РЕШЕНИЕ
№ 419
гр. Плевен, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430107785 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от “Топлофикация София” ЕАД- София
против М. Г. Г., , в която се твърди, че ответникът е собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в *** и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ.
Твърди се, че е предоставена топлинна енергия.Твърди се, че е издадена
заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№23822/2019г. на СРС за сумата 772,32лв.
– главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2014г.-30.04.2018г. до 31.01.2017г., лихва върху главницата в размер на
101,59лв. за периода от 15.10.2015г. до 17.04.2019г.,14,68лв. за дялово
разпределение: 12,86лв. главница за периода 01.03.2017г. до 30.04.2018г. и
1,82лв. лихва за периода 30.04.2017г.-17.04.2019г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на молбата -25.04.2019г. до
окончателното изплащане на същата,за които суми и издадена заповед по
чл.410 от ГПК.
Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства ищецът е
абонат на “Топлофикация- София ”ЕАД, което е доставчик на топлинна
1
енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153
от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на
нормативните актове за потребителя на ТЕ важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. Софи, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Твърди се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.
106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от "Топлофикация София " ЕАД на потребители за
битови нужди, одобрени от ДКЕВР, с Решение№ОУ-001/07.01.2008г., в сила
от 14.01.2008г. и ОУ, одобрени с Решение №02/03.02.2014г., в сила от
12.03.2008г. Твърди се, че в раздел ХI от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 33, ал. 1
е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на абоната за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на
доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е
изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че в законовия срок е постъпило възражение и на осн. чл. 415
от ГПК е предявил иск за съществуване на вземането си, поради което моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи част от
2
посочените в заповедта суми, както и да осъди ответника да заплати
направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, като е
оспорил предявените искове и е направил възражение за изтекла давност.
За третото лице- помагач, представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
съобрази становищата на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№23822/2019г. по описа на СРС е, че
от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено
заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена
заповед от 09.07.2019г. спрямо ответника, заедно с лицето ***, като е
посочено , че всеки дължи половината от претендираната сума или за
ответника за сумата заедно 772,32лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014г.-30.04.2018г. до 31.01.2017г., лихва
върху главницата в размер на 101,59лв. за периода от 15.10.2015г. до
17.04.2019г.,14,68лв. за дялово разпределение: 12,86лв. главница за периода
01.03.2017г. до 30.04.2018г. и 1,82лв. лихва за периода 30.04.2017г.-
17.04.2019г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на молбата -25.04.2019г. до окончателното изплащане на същата,за които
суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК.
Спорен по делото е въпросът дължи ли ответникът претендираните
суми.
Въз основа на така събраните доказателства, съдът приема, следното
отправна страна:
Съдът споделя становището на ищеца, че ответникът е потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ,
обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр.
18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./,
съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е
физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По
3
силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от 'Топлофикация София ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация София" ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца на потребители
за битови нужди в гр. София.В раздел VIIС от ОУ - „Заплащане на ТЕ", е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.Установява се от доказателствата по делото, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/
сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма –
„Техем сървисис“ЕООД.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно чл.140а от ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда- етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и
за отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена за
4
сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ,
клиентите на сграда- етажна собственост, които прекратяват топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.Качеството на клиент може да се изгуби само тогава, когато се
прекрати топлоподаването на цялата сграда.
Направено е възражение, за изтекла давност за част от периода.Съдът
намира, че в случая е приложима кратката тригодишна погасителна давност,
по смисъла на чл.111, б.в от ЗЗД. Съобразно ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС,
понятието “периодични плащания”, по смисъла на цитираната норма.- чл.111,
б”в” от ЗЗД, се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения, за
предаване на пари, или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви-
какъвто характер, съдът приема, че има и задължението на ответника спрямо
ищеца ТЕЦ-София. В случая меродавна е датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК- или 25.04.2019г.
По делото е назначена СИЕ, като ВЛ е изчислило по задачата на
ищеца и с оглед направеното възражение за давност, като е посочва кои са
дължимите суми за целия имот за периода 25.02016г.-25.04.2019г.:1430,20лв.
главница и 119,54лв. лихва.Останалите суми не се обхващат от тригодишния
период или за половината от имота е 715,10лв. и 59,77лв.С оглед направеното
възражение за давност, погасени се явяват сумите:57,22лв. за периода
01.04.2014г.-25.04.2016г.главница и 41,82лв. лихва за периода 15.10.2017г.-
26.05.2016г.Следва да се допълни, че изрично е прието, че от Михаил няма
подадено заявление за разсрочване на задължението, а само от другия
съсобственик, тъй като е било оспорено заявление № Г-6730/22.09.2017г. и
ищецът е отказал да се ползва от него.
По отношение на останала част от претенцията, която не е погасена по
давност за сумата :715,10лв.главница за периода 26.04.2016г.-30.04.2018г. и
59,77лв. лихва за периода 26.05.2016г.-17.04.2019г., като за сумите 14,68лв.
за дялово разпределение: 12,86лв. главница за периода 01.03.2017г. до
5
30.04.2018г. и 1,82лв. лихва за периода 30.04.2017г.-17.04.2019г. следва да се
отхвърли като неоснователни и недоказани.По делото е установено, че
ответникът не е имал достъп до имота до 07.05.2019г., когато е направен
въвод във владение от съдия- изпълнител- - представени доказателства към
отговора.Отделно е имало водени дела за заплащане на обезщетение от
другия съсобственик на ответника, който е бил лишен от ползването на имота
и който друг съсобственик, е подавал заявления до ищеца, че ползва имота и
за разсрочване на задължението, съвпадащ и с част от процесния период.От
първото заключение на ВЛ се установява, че имота е топлоснабден , с
индивидуален топломер , монтиран в общото разпределително табло и два
броя водомери, като вода е ползвана само през отоплителен сезон 2014г.-
2015г.Посочва, че сумите са взети от топлинни счетоводител, като са
правени прогнозни отчети и е следвало в края на годината да се направи
реален отчет и да се види дали се дължи повече на ищеца или следва да се
възстановяват суми на потребителя.Заявява, че не е правено това, тъй като
фирмата не е имала достъп. Във второто заключение се посочва, че при оглед
е установено, че топломера е свален, водомера е стар, зацапан и не могат да се
свалят данни. Посочва, че от топлинния счетоводител не са му отговорили на
въпроса кой и кога е свалил топломера и водомера и че е начислявано поради
неосигурен достъп. При това положение в с.з. заявява, че единствено може да
се пресметне ТЕ, като са дадени в таблици.за същите няма изготвена СИЕ,
тъй като не е заявена такава. А отделно както се установи и посочи по – горе,
настоящият ответник е имал достъп едва след въвод от ЧСИ след май 2019г.
и като ползвател е бил само другият съсобственик по негово заявление.
При това положение съдът приема, че претенцията на ищеца следва да
се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на процеса следва ответникът да заплати на ищеца
сумата 360лв. адвокатско възнаграждение, което е съобразено с
Наредба№1/2004г. и 300лв. разноски за ВЛ.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
АД, със седалище и адрес на управление *** против М. Г. Г.,
6
ЕГН**********, искове с правно основание чл.422 вр. с чл.124 от ГПК
изцяло, както следва: 772,32лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014г.-30.04.2018г. до 31.01.2017г., лихва
върху главницата в размер на 101,59лв. за периода от 15.10.2015г. до
17.04.2019г.,14,68лв. за дялово разпределение: 12,86лв. главница за периода
01.03.2017г. до 30.04.2018г. и 1,82лв. лихва за периода 30.04.2017г.-
17.04.2019г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на молбата -25.04.2019г. до окончателното изплащане на същата,за които
суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК от 09.07.2019г. по ч.гр.д.№ ч.гр.д.
№23822/2019г. или: за 57,22лв. за периода 01.04.2014г.-25.04.2016г.главница
и 41,82лв. лихва за периода 15.10.2017г.-26.05.2016г., като ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ, а за сумата 715,10лв.главница за периода 26.04.2016г.-
30.04.2018г. и 59,77лв. лихва за периода 26.05.2016г.-17.04.2019г., като за
сумите 14,68лв. за дялово разпределение: 12,86лв. главница за периода
01.03.2017г. до 30.04.2018г. и 1,82лв. лихва за периода 30.04.2017г.-
17.04.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” АД, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ М. Г. Г., ЕГН**********, сумата 660лв.,
направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и ВЛ.
Производството по делото е проведено при участието на-„ТЕХЕМ
СЪРВИСИС”ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7