00 лева.
Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 110,00 лева
/претендирана в заявлението като главница, но представляваща такса за
експресно разглеждане/, следва да се отхвърли по следните съображения:
Следва да се посочи, че ролята, възложена на националния съд от
правото на Европейския съюз, в областта на защита на потребителите, не се
ограничава само до правото да се произнесе относно евентуално
неравноправния характер на договорна клауза, а също включва задължението
служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това
правни и фактически обстоятелства. В този смисъл е практиката на СЕС,
формирана по преюдициални запитвания по прилагането на Директива
93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM Zrt.срещу
Erzsébet Sustikné Győrfi, C-243/08. Тези изводи са още веднъж потвърдени
1
с Решение от 18.02.2016 г. по дело Finanmadrid EFC SA срещу Jesús Vicente
Albán Zambrano, María Josefa García Zapata, Jorge Luis Albán Zambrano, Miriam
Elisabeth Caicedo Merin - C-49/14 на СЕС, с което категорично се посочва, че
ефективна защита на произтичащите от тази директива права може да бъде
гарантирана само при условие че системата на националното процесуално
право позволява в рамките на заповедното производство или на това по
изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол
относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се
в разглеждания договор. В Решение от 21.02.2013 г. по дело Banif Plus Bank
Zrt рещу Csaba Csipai, Viktória Csipai - C‑472/11, от друга страна се приема,
че е необходимо националният съд, който е констатирал служебно
неравноправния характер на дадена клауза, да може да изведе всички
последици от тази констатация, без да чака потребителят, който е
информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на
посочената клауза. В случая в националното законодателство такава
възможност е предвидена с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК, съгласно
която съдът следва да даде указание на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск, като при условията на състезателно начало страните могат да
обсъдят поставените въпроси от съда, свързани с евентуалната
неравноправност на клаузи в договора с участието и на длъжника.
Така изложеното на още по-голямо основание следва да се приеме за
договорните клаузи, които са нищожни, поради противоречието им със закона
или с добрите нрави, за което разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК
задължава съдът да следи служебно в производството по издаване на заповед
за изпълнение. Нещо повече в този смисъл съдът съобрази и задължителните
за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д.
№ 1/2009 г. ОСТК на ВКС, в мотивите, на което изрично е застъпено
становището, че за нищожността на неустойката съдът следи служебно.
Същевременно с изменението на процесуалния закон с ДВ, бр. 100 от
2019 г., в сила от 24.12.2019 г. и приемане на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК се установява служебно задължение на съда да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като ако такава се
установи или е налице обоснована вероятност за това, съдът следва отхвърля
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е
установена в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно
която /////рът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за за
експресно разглеждане, т.е. такива свързани с усвояване на заемната сума и
изпълнение на поетото договорно задължение, представляват разходи
свързани с усвояване и управление на кредита.
Поради така изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че тези клаузи не пораждат права и задължения за страните,
2
респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях
вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от „/////” ЕООД против М. Б. Д., ЕГН **********, в частта му, с която
се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 110,00 лева -
такса за експресно разглеждане, както и в частта за разноските, съразмерно на
отхвърлената част от заявлението, както следва: за разликата над 21,02 лева
до 25,00 лева - държавна такса и за разликата над 336,30 лева до 400,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред Софийски градски
съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата
държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело
държавна такса.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3