Определение по дело №399/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 906
Дата: 22 юни 2020 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20207170700399
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 906

гр.Плевен, 22.06.2020 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни  две хиляди и двадесета година в състав:                                      Председател: Николай Господинов

                                                        Членове: Елка Братоева

                                                                        Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 399 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            С Решение № 99 от 19.02.2020 г., постановено по нахд № 1850/2019 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № ООД-УТ-7 от 05.08.2019 г. на Заместник кмет на Община Долни Дъбник, с което на основание чл.237 ал.2 от ЗУТ на „Белмондо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Долни Дъбник, обл.Плевен, ул. „Хан Омуртаг“ № 1, с управител М.М.Г., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева за извършено нарушение по чл.48 ал.9 и чл.148 ал.1 от ЗУТ за това, че при извършена на 19.04.2019 г. проверка от служителите на Община Долни Дъбник на място на строеж: „Плътна ограда“, ограждащ УПИ Х, ХІ, ХІІІ, ХІV, ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ, ХХ, ХХІ, ХХІІ, ХХІІІ, ХХІV, ХХV и ХХVІ-2192, стр.кв.7в по регулационния план на гр.Долни Дъбник, „Белмондо“ ЕООД с управител М.М.Г. е допуснало извършването на незаконен строеж, за който няма одобрен инвестиционен проект и няма издадено разрешение за строеж от Главния архитект на Община Долни Дъбник.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от кмета на Община Долни Дъбник, чрез адвокат Е.Я. ***, която счита същото за необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.  Счита, че не отговаря на събраните по делото доказателства извода на въззивния съд, че в наказателното постановление липсва конкретна правна норма, която е нарушена от „Белмондо“ ООД. Твърди, че видно от процесното НП, Община Долни Дъбник е спазила изискванията на чл.57 от ЗАНН при неговото издаване – в постановлението точно и конкретно е описано нарушението, датата и мястото, както и законовите разпоредби, които са нарушени виновно. Навежда доводи, че след като „Белмондо“ ООД е допуснал извършването на незаконен строеж без инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж от Главния архитект на Община Долни Дъбник, както е посочено в НП, то дружеството е нарушило разпоредбите на чл.48 ал.9 от ЗУТ, съгласно която норма за строителства на огради в отклонения на изискванията на ал.5 и ал.7 на същия член от ЗУТ се изисква разрешение от главния архитект, а такова разрешение дружеството не е искало и не притежава, поради което построената ограда е незаконна, т.к. съгласно посочения в НП чл.148 ал.1 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно разпоредбите на ЗУТ. Поради това не споделя изводите на Районен съд – Плевен, че разпоредбата на чл.48 ал.9 от ЗУТ е „най-обща“. По отношение на констатираното от въззивнтия съд несъответствие в описателната и диспозитивната част на НП счита, че се касае за техническа грешка. Сочи, че в диспозитива на НП правилно и законосъобразно е посочено правното основание за налагане на имуществена санкция, а именно чл.237 ал.2 т.1 от ЗУТ, а допуснатата техническа грешка в описателната част на НП по никакъв начин не нарушава правото на защита на „Белмондо“ ООД. В заключение моли съда да отмени решението.

            Горната цитирана касационнна жалба е подадена до Административен съд-Плевен чрез Районен съд-Плевен, като е заведена в деловодството на РС-Плевен с вх.рег.№6806 от 11 март 2020 год. Жалбата е подадена непосредствено в деловодството на РС, а не чрез пощата или куриер, тъй като в изпълнение на съдебно разпореждане, касаторът е представил вторият екземпляр от жалбата, на която от деловодството на съда е поставена дата на подаване-11 март 2020 год. , като е положен подпис от длъжностно лице, приело жалбата и извършило отбелязването. С оглед на представените от самия касатор писмени доказателства на л.9, настоящият състав на съда приема, че касационната жалба против Решение № 99 от 19.02.2020 г., постановено по нахд № 1850/2019 г на РС-Плевен е подадена в деловодството на съда на дата 11 март 2020 год.

От друга страна, оспореното с касационната жалба решение на РС-Плевен е постановено в производство по жалба срещу наказателно постановление,  по реда на чл.59 от ЗАНН. В съответствие с действащата към момента на постановяване на решението разпоредба на чл.63, изр.2 от ЗАНН,  в решението е посочено, че подлежи на обжалване пред Административен съд –Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. Такъв е и разписаният в чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.211, ал.1 от АПК срок за обжалване на постановеното решение от РС.

От данните по делото се установява следното: До касатора са изпратени две съобщения-1. На л.178 изпратеното до община Долни Дъбник съобщение за изготвеното решение е получено от Л.П на 24.02.2020 год., за което последната се е подписала със саморъчно поставен подпис. В изпълнение на разпореждания на съдията-докладчик, касаторът е представил доказателства, че Л.Пейчева изпълнява длъжността заместник-кмет на община Долни Дъбник, видно от трудов договор №141/21.11.2011 год.на л.10 от делото, а от заявление на л.18 се установява, че последната няма изрична заповед да получава призовки и съдебни книжа. Последната обаче, има качеството на заместник-кмет на община Долни Дъбник и в това си качество е постановила издаденото и отменено от РС наказателно постановление, видно от същото на л.4 от въззивното дело. Т.е. тя има качеството на издател на НП и на представляващ касатора /община Долни Дъбник/. В този смисъл съобщението е връчено редовно, на надлежен представител на касатора по смисъла на чл.180, ал.1 от НПК; 2. На л.177 от въззивното дело е приложена и разписка за връчване на оспореното решение на касатора чрез упълномощения от касатора с пълномощно на л.105 от въззивното дело адвокат Я., като връчването чрез адв.Я. е станало на дата 26.02.2020 год., лично, срещу положен подпис.

При така установените по делото факти , касационната инстанция намира подадената касационна жалба за недопустима за разглеждане по същество, като подадена след установения в чл.211, ал.1 от АПК вр. чл.63, изр.2 от ЗАНН срок, по следните съображения:

Независимо, че касаторът община Долни Дъбник пред ПРС е била представлявана от упълномощен адвокат, Решение № 99 от 19.02.2020 г., постановено от РС-Плевен по нахд № 1850/2019 г е било редовно съобщено на жалбоподателя чрез заместник-кмета Л.Пейчева-представляващ общината и издател на оспореното и отменено от РС наказателно постановление , на 24 февруари 2020 год. Съобразно с правилото за броене на сроковете, срокът за обжалване на решението е започнал да тече от деня, следващ този на получаване на съобщението-25 февруари 2020 год. и е изтекъл на 9 март 2020 год. - понеделник, присъствен ден.

Следователно, подадената на 11 март 2020 год. касационна жалба се явява подадена след установения в закона и посочения от РС 14-дневен срок за оспорване на съдебното решение, като просрочието е с два дни.

Действително, от второто изпратено съобщение за изготвеното решение-вече до упълномощения от жалбоподателя адвокат е видно, че последният е получил съобщение на 26.02.2020 год. и вероятно считано от тази втора дата , касаторът е започнал да брои срока за обжалване на постановеното решение.

Съдът счита, обаче, че меродавна с оглед броенето на сроковете за обжалване на решението на ПРС е първата дата за узнаване, че решението е изготвено, а не последващите уведомявания, независимо, че те са направени на упълномощения от страната адвокат. По принцип целта на съобщението е да се уведоми страната за процесуални действия, които са извършени от противната страна или от съда, или предстои да бъдат извършени, за да може и тя да вземе участие. Това е сторено именно с изпращане на съобщението до касатора. Всички последващи съобщения за постановеното съдебно решение са ирелевантни и не могат да новират вече изтеклия процесуален срок, чието начало се свързва с първото валидно уведомяване, а именно получаване на съобщението за изготвеното решение на 24.02.2020 год. от издателя на самото оспорено НП, имащ качеството на заместник-кмет на общината. Ето защо получаването на съобщение за изготвеното решение от адв.Я. на по-късна дата-26.02.2020 год. е неотносимо към срока по чл. 211, ал. 1 АПК и не създава нова процесуална възможност за оспорване на съдебния акт, респ. не удължава, нито новира срока за оспорване на постановеното решение. В случая е проявено процесуално бездействие и касационната жалба е подадена два дни след узнаването за постановяване на решението.

Срокът за подаване на жалба, независимо дали по своя характер тя е частна, първоинстанционна, въззивна или касационна, е преклузивен. Като такъв и за разлика от давностния, преклузивният срок тече по отношение на всички и не може да се спира или прекъсва. Спазването на срока е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно при всяко положение на делото, дори и без да е направено възражение от другата страна. Просрочената жалба е процесуално недопустима за разглеждането й по същество. Затова касационната жалба ще трябва да се остави без разглеждане на основание приложимата за случая правна норма на чл. 215, т. 3 от АПК, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено.

Воден от горното и на основание чл.236 вр. чл. 215, т.3  от АПК, Административен съд – Плевен, първи  касационен състав,

 

                                          ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ЗАЛИЧАВА датата на съдебното заседание - 31.07.2020 год. от 10,10 часа, за когато да се  уведомят страните да не се явяват.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№6806/11.03.2020 год. от община Долни Дъбник, подадена чрез упълномощения адвокат Я., против   Решение № 99 от 19.02.2020 г., постановено по нахд № 1850/2019 г. на  Районен съд-Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по канд №399 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 год..

Определението може да се оспорва с частна жалба и протест пред Върховен административен съд на РБ в 7 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/     ЧЛЕНОВЕ: 1./п/   2./п/